РЕШЕНИЕ

 

№ 131

 

гр.Червен бряг, 30.07.2013 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на четвърти юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Е.П.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 277 по описа за 2013 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 и ал.4  от Семейния кодекс

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от П.Ц.Г., с ЕГН ********** *** срещу Й.Г.П.-Г., с ЕГН ********** *** в която ищецът твърди, че са сключили граждански брак на 03.06.2009 г. в гр. Червен бряг. Твърди, че с Решение № 137/2003 г. постановено по гр.д. № 387/2002 г. първоначално сключения брак между тях бил прекратен. Твърди, че е положил усилия за запазване на връзката им и със сключването на нов брак с ответницата, същата обаче продължила да не полага усилия брака им да продължи. Твърди, че повече от 11 г. ответницата пребиваваприоритетно в Италия и дори когато си идва в България същата не поддържа контакти с него. Счита, че брака му с ответницата сключен на 03.06.2009 г. е изпразнен от съдържание и съществува само формално, същия е и дълбоко и непоправимо разстроен – лишен е от своето емоционално и социално съдържание, предвид установилата се помежду им дълга фактическа раздяла. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения на 03.06.2009 г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен граждански брак, на основание чл. 49, ал 1 от СК без да се произнася по въпроса за вината за неговото прекратяване, като съдът не следва да се произнася по отношение на родителските права, тъй като родените от брака деца са пълнолетни. Желае да му бъде предоставено ползването на придобитото по време на предходния брак с ответницата жилище. Желае фамилното име на ответницата да остане предбрачното такова – П..  

ИЩЕЦА редовно призован се явява лично. Поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована. Не се явява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 0018 от 03.06.2009 г. страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс  /СК/ – по иска за развод и чл. 56, ал. 1 от СК – относно ползването на семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно основание чл. 326 ГПК във вр. с чл. 53 СК. 

Спорен по делото е въпросът, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПО СПОРНИЯТ ВЪПРОС СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

По делото са събрани гласни доказателства, дадени от близък приятел на ищеца– Милен Иванов Николов. Същите са преценявани от съда заедно с целия събран по делото доказателствен материал, с оглед евентуална заинтересованост. От разпита на свидетеля, се установява, че страните не живеят заедно от около 11 години и не поддържат никакви взаимоотношения. Знае, че преди 5 години се били развели, след което той отново й дал шанс да подобрят съпружеските си отношения като отново сключили граждански брак, но не се получило. Често посещавал вилата на ответника и той винаги бил там – сам. Убеден е, че брака им не може да бъде заздравен и съществува само формално.

Съдът кредитира и цени събраните по делото гласни доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, относно съществуването на дълъг времеви период на фактическа раздяла между страните и доколкото свидетелските показания са в резултат на непосредствени и лични възприятия и непротиворечат на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 03.06.2009 г. в гр. Червен бряг. Установи се, че през по-голямата част от времето след сключване на гражданския брак съпрузите са живели във фактическа раздяла, като двамата не поддържат никакви отношения.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от 11 години фактическа раздяла между страните и най-вече изразеното становище на ищеца по делото и процесуалното поведение на ответницата намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Тези изводи безспорно се доказват от съществуващата между страните фактическа раздяла, поради което Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието на съпрузите да поддържат каквито и да било отношения помежду им, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена по изключителна вина за това и на двамата съпрузи, тъй като в дадените пред съда в о.с.з. обяснения ищеца не посочи факти и обстоятелства за виновно поведение на съпругата. Така настъпилата обективно фактическа раздяла между съпрузите продължила няколко години, която е основната причина за разстройството на брачната връзка.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина и на двамата съпрузи.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите притежават семейно жилище по смисъла на чл.56 от СК –  апартамент, находящ се гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Християнска“ № 17, вх.Б, ет.1, ап.18.

Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е направена само от ищеца, поради което и като взе предвид, че от брака няма ненавършили пълнолетие деца и самото жилище е неподеляемо по смисъла и правилата на ЗУТ, както и, че предвид съществуването на отчужденост между страните съдът намира, че не следва същото да бъде предоставено за общо ползване от тях. С декларираната само от ищеца жилищна нужда и предвид установената невъзможност семейното жилище да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът намира, че същото следва да се предостави за ползване от ищеца.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата следва да възстанови предбрачното си фамилно име, Й.Г.П., без Г..

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1, предл.2-ро от ГПК направените от страните по делото разноски следва да останат, така както са ги направили.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лева. С оглед на обстоятелството, че вече са внесени 25 лева от ищеца, следва да бъде осъдена ответницата да довнесе разликата от 25 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 03.06.2009 г. с акт № 0018 граждански брак между П.Ц.Г., с ЕГН ********** *** и Й.Г.П.-Г., с ЕГН ********** *** поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на и на двамата съпрузи.

           ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име П. и занапред да се именова Й.Г.П..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо – апртамент и находящо се в гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Християнска“ № 17, вх.Б, ет.1, ап.18 на П.Ц.Г., с ЕГН **********.

         ОСЪЖДА Й.Г.П.-Г., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 25 лв.

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: