МОТИВИ
Производството е образувано по
тъжба на К.П.П. от гр.София против С.Г. *** за престъпление по чл.130,ал.1 от НК.
Частният тъжител П. беше конституиран
като граждански ищец и едновременно с това се прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения срещу подсъдимият граждански иск за
заплащане на обезщетение за причинените в резултат на деянието неимуществени
вреди в размер на 4000 /четири хиляда/ лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с редовно
упълномощен повереник- адвокат.Чрез повереника твърди,че подсъдимият от
обективна и субективна страна е осъществил състава на повдигнатото му с
тъжбата обвинение.Счита фактическата
обстановка по делото за безспорно и пълно
установена и моли съда да признае подсъдимия за виновен.Гражданският иск
се счита за основателен и доказан и се прави искане да бъде уважен в пълен
размер,като се присъдят и направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в с.з.
и с редовно упълномощен защитник.Дава обяснения по предявеното му обвинение, не се признава за като твърди,че не
е извършил инкриминираните в тъжбата действия.Лично и чрез защитника си, иска
от съда да бъдат признат за невиновен, както и да се отхвърли предявеният срещу
него граждански иск.
За да постанови присъдата
си,съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 03.10.2020г. срещу
04.10.2020г. около полунощ тъжителят К.П.
със своя приятел свид. Г.Й. посетили дискотека“The best“, находяща се в гр.Ямбол , ул.“Търговска „ № *.В дискотеката като охрана
работил подс.И.. Той се познавал с тъжителя , тъй като П. бил редовен клиент на
заведението.След влизането им тъжителя и
свид.Й. били настанени на „горния бар“.Близо
до тях били свид Ел. П. и Г.С.,последната от която фактически съжителствала с подсъдимия. По време
на престоя си в заведението тъжителят
и свид.Й. употребили алкохол.В хода на
вечерта тъжителят на няколко пъти правил опит да установи
по-близък контракт със свид.П., но не получил нужното му внимание.По –късно вечерта тъжителят и свид.Й. се преместили на „долния бар“, на който била и свид.М. Д. ,заедно със свои приятелки.
Около 06.00 часа тъжителят и свид.Й. решили да си тръгват.Платили
сметката , облекли си якетата,но преди да излязат към тъжителя се приближил
подсъдимия.Застанал срещу него и започнал да му говори на висок тон, като в
следващия момент му нанесъл удар с юмрук в областта на лявата очница,след
което и удари в областта на лявата половина на гръдния кош.Двамата се
скопчили ,при което последвало падане на тъжителя, в резултат на което охлузил лявата си ръка в областта на
лакътната става и охлузване в дясната
половина на кръста.Подсъдимият нанесъл и удар с коляно в областта на лявата половина на гръдния кош на тъжителя.
Работещите като охранители в
заведението свид.Д. и М. се намесели и успели да прекратят конфликта
извеждайки тъжителя навън.
В резултат на нараняването на
лявата ръка тъжителят имал кръв по ръката и якето
.Оплаквал се от болки в областта на
гръдния кош, а в резултат на удара лицето му започнало да отича.Заедно със
свид. Д. тъжителят се прибрал в дома
си.Там свид.Д. почистила и привързала раната на ръката му и след като двамата се наспали преди да си
тръгне след обяд видяла ,че тъжителя
имал кръвонасядане в лявата половина на лицето , както се оплаквал и от болки в
ребрата.
На следващия ден тъжителят
посетил лекар и му било направено рентгеново изследване, при което се
установило ,че има счупване на шестото ляво ребро.
На 06.10.2020г. тъжителя бил освидетелстван от съдебен лекар и видно от съдебномедицинско удостоверение №440/2020г.,издадено
от д-р Т.Ч. е констатирано контузия на лице с
наличие на кръвонасядане и оток на тъканите в областта на лявата очница, контузия на лявата половина на гръдния кош и счупване на шестото ляво ребро по средната аксиларна
линия, охлузване на кожата в областта на дясната половина на кръста и
повърхностна контузна рана в областта на лявата лакътна става ,които
увреждания в съвкупност са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.
По искане на частния тъжител в хода на съдебното
следствие се назначи съдебно –медицинска
експертиза.От заключението на ВЛ се установява на тъжителя са били причинени, контузия в лявата половина на лицето, наличие на болезнен травматичен
оток и кръвонасядане със синкав цвят,контузия на гръдния кош в неговата лява
половина със счупване на 6 ребро в ляво
по средна аксиларна линия, контузия на лявата ръка с наличие на повърхностна
охлузна рана в областта на лакътната става и повърхностно охлузване на кожата в дясната половина на кръста. Според
ВЛ със счупването на VI ребро на гръдния кош на тъжителя е причинено временно разстройство
на здравето, неопасно за живота му, като останалите увреждания ,както
самостоятелно ,така и в съвкупност са му причинили болка и страдание.Според ВЛ
увреждането в областта на лявата очница
се дължи на удар с твърд тъп предмет и е възможно да се получи в резултат на
нанесен удар със свита в юмрук ръка.В
заключението и при проведения му разпит
ВЛ сочи ,че в областта на лъкътната става е възможно да се получи при
падане на терен.По отношение на контузията на
гръдния кош ВЛ пояснява ,че се дължи на силен удар с или върху твърд предмет със сравнително ограничена контактна
повърхност,като е възможно да се получи при падане от собствен ръст, но то
трябва да е такова ,че да не е имало
никаква защитна реакция, за да може да се удари с достатъчно сила върху терена.
От приложената по делото справка за съдимост
се установява ,че подсъдимият е неосъждан.
Горната фактическа обстановка
съдът установи, частично от обясненията на подсъдимия, частично от показанията
на свидетелите Д. и М., от показанията на свид.Й. , Д.,П. и С., от заключението на съдебно-медицинската експертиза, от писмените
доказателства по делото – СМУ № 440/2020г., , искане за ренгеново изследване,рентгенова и справка
за съдимост.
Обясненията на подсъдимия И. ,
дадени в хода на съдебното следствие в
онази част ,в която отрича да е упражнил физическо насилие върху тъжителя не се
възприемат от съда като годно доказателствено средство, а само като защитна
теза, тъй като се събраха доказателства които ги опровергават.
На първо място това са показанията на свидетеля Й. от които се установяват
действията на подсъдимия по нанасянето на ударите на тъжителя.
На второ място и безспорни ,това са обективните находки, отразени в съдебномедицинското
освидетелстване и заключението на съдебномедицинската експертиза – контузия в лявата половина на лицето,счупване на 6 ребро ,охлузвана
рана на лявата ръка и охлузване в
областта на дясната половина на кръста.
Тези обективни находки според
съдебномедицинската експертиза и показанията на експерта сочат, че са в
резултат на действие на твърди тъпи предмети.Експертът е категоричен, че
увреждането в областта на лявата очница е възможно да се получи в резултат на удар със свита в юмрук ръка, а уврежданото в лявата половина на гръдния кош се
дължи на силен удар с или
върху твърд предмет със сравнително
ограничена контактна повърхност.ВЛ сочи ,че увреждането може да се получи при падане на тялото от собствен ръст,но при него е следвало да няма никаква защитна реакция за да може да се удари с достатъчно
сила.ВЛ твърди ,че увреждането в
областта на лакътната става не може да се получи от стискане с ръка , а се
касае за охлузване на кожата, което се получава най- често при падане върху
терен с неравна повърхност.
Косвени уличаващи доказателства се съдържат и в показанията на свид.Д., която на
инкриминираната дата е била в
заведението и си е тръгнала с тъжителя.В
нейните показания макар и да не съдържат доказателства сочещи ,че подс.И. е нанесъл ударите са
налице твърдения ,че е възприела
непосредствено след инцидента състоянието на тъжителя- физическо и
емоционално, както и обяснението му ,че
уврежданията са причинени от подсъдимия.По конкретно свидетелят сочи ,че
тъжителя е имал рана на лявата ръка , оплаквал се е от болки в гръдния кош, а
на следващия ден имал кръвонасядания по лицето, като от тръгването от
заведението до дома му, тъжителят не е падал , нито е участвал в друг конфликт.
При така констатираните
увреждания ,техния характер и лицата намиращи се до тъжителя, съдът приема за безспорно
установено, че те са причинени от действията на подс.И. , като при това те не са в резултат на извеждането му от
заведението от двамата охранители.
Съдът не кредитира и обясненията
на подсъдимия ,че процесната вечер е бил обаждан от тъжителя ,тъй като липсват доказателства за такива действия от
страна тъжителя.
Съдът приема за необективни и
показанията на свидетелите Д. и М. в частта им в
която твърдят ,че подсъдимият не е нанасял удари на тъжителя, първо поради това
,че двамата като колеги на подсъдимия
се опитват да му помогнат да избегне наказателна отговорност и второ ,че
се опровергават от показанията на свид.Й. и заключението на
съдебномедицинската експертиза.Нещо повече в показанията си свид.М.
твърди ,че е бил на „горния бар“,
когато бил уведомен от барманката ,че
„долу“имало проблем , а това според съда е именно конфликта при койито подсъдимия нанесъл
ударите на тъжителя, тъй като само разговор между двамата не би
предизвикало вниманието на барманката.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Й., тъй като
са логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви. Действително той
е приятел на тъжителя , поради което може да се счита за заинтересован от изхода на ,но това
обстоятелство, само по себе си, не е основание показанията му да не се
кредитират, а единствено създава задължение за съда при анализа им да ги
съпостави с останалия доказателствен материал, за да прецени дали и до каква
степен да ги приеме за достоверни. В този
смисъл следва да се посочи, че при анализа на тези доказателствени
средства, настоящият съдебен състав не констатира, съществени противоречия ,
поради което ги прие за достоверни.Посоченият свидетел е бил очевидец на случилото се
и описва действията на
подсъдимия, изразяващи се в упражненото физическа насилие върху пострадалия.Показанията
на свид.Й.
кореспондират и с приетото
заключение на съдебно-медицинската
експертиза относно механизма на
причинените увреждания на тъжителя.
Съдът кредитира и показанията на
свидетеля Д..Макар да твърди ,че не е видяла подсъдимия да нанася удари на тъжителя и позовавайки се на загуба на паметта си , с известни
недомлъвки Д. потвърждава ,че е имало
инцидент в заведението.Оскъдните и
обяснения в тази насока съдът отдава на
нежеланието да свидетелства, предвид предходните отношения с тъжителя.Но макар
и оскъдни тези показания сочат ,че в заведението е възникнал инцидент ,при който тъжителят е
получил описаните по –горе телесни увреждания, поради което показанията на този
свидетел допринасят за изясняване на
фактите от значение за предмета на
доказване.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката
С. в частта ,в която твърди ,че с оглед поведението на тъжителя подсъдимият го е помолил да се
премести, предвид субективния им
характер/ тя е във фактическо съжителство с подсъдимия/ и противоречието и с
показанията на свид. П. ,която твърди точно обратното.В останалата част , както и
показанията на свид.П.
следва да се кредитират, но трябва да се отбележи ,че тези гласни
доказателства не допринасят за
изясняване на фактите по делото, тъй като посочените лица не са очевидци на
инцидента.
Съдът възприема изцяло заключението на назначената в хода на съдебното
следствие съдебномедицинска експертиза, тъй като това заключение в пълнота
отговаря на поставените задачи, ясно и обосновано е и с оглед останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за неговата достоверност и правдивост. Заключението на тази експертиза като способ за изясняване
на обстоятелства от предмета на доказване, за които са нужни специални знания,е
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът прие ,че подс.И. е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на чл.130, ал1 от НК, като
на 04.10.2020г. в заведение „Дъ Бест“, находящо се в гр.Ямбол , ул.“Търговска“
№ * ,чрез нанасяне на удари в
областта на лицето и лявата половина на гръдния кош и
последвалото падане на земята е причинил
на К.
Г.П. от гр.София лека телесна повреда, изразяваща се контузия в лявата половина на лицето, наличие на болезнен травматичен
оток и кръвонасядане със синкав цвят,контузия на гръдния кош в неговата лява
половина със счупване на 6 ребро в ляво
по средна аксиларна линия, контузия на лявата ръка с наличие на повърхностна
охлузна рана в областта на лакътната става и повърхностно охлузване на кожата в дясната половина на кръста, които
увреждания в съвкупност са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота му.
От обективна страна непосредствен
обект на престъпно посегателство е телесната неприкосновеност на личността и
по-конкретно здравето на ч.т. П.. Подс.И. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението ,чрез нанасяне на удари в областта на лицето и гръдния кош, в
следствие на което на последния е причинена лека телесна повреда, изразяваща
временно разстройство на здравето не опасно за живота му.За съда се налага
безспорният и несъмнен извод за наличие на причинна връзка между противоправните действия на подс.И. и настъпилия
противоправен резултат.
От субективна страна подс.И. е
действал с пряк умисъл.Същият ясно е съзнавал,че чрез действията си пряко
засяга телесната неприкосновеност на отделния
индивид, причинявайки телесни увреждания на П. и е искал и предвиждал
настъпване на разстройство на здравето му.Подсъдимият е разбирал противоправния
хакартер на извършеното, както и общественоопасните последици на същото, но
въпреки това е искал настъпването им.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Санкцията за престъплението по
чл.130 ,ал.1 от НК е наказание лишаване
от свобода до две години или пробация.Тъй като в случая подс.И. е неосъждан , от деянието не са причинени имуществени вреди и не са
налице отрицателните предпоставки по чл.78,ал.7 от НК съдът освободи подс.И. от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Съдът, с оглед невисоката степен
на обществена опасност на
деянието, чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни
прецени ,че следва да му бъде определено административно наказание в минимален
размер от 1000 лв.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Пострадалият П. е предявил против
подс.И. граждански иск, с който претендира да му бъде заплатено обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер
на 4000 лв. от престъпление по чл.130,ал.1 от НК.
В настоящия случай се установи,
че подсъдимия, чрез нанесените удари е причинил на гражданският ищец лека
телесна повреда, изразяваща в разстройство на здравето неопасно за
живота му. Изложеното по безспорен начин обуславя наличието на претърпени от П. болки и страдания, които са в пряка
причинно-следствена връзка с извършените спрямо него противозаконни действия от
подсъдимия, като по делото не са налице данни пострадалия да е допринесъл с поведението
си по някакъв начин за настъпването им.
След преценка на конкретните обстоятелства съдът счете, че на основание
чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД на гражданския
ищец следва да се присъди обезщетение в размер на 2000 лв., които съответстват на тежестта и
характера на претърпените от него неимуществени вреди, като за разликата до
претендираните 4000 лв. искът като неоснователен и недоказан съдът отхвърли.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, ЯРС осъди подсъдимия да заплати на частния тъжител П. направените от него
разноски в размер на 1653лв.
С оглед уважения размер на гр.
иск съдът осъди подс.И. да заплати сумата от 80 лв. държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
При тези съображения, съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: