№ 1337
гр. Плевен, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430102479 по описа за 2025 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от П. П. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, чрез адв. В. Б. Б. от САК,
преупълномощен от Адвокатско дружество „***", рег. по ф.д. № *** по
описа ***, с БУЛСТАТ № **********; Съдебен адрес за получаване на
призовки, съобщения и уведомления: ***, ***; против СИТИ КЕШ
ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
в град гр. ***, представлявано от Н.П.П., в качеството му на управител;
Цена на иска: 2 412.00 лева, от които: 411.39 лева - договорна/
възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от Договор за потребителски кредит
№ ******** от 04.04.2023 г., за периода от 04.05.2023 г. до 04.04.2024 г.;
2 000.61 лева - неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 6.1
във вр. с чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № ******** от
04.04.2023 г., за периода от 04.05.2023 г. до 04.04.2024 г.; ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от дата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане. Правно основание: чл.
124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9, ал.1 от ЗПК, чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал.
1
1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК. Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да обяви за недействителен сключения
между страните Договор за паричен заем.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна, като се оспорва искът.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е сезиран с искане да признае сключения между СИТИ КЕШ
ООД и, Договор за потребителски кредит № ******** от 04.04.2023 г. за
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 и чл. 19 от ЗПК. В случай, че Договор за потребителски кредит №
******** от 04.04.2023 г. бъде прогласен за недействителен, следва на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди СИТИ КЕШ ООД да
заплати на П. П. А. следните суми, които са недължимо платени по
Договор за потребителски кредит № ******** от 04.04.2023 г.:
1. 411.39 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от
Договор за потребителски кредит № ******** от 04.04.2023 г., за периода
от 04.05.2023 г. до 04.04.2024 г.;
2. 2 000.61 лева - неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 6.1 във
вр. с чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № ******** от 04.04.2023
г., за периода от 04.05.2023 г. до 04.04.2024 г.;
3. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Безспорно е установено по делото, че страните са били във
валидни облигационни отношения по силата на Договор за
потребителски кредит № ********, сключен на 04.04.2023 г. между
СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ********** - Заемодател, от една страна и П. П.
А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга. Страните са постигнали
споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 500
лв. (хиляда и петстотин лева). Определен е размер на годишен лихвен
процент, съгласно чл. 3, ал.7 , а именно 40.05 %. Броят на вноските по
кредита е 12 (дванадесет), а крайната дата за издължаване е 04.04.2024 г.
2
В чл. 3, ал. 5 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер
на 47.99 %. При сключването на договора, в чл. 6.1, във връзка с чл. 6.2 от
договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен
заем с предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да
отговарят на предвидените условия в чл. 33, ал. 1 от Общите условия към
Договора. При непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен
срок от подписване на договора, в чл. 6.2 е предвидено начисляването на
неустойка в размер на 2000.61 лева. Още с подписването на договора и
изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за
непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума
за връщане. В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор
за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора
за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената
неустойка за непредоставено обезпечение.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Видно от приложените писмени доказателства, страните са имали
валидна облигационна връзка по силата на договор за паричен заем.
Заемателят, П. А., е физическо лице, което при сключването на договора
за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит, съгласно
дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията
на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора за
заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен
годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как
е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40.05
% и годишен процент на разходите от 47.99 %. В ГПР се включват освен
дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи.
3
В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай, че те бяха
включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения
размер, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена
с постановление на Министерски съвет на РБ.
В случая получаването на кредита при предлаганите условия
предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка
възнаграждение е разход по кредита, който следва да бъде включен в
ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този
разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид
при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на
основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово
изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата
недействителност.
Прочитът на клаузите на в чл. 6.1, във връзка с чл. 6.2 от договора,
налага разбирането, че по своето същество неустойката представлява
скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените
клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него,
особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в
сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е
включена в погасителния план към датата на подписване на договора.
Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но
не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски),
което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция,
което противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената
неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите
нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в
този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. №
4
1/2009 г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение по погасителния план също води до извод, че не
цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е
включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с
оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК. Така предвидената неустойка в
размер на 2 000.61 лева, задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за
неравноправност на клаузата. Противоречието на процесния договор на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор
за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях
не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по
договора само на получената сума от 1500 лева, които вече са заплатени
на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума
(главницата) от 1500 лева е платено при изначална липса на основание с
оглед недействителността на договора, поради което подлежи на
връщане. В настоящия случай по безспорен начин се установява
характера на правоотношенията между страните. П. П. А. е изпълнила
поетите задължения съгласно договора, като е заплатила на заемодателя
всички дължими по договора суми, ведно с възнаградителната лихва и
начислената неустойка за непредставено обезпечение.
По изложените съображения, съдът намира, че исковата молба е
основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищцата
направените разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА сключения между СИТИ КЕШ ООД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в град гр. ***,
представлявано от Н.П.П., в качеството му на управител и П. П. А., с
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, Договор за потребителски
кредит № ******** от 04.04.2023 г. за недействителен, на основание чл. 22
от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, СИТИ КЕШ
ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
в град гр. ***, представлявано от Н.П.П., в качеството му на управител;
да заплати на П. П. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***,
следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски
кредит № ******** от 04.04.2023 г.:
1. 411.39 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от
Договор за потребителски кредит № ******** от 04.04.2023 г., за периода
от 04.05.2023 г. до 04.04.2024 г.;
2. 2 000.61 лева - неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 6.1 във
вр. с чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № ******** от 04.04.2023
г., за периода от 04.05.2023 г. до 04.04.2024 г.;
3. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, СИТИ КЕШ ООД,
вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
град гр. ***, представлявано от Н.П.П., в качеството му на управител; да
заплати на П. П. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***,
направените разноски по делото в размер на 1800 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, СИТИ КЕШ ООД,
вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
град гр. ***, представлявано от Н.П.П., в качеството му на управител; да
6
заплати в полза на РС – Плевен направените разноски по делото в
размер на 250 лв. за възнаграждение за вещо лице и 146, 48 лв. за
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7