Разпореждане по дело №152/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 728
Дата: 26 февруари 2013 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20131200500152
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 92

Номер

92

Година

8.4.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.14

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова

дело

номер

20114100500240

по описа за

2011

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 1063 от 02.12.2010г. по гр.д. № ...г. по описа на ВТРС, е прието за установено по отношение на „И.” -гр.В.Т., че дължи на „П. Т.”-гр.В.Т. сумата 2788,20 лв., представляваща незаплатена стойност на продадени хранителни продукти по данъчни фактури № 312 от 05.08.2008г. и № 366 от 12.11.2008г.; сумата 541,80 лв., представляваща лихва за забава върху незаплатената към датата на завеждане на исковата молба главница по двете фактури в размер на 4846,48 лв. за периода от 15.10.2008г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-23.10.2009г., както и законната лихва върху сумата 2788,20 лв., считано от 23.10.2009г. до окончателното й изплащане, за заплащането на които суми е осъден със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3561/ 2009г. по описа на ВТРС; осъден е „И.” -гр.В.Т. да заплати на „П. Т.”-гр.В.Т. 336,93 лв. разноски по делото.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „И.” -гр.В.Т.. Счита решението за неправилно и необосновано по изложени за това доводи. Сочи, че действително, между него и ответника по жалба е било постигнато споразумение за доброволно уреждане на спорните правоотношения, но впоследствие за жалбоподателя били възникнали временни затруднения и били п¯стигнали с ответника по жалба устна договореност, че остатъкът от дължимите суми ще бъде заплатен във възможно най-кратки срокове. Счита, че ответникът по жалба не спазил тази уговорка. Освен това сочи, че не е ясно как е изчислена претендираната лихва за забава, тъй като в мотивите на решението било цитирано само, че размерът е установен чрез използване на компютърна програма ЕПИ онлайн калкулатор.Моли въззивния съд да отмени решението на ВТРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В писмен отговор на въззивната жалба пълномощникът на ответника по жалба „П. Т.”-гр.В.Т. адв.Ч. оспорва същата като неоснователна по изложени за това доводи. Моли да бъде потвърдено решението на ВТРС като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.327 вр.чл.318 от ТЗ и вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Неоснователно е оплакването, че ответникът по жалба не е спазил устната уговорка между него и жалбоподателя, направена във връзка с временните затруднения на жалбоподателя, и по постигнатото между тях споразумение за уреждане на спорното правоотношение. Липсват доказателства по делото страните да са имали такава устна уговорка. Видно от делото е, че същите имат споразумение, което сам жалбоподателят признава, че не е изпълнил изцяло. Жалбоподателят не оспорва, че дължи процесните суми, а само твърди, че има временни затруднения, който факт е ирелевантен за предмета на спора.

Неоснователно е и оплакването, че не е ясно как точно е изчислен размерът на лихвата за забава. Районният съд е посочил, че същият е изчислен чрез използването на компютърна програма ЕПИ онлайн калкулатори, която програма е общодостъпна и чрез нея има възможност да се изчисли точно размерът на лихвата. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка. В случая първоинстанционният съд е определил размера на лихвата, като е използвал посочената компютърна програма.

С оглед изложеното, съдът счита, че е установено, че за ответника по жалба, е възникнало и съществува валидно и изискуемо вземане за плащане на сумата 2788,20лв.-незаплатената стойност на продадени по посочените две фактури хранителни продукти, което не е погасено, а за жалбоподателя е възникнало и съществува задължение да плати на ответника по жалба тази сума. Поради това предявеният иск за установяване на процесното вземане е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Основателен и доказан е и искът за лихвата за забава върху неизплатената към датата на завеждане на исковата молба главница по двете фактури от 4846,48 лв. за периода от 15.10.2008г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 541,80 лв. Главницата от 2788,20 лв. ще следва да се присъди ведно със законната лихва върху същата от датата на подаване на заявлението.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК са основателни и доказани.С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.Разноски са претендирани от ответника по жалба, но тъй като липсват данни такива да са направени пред въззивната инстанция, то не се присъждат.

Водим от горното, ВТОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № ....г. по гр.д. № ....г. по описа на ВТРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

Решение

2

D232F341FE7ED6ECC225786C004F5C98