№ 646
гр. Перник, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20241720104917 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Ищецът „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД твърди, че е кредитор на ответницата П.
К. Т. като цесионер на вземания, за които са издадени изпълнителен лист от 31.05.2019 г. по
ч.гр.д. № 3416/2019 г. на ПРС и изпълнителен лист от 29.11.2019 г. по ч.гр.д. № 7651/2019 г.
на ПРС. Иска от съда да прогласи за относителна недействителна в отношенията между
страните като увреждаща сделка договор от 21.08.2019 г., с който П. К. Т. е дарила на
синовете си К. С. Й. и С. С. Й. следния недвижим имот – сграда, пл. № 11370,
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, парцел – 2, площ по док. – 64 кв.м, с
адрес гр. Перник, кв. „**** ****" ул. "*** ******" №*, с идентификатор *****.***.***.*.
Ответниците не са подали отговори на исковата молба.
В открито заседание особеният представител на ответницата П. Т. поддържа, че
последната е знаела, че уврежда ищеца като неин кредитор с процесната сделка.
Ответникът С. Й. заявява, също в открито заседание, че той и брат му – ответникът К.
Й., не са знаели за изтегления от майка им кредит и разбират едва сега. Излага доводи, че
ако са знаели, не биха позволили да се стигне до това дело, тъй като работят и биха могли да
изплатят дълга. Сочи, че сделката е сключена с оглед намерението на него и на съпругата му
да осиновят дете, а притежаването на собствен имот било условие за започване на
процедурата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
1
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането.
Предвид това и с оглед на конкретните твърдения в исковата молба, в тежест на ищеца
е да установи, че е титуляр на вземане срещу ответницата, че ответницата е дарила
посочения имот на другите двамата ответници, че това дарение е извършено след
възникване на вземането, както и че то го уврежда. Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането, тоест при безвъзмездни сделки като дарението не е необходимо
приобретателите, в случая ответниците, да знаят, че със сделката се увреждат интереси на
кредитор на техния прехвърлител, тъй като законодателят предпочита интереса на
кредитора пред интереса на безвъзмездно придобилия. По тези съображения ищецът в
настоящото производство няма доказателствена тежест да установи, че ответниците К. Й. и
С. Й. са знаели, че майка им има задължения.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че срещу
ответницата Т. и в полза на „Уникредит Булбанк“ АД са били издадени два изпълнителни
листа:
изпълнителен лист от 31.05.2019 г. по ч.гр.д. № 3416/2019 г. на ПРС за следните суми:
18000 лв. главница по договор за револвиращ кредит (кредитна карта) №
****/***/******** от 19.02.2018 г., ведно със законната лихва от 30.05.2019 г. до
окончателното заплащане на вземането; 468,44 лв. възнаградителна лихва за периода
от 20.11.2018 г. до 19.02.2019 г.; 521,52 лв. мораторна лихва за периода от 19.02.2019 г.
до 29.05.2019 г.; 435 лв. наказателна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 29.05.2019 г.,
1367,24 лв. съдебни разноски (л. 25);
изпълнителен лист от 29.11.2019 г. по ч.гр.д. № 7651/2019 г. на ПРС за следните суми:
988,77 лв. главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 8 от 08.03.2018
г., ведно със законната лихва от 28.11.2019 г. до окончателното заплащане на
вземането; 54,05 лв. възнаградителна лихва за периода от 16.11.2018 г. до 22.01.2019 г.;
137,92 лв. мораторна лихва за периода от 22.01.2019 г. до 27.11.2019 г.; 212,60 лв.
съдебни разноски при отчитане на резултата от проведено производство по
отстраняване на очевидна фактическа грешка (л. 26-28).
С договор за цесия от 11.12.2013 г. „Уникредит Булбанк“ АД е прехвърлила вземанията
си по двата договора за кредит, за които са издадени изпълнителни листове, в полза на „Ди
Си Ей Мениджмънт“ АД (л. 29-32), а с договор за цесия от 13.02.2024 г. това дружество е
прехвърлило вземанията на ищеца (л. 33-34).
Видно от позиция 3 в приложена по делото справка чрез отдалечен достъп от Агенция
по вписванията (л. 5-8), на 21.08.2019 г. ответницата Т. е прехвърлила с договор за дарение
собствеността върху 4/6 (четири шести) идеални части от еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор *****.***.***.*, като си е запазила правото на ползване.
Предвид липсата на ангажирани по делото доказателства за точните моменти на
възникване на задълженията, за които са издадени двата изпълнителни листа, а именно –
моментите на теглене и усвояване на суми, за целите на настоящото производство следва да
се приеме, че тези задължения са възникнали най-късно към датата на издаване на
изпълнителните листове – 31.05.2019 г. и 29.11.2019 г.
2
Следователно, към датата на сделката – 21.08.2019 г., ответницата е била длъжник към
праводателя на ищеца, най-малко за задълженията, обективирани в първия изпълнителен
лист от 31.05.2019 г. Отчуждаването на имот винаги уврежда кредитора, тъй като намаляват
активите на длъжника, които могат да послужат за принудително удовлетворение, в случай
че не е налице доброволно изпълнение.
С оглед на изложеното, налице са всички факти, обуславящи основателност на иска, но
само по отношение на 4/6 идеални части от имота, с които всъщност се изчерпва сделката.
По отношение на останалите 2/6 е налице противоречие между твърденията в исковата
молба и доказателствата, които в този специфичен случай водят до недопустимост на
претенцията в тази й част (Решение № 437 от 29.12.2015 г. по гр.д. 3140/2015 г. на ВКС, IV
ГО). Не е допустимо съдът да се произнесе за недействителността на сделка, която не се е
осъществила, в случая – за недействителност на част от сделка, която част не съществува.
В обобщение, искът следва да се уважи частично, като сделката се прогласи за
недействителна изцяло – за 4/6 идеални части, които ответницата е дарила, а в частта, с която
се иска прогласяване на недействителност на сделката за останалите 2/6 идеални части,
исковата молба следва да се остави без разглеждане.
Ответниците следва да имат предвид, че договорът за дарение остава действителен във
вътрешните им отношения и в отношенията им с трети лица. Той е недействителен само за
целите на принудителното изпълнение, в случай че не бъде заплатена доброволно,
еднократно или на разсрочено плащане по споразумение с кредитора, дължимата към
последния сума.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, но такива се доказват и
претендират единствено от ищеца. Същият е сторил разноски в общ размер от 1466,07 лв.,
от които 261,07 лв. за държавна такса за разглеждане на иска, 5 лв. за удостоверение за
данъчна оценка (съобразно дължимата сума по чл. 23, т. 1 от Тарифата към ГПК) и 1200 лв.
за възнаграждение на особен представител (определено в открито заседание от размера на
първоначалния депозит от 2462,62 лв.). Претендират се, но не могат да се присъдят разноски
за вписване на исковата молба, тъй като не са представени доказателства за заплатената
сума. От посочената сума в общ размер от 1466,07, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се
следват 4/6 или 977,38 лв., като всеки от ответниците бъде осъден да заплати по 1/3 от тази
сума, а именно – 325,79 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135 ЗЗД за недействителен по отношение на „Диплан
Пропърти Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, сключения между П. К. Т., ЕГН **********,
от една страна, и К. С. Й., ЕГН **********, и С. С. Й., ЕГН **********, от друга страна,
договор за дарение от 21.08.2019 г. на 4/6 идеални части от еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор *****.***.***.* и с административен адрес гр. Перник, кв. „**** ****" ул.
"*** ******" №*.
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска в частта, с която се иска да бъде прогласена
недействителността на същия договор за останалите 2/6 от имота, тъй като същите не са
предмет на сделката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. К. Т., ЕГН **********, К. С. Й., ЕГН
**********, и С. С. Й., ЕГН **********, да заплатят на „Диплан Пропърти Мениджмънт“
АД, ЕИК *********, по 325,79 лв. разноски в производството.
В частта, с която искът е оставен без разглеждане, решението има характер на
определение и може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
В останалата част решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4