№ 4986
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
СъдебниЕкатерина Б. Николова
заседатели:Миглена Ив. Колева Кърдалева
при участието на секретаря Виолета Оск. Медина
и прокурора Б. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева
Наказателно дело от общ характер № 20241100203992 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 12:05 часа се явиха:
На именното повикване в 12:05 часа /поради сериозно натоварване със
съдебни заседания на различни съдебните състави, заседаващи в СГС на
днешна дата, и изчакване освобождаването на съдебна зала/, се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ В. Е. С. – редовно призован, със Съобщение по реда
на чл.247в, ал.3, вр. ал.1 НПК, за насрочване на разпоредителното заседание
по делото, съдържащо въпросите, които се обсъждат в разпоредително
заседание и разясняващо правата му в процеса, връчено му чрез
пълномощник адв. Г. Ю. – от АК – Благоевград – на 09.09.2024 г., на
известния за него по делото адрес по местоживеене, находящ се в гр.
Благоевград, ул. ****, ведно с Разпореждането на Съда за насрочване
разпоредителното заседание по настоящото производство и с препис от ОА, се
явява лично и с адв. Г. Ю. – от АК– Благоевград – надлежно упълномощен
защитник на подсъдимия С., с представено по делото пълномощно на
досъдебна фаза.
ПОДСЪДИМИЯТ В. Е. С.: Да, получих преписи от Обвинителния акт и
от Разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание по делото, с
въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание по чл.248, ал.1
НПК, по които мога да взема отношение, заедно със Съобщението за
насрочване на разпоредително заседание по делото, разясняващо ми съгласно
Разпореждането на Съда, правата ми в наказателния процес – преди повече от
1
7 дни. Имам готовност да изразя становище по въпросите, които се обсъждат в
разпоредителното заседание, заедно с моя защитник – адвокат Ю., която е тук.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че адв. Г. Ю., в качеството на упълномощен
защитник на подсъдимия В. Е. С., е редовно призована за днешното с.з., със
Съобщение по реда на чл.247 в, ал.3, вр. ал.2 от НПК, съдържащо въпросите,
които се обсъждат в разпоредително заседание, ведно с препис от
Разпореждането на Съда за насрочване разпоредително заседание по делото,
връчени й лично на 09.09.2024 г., на известния за нея служебен адрес.
Адв. Ю.: Да, получила съм съдебните книжа. Получила съм и
Разпореждането на Съда, запозната съм се с материалите по делото и имаме
готовност от принцип да взема становище по въпросите по чл.248, ал.1 НПК и
да реализирам защитата на подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Готов
съм да взема становище по въпросите по чл.248, ал.1 НПК.
АДВОКАТ Ю.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ В. Е. С.: Поддържам становището на моя защитник.
СЪДЪТ, след като съобрази становищата на страните, както и
обстоятелството, че на същите са връчени Съобщенията по реда на чл.247в,
ал.1 и ал.2 от НПК, разясняващи правата им в процеса, в това число и
въпросите, визирани в нормата на чл.248, ал.1 от НПК, по които могат да
вземат отношение в разпоредителното заседание, като съобрази
изпълнимостта на законовите изисквания относно връчване на Съобщенията,
както и на препис от Обвинителния акт по отношение на подсъдимият В. Е.
С., и изтеклия 7-дневен срок от това връчване, съобразявайки в тази връзка и
готовността на страните да вземат отношение по въпросите, обсъждащи се в
разпоредителното заседание по смисъла на чл.248, ал.1 от НПК, намира, че
няма процесуални пречки да бъде даден ход на разпоредителното заседание в
днешното съдебно заседание, в насока на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ по ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните за изразяване на
становища по въпросите, визирани в нормата на чл.248, ал.1 НПК, а именно:
2
Подсъдно ли е делото на Съда?
Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство?
Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия, респективно на пострадалия или на
неговите наследници?
Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила?
Налице ли са основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език, и
извършването на съдебно – следствени действия по делегация;
Взетите мерки за процесуална принуда;
Искания за събиране на нови доказателства;
Насрочване на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват
за него.
