№ 206
гр. Велико Търново , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000334 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 265/15.11.2019 г. по т.д. № 281/2017 г. Окръжен съд Русе е
отхвърлил предявения от „Юробанк България“ АД иск против Н.В. И. за
заплащане на сумата от 31935,09 CHF, представляващи дължима главница в
размер на 31930 CHF по договор за кредит № HL 34365/18.03.2008 г. и
допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.10.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 5 CHF, представляваща дължима
лихва върху горната главница. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Юробанк
България“ АД, с която се оспорва постановеното решение като неправилно.
Оспорва се приетият извод от съда, че договорът за кредит попада в
предметния обхват на ЗЗП, като не е взета предвид системата от нормативни
актове, уреждащи потребителското кредитиране. Анализират се разпоредбите
на ЗКНИП, ЗПК, които изключват приложението според жалбоподателя на
чл. 143 – чл. 146 ЗЗП. С оглед на това нито ответникът, нито съдът могат да
се позовават на тези норми, респ. да прогласяват нищожността на посочените
с решението клаузи. В случай, че се приеме, че правилата на ЗЗП намират
приложение се оспорва решението като необосновано, тъй като не е направен
пълен и всеобхватен анализ на фактите по делото. Навеждат се аргументи, че
рискът от изменението на чуждестранната валута се носи и от двете страни по
договора, а не само от кредитополучателя. Преценката за експертните
познания на едната страна следва да се отчита в рамките на разумните
очаквания за бъдещото изменение на курсовете, включително като се имат
предвид продължителните периоди от време между сключването на договора
1
за кредит и измененията в курса на валутата, особено както е в процесния
случай – при рязкото поскъпване на швейцарския франк, обусловени от
вътрешнополитически решения. Изменението на курсовата стойност на
чуждата валута е обстоятелство извън контрола на страните по сделката, тъй
като тя се дължи на свободния пазар. Не се споделят мотивите на съда за
представянето на информацията за неблагоприятните последици от
увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо българския лев в най-
обобщен вид, като жалбоподателят счита, че клаузите на договора са ясно и
недвусмислено посочени. Клаузата за поемане на валутния риск е разбираема,
макар и да не е пределно изчерпателна, тъй като предоставянето на цялата
информация би поставила на практика потребителя в невъзможност да
формира ясна представа за отражението на измененията в икономическата
обстановка върху неговите задължения по договора. Клаузата, според която е
уговорено отпускане и погасяване на кредит в една и съща валута, макар и
различна от националната, не е непременно неравноправна, като от волята на
заемателя зависи каква валута ще предостави за погасяване на кредита. Сочи
се, че усвояването на кредита е в швейцарски франкове.
Моли съда да отмени постановеното решение като неправилно и да
постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове, и му
бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна заема становище, че постановеното
първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата
следва да се остави без уважение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо,
поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване
на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Пред Окръжен съд Русе е предявен иск от „Юробанк България” АД
срещу Н.В. И. за заплащане на сумата 31935,09 CHF, представляващи
дължима главница по договор за кредит № HL 34365 от 18.03.2008 г.,
възлизаща на 31930,09 CHF, ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и дължима лихва в размер на 5 CHF. Излагат се
обстоятелства за сключен договор за кредит между страните, по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя И. кредит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 33120 лв.
по курс „купува” за швейцарския франк към лева. С договор за цесия,
сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, банката е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
всички свои вземания, произтичащи от този договор, ведно с всички
обезпечения и принадлежности. С допълнителни споразумения от 30.03.2009
г. и 30.07.2010 г., сключени между длъжника и цесионера страните са
предоговорили условията по кредита, подробно описано. С нов договор за
2
цесия от 23.12.2016 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило
обратно на „Юробанк И Еф Джи България“ АД всички свои вземания,
произтичащи от договора за кредит. Поради забавяне на дължимите вноски
по договора, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което на
05.07.2017 г. на кредитополучателя е изпратена нотариална покана. С оглед на
настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, към момента на
исковата молба ответникът дължи на банката главница в размер на 31930,09
CHF, както и лихва в размер на 5 CHF.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения:
оспорват се като неравноправни клаузите на договора за преизчисляване
стойността на кредита според курса на швейцарската валута, за едностранна
промяна на лихвения процент на договорната лихва; оспорва се размера на
сумата като главница; направено е възражение за погасяване по давност на
вземанията по договора, както и възражение че ответникът не е редовно
уведомен за извършената цесия и за изявлението за настъпване на предсрочна
изискуемост.
