Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3327/13.7.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 29.06.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2039 по описа за 2018 год. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на предявена от Е.В.В.
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Николай
НТ ****от АК-Варна, със
съдебен адрес:***, срещу ответника И.М.А.М., роден на ***г., гражданин на Египет, с регистриран адрес в страната: с.Изворско, обл.Варна, ул.“****“ №24/адреса
на ищцата/, искова претенция с правно основание чл.127 ал.2 от СК, за
постановяване на съдебно решение, с което бъдат ОПРЕДЕЛЕНИ мерки относно упражняването на
родителските права, определяне режима на лични отношения и издръжката по
отношение на детето Я**** А.М. ЕГН **********, както следва:
Да
се определи местоживеенето на детето да бъде при негова майка на горепосочения
адрес; Да се възложи упражняването на родителските права на детето Я**** А.М.
ЕГН ********** на майката, а на бащата да определи разширен режим на лични
отношения, съобразен с възрастта на детето, като бащата да може да го вижда
само в присъствието на майката в дома й, до навършване от детето на поне
тригодишна възраст; Да се осъди бащата да заплаща в полза на детето Я**** М.А.М.
род. *** година чрез негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка в
размер на 200.00 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи същата,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда.
С определение № 2240 /
22.2.2018г. ,
постановено по настоящото гр.дело № 2039 по описа за 2018
год. по описа на ВРС, са СЪЕДИНЕНИ, на основание чл. 213 от ГПК материалите по гр.д.№ 2341/2018г. по описа на ВРС, 11-ти
състав, с настоящото
гражданско дело за общо разглеждане, като производството ще продължи под
номер на делото, както следва: гр.д. №
2039/2018г. по описа на ВРС, 33-ти
състав.
Производството по гр.д.№ 2341/2018г.,
по описа на ВРС, 11-ти състав, е образувано по
повод заведена от ищеца И.М.А.М., роден на 09.05.1082г. в Дакалия, Египет, гражданин на Египет, чрез пълномощника му адв.Т**** -В. ***, със съдебен
адрес:***, срещу Е.В.В. ЕГН **********, искова
претенция с правно основание чл.127, ал.2 от СК, за определяне режим на лични
отношения между ищеца и детето Я**** М.А.М. ЕГН **********, родено от
съвместното съжителство на страните по делото.
В с.з.,
проведено на 29.06.2018г., е уточнено искането относно режима на лични
отношения на бащата с детето, т.к. бащата от началото на
годината до сега е виждал детето само веднъж, като при възникнал конфликт между
майката и него, е заявил, че той желае да отведе първородния си син, който е първороден внук на неговия баща,
което е в религията, към която той принадлежи,
и желае детето да замине за Египет, където детето да живее и възпитавано
по правилата на неговия род. С оглед изложеното се претендира режимът на лични
отношения дете – баща да е първа и трета събота и неделя, но единствено и само
на домашния адрес на майката, в дома на детето и майката, който впрочем е и дом
на бащата, до навършване на 3/три/ годишна възраст, за часовете от 9,00ч. до 17,00 часа, а след
навършване на три годишна възраст, ако няма основание този режим да бъде
изменен, бащата тогава да го взема в същия период, и връща в дома на майката.
След навършване на тригодишна възраст, до започване на училище на детето,
режимът да е 10/десет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
без детето да преспива в друг имот, като бащата взема и връща детето ежедневно,
в часовия диапазон от 9,00ч. до 17,00ч.
Посочена е и банкова сметка, ***олза на детето
BG 46 TTBB****.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище по иска, като заявява, че не се
противопоставя на исканията на майката за родителските права, местоживеенето и
издръжката на детето, и в този смисъл признава предявените искове, но оспорва
единствено режима на лични отношения и отправя искане същият да е всяка събота и неделя от 09.00ч.
до 19.00ч., с вземане на детето от дома на майката и задължение да го връща в
дома на майката, както и десет дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
Контролиращата страна Дирекция “СП” - гр.Варна, чрез свой
представител изразява становище за постановяване на решение
в интерес на детето, съгласно искането на майката, вкл. с уточения
в с.з. режим на лични отношения между бащата и детето.
В с.з., ищцата
поддържа чрез процесуален представител исканията си, изразени в исковата молба
и уточнени в с.з. Ответникът, редовно
призован, не се явява лично, нито чрез пълномощника си, и съответно не взема
становище по исковете в открито с.з.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна
страна следното:
При преценката на кого от разделените родители
да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото дете,
като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските
качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето,
привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение, материалните възможности на родителите.
По делото не се спори между страните, че същите са родители на Я**** А.М. ЕГН **********, а това се
установява и от представеното удостоверение за раждане на л.5 от делото.
Между страните не се спори, че детето е родено от съвместно
тяхно извънбрачно съжителство.
