№ 10701
гр. С., 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110159059 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “ФИРМА” ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представлявано от А.А., за осъждане на ответника А. Р. П., ЕГН
**********, с адрес АДРЕС, да заплати на ищеца следните суми: сумата от 99,02 лв. -
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „В.Г“
АДРЕС, отчитан под абонатен № 90376, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба –15.10.2021г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 15,64 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до 04.10.2021 г., сумата от
24,35 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.10.2021г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 4,82 лв. за периода от 31.12.2018г. до 04.10.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговора, ответникът , чрез назначения по делото особен предствител по
делото, е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за недопустимост и
неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото
1
дружество и прави възаржение за погасителна давност на задължението.
С Определение от 02.05.2023 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника се представлява от назначения по делото особен представител адв. Б.,
която поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли иска.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №89/21.05.2001г. на
нотариус В. П., Р. П. П., ЕГН **********, е приодбила правото на собственост върху
процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „В.Г“ №21-29, вх. Б, представляващ
гараж №9.
На 04.07.2001г. Р. П. П. е подала до ищцовото дружество молба-декларация за
промяна на партидата за доставка на топлинна енергия на процесния имот.
Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.09г. по
искане 9988/18.10.21г., Р. П. П. е починала на 23.02.2014г., като единствения нейн жив
родственик е дъщеря й А. Р. П., ЕГН **********.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т. С.“ АД на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. С., ул. „В.Г“
№21-29, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са
решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД
и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 13.09.2002 г. Представени са
доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР –
договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Техем Сървисис“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.18г. до 30.04.19г. и
01.05.19г. до 30.04.20г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2019г., обща фактура
№**********/31.07.2020г. и справка за задължения на абонатен № **********.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Техем Сървисис“ ЕООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е
разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 99,01 лв., от която сумата от 53,99
лв. за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., а сумата от 45,02 лв. за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По основателността на иска по чл. 150 ЗЕ, съдът намира следното:
2
От представения по делото нотариален акт за дарение, както и от изготвената справка
за родствени връзки се установява, че ответника е единствен законен наследник на
починалата Р. П. П. и собственик на процесния недвижим имот. С оглед на това по
отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно
дефиницията на чл. 153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля
като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ е 99,01 лв.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 90376, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за неоснователно. По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и
периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 15.10.2021г., когато е
подадена исковата молба, с което действие ищецът е прекъснал давността на основание
чл.116, б.“б“ ЗЗД, погасени по давност се явяват всички вземания преди 15.10.2018 г. или
погасени по давност са всички задължения до 31.07.2018г. Задължението за м.октомри 2018
г. е с падеж 15.12.2018 г., поради което същото не е обхванато от погасителната давност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за главницата и лихва
се явяват основателни и доказани в пълен размер.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Техем сървисис”
ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
3
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради
което и следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 700,00 лв., от които сумата от 100 лв. за внесена
държавна такса, 200 лв. за депозит за особен представител, 350 лв. за депозит за експертизи
и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Р. П. , ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на на „Т. С.“
ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „АДРЕС сумата от
99,01 лева (деветдесет и девет лева и 01 стотинки), представляваща стойност на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, се на адрес: гр. С., ул. „В.Г“ №21-
29, вх. Б, Гараж №9, абонатен № 90376, за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2021 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 15,64 лева /петнадесет
лева и 64 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
04.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 99,02 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „АДРЕС за осъждане на А. Р. П., ЕГН **********, с адрес АДРЕС,
ет. 1, ап. 27, да заплати на ищеца суми за дялово разпределение на имот, находящ се на
адрес: гр. С., ул. „В.Г“ АДРЕС, абонатен № 90376, както следва: сумата от 24,35 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.10.2021г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 4,82 лв. за периода от 31.12.2018г. до 04.10.2021 г.
ОСЪЖДА А. Р. П. , ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на на „Т. С.“
ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „АДРЕС сумата от
700,00 лева (седемстотин лева), представляваща направени по делото разноски, от които
сумата от 100 лв. за внесена държавна такса, 200 лв. за депозит за особен представител, 350
лв. за депозит за експертизи и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4