С обжалваното решение е прието, че в допълнителните споразумения е
налице анатоцизъм, изразяващ се в натрупване на просрочени задължения
към редовната главница, които уговорки са нищожни, установено е, че
кредитът е реално предоставен в лева и клаузите, прехвърлящи валутния риск
изцяло в тежест на потребителя, са неравноправни, като връщането на заетата
сума се дължи в лева. С оглед на това, че паричната сума е уговорена в
чуждестранна валута, се дължи и се присъжда в съответната валута, а
определянето на остатъка от дълга в лева би представлявало недопустимо
служебно изменение на иска, е постановено отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, включително и изготвената пред
въззивната инстанция съдебно – икономическа експертиза, се установява
следното:
Между ищеца, от една страна, и Н.В. И., от друга страна, е
съществувало облигационно правоотношение по повод сключен договор за
потребителски кредит № HL 34365 от 18.03.2008 г., по силата на който
кредиторът "Юробанк И Еф Джи България" АД предоставя на
кредитополучателя И. потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 33120 лв.,
по курс „купува” за швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи
България” АД в деня на усвояването на кредита, а кредитополучателят се
задължава да върне ползвания кредит на месечни вноски, със срок за
издължаване 300 месеца от датата на усвояване на кредита, съобразно
погасителния план към договора. За деня на усвояване на кредита и
приложимия към същата дата търговски курс „купува” за швейцарския франк
на банката, както и за конкретно определения размер на кредита в
швейцарски франкове, страните подписват приложение № 1 към договора. В
конкретния случай същото е подписано на 27.03.2008 г., посочена като дата
на усвояване на кредита и приложим курс „купува” за швейцарския франк
към лева на банката 1,2233. Съобразно този курс размерът на предоставения
кредит е 27075 CHF, установен от вещото лице. Този кредит се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, след което
се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува”
швейцарския франк към лева за съответната валута в деня на усвояването,
като сумата се превежда по сметка на кредитополучателя – чл. 2, ал. 3 от
договора.
Погасяването на кредита, съгласно чл. 6 от договора се извършва на
месечни вноски, като според ал. 2 те се дължат във валутата, в която кредитът
3
е разрешен – в швейцарски франкове. В случай, че кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове, но има средства в лева по
своите сметки в банката, погасяването се извършва с тези средства, след
служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс
„продава”, като съгласно чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев, както и превалутирането по чл. 21 от договора може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и
пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. В договора са предвидени
възнаградителни и наказателни лихви, като възнаградителната лихва се
формира от базов лихвен процент, към момента на сключване на договора в
размер на 4,5 %, и надбавка в размер на 6,15 %.Съгласно чл. 3, ал. 5 от
договора действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените
в него стават незабавно задължителни за страните. Според чл. 19 от
договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита или което и да
е задължение по настоящия договор, банката може да направи кредита изцяло
или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл. 19, ал. 2 от договора, при
неиздължаване на три последователни месечни вноски целият остатък по
кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните.
На 30.03.2009 г. е подписано допълнително споразумение към договора
между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и Н.И., с което страните са приели,
че размера на задълженията са, както следва: просрочена главница – 48,35
CHF, просрочена лихва – 678,70 CHF, редовна главница – 26874,44 CHF,
редовна лихва – 27,21 CHF, просрочени такси – 134,45 CHF.
Кредитополучателят се съгласява да внесе еднократно по кредита сума в
размер на 287,93 CHF, с която сума банката служебно извършва пълно или
частично погасяване, като кредитополучателят се съгласява разликата между
погасената сума и общия сбор на просрочената главница и лихви да бъде
преоформена чрез натрупване към редовната главница. Кредитополучателят
ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, съобразно
подписан погасителен план.
С допълнително споразумение от 30.07.2010 г. отново е постигнато
съгласие за облекчено погасяване на дълга в 12-месечен период, при което
кредитополучателят се съгласява просрочената главница и просрочената
лихва да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница. За
периода на облекчено погасяване на кредита е уговорена фиксирана годишна
лихва в размер на 3,82 %, като размерът на месечните погасителни вноски
възлиза на 95 CHF, след който период лихвеният процент е уговорен като
БЛП плюс договорна надбавка от 5,98 %.
На 22.11.2011 г. е подписано ново допълнително споразумение с нов 6-
месечен период на облекчено погасяване, в който вноската е в размер на 145
CHF всяка. Страните се съгласяват, че всички плащания, представляващи
просрочена главница, просрочена лихва, просрочени такси се преоформят
служебно от банката чрез натрупване към редовната главница. Уговорена е
промяна в олихвяването, като през периода на облекчено погасяване върху
дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5,75 %, след което
лихвата се формира от БЛП плюс договорна надбавка в размер на 6,93 %.
С допълнително споразумение от 15.03.2013 г. е уговорен 12-месечен
4
период на облекчено погасяване на кредита, в който вноската е в размер на
190 CHF всяка. Всички просрочени задължения се преоформят служебно от
банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. Уговорено е, че през
периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в
размер на БЛП плюс договорна надбавка в размер на 0,41 %, като към
момента на споразумението БЛП е 6,95 %, след което лихвата се формира от
БЛП плюс договорна надбавка в размер на 6,93 %.
С договор за прехвърляне на вземания от 23.12.2016 г. „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД прехвърля на „Юробанк България“ АД подробно
посочени вземания, между които и вземането по настоящия договор.
С оглед прекратяване на плащанията по договора за кредит, с
нотариална покана, рег. № 3387/05.07.2017 г. банката уведомява Н.И., че
обявява кредита за предсрочно изискуем и посочва 7 дневен срок за пълно
погасяване на дълга, формиран, както следва: 31930,09 CHF – главница,
15095,60 CHF – договорни лихви и 127,89 CHF – такси и застраховки.
Нотариалната покана е удостоверено да е връчена с уведомително писмо и
залепено уведомление на адрес гр. Русе, ул. Филип Станиславов, 1, Д, ет. 8,
ап. 24 /настоящ адрес на ответника/.
Размерите на вземанията са изследвани от вещо лице по изслушаната
съдебно икономическа експертиза, както и от съдебно икономическа
експертиза, изслушана пред въззивното производство, с оглед наведените
доводи за неравноправност на клаузи от договора и допълнителните
споразумения. Вещото лице е установило, че съгласно подписаните
допълнителни споразумения, след предоговаряне условията по кредита, е
преоформена главницата, като е капитализирана същата със сумата от 5369,59
CHF – общ размер, с което главницата се равнява на 32444,59 CHF.
Постъпили са средства за погасяване на дълга в размер на 18608,35 CHF, с
които са погасени – главница в размер на 514,50 CHF, договорна лихва в
размер на 16203,20 CHF, такси в размер на 1691,74 CHF, застраховки в размер
на 198,91 CHF. По този начин размерът на неплатената главница възлиза на
31930,09 CHF, неплатената договорна лихва възлиза на 16252,85 CHF,
неплатените такси са в размер на 751,01 CHF и неплатените застраховки са в
размер на 127,89 CHF. Вещото лице е установило, че последната постъпила
парична вноска е на 17.04.2014 г.
Вещото лице е изследвало промяната на базовия лихвен процент за
периода на договора, като е установило нарастване на същия от 4,50 % към
датата на сключването му до 7,73 % към 01.10.2012 г. и 6,95 % към 10.04.2013
г. и 6,95 % към 10.04.2014 г. Представен е вариант на погасителен план при
първоначално посочения в договора БЛП и съответно годишен лихвен
процент – 10,65 %, без отразяване промяната на БЛП и уговорените лихвени
проценти по допълнителните споразумения. Според този погасителен план И.
се е задължил да върне на банката сумата от 79870,62 CHF, от които главница
в размер на 27075 CHF и лихва в размер на 50487 CHF.
Вещото лице проследява погашенията по договора, установени в размер
на 12664,32 CHF, които плащания са превалутирани в CHF по валутен курс
към деня на погашението. При този вариант, като не се взема предвид
капитализацията на лихвата и промяната на лихвения процент, размерът на
дължимата главница възлиза на 26016,24 CHF. Вещото лице е преизчислило
плащанията в лева по курс „купува“ за швейцарския франк към деня на
усвояване на кредита. По този начин размерът на погашенията възлиза на
15213,23 CHF /установени са епизодични плащания в евро, които вещото
лице също е зачело/. От внесената сума от 15213,23 CHF би се погасила
5
главница до 56-та вноска включително в размер на 1316,62 CHF, договорна
лихва до 56-та вноска включително в размер на 13367,50 CHF и 205,70 CHF
частично от 57-ма вноска, годишна такса до 56-та вноска включително в
размер на 529,11 CHF, с което дължимият остатък на главницата възлиза на
25758,38 CHF, а на договорната лихва – 37120,47 CHF.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 430
ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Наличието на договор за банков кредит с постигнато
съгласие между страните относно съществените му елементи, е установено по
делото. От представените по делото документи и от заключението на вещото
лице се установява усвояване на договорената сума в пълен размер от
длъжника – ответника по делото, с което банката е изпълнила своето
задължение за предоставяне на уговорената сума пари в заем. Установено е
още, че реално усвоената сума е равностойността на 25075 CHF, като
усвояването е в български лева, остойностени по курс „купува“ на банката 1
CHF/1,2233 BGN в размер на 33120 лв. При изпълнение на това задължение,
за длъжника се поражда насрещното задължение за връщане на получената
сума, съобразно уговореното. Настоящият състав приема направеното
възражение в отговора на исковата молба и поддържано във въззивното
производство от процесуалния представител на ответника по жалба за
неравноправност на клаузите на договора, предвиждащи потребителя да носи
валутния риск от промяна в курсовете на швейцарския франк към българския
лев, за основателно.
В конкретния случай е видно, че основата на изчисляване размера на
кредита, необходима на потребителя, е заложена в левове, преизчислени в
равностойността на швейцарски франкове по курс „купува” на банката – чл. 1
от договора. В чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитът се усвоява в
швейцарски франкове, но по блокирана сметка, т.е. длъжникът нямат достъп
до нея. Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се
превалутират от банката в левове преди усвояването им, като реалното
усвояване на кредита се извършва в левове – чл. 2, ал. 3. Едновременно с това
в чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че погасяването се извършва в
швейцарски франкове, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил
такива, а има средства в лева или евро, банката служебно изкупува
дължимите швейцарски франкове по курс „продава” за швейцарски франк
към лева. В швейцарски франкове е изготвен и погасителния план, съобразно
лихвения процент за кредити в тази валута. Предвид клаузите на договора
относно неговия предмет, настоящият състав счита, че те са ясно изразени,
поради което предмета на договора следва да се счита в швейцарски
франкове, които клаузи не следва да се преценяват като неравноправни. При
отчитане на обстоятелството, че кредитът е в чуждестранна валута, именно в
тази хипотеза следва да се анализират критериите за неравноправност на
договорните клаузи, относими към поемане на валутния риск от потребителя
– кредитополучател. Съгласно формираната постоянна практика на ВКС
/Решение № 168/29.01.2021 г. по т.д. № 2184/2019 г., ІІ Т.О., Решение №
136/20.01.2021 г. по т.д. № 1467/2019 г., ІІ Т.О., Решение № 155/24.01.2020 г.
по т.д. № 2561/2018 г. на ІІ Т.О., Решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. №
3539/2015 г., ІІ Т.О., Решение № 294/27.03.2019 г. по т.д. № 1599/2017 г., ІІ
Т.О., Решение № 384/29.03.2019 г. по т.д. № 2520/2016 г., ІІ Т.О. на ВКС/
неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин,
така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
6
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. Тази практика на
ВКС е съобразена с постановените решение по дело С-186/16 на СЕС,
определение по дело С-119/17, във връзка с тълкуване на разпоредбите на чл.
3 – чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл. 147
ЗЗП. В конкретния случай длъжникът по договора за кредит е физическо
лице, което ползва финансова услуга от търговец по смисъла на пар. 13, т. 2
от ДР на ЗЗП, поради което има качеството на потребител, съгласно пар. 13, т.
1 от ДР на ЗЗП и като такъв се ползва от правилата на ЗЗП. Цитираните във
въззивната жалба ЗКНИП и ЗПК, в сила от 01.10.2006 г. са неприложими, тъй
като процесният договор е сключен преди приемане на ЗКНИП и е извън
обхвата на ЗПК, в сила от 01.10.2006 г. Оспорената клауза не е индивидуално
уговорена, тъй като липсва такова твърдение от страна на ищеца и съответно
представени доказателства в тази насока – чл. 146, ал. 4 ЗЗП. С оглед на
бланкетния и декларативен характер на клаузата на чл. 23 от договора, както
и предвид цитираната по-горе практика на ВКС, касаеща същата клауза от
идентични договори, сключвани с потребители, настоящият състав приема, че
тя е била изготвена предварително и потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й /чл. 146, ал. 2 ЗЗП/. Преценяването на
неравнопоставеността на клаузи в договора предполага анализ на предмета
му, обстоятелствата, свързани с неговото сключване и всички останали
клаузи, които за да се приеме, че не увреждат потребителя, следва да са ясни
и разбираеми, като факторите, подлежащи на преценка са посочени в нормата
на чл. 145 ЗЗП. Съгласно чл. 143, т. 10, т. 12 и т. 13 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Спорните клаузи са визирани в 6, ал. 2 и чл. 23 от договора, съгласно
която кредитополучателят се съгласява да поеме за своя сметка риска и
всички вреди от промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или
„продава“ на швейцарския франк към българския лев, която може да има за
последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита. По този
начин, освен възнаградителната лихва като цена на кредита, в тежест на
потребителя се налагат и допълнителни разходи, вследствие на поемане на
валутния риск и валутните разлики, което оскъпява общите разходи по
кредита. Разходите по кредита трябва да са посочени от банката изрично и
изчерпателно и подлежат на предварително оповестяване – чл. 58, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 ЗКИ. Отделно, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин. С оглед на това, за да се приеме, че
двойното служебно превалутиране на сумите по кредита и погасяването му в
чуждестранна валута, в която потребителят не получава доходите си, са
валидни клаузи по договора, следва банката да е предоставила на
кредитополучателя необходимата информация, която би му позволила да
прецени икономическите последици от този договор – евентуално движение и
промяна на валутния курс, съотношение между курс „купува” и курс
„продава” на банката и тази информация да се проследи и прогнозира в
перспектива, с оглед срока на сключване на договора – 25 години, както и
следва да се предостави информация по какъв начин потребителят би могъл
да минимализира валутния риск и да се освободи от тежестта му, при
неочакван обрат на пазара. Едва тогава той би могъл да прецени
икономическите последици от сключването на договор с тия уговорки дали да
избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск, или да
получи кредит при по-висока лихва, но без поемане на валутен риск.
7
Доколкото банката като професионалист в сферата на финансовите услуги е
можела да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк, и
това обстоятелство е съществено, с оглед изпълнението на договора за дълъг
период от време, тя е следвало да предостави тази информация на
кредитополучателя и той да може да формира своето решение, съобразно с
нея. Непредоставянето на тези данни от страна на банката води до
нарушаване на принципа на добросъвестност, още повече че реален паричен
поток в швейцарски франкове не се е осъществил. Ето защо, настоящият
състав приема, че клаузите от договора, предвиждащи поемането на валутния
риск от потребителя /чл. 23 и чл. 6, ал. 2/, се явяват неравноправни, което
води до тяхната нищожност на това основание – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. С оглед на
това, че отричането на действието на неравноправните клаузи от договора би
довело до невъзможност за изпълнението му, без това да влече до цялостната
нищожност на облигацията, настоящият състав счита, че може да замести
неприложимите поради неравноправния характер клаузи с диспозитивна
уредба от националното право, в случая чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща, че
заемателят дължи връщане на заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Доколкото паричните средства са получени в
национална валута, връщането им се следва в същата валута, представляваща
равностойността на дължимите швейцарски франкове по курс „купува” на
банката в деня на получаването на паричните средства – 1 CHF/1,2233 лв.
/възможност, която ТР 4/29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС не изключва/.
Направено е възражение за нищожност на клаузите от договора,
предвиждащи възможност за едностранно увеличаване от страна на банката
на първоначално договорения размер на базовия лихвен процент. Това
възражение има отношение към размерите на погасителните вноски – чл. 6,
ал. 3 от договора и съответно определяне размера на задължението за
връщане на главницата по предоставения заем. Съгласно разпоредбата на чл.
3, ал. 5 от договора действащият базов лихвен процент не подлежи на
договаряне и промените в него стават задължителни за страните. Съгласно
трайно формираната съдебна практика подобна договорна клауза за
възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на
първоначално договорения БЛП е неравноправна клауза при наличието на
следните предпоставки: клаузата да не е индивидуално уговорена, да е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните и да е сключена във вреда на потребителя. Прието
е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3,
т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията,
макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля. За да се прецени дали
конкретните клаузи отговарят на този критерий, те следва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно информация при какви условия
търговецът/доставчикът може едностранно да промени цената. В съдебната
практика се е наложило становището, че уговорката в договор за банков
кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на
договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в договора
основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни
обстоятелства, е неравноправна. С оглед на това, че в конкретния случай в
договора не се съдържа ясно и конкретно предвидена процедура, при която
8
банката може да променя едностранно БЛП, не са визирани компонентите,
имащи отношение към формирането му, механизма и условията, при които
цената на предоставената финансова услуга може да се промени, банката не
може да се счита добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП. От съдържанието на клаузите не може
да се счете, че кредитополучателят е получил конкретна информация за
начина, по който банката може да промени цената на услугата, което води до
тяхната неравноправност. Предвид на това, че изменението на базовия лихвен
процент е рефлектирало върху размерите на погасителните вноски, по
отношение на размера на дълга следва да се зачете заключението на вещото
лице, изслушано пред въззивния съд, по таблица № 2 от заключението, при
което промяната на базовия лихвен процент не е отразена. В тази връзка
подписаните допълнителни споразумения, съдържащи предоговаряне на
базовия лихвен процент, не санират нищожността на неравноправната клауза
в договора и на основание чл. 366 ЗЗД в тези части също са нищожни.
Настоящият състав споделя изводите в обжалваното решение, че
неправилно са прибавяни към размера на редовната главница просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява отново възнаградителна
лихва. По същество това представлява анатоцизъм по смисъла на
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, съгласно който олихвяването на изтекли
лихви става съобразно наредбите на БНБ. За разлика от уредбата в
търговското право, където при уговорка между търговци може да се дължи
лихва върху лихвата /чл. 294, ал. 2 ТЗ/, гражданското право има отрицателно
отношение към анатоцизма, предвид опасностите, които той крие.
Тълкувайки текста на закона, теорията и съдебната практика приема, че
олихвяването на лихви не е разрешено, освен при изрично нормативно
предвиден ред и механизъм посредством наредба на БНБ, каквато към
момента не е приета. При изчисляването на размера на задължението вещото
лице е предложило вариант и без прибавянето на просрочени задължения към
главницата.
Установява се, че до 17.04.2014 г., когато е направена последната
вноска, погасяваща задължение за договорна лихва и такси, са извършвани
плащания, след което погашенията са преустановени и това състояние на
неизпълнение е продължило повече от 90 дни. С оглед на това и на основание
чл. 19, ал. 2 от договора се е породило право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем, т.е. да изиска връщане на дължимия остатък от кредита
преди настъпване на крайния срок за издължаване. Това право банката
твърди, че е надлежно упражнено от нея с волеизявление, обективирано в
отправената нотариална покана, достигнала надлежно до ответника. В
договора за кредит и допълнителните споразумения към него ответникът се е
афиширал с адрес с. Гиген, а съгласно чл. 30 от договора всички уведомления
следва да се изпращат на адреса, посочен в началото на договора. В случай, че
някоя от страните промени адреса си, тя е длъжна да уведоми насрещната
страна писмено за новия си адрес, а до получаване на такова уведомление
всички съобщения, достигнали до стария адрес се считат за получени. С оглед
на това, изпращането на нотариалната покана до адреса в гр. Русе, не е
извършено от банката в съответствие с правилата на договора, но тъй като
препис от исковата молба, ведно с изявлението за настъпване на предсрочна
изискуемост, е връчено на адреса в с. Гиген, настоящият състав приема, че
предсрочната изискуемост е настъпила в хода на процеса, което
обстоятелство следва да бъде съобразено при постановяване на решението.
По същия начин е уведомен ответникът и за извършената цесия, с която
вземането е прехвърлено на „Юробанк България“ АД, а за предходното
прехвърляне на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД длъжникът е уведомен,
видно от подписаните от него допълнителни споразумения.
9
С оглед на изложените доводи, и съобразно установеното от
заключението на вещото лице настоящият състав приема за дължими
следните размери за претендираната главница: Реално усвоената главница е в
национална валута и е в размер на 33120 лв., с равностойност в швейцарски
франкове на кредитния лимит в размер на 27075 CHF. От тази сума следва да
се приспаднат извършените погашения, които са осъществявани в лева, но
преизчислявани по курс „купува“ за швейцарския франк към деня на
усвояване на кредита /1 CHF=1,2233 лв./ и те възлизат на сумата 1316,62 CHF.
Остатъкът от главницата възлиза на 25758,38 CHF, чиято левова
равностойност по първоначално определения курс, т.е. по курс „купува“ за
швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита,
възлиза на 31510,23 лв., и съдът намира, че в този размер следва да бъде
уважен предявеният иск за главница по договор за кредит № HL
34365/18.03.2008 г. и допълнителните споразумения към него. Върху така
признатата главница се дължи законна лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, в какъвто смисъл е и
поисканото.
По отношение на претенцията за заплащане на дължима лихва в размер
на 5 CHF, от приложената пред въззивното производство съдебно
икономическа експертиза се установява размер на дължимия остатък на
договорната лихва от 37120,47 CHF, но с оглед на това, че последното
плащане за покриване на задълженията за лихва е от дата 17.04.2014 г., а
исковата молба е от 18.10.2017 г., то това задължение е погасено по давност
на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което обуславя отхвърлянето на претенцията
за заплащане на дължима лихва.
Тези крайни изводи на въззивния съд налагат частична отмяна на
постановеното първостепенно решение, вместо което бъде осъден ответникът
да заплати дължимата равностойност на швейцарски франкове в левове в
посочения по-горе размер.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с
уважената част от иска /по цена на валутата към датата на исковата молба/ в
размер на 2752,64 лв., като разноските включват заплатена държавна такса,
възнаграждение за особен представител и възнаграждение за вещо лице.
Договор за правна помощ не беше представен, поради което разноски за
адвокат не следва да бъдат присъждани. За въззивното производство с оглед
частичната основателност на жалбата, ответникът по жалба И. следва да
заплати направените и поискани разноски за заплатена държавна такса и
депозит за особен представител, в размер на 1257,58 лв., изчислени
съразмерно с уважената част от жалбата.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 265/15.11.2019 г., постановено по т.д. №
281/2017 г. на Окръжен съд Русе в частта, в която е отхвърлен искът на
«Юробанк България» АД против Н.В. И. за заплащане на сумата от 25758,38
CHF – вземане за главница, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на исковата молба до окончателното изплащане и за заплащане на
сумата от 5 CHF – дължима лихва, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.В. И., ЕГН ********** от с. Гиген, ул. Гоце Делчев, 22,
представляван от назначения му особен представител адв. Е. Г. да заплати на
10
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път, 260 сумата от
31510,23 /тридесет и една хиляди петстотин и десет лева и 23 ст./ лева ,
представляваща равностойност на дължима главница в размер на 25758,38
CHF по договор за потребителски кредит № HL 34365/18.03.2008 г. и
допълнителни споразумения към него от 30.03.2009 г., 30.07.2010 г.,
22.11.2011 г., 15.03.2013 г., която левова равностойност е изчислена по курс
„купува” към датата на усвояване на кредита - 27.03.2008 г. – 1 CHF/1,2233
BGN, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
исковата молба – 18.10.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която предявеният
иск за заплащане на дължима главница над сумата от 25758,38 CHF, с левова
равностойност от 31510,23 лв., изчислена по курс „купува“ към датата на
усвояване на кредита до предявения размер от 31930 CHF, ведно със
законната лихва върху тази разлика, е отхвърлен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на дължима лихва в размер
на 5 CHF, като погасен по давност.
ОСЪЖДА Н.В. И., ЕГН ********** от с. Гиген, ул. Гоце Делчев, 22,
представляван от назначения му особен представител адв. Е. Г. да заплати на
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път, 260 сумата
2752,64 /две хиляди седемстотин петдесет и два лева и 64 ст./ лева,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство,
съразмерно с уважената част от исковете и сумата 1257,58 /хиляда двеста
петдесет и седем лева и 58 ст./ лева, представляваща направени разноски
във въззивното производство, съразмерно с уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11