Между страните не се спори, че същите живеят разделени. Не
се спори и по отношение обстоятелството, че детето живее с неговата майка в
с.Изворско, обл.Варна.
При решаване на въпросите, свързани с местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката,
съдът следва да изхожда преди всичко от
интересите на всяко дете, принцип залегнал в чл.3,т.3 ЗЗДт
и в редица разпоредби на СК – чл.59, ал.1 СК, чл.123, ал.1 СК , чл.129, ал.1 СК
, чл.130 , ал.1 СК и пр.
Именно тези интереси предполагат изследване на редица
условия, при които децата се отглеждат и възпитават – материалната социално-битова
среда, психологически, здравни,
личностни качества на двамата родители и др., като се даде в заключение
комплексна оценка как те влияят върху личността на детето.
Задължение на двамата
родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които
всяко дете се нуждае, същевременно да отговорят на потребностите му от контакти, както с бащата,
така и с майката.
При доказана раздяла между родителите, релевантни за
решаване въпроса за упражняването на родителските права са както родителските и
възпитателски качества, които притежават родителите, а също и конкретните им
възможности за осигуряване на благоприятна среда за отглеждане на детето.
Майката по настоящото дело желае родителските права по
отношение на детето да се определят на нея, а на бащата да се определи режим на
лични отношения с детето. При изложеното, като съобрази липсата на спор между
страните по отношение упражняването на родителските права, съдът намира,
че в интерес на детето е запазване на установеното положение, като
упражняването на родителските права бъде предоставено на майката, съответно се
определи местоживеенето на детето при неговата майка. Детето/което понастоящем е на около година и
четири месеца/, от раждането си е живяло винаги при своята майка, при което е
безусловно необходимо е да има и контакт с майката, като майчините грижи и ласки са нужни за
физическото и психологическото развитие му развитие, и неговото емоционално
благополучие.
При решаване въпроса за режима на лични отношения между
баща и дете, съдът съобразява, че детето следва да има изградена
емоционална връзка със своя баща, да го познава като личност и спокойно да приема отсъствието му.
Съдът намира, че отношенията между родителите не следва да
влияят на връзката между бащата и детето по начин, същата да бъде ограничена, с
оглед необходимостта от изграждане пълноценна емоционална връзка между тях.
В случая следва да бъде съобразена ниската възраст на детето,
поради което при определяне на режима на лични отношения с майката, съдът
приема, че на бащата, като се има предвид необходимостта да му се даде
възможност да изразява своята обич и привързаност към детето, а и детето да
развива чувства към него, но и съобразявайки предотвратяването възможността
детето да бъде неправомерно отделено от майката и да й бъдат препятствани или
осуетени нейните преки грижи с оглед възложените й родителски права, следва да бъде определен следният режим на
личен контакт между бащата и детето, а
именно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, но единствено и само на домашния адрес на
майката, в дома на детето и майката, който е и дом на бащата, регистриран
по официален ред на територията на РБългария, като до
навършване на 3/три/ годишна възраст от детето, за часовете от 9,00ч. до 17,00 часа на всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, а след навършване на 3/три/ годишна възраст
от детето, ако няма основание този режим да бъде изменен, бащата да го взема в
същия период, и връща в дома на майката за
часовете от 9,00ч. до 17,00 часа на всяка първа и трета събота и
неделя от месеца. След навършване на 3/три/ годишна възраст на детето, до
започване на училище от детето, режимът да е 10/десет/ дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, без детето да преспива в друг имот, като
бащата взема и връща детето ежедневно от дома на майката, в часовия диапазон от
9,00ч. до 17,00ч.
Съдът намира, че така определените контакти между детето и
неговия баща създават възможност то да израсте не само под грижите и обичта на
майката, но и при подкрепата и бащината обич
на бащата, след раздялата на
родителите.
Относно въпроса за издръжката на детето, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на
родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно, като тази
особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от
основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за обществено
полезна дейност. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които
са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда
издръжка в размери, стимулиращи към обществено неприемлив начин на живот, лукс
и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката/в този
смисъл т. 4 от ППВС № 5/1970 год./.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат – чл.142,
ал. 1 СК. В случаите, в които ненавършилото пълнолетие дете има
лични доходи, без значение техния източник, включително и когато детето
получава парична помощ, въз основа на някой от специалните закони – ЗСП; ЗСПЗ и
др., те се взимат предвид при решаването на въпроса дали и в каква степен
ненавършилия пълнолетие се нуждае от издръжка /т. 2 от ППВС № 5/70./.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят
от техните доходи, имотното им състояние и квалификация – в този смисъл са
указанията по т. 5 от ППВС № 5/1970 год. Според т. 6 от цитирания тълкувателен
акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне на размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той получава, неговата
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява
към момента на постановяване на решението. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер
на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както
се посочи по–горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като се държи сметка и
за указанията в ППВС № 5/70 год., изложени по–горе.
