№ 1331
гр. Пазарджик, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20255220101570 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен установителен иск с
материалноправна квА.фикация по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.44 ЗЗД вр. чл.535
ТЗ за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417, т.10 ГПК в размер 1854.75 лева – главница и 16.34 лева
– лихва за забава за периода 02.06.2024 г. – 24.06.2024 г.
Ищецът В М. А. с ЕГН ********** от гр. П** твърди да е поемател по
запис на заповед, издаден от ответника на 01.11.2023 г. за сумата от 1854.75
лв., с падеж 01.06.2024 г. Твърди, че записът на заповед е издаден, за да
обезпечи едно каузално правоотношение между страните, произтичащо от
договора за паричен заем в размер на 1854.75 лв., сключен на 01.11.2023 г., със
срок на връщане на заема 01.06.2024 г. Поддържа, че на падежа заемът не е
върнат, поради което се снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл.417, т.10 ГПК /процесният запис на заповед/,
издадена по ч.гр.д. №511/2024 г. на РС – Пирдоп. Поради подадено от
ответника възражения по чл.414 ГПК иска от съда да установи
съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
1
Ответникът И. Д. Л. с ЕГН ********** от гр. ** оспорва сключването на
договора за заем, вкл. подписа под името му в него, както и получаването на
заема. Оспорва действителността на записа на заповед. Твърди, че същият
няма необходимото съдържание по чл.535 ТЗ, тъй като сумата за плащане и
датата на издаването му са посочени по различен начин в заглавната част и в
съдържанието на ценната книга и освен това същата не е подписана от него –
липсва параф, а имената си е изписал докато е подписвал други документи, без
намерение да се задължи. Твърди, че записът на заповед не му е предявен,
поради което падежът не е настъпил. Моли иска да бъде отхвърлен и
претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и на закона
достигна до следните правни и фактически изводи:
За уважаването на иска ищецът следва да установи, че е поемател по
издаден от ответника запис на заповед с настъпил падеж за плащане на сума
по него. Поначало с оглед абстрактния характер на сделката, в производството
по прекия иск, основан на запис на заповед, не подлежат на доказване
фактите, свързани с каузалните отношения между издателя и поемателя, освен
ако ответникът не черпи възражения от тях или ищецът не разкрие с исковата
молба нА.чието на такива правоотношения. Абстрактният характер на записа
на заповед не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалното
отношение между страните, когато те се позовават на него, тъй като не може
да има сделка, лишена от основание /отделен е въпросът в кои случаи то
подлежи на установяване и в кои не/. Съгласно правилото за разпределяне на
доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, страната разкрила нА.чието на
каузалната сделка следва да установи нейното сключване, връзката й с
менителничния ефект, а когато това се прави от длъжника, той следва да
установи и погасяването на задължението по нея /т.17 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
В случая ищецът е този, който разкрива с исковата молба
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо договора за заем, но
ответникът предявява релативно възражение като оспорва получаването на
заема. При това положение в тежест на ищеца е да установи не само
издаването на менителничния ефект, но и правопораждащите факти на
каузалната сделка, с която същият е свързан.
2
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
неоснователен.
Ищецът е представил писмен договор за заем с ответника, който
последният е оспорил в частта за автентичността на подписа под името му. В
откритото от съда производство по чл.194 ГПК за проверка истинността на
документа е установено, че договорът не е подписан от ответника. На
основание чл.194, ал.2 ГПК същият е изключен от доказателствата по делото с
нарочно определение на съда, постановено в открито съдебно заседание на
09.10.2025 г. Поисканите от ищеца във второто съдебно заседание свидетели
за установяване даването на заема не са допуснати от съда на основание
чл.147 ГПК, тъй като ищецът е могъл да посочи тези доказателства още с
исковата молба, но не го е направил.
При това положение липсват доказателства за съществуването на
заявеното с исковата молба каузално правоотношение между страните,
обезпечено със представения запис на заповед. Ето защо искът по чл.422 ГПК
за съществуване на вземането по заповедта за незабавно изпълнение следва да
се отхвърли.
При този изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника
направените от него съдебни разноските в исковото и в заповедното
производство. В исковото производство разноските на ответника са в размер
на 850 лв., от които 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. –
разноски за вещо лице. В заповедното производство разноските на ответника
са в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е
възразил срещу размера на възнаграждението на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът намира възражението за основателно, тъй като делото не е с висока
правна и фактическа сложност, поради което възнаграждението следва да се
намА. до минималните размери по чл.7, ал.2, т.2 и ал.7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В исковото производство
минималното възнаграждение е 486 лв., а в заповедното – 400 лв. На
ответника следва да се присъдят общо 1136 лв. съдебни разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК на В М. А. с ЕГН ********** от гр.
П** против И. Д. Л. с ЕГН ********** от гр. **, за съществуване на вземането
по издадена по ч. гр.д. №511/2024г. на РС-Пирдоп заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417, т.10 ГПК /запис на заповед от 01.11.2023 г./ в
размер 1854.75 лева – главница и 16.34 лева – лихва за забава за периода
02.06.2024 г. – 24.06.2024 г.
ОСЪЖДА ищеца В М. А. да заплати на ответника И. Д. Л. съдебни
разноски за исковото и заповедното производство в размер на 1136 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4