№ 5376
гр. Варна, 28.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100502401 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Т. Г., ЕГН **********, срещу
Решение №2510/02.07.2025г. по гр. д. №15384/2023г. на ВРС, 9-ти състав, в
частта с която е отхвърлен искът на Г. Т. Г., ЕГН**********, за осъждане на
„Стинекс“ ЕООД, ЕИК148140778, за заплащане на разликата над присъдените
7 964.50лв. до претендираните общо 35 000лв., съставляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и
страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 22.12.2022г. в гр.
Варна, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва от датата
на злополуката – 22.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата, на осн.
чл.200, ал.1 КТ,
като решението е постановено при участието на третото лице-
помагач на ответника „Стинекс“ ЕООД – ЗД „Армеец“ АД, ЕИК *********.
Решението не е обжалвано в останалата му част – присъденото от ВРС
обезщетение до горепосочения размер.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Обезщетението за
неимуществени вреди е силно занижено по размер и не отговаря на реално
претърпяните такива и на критерия за справедливост при доказателствата по
делото, които ВРС е ценил превратно. ВРС не е отчел в достатъчна степен
характера и вида на телесните увреждания на ищеца, силните болки и
1
страдания от тях и продължителния период на възстановяване (над 6 месеца),
което не е и напълно постигнато и досега. Необосновано ВРС не е кредитирал
показанията на св. Т.а, но в същото време е ценил тези на служител на
ответника, като последните също са на заинтересовано лице. Показанията на
св. Т.а и заключението по СМЕ доказват тежката травма на ахилесовото
сухожилие и последиците от нея и от операцията за лечението й, като
предприетите интервенция, имобилизация и лекарствена терапия са
своевременни и правилно проведени. Затова ищецът не е допринесъл за
усложнението на състоянието си, противно на приетото от ВРС. Не е доказано
съпричиняване от пострадалия и на самата злополука, тъй като на него не са
били подсигурени от работодателя скеле, стълба или друго средство за да
върши възложената му работа по монтаж на гипсокартон, или в случай на
прието съпричиняване то не може да е повече от 20%. Не са били приложени
от ВРС в пълнота и правилата на материалния закон и цитирано в жалбата
ППВС. През лятото на 2025г. въззивникът продължава да се лекува от
злополуката, като посещава лекари в Германия. По същество моли за отмяна
на решението в обжалваните му части и за уважаване на исковете в цялост, с
присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на
ВРС счита за правилно, обосновано и постановено без сочените нарушения на
закона, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Счита
исковете за недоказани над присъдените от ВРС размери. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач на страната на
ответника – „Армеец“ АД депозира отговор, с който оспорва жалбата и
доводите в нея. Решението на ВРС счита за правилно, обосновано и
постановено без нарушения на закона, за което излага съображения. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Към представените писмени документи на чужд
език не е приложен надлежен превод на български език, заверен от страната,
съгласно изискването на чл.185 от ГПК, което препятства преценката на
предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК, на които въззивникът се позовава.
Поради това следва да бъдат дадени указания, включващи и такива по чл.156,
ал.1 от ГПК, след които съдът ще се произнесе по приемане или не на
документите.
2
Доколкото искането за допълнителна СМЕ е във връзка с представените
документи на чужд език, произнасянето на съда по него ще бъде в зависимост
от приемане на документите или не.
Други искания няма заявени от страните.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.01.2026г. от 14.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
УКАЗВА на въззивника, в едноседмичен срок от връчване на
настоящото определение:
- да представи на съда надлежен и точен превод на български език на
приложените към жалбата документи на чужд език, заверен от страната;
- да уточни какви точно факти се домогва да докаже с всеки един от тях
поотделно и каква е връзката им със спора по делото.
При неизпълнение молбата за приемането им ще бъде отхвърлена.
ОТЛАГА произнасянето по приемане или не по делото на приложените
към жалбата документи на чужд език и по искането за допълнителна СМЕ до
о.с.з., след изпълнение на горните указания и становище от другите страни.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
3
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4