В случая детето Ясен, е навършило 1-год.възраст, което
обуславя извод, че потребностите му са от гледна точка на обичайните разходи за
облекло, храна и пр.жизнено необходими нужди. Не са
събрани доказателства детето да притежава други източници на издръжка. Детето,
с оглед по-ниската му възраст не се нуждае от разходи във връзка с обучение в
училище.
Предвид безусловния характер на задължението за издръжка
следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно
неговата възраст. По отношение на детето не се установени специални, по-големи
от обичайните нужди и съответно разходи.
При липсата на данни за нетрудоспособност на страните по
делото, съдът приема, че всяка от тях е в състояние да реализира доходи поне в
размер на средната за страната работна заплата. Според възрастта на детето,
съдът намира, че неговата средномесечна нужда от
издръжка е в рамките на 350лв., като от тях майката следва да осигурява сумата
от 150лв., а участието на бащата да е в размер на 200лв. По-малкото парично
участие на майката е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието
на детето, които тя полага. Издръжката следва да се присъди, така както е претендирана, от датата на депозиране на молбата – 12.02.2018г. Издръжката
следва да се присъди с падеж всяко 1-во число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за издръжката.
По разноските:
Производството по определяне на мерките по
отношение на ненавършили пълнолетие деца представлява спорна съдебна
администрация. Решението, с което завършва това производство не се ползва със
сила на присъдено нещо.
Отговорността за разноските е уредена в Общите
правила на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Цитираната разпоредба намира приложение в
исковото производство. В конкретния случай обаче, се касае за производство по
спорна съдебна администрация, в което, при спор между родителите, съдът само
оказва съдействие относно местоживеенето, упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на детето.
Производството по чл.127, ал.2 от СК не е
исково, поради което не може да се приеме, че е налице обективно съединяване на
искове. Задължителната практика на ВКС приема, че съдебното решение в това
производство ползва и двамата родители, поради
което всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо
от изхода на спора /в този смисъл определение № 385/25.08.2015г. по гр.д. №
3423/2015г. на ВКС, ГО, І г.о., докладчик съдия Маргарита Соколова, постановено
по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/.
Предвид характера на
производството бащата следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по
споразумението за издръжка в размер на 288,80 лева, на основание чл.7 т.2 от
Тарифа към ЗДТ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение
на детето Я**** А.М.
ЕГН **********, на
неговата майка Е.В.В. ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127, ал.2 от детето
Я**** А.М. ЕГН **********, ДА ЖИВЕЕ при своята майка Е.В.В. ЕГН **********
, СПОРЕД нейния адрес на местоживеене, който
към датата на сезиране на съда по настоящото дело е в с.Изворско,
обл.Варна, ул.“ ****“ №24.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ
НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата И.М.А.М., роден на
***г., гражданин на Египет, с детето Я**** А.М. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, но единствено и само на домашния адрес на майката, в дома на детето
и майката, който е и дом на бащата, регистриран по официален ред на територията
на РБългария, като до навършване на 3/три/ годишна
възраст от детето, за часовете от 9,00ч.
до 17,00 часа на всяка първа и трета събота и неделя от месеца, а след
навършване на 3/три/ годишна възраст от детето, ако няма основание този режим
да бъде изменен, бащата да го взема в същия период, и връща в дома на майката
за часовете от 9,00ч. до 17,00 часа на всяка
първа и трета събота и неделя от месеца. След навършване на 3/три/ годишна
възраст на детето, до започване на училище от детето, режимът да е 10/десет/
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, без детето да
преспива в друг имот, като бащата взема и връща детето ежедневно от дома на
майката, в часовия диапазон от 9,00ч. до 17,00ч.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от , И.М.А.М., роден на
***г., гражданин на Египет, със съдебен адрес:***/адв.Т****-В.
***/,
ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Я**** А.М. ЕГН ********** действащо чрез своята майка и законен представител Е.В.В. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00лв./двеста
лева/, считано от датата на депозиране на молбата – 12.02.2018г., с падеж всяко 1-во число на
месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва при просрочие за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законовото основание за нейното изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА И.М.А.М., роден на
***г., гражданин на Египет, със съдебен адрес:***/адв.Т****-В.
***/,
ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 288,00лв./двеста
осемдесет и осем лева/, представляваща държавна такса на основание Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5,00 лв./пет лева/, за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Детето
Я****
А.М. ЕГН **********, има
право на въззивна жалба срещу решението, в
съответствие с разпоредбата на чл. 15,
ал. 8 от ЗЗДт, като техните права могат да се
реализират чрез Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Варна, в двуседмичен срок датата на съобщаване
на решението.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Районен съдия: