№ 7061
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110175082 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими и
относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
С оглед обстоятелството, че ответниците не оспорват доставянето на
топлинна енергия до процесния имот, а само наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и ответниците, в тази връзка искането за
допускане на СТЕ, и ССЧЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да
бъде оставено без уважение.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето
лице помагач „***“ ООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда.Това искане е основателно.Третото лице
помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 12.03.2025г. от 10:45 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение.Ищецът и с препис
1
от отговора на ответника.
ОСТАЯВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначавана ССчЕ
и СТЕ на този етап от процеса.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – „***“ ООД с посочен в исковата молба адрес на
управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „***“
ООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в
исковата молба.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор ул. ***, чрез юрисконсулт Д.К. против Р. М. Г., ЕГН
********** и Л. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, *** за осъждане на
последните да заплатял следните суми: сумата 4400,66 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2022 г. до м.04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 442,08 лева
за периода от 15.09.2023 г. – 11.12.2024 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. в размер на 87,95 лева
– главница и мораторна лихва за забава в размер на 16,87 лева от 16.07.2022 г.
– 11.12.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите Иска се присъждане на сторени по делото разноски при следните
квоти:
Л. И. Г. - 1/2, а именно: 2200.33 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г.
2
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 221.04 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2023 г. до 11.12.2024 ., както и сума за дялово разпределение за
периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г. в размер на 43.97 лв,- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 8.44 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г.
до 11.12.2024 г.;
Р. М. Г. - 1/2, а именно: 2200.33 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 221.04 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2023 г. до 11.12.2024 ., както и сума за дялово разпределение за
периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г. в размер на 43.98 лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 8.43 лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г.
до 11.12.2024г.
Ищецът твърди, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански
нужди. Посочва, че ОУ се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към
Министерски съвет. Твърди, че с тези ОУ се регламентиран търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството. Изтъква, че
между ответниците и „Топлофикация София“ ЕАД е подписан договор за
продажба на топлинна енергия № 4558/134774, абонатен № 134774 при ОУ за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр.
София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.
Ответниците са получили препис от исковата молба, като в срока за
отговор по чл. 131 ГПК депозират отговор с идентично съдържание, в който
заявяват, че оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.
Намират претендираните суми за погасени по давност. Считат, че не може да
се изведе извод за наличието на каквато и да е облигационна връзка между
ответниците и ищеца. Оспорват материалната легитимация на копие на
3
снимка на Договор за продажба на НДИ. Ответникът Р. М. Г. заявява, че при
условията на евентуалност, в случай, че се приеме да е налице облигационно
правоотношение с ищеца по делото, то същото е възникнало между ищеца и
другия ответник по делото, като в тази връзка счита, че именно с лицето, на
което е открита партида при ищеца, е възникнало индивидуално
облигационно правоотношение за доставка на ТЕ за имота.
Ответниците считат, че не са неоснователни претенциите на ищеца по
отношение на услугата ДР. Твърдят, че ищеца не е представил надлежни
доказателства за сключен договор с ФДР „***“ ООД. Заявяват, че по това
правоотношение действително се дължи плащане на услугата дялово
разпределение от потребителите, но това задължение е към фирмата за дялово
разпределение от потребителите, която се явява и кредитор по тази облигация.
Сочат, че заплащането на тази услуга не се дължи на ищцовото дружество,
тъй като не е налично правоотношение между потребителя на ТЕ и ищеца.
Твърдят, че ищеца не ангажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи
възнаграждение за извършена от избрания от тях търговец. Намират и лихвата
за забава върху главницата за ДР за неоснователна. Твърдят, че ищцовото
дружество не представя доказателства за отправена и получена покана преди
завеждане на делото. Оспорват и дължимостта на претендираната законна
лихва за забава върху главницата за ТЕ поради липса на доказателства, че
ответниците са изпаднали в забава. Сочат, че ищецът не представя
доказателства относно издаване, публикуване и датата на публикуване на
фактурите на интернет страницата им.
Заявява, че е начислявана ТЕ по прогнозна консумация и е съответно
приложим текстът на чл. 32, ал. 3 от Общите условия. Считат, че спрямо
общите фактури от 2023 г. и 2024 г. разпоредбата, уреждаща режима на
забавата, а именно чл. 33, ал. 4 от Общите условия е неприложима, неясна и
вътрешно противоречива. Твърдят, че задължението за заплащане на реално
потребената топлинна енергия е регламентирано като срочно, но срокът
изтича преди изравнителното вземане на ищеца по общата фактура да е
възникнало както по основание, така и по размер. Сочат, че обезщетението за
забава в размер на законната лихва не се начислява върху прогнозните
фактури, а само върху реално дължимата сума и няма как ответниците да се
поставят в забава преди издаване на изравнителната сметка и Общата
4
фактура. Поддържа, че са изпаднали в забава след покана, каквито
доказателства по делото ищцовото дружество не е ангажирало, като поради
изложените съображения считат, че не са изпаднали в забава и за сумите по
следващата обща фактура – от 2024 г.
По делото, на основание чл. 146, ал.1 т.4 ГПК следва да бъдат отделени
като безспорни следните факти и обстоятелства, а именно, че за процесния
период от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., до топлоснабдения имот, находящ се в
гр. ***, е доставяна топлинна енергия в посочените от ищеца количества.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия
за отопление и/или подгряване на вода/и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
С оглед на релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната
давност за съдебно предявените вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл.86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главния дълг /доколкото се твърди главното задължение да е
срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5