ПРОКУРОРЪТ: По реда на чл.248, ал.1 от НПК взимам следното
становище:
Считам, че делото е подсъдно на СГС и не са налице основанията за
спиране или прекратяване на наказателното производство.
Прокуратурата счита, че не е допуснато отстранимо, съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия, респективно на пострадалия или на
неговите наследници.
Считаме също така, че не са налице основанията за разглеждане на делото
по реда на особените правила, както и за разглеждането му при закрити врати;
за привличането на резервен съдия или съдебен заседател; назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език, както
и извършването на съдебно-следствени действия по делегация.
Считаме, че няма необходимост от изменение на мярката за процесуална
принуда, както и нямаме искания към момента за събиране на нови
доказателства.
Воден от гореизложеното, моля да насрочите делото за разглеждане по
общия ред.
АДВ. Ю.: От името на подзащитния ми, нашето становище по въпросите,
включени в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, е следното:
Делото е подсъдно на СГС. Няма основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство, но становището на защитата и на подсъдимия
В. Е. С. е, че на досъдебната фаза на производството е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия, които нарушения са видни от
3
депозирания пред СГС Обвинителен акт, въз основа на който е образувано
настоящото производство. Съображенията ни в подкрепа на това искане, са
следните:
Подзащитният ми е предаден на Съд с обвинителен акт за престъпление,
посочено в диспозитива на Обвинителния акт за това, че на 01.05.2022 г.,
около 11,45 часа, в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ пред магазин
„Хоуммакс“, дал подкуп от петдесет лева /50 лв./ банкнота, която с нейните
индивидуализиращи данни е описана, на полицейски служители, за да не
извършват действия по служба – да не съставят акт на управляващия С.С.. В
обстоятелствената част на Обвинителния акт – на стр.2, абзац 2 от
Обвинителния акт, твърдим, че само там се съдържат някакви данни, от които
можем да предполагаме и да гадаем, кои са конкретните действия, които се
твърди подзащитният С. ми да е извършил, за да може да бъде предаден на
Съд за това престъпление, респективно да се приеме, че е извършил това
престъпление.
На първо място, отново, както и в предходния Обвинителен акт, по
отношение на който съдебното производство беше прекратено, отново е
посочено, че за тази цел, около 11,45 часа обвиняемият К. – какъвто обвиняем
в настоящото производство няма – подготвил една банкнота от 50 лв. със
сериен номер ГВ 32967045 и излязъл от автомобила, като е описан
автомобила – марка „Мерцедес“ модел „814“ с рег. № Е **** МС, в който се
возел като пътник. След това, обвиняемият С. заявил, че е собственик на
автомобил марка„Мерцедес“, модел 814 с рег. № Е **** МС и се обърнал към
полицейските служители с думите „Не можем ли нещо да оправим“, имайки
предвид като даде подкуп. В следващото изречение, което е добавено в този
Обвинителен акт е посочено, че за да не съставят акт, незабавно след тези
думи С. е пуснал банкнотата от 50 лв. през отвореният прозорец в
полицейския автомобил, която паднала на пода на колата, в краката на
свидетеля А.Й., единият от полицейските служители. Това описание всъщност
не позволява на подсъдимия в настоящото производство да разбере – за кое от
деянията, включени в нормата на чл.304а от НК, същият е предаден на Съд –
да предложи, обещае или даде дар, независимо, че цифровото изражение на
Обвинителния акт е чл.304а, предл.3 от НК, което съответства на това да даде
подкуп, но съгласно нормата на НК и постоянната и задължителна практика
на ВКС, при форма на изпълнително деяние „предложи“ на престъплението по
чл.304, ал.1 и чл.304а от НК, деецът изразява недвусмислено, по ясен начин
намерение да облагодетелства длъжностно лице, за да извърши или да не
извърши действия по служба, а при „даване“ като състав на престъплението,
деецът осъществява активна дейност по прекратяването на собствената си
фактическа власт върху облагата. И ето защо това изречение, този абзац в
цялост, така, както е посочено, независимо от цифровото изражение „даде“,
всъщност не ни позволява да разберем – за кое от изпълнителните деяния В.
С. е предаден на Съд, е привлечен в качеството му на обвиняем, дотолкова,
доколкото „предложението“ и „даването“ са два различни състава на
престъплението по чл.304а НК. Тук в обстоятелствената част на ОА няма
изложени обстоятелства по отношение на това – с какви конкретни действия
4
В. С. е демонстрирал, че е прекратил фактическата си власт върху конкретна
банкнота, респективно, каква е връзката между това лице с лице, което не
съществува като обвиняем по делото, а именно обвиняемият К..
Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, Обвинителният акт следва
в обстоятелствената част да посочва престъплението, извършено от
обвиняемия; времето, мястото и начина му на извършване. Ние твърдим, че в
Обвинителния акт така, както е депозиран от СГП, не е посочен начина, по
който се твърди В. С. да е извършил престъплението, за което е предаден на
Съд, както и каква е връзката му с лице с имена – обвиняемият К.; кой от
двамата обвиняеми, ако по отношение на този обвиняем има отделяне на
материали и образуване на досъдебно производство, всъщност е започнал
извършването на това престъпление.
И не на последно място, внимателно четейки този Обвинителен акт,
според защитата се навеждат и данни дотолкова, доколкото се установява от
следващия абзац от Обвинителният акт, че все пак полицейските служители са
довършили своята работа, съставили са АУАН и дотолкова, доколкото не се
твърди въобще да са предприети каквито и да е било действия по отношение
на тази банкнота – дали се касае за опит за извършване на престъплението
„подкуп“, който опит да е останал недовършен, поради независещи от В. С.
причини, а именно – последващото поведение на двамата полицейски
служители. Безспорно е, че опитът се наказва с наказанието, предвидено за
довършено престъпление, но това всичко е важно, за да може да бъде
реализирано в пълна степен правото на защита от страна на подсъдимия С..
Ето защо ние считаме, че на досъдебното производство със съставянето
на Обвинителния акт и постановлението за привличане на подзащитния ми
към наказателна отговорност, отново не става ясно – за какво конкретно
престъпление, от кое от конкретните три изпълнителни деяния „предложи“,
„даде“ или „мотивира“ съответния полицейски орган да извърши или не
извърши съответното задължение по служба, за обвиняемия С. е трудно да
разбере за кое от изпълнителните деяния на престъплението „подкуп“, следва
да организира своята защита и в крайна сметка, какво е участието на
посоченото лице обвиняемият К..
Твърдим, че е налице разминаване между цифрово изражение и
посочване в Обвинителния акт, и обстоятелствената част като текстова
формулировка на престъплението, за което подзащитният ми е предаден на
съд. Ето защо ние считаме, че е налице основание за прекратяване на
съдебното производство и връщане на наказателното производство на СГП,
която да изготви и постановление за привличане в качеството на обвиняем на
подзащитния ми, което да съответства на неговите обективни действия, което
да е съобразено с конкретното поведение на В. Е. С. на конкретната
инкриминирана дата, след което да бъде изготвен Обвинителен акт, който да
отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и в който да бъде достатъчно
ясно посочено – коя от трите форми на изпълнителното деяние „даване на
подкуп“ всъщност В. С. е реализирал, и с какво конкретно действие. Не е
мястото тук да коментираме каквито и да е доказателства по делото,
5
касателно изводите на Прокуратурата за субективната част на деянието, но на
мен ми се струва като защитник на В. Е. С., че ако всъщност бъде подробно и
точно описано конкретното изпълнително деяние, което се твърди С. да е
извършил на конкретната дата, това ще ни позволи поне в разпоредително
заседание да преценим наличието и на субективната страна на
престъплението.
По тези аргументи аз ще Ви моля да постановите определение, с което да
прекратите съдебното производство и да върнете делото на СГП.
По отношение на останалите точки, включени във въпросите, които се
разглеждат в разпоредително заседание, считаме, че към настоящия етап не са
налице основания за разглеждане на делото по реда за особените правила,
както и за разглеждане на делото при закрити врата; привличане на резервен
съдия или съдебен заседател; назначаването на защитник, вещо лице,
преводач, тълковник и други действия за извършване на действия по
делегация.
По отношение на доверителя ми, мярка за неотклонение в досъдебната
фаза на процеса не е вземана. Не считаме, че вземането на такава мярка се
налага и към настоящия етап дотолкова, доколкото същият с поведението си
винаги е доказвал, че отговорно пристъпва към задълженията си на обвиняем,
респективно на подсъдим в наказателното производство. Ето защо считаме, че
не се налага да бъде взета мярка за процесуална принуда и мярка за
неотклонение, респективно, за каквато и да е било процесуална принуда.
Към настоящия етап защитата не прави искане за събиране на нови
доказателства, евентуално бихме могли да преценим необходимостта от
такива в момента, в който се запознаем с доказателствата, на които обосновава
своето обвинение СГП и ако приемете, че възражението, което заявихме по т.3
от въпросите, включени в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, е
неоснователно, то ще Ви моля да насрочите съдебното заседание за следващо
открито съдебно заседание, в което да започне събирането на доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ В. Е. С.: Разбрах и поддържам това, което каза моят
защитник. Считам, че са нарушени правата ми. Моля да се прекрати делото и
за де върне на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Правилно и коректно защитата посочи грешка, която е
установена в Обвинителния акт. Действително става дума за техническа
грешка при посочването на лице с име „К.“, то е неотносимо към това деяние,
останало е може би от предишен акт, става дума за обвиняемия В. Е. С.. Името
„К.“ не фигурира нито по делото, нито е някакъв свидетел, става дума за
техническа грешка, която и аз констатирам в момента, че е налице.
Всичко останало, казано от защитата, считам за неоснователно доколкото
изпълнителното деяние е посочено в Обвинителния акт, в диспозитива и в
обстоятелствената част, които кореспондират помежду си, каквото е
изискването на закона, е максимално добре описано, посочено. В тази връзка
6
са и констатациите на СГС в предишното разглеждане на делото по реда на
това производство, където достатъчно ясно и конкретно е описано от страна на
Прокуратурата изпълнителното деяние, а именно – даването на „подкуп“.
Всички останали обстоятелства, за които защитата навежда доводи, са
обстоятелства по същество, чието установяване подлежи в хода на съдебното
следствие.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, с оглед разпоредбата на чл.248, ал.5 НПК, и
след като изслуша становищата на страните в днешното съдебно заседание,
предвид заявеното от същите, НАМИРА, че действително не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав счита и, че делото е родово и местно
подсъдно на СГС, на основание чл.35, ал. 2 и чл.36, ал.1 от НПК.
Същевременно, след запознаване с материалите по делото и с
повдигнатото спрямо В. Е. С. обвинение за престъпление по чл.304а, предл.3,
вр.чл.304, ал.1 от НК, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че констатираните
с протоколно определение от 17.11.2023 г., допуснати на фазата на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимото лице – да научи за какво престъпление е привлечено в това му
качество, по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК,
изразяващи се в неясно, неточно и непрецизно формулирано обвинение
спрямо конкретно подсъдимото лице с изготвения и повторно внесен в Съда за
разглеждане Обвинителен акт, конкретизиращ обвинението, предмет на
доказване по настоящото производство, не са отстранени в цялост. Поради
изложеното, образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, с
оглед нарушено право на защита на подсъдимият В. Е. С..
СЪДЪТ в тази връзка ПРИЕМА, че изложените в днешното с.з.
съображения от защитата кореспондират с преценката от настоящият съдебен
състав за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи
базисно правото на защита на конкретното подсъдимо лице, налагащи на това
основание прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
Прокуратурата за тяхното отстраняване, отчитайки, че тези съображения,
изложени при разискване на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, се явяват
състоятелни, аргументи за което СЪДЪТ ще изложи по-долу.
Съображенията на СЪДА в тази насока са следните:
Наказателно – съдебното производство е образувано въз основа на внесен
на 03.02.2023 г. в СГС – НО Обвинителен акт по досъдебно производство №
15065/2022 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 9285/2022 г. по описа на
СГП, срещу В. Е. С. – за престъпление по чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1 от
НК. Въз основа на така внесения Обвинителен акт, е било образувано НОХД
№ 681/2023 г. по описа на СГС, НО, 4-ти състав.
7
С протоколно определение № 5384/17.11.2023 г., постановено в открито
разпоредително заседание по НОХД № 681/2023 г. по описа на СГС, НО, 4-ти
състав, съдебното производство е било прекратено, на основание чл. 249, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, и делото е било върнато на СГП за
отстраняване на посочените в мотивната част на Определението съществени
нарушения на процесуалните правила.
По протест на прокурор при СГП от 23.11.2023 г., е било образувано
ВНЧД № 441/2024 г. по описа на САС, 7-ми наказателен състав, за проверка на
правилността и законосъобразността на Определението на СГС от 17.11.2023
г.
С Определение № 392/15.04.2024 г., постановено по ВНЧД № 441/2024 г.
по описа на САС, 7-ми наказателен състав, протоколно Определение №
5384/17.11.2023 г., постановено по НОХД № 681/2023 г. по описа на СГС, НО,
4-ти състав, е потвърдено, като правилно и законосъобразно.
На 28.06.2024 г., наблюдаващият прокурор при СГП е внесъл повторно в
СГС – НО Обвинителен акт по досъдебно производство № 15065/2022 г. по
описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 9285/2022 г. по описа на СГП, срещу В. Е.
С. – за престъпление по чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
Въз основа на така внесения Обвинителен акт е образувано настоящото
НОХД № 3992/2024 г. по описа на СГС, НО, 4-ти състав.
С Обвинителния акт срещу С. е повдигнато обвинение за това, че на
01.05.2022 г., около 11.45 часа, в гр. София, ул. „Околовръстен път“, срещу
магазин „Хоуммакс“, дал подкуп – сумата от 50,00 лева (една банкнота с
номинал от 50 – петдесет лева, със сериен номер ГВ 32967045), на
полицейските органи А.И.Й. – младши автоконтрольор в ОПП – СДВР, и
М.В.Ж. – младши автоконтрольор в ОПП – СДВР, за да не извършат действия
по служба – да не съставят Акт на управляващия С.С.С. за установяване на
административно нарушение по ЗДвП (АУАН, серия GA № 366830) за това, че
МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 814, с рег. № Е **** МС,
се движи със значителна техническа неизправност – престъпление по чл. 304а,
пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
При изготвяне на внесения на 28.06.2024 г. за разглеждане в СГС – НО
Обвинителен акт, са отстранени част от констатираните при предходното
разглеждане на делото в открито разпоредително заседание съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно – липсата на дължими мотиви
относно часа на осъществяване на инкриминираното деяние и
съществуващата неяснота по отношение на приложимия квалифициращ
признак от по-тежко наказуемия състав на активния подкуп по чл. 304а от НК.
Същевременно, обаче, не е отстранена липсата на дължими мотиви в
обстоятелствената част на Обвинителния акт относно каузата на
осъществяване на инкриминираното деяние, която, както е приел и САС, се
явява самостоятелно и отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, обуславящо прекратяването на съдебното производство по делото и
връщането му на СГП за неговото отстраняване. В тази част СЪДЪТ напълно
8
споделя съображенията на защитата, изложени в днешното съдебно заседание,
относно противоречивите обстоятелства и неяснота касателно твърденията на
прокурора за начина на извършване на съответното престъпление,
претендиращо да е осъществено от подсъдимия В. Е. С., чрез конкретно
възведени в обвинителния акт действия, на които се позовава прокурора във
връзка с осъществяване на това престъпление и респективно, каузата за
неговото осъществяване.
В тази насока СЪДЪТ СЪОБРАЗИ, че наказателната отговорност на
подс. В. С. в производството е ангажирана, според посочената в диспозитива
на обвинението формулировка – за това, че на процесните дата, час и място,
дал подкуп – сумата от 50,00 лева, на полицейските органи Й. и Ж. – младши
автоконтрольори в ОПП – СДВР, за да не извършат действия по служба – да
не съставят Акт на управляващия С.С.С. за установяване на административно
нарушение по ЗДвП, за това, че МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел 814, с рег. № Е **** МС, се движи със значителна техническа
неизправност.
В обстоятелствената част на Обвинителния акт са изложени твърдения, че
след като подс. С. се приближил плътно до полицейския автомобил, марка
„Киа Сеед“ с рег. № СВ **** КВ, като застанал до прозореца на предна дясна
врата, който бил свален наполовина, и заявил пред полицейските служители,
че е собственик на спрения за проверка автомобил марка „Мерцедес“, модел
„814“ с рег. № Е **** МС, се обърнал към полицейските служители с думите:
„Не може ли нещо да оправим“, имайки предвид да даде като подкуп парична
сума на полицейските служители – св. А.И.Й. и св. М.В.Ж., за да не извършат
те действията си по служба, и да не съставят Акт на водача на автомобила С.С.
за установяване на административно нарушение по ЗДвП, за това, че МПС –
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „814“ с рег. № Е **** МС се
движи със значителна техническа неизправност.
При това, отново в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на л. 2
от същия, се съдържат твърдения, че дарът е даден от подсъдимия за да
„оправят“ нещата, а каузата на подкупа – че подсъдимият е имал предвид
дарът да бъде даден на полицейските служители – св. А.И.Й. и св. М.В.Ж., за
да не извършат те действията си по служба, и да не съставят Акт на
водача на автомобила С.С. за установяване на административно нарушение по
ЗДвП, за това, че МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „814“ с
рег. № Е **** МС се движи със значителна техническа неизправност, е
възведена като субективно вътрешно преживяване на подсъдимия (с
израза „имайки предвид“), без да се сочи това субективно преживяване на
подсъдимия С. да е било обективирано по какъвто и да било начин пред
полицейските служители така, че същите, както се твърди по-долу, да са били
наясно, че даденият дар от страна на подсъдимия е за да не извършват те
съответните действия по служба, а именно – да не съставят Акт на
управляващия С.С.С. за установяване на административно нарушение по
ЗДвП.
В този смисъл настоящият съдебен състав ПРИЕМА, че възраженията на
9
защитата по отношение на изложената неяснота и в известен смисъл
противоречие, с оглед формирането на волята на представителя на СГП за
конкретното изпълнително деяние, осъществено от подсъдимия към
инкриминирания момент, се явява състоятелно, доколкото СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че в обстоятелствената част на Обвинителния акт липсват
каквито и да било твърдения за това – каузата на подкупа, възведена във
вина на подсъдимия С., да е била доведена до знанието на полицейските
служители. Избраното описание на твърдяната за осъществена фактическа
обстановка в обстоятелствената част на Обвинителния акт, следователно,
рефлектира отрицателно върху твърдяния конекситет между дадения дар и
правата и задълженията на съответните полицейски органи по служба, и в
частност – за какво точно неизпълнение на служебните задължения на
длъжностните лица се предлага дарът.
Допълнителна неяснота продължава да се поражда и от това, че в
диспозитива на Обвинителния акт едновременно се твърди, че подсъдимият С.
е дал подкуп на полицейските служители Й. и Ж., за да не извършат действия
по служба – да не съставят Акт на управляващия С.С.С. за установяване на
административно нарушение по ЗДвП, и се сочи конкретен вече съставен
АУАН, серия GA № 366830.
Неяснотата се изразява в това, че в обстоятелствената част на
Обвинителния акт се твърди, че полицейските служители Й. и Ж. са
пристъпили към съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 366830, след като подсъдимия С. им е дал
неследващия се дар – една банкнота с номинал от 50 лева, за да не извършат
те действия по служба – да не съставят Акт за установяване на
административно нарушение, т.е. към момента на даване на дара
подсъдимият не е могъл да знае, дали полицейските служители ще
пристъпят към съставяне на Акт и кой ще бъде неговият сериен номер, и
едновременно с това в диспозитива на Обвинителния акт се сочи, че
подсъдимият е дал подкупа на полицейските органи, за да не съставят
конкретен Акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП,
серия GA № 366830. Налице е, следователно, липса на дължимо единство
между обстоятелствената част и диспозитива на внесения за разглеждане в
СГС – НО Обвинителен акт – в обсъжданата част.
Тук СЪДЪТ НАМИРА за необходимо да изложи, с оглед възраженията на
защитата – дали се касае за опит за осъществяване на престъпление по
чл.304а, във вр. чл. 304 ал .1 от НК, или според прокурора за довършено
престъпление, че това е обстоятелство, което не следва да бъде разисквано в
рамките на процедурата по чл.248, ал.1, т.3 НПК, в разпоредителното
заседание, доколкото е суверенна преценката на представителя на държавното
обвинение, касателно квалификацията на съответното престъпление, като
претенцията за това – дали то е довършено или не е довършено, респективно
останало във фазата на опита, не засяга правото на защита на конкретното
подсъдимо лице, доколкото по начин на възведената квалификация то ясно би
могло да разбере, че в случая твърденията на прокурора са за довършено
престъпление, а не за опит за осъществяване на такова, по който начин подс.С.
10
не е ограничен във възможността да разбере смисъла на повдигнатото му
обвинение, и да реализира в пълен обем правото си на защита, в частност – на
това основание не е допуснато съществено процесуално нарушение на
неговите права, което да налага прекратяване на съдебното производство.
С оглед, обаче, на изложените по-горе значими непълноти и неясноти в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, водещи и до несъответствие
между обстоятелствената част на ОА и неговия диспозитив, в това число и с
оглед твърденията за даден от подс. С. дар за не съставяне на АУАН, при все,
че при даването на неследващия се дар същия не е знаел, че именно такъв Акт,
с такъв конкретен номер, ще бъде съставен, СЪДЪТ НАМИРА, че прокурорът
дължи необходимото отстраняване на тези неясноти, неточности и непълноти,
доколкото те са свързани както с определяне на претендираната от прокурора
форма на подкупа по смисъла на чл.304а НК, така и най-вече с правото на
защита на подсъдимият В. Е. С., същият да разбере смисъла на повдигнатото
му обвинение по начин, който да му позволи да организира адекватно
защитата си. СЪДЪТ е изложил в предходното постановеното свое
Определение достатъчно ясно мотиви по отношение отстраняване
неяснотата, свързана с каузата на инкриминирания подкуп и начина на
неговото осъществяване, които съществени нарушения определено не са
отстранени при изготвяне на ново внесения в СГС Обвинителен акт и
допълнително се засилват от съображенията на Съда във връзка с преценка –
за какво точно е даден този дар; съответно дали е даден за съставяне на
конкретен акт, с конкретен номер или за неизвършване на други действия от
полицейските органи.
Констатираните и изложени по-горе противоречия и неясноти при
очертаване на фактическата обстановка, при която се твърди да е извършено
престъплението квалифициран подкуп от подс. С., на самостоятелно
основание обуславят принципната невъзможност от една страна, да се очертае
по нужния категоричен, ясен и безпротиворечив начин предметът на
доказване по този пункт от обвинението, а от друга – подсъдимият да разбере
фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение по начин, който
да му позволи да организират адекватно защитата си.
Изложените процесуални нарушения, относими към непълно, неточно и
неясно формулиране на Обвинителния акт, с който е повдигнато обвинение
спрямо С., настоящият съдебен състав приема за съществени; същите не могат
да бъдат отстранени във фазата на съдебното производство и представляват
самостоятелно основание за прекратяване на образуваното съдебно
производство и връщане на делото в стадия, на който те са били допуснати.
Действително, дали предаденото на Съд лице е осъществило вмененото
му деяние и какъв е неговият механизъм и особености, са факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, които
подлежат на доказване от представителя на държавното обвинение с всички
допустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства.
Твърденията, залегнали в Обвинителния акт в този смисъл, обаче, следва да
са изчерпателни и непротиворечиви, с оглед очертаване на предмета на
11
доказване и осигуряване на възможност на подсъдимото лице да разбере
фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение.
В крайна сметка, на всеки обвиняем е признато правото да се защити не
само срещу определени съставомерни признаци, а и срещу приетата в
обвинението фактическа обстановка, която обуславя извода на Прокуратурата
за съставомерността на същото. В конкретния случай това е невъзможно и тъй
като съществуващите непълноти, неясноти и противоречия не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза на производството, без да бъдат накърнени
правата на конкретното подсъдимо лице, то единствено възможния и
законосъобразен начин за отстраняването им се явява връщането на делото на
прокурора за прецизиране на обвинението, в това число и с крайно
постановление за привличане на С. към наказателна отговорност, и на
Обвинителния акт в цялост.
Настоящата инстанция КОНСТАТИРА и, че представителят на
държавното обвинение не е отстранил допуснатата очевидна фактическа
грешка в обстоятелствената част на Обвинителния акт, където, на л. 2 от
същия, подсъдимият е посочен като „К.“, вместо като С.. Без съмнение се
касае за очевидна техническа грешка, която и прокурора отчете като такава,
която обаче не е поправена, въпреки посочването й от Съда в предходното
Определение за прекратяване на съдебното производство по първоначално
внесения ОА, но същата следва да бъде отстранена, наред с изложените по-
горе съществени нарушения на процесуалните правила, довели безусловно до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия С., и най-вече правото му
да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение и
съответно да реализира в пълен обем своята лична, индивидуална защита в
хода на воденото наказателно производство.
При наличие на основание за прекратяване на съдебното производство, по
другите въпроси, регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 НПК,
настоящият съдебен състав СЧИТА, че към сегашният момент не следва да
взима отношение, доколкото същите биха могли да бъдат решени и при
разглеждане на делото по общия ред, каквото е иначе искането на страните,
изразено в днешното с.з.
Само касателно въпроса за мерките на процесуална принуда, с оглед
разпоредбата на чл.248, ал.1, т.6 НПК, доколкото спрямо подсъдимият В. Е. С.
по воденото производство не е взета и не е изпълнявана МН, както и каквато и
да е друга мярка за процесуална принуда, СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед
демонстрираното до момента добросъвестно и изрядно процесуално
поведение от конкретното подсъдимо лице, не се налага такава мярка да бъде
и определяна занапред, в която връзка СЪДЪТ СЪОБРАЗИ и данните за
личността на подс.С., за неговото съдебно минало – безспорно чисто съдебно
минало, както и конкретиката на престъплението, за което същият е обвинен,
като ПРИЕ, че и без изпълнявана процесуална мярка, С. би могъл да
продължава да демонстрира коректно процесуално поведение, което да
гарантира безпрепятственото протичане на водения наказателен процес.
12
Така мотивиран и на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.5, т.1,
вр. ал.1, т.3 и т.6 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ КОНСТАТИРА основания за ПРЕКРАТЯВАНЕ или СПИРАНЕ на
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 3992/24 г. по описа на
СГС, НО, 4 състав.
КОНСТАТИРА основания за ПРЕКРАТЯВАНЕ на СЪДЕБНОТО
ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 3992/24 г. по описа на СГС, НО, 4 състав –
преценени на собствено основание, както и частично въз основа на
изложените от адвокат Г. Ю. – от АК – Благоевград, в качеството на
упълномощен защитник на подсъдимия В. Е. С., съображения, съгласно
мотивната част на постановеното днес Определение, по отношение на които
УВАЖАВА искането на защитата за прекратяване на съдебното производство
по настоящото НОХД № 3992/2024 г. по описа на СГС, НО, 4 състав,
и
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 3992/24 г.
по описа на СГС, НО, 4 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СГП за отстраняване на посочените в мотивната
част на настоящото Определение съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото
лице.
НЕ КОНСТАТИРА основания за вземане на МН, както и на друга мярка
за процесуална принуда по воденото производство спрямо подс. В. Е. С.,
като
НЕ ВЗЕМА мярка за неотклонение, както и други мерки за процесуална
принуда по настоящото производство – НОХД № 3992/24 г. по описа на СГС,
НО, 4 състав, спрямо подсъдимият В. Е. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно въпросите по чл.248, ал.1, т.3 и т.6
НПК, подлежи на обжалване и/или на протест, по реда на Глава 22 от НПК, в
7 – дневен срок от днес, пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:05 часа
Председател: _______________________
13
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
14