Решение по адм. дело №1451/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Г. Е. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от К. К. П., [ЕГН], чрез пълномощника си адвокат Н. Д., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати следните обезщетения :

-В размер на 5 000 лв., за периода от 27.02.2023г. до 01.06.2023г. за престоя му в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

-В размер на 15 000 лв., за периода от 01.06.2023г. до 27.02.2025 г. за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Посочените суми се претендират като претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ (в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив) и наказанието „лишаване от свобода“ (в Затвора Пловдив), изразяващи се в следното:

По отношение на Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив:

1) липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек). Допълнително посочва, че по време на престоя в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“Пловдив бил в килия 103 и в килията бил с още двама задържани под стража и пространството било недостатъчно за всички;

2) без санитарен възел на определените и задължителни места,без топла и студена вода и без баня.

3) през зимата било много студено;

4) наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове);

5) липса на адекватно лечение.

6) липса на пералня (дрехите се перяли на ръка и се простирали в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

По отношение на Затвор Пловдив:

1) липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек). Допълнително посочва, че по време на престоя в Затвора Пловдив е бил в приемна и в Пети пост, където били 6л.св., след това бил преместен на Втори пост в 13 килия, където били 8л.св;

2) без санитарен възел на определените и задължителни места. Допълнително посочва, че на коридора нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели „каре” за един час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна;

3) наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове);

4) липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

5) липса на адекватно лечение (през август 2024г. се разболял, станало му лошо, вдигнал висока температура и се нуждаел от лекар, но не бил прегледан, получил ацефеин от старшина Д.);

6) наличие на котки, които влизали в соловата, качвали се на масите, ядели от храната, което било предпоставка за разпространение на болести и зарази; котките обикаляли и свободно по килиите, разнасяли бълхи и паразити и създавали дискомфорт.

Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за доказаност на исковата претенция по основание, но по отношение на размера счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като обезщетението следва да се определи в справедлив размер.

ІІ. За фактите:

По отношение на Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив:

5. От данните по делото ( Справка рег.№ 2100 от 30.07.2025г. от Началник с-р Арести при ОС „ИН“ [населено място] – л. 25-л.26; Обобщена справка за Арест Пловдив рег.№ СА- 1404 от 12.10.2021г. от Началник с-р Арести при ОС „ИН“ [населено място] – л.29;Правилник за вътрешния ред в следствените арести – л. 28;Медицински картон на К. К. П. – л.26 - гръб, Фактури за извършени услуги по ДДД обработка – л.30-л.31) се установява, че К. К. П. е бил задържан на територията на Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив с мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“ на 28.03.2023г. и на 12.07.2023г. е бил преместен в Затвор Пловдив.

По отношение на престоя на П. в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“Пловдив се установява следното:

През месец юни на 2009 г. е бил открит новият арест Пловдив, който се е намирал в рамките на Затвора Пловдив. Арестът е представлявал масивна двуетажна сграда с 2495 кв. м РЗП. Общата информация за арестните помещения е: Квадратурата на килиите отговаря на изискванията от мин. 4 кв.м площ на задържано лице, арестните помещения, в които са се настанявали задържани лица, са : две килии с по две легла с размери 190/70 см с квадратура от 11 кв.м, 56 килии с по три легла размери 190/70 см с квадратура 14,74 кв.м, както и две килии с четири легла с размер 190/70 см и с квадратура 18,5 кв.м, имало е също маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. През процесния период П. бил настанен в килии № 103 и № 102 на ет.1, които са били с капацитет за три задържани лица, с квадратура 14,74 кв.м, със санитарен възел с размери 125/112 см., или 1,4 кв.м. През ½ част от периода П. е съжителствал с едно лице, при което се получава нетна жилищна площ от 6,66 кв. м за всяко лице, а през останалата ½ част от процесния период е съжителствал с две лица, при което се получава нетна жиищна площ от 4,44 кв.м. за всяко лице, което е в съответствие с изискуемите стандарти по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Килиите, в които е обитавал П. са били оборудвани с три легла с размери 190/70 см, като две от леглата са разположени едно върху друго, има също маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в тях е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите са се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е била и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения в ареста са се почиствали и дезинфекцирали ежедневно. Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните лица, след предоставяне на препарати и средства за почистване от служители на Сектор „Арести” към ОС „ИН” .

Всяка килия е била снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се е подавала всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест – Пловдив. През 2018г. е направено отделяне на санитарните възли от жилищната част в килиите посредством изграждане на конструкция с алуминиеви профили за всички килии в Сектор „Арести”. Размерите на санитарния възел са били 125/112 см. - което се явява 1.4 кв.м. Извеждането до банята на Арест-Пловдив е ставало по утвърден график за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, за лицата от женски пол най- малко три пъти седмично по препоръки на Омбудсмана на Р България, а при възникнали нужди от медицинско естество- по съответното предписание.

Арест - Пловдив е бил оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използвал за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са били свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста е представлявала всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуквал и отвеждал навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се е вкарвал в килиите.

Изградена е била модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Дневна светлина е прониквала и през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е бил с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се е осигурявало задължителното съгл. ЗИНЗС време за престой на открито.

По отношение на мястото за престой на открито-същото се е намирало в източната част на района, в който е ситуирана сградата на Арест-Пловдив на територията на Затвора-[населено място], извън самата сграда и е представлявала три броя карета, които от едната страна е имало масивно изградена и измазана стена от тухлено-бетонна конструкция, а от другата метална конструкция, обвита с оградна мрежа, а отгоре е имало една трета плътна ламарина за навес, а останалите две трети отново покрито с оградна мрежа, като навеса е служил за ползване при влошени атмосферни условия. Трите карета са били разделени помежду си с плътна ламарина, за да се обособят отделни места за съответния брой задържани лица, които да ползват правото си на престой на открито. На същото място можело да се упражняват отделни спортни дейности по техен избор и преценка. На карето няма обособен санитарен възел.

Ежедневно се е правил обход сутринта от дежурен служител от НОС на Арест-Пловдив и са се правили запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица, също така и по въпроси от медицински естество. При преценка и изразено желание се е провеждал съответния преглед в медицинския кабинет на Арест-Пловдив, като при необходимост е можело да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба №2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с разпоредбите на глава Десета от ЗИНЗС.

Относно дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията на арестните помещения са налице сключени централни договори за ДДД обработка на цялата площ на Арест-Пловдив, като мероприятията се извършват от съответната фирма-изпълнител по график, както и при необходимост-по заявка от страна на арест - Пловдив. Имало сключен договор между ГД „ИН” София и „Фаворит сървиз ДДД” ООД [населено място].

5.1.Представени са писмени доказателства(фактури за извършени услуги по ДДД обработка) за периодично извършени дейности по дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против насекоми (хлебарки, дървеници) и гризачи (л.30-л.31). В цитираните фактури са описани подробно извършените дейности по ДДД обработка, в т.ч и размера на третираната площ, имената и/или подпис на лицето извършило описаните дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

5.2.От страна на затворническата администрация е представен медицинския картон на ищеца с отбелязани амбулаторни прегледи и направени изследвания по време на престоя му в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив (л.26гръб-л.27). От посочените писмени доказателства се установява, че на ищеца са били извършвани съответните амбулаторни прегледи и медицински изследвания по време на престоя му в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“Пловдив.

По отношение на Затвор Пловдив:

6.От данните по делото ( Писмо от Началник на Затвор Пловдив, рег.№ 4068 от 04.08.2025г. – л.33;Справка от на вх.№ 6417/28.07.2025г. от 29.07.2025г. на Инспектор „СДВР“ – л. 34-л.34; Становище към рег.№ 6417/28.07.2025г. от 28.07.2025г. на Инспектор „СДВР“ – л. 36-л.37; Становище към рег.№ 6417/28.07.2025г. от 29.07.2025г. на Инспектор „СДВР“ – л. 42-л.44; Справка към рег.№ 6417/28.07.2025г. от 30.07.2025г. на НС „ФЛКР” – л. 46; Графици за разпределение на времето на л.св. от Втори пост- л.38- л.39; Графици за разпределение на времето на л.св. от Пети пост- л.40- л.41; Седмичен график на служебната пералня в затвора Пловдив-л.21- гръб; Таблица № 6 за разпределение на перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 месец- л.20- гръб; Протоколи за ДДД обработка- л.47-л.68) се установява, че К. К. П. е постъпил в Затвор Пловдив за изтърпяване наказание лишаване от свобода от Сектор „Арести към ОС ”ИН” на 12.07.2023г. и е освободен на 27.02.2025г./условно предсрочно освобожданане/.

6.1. На 12.07.2023г. е настанен в стая „ОП“ на Приемно отделение, където пребивава до 18.07.2023г. В стая „ОП-1“ на Приемно отделение, К. К. П. е пребивавал съвместно с други лишени от свобода, както следва:

12.07.-4; 13.07.-5; 14.07.-5; 15.07.-5; 16.07.-5; 17.07.-5;

Стая „ОП-1“ е с площ от 26,47 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,50м. х 1,218м. и 0,97м. х 1,18м. Санитарният възел е с площ 2,80 кв/м. и разполага с един прозорец с размери 0,30м. х 1,18м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма. При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо.Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода.При престоя си в Приемно отделение л/св. К. К. П. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

6.2. През периода от 18.07.2023г. до 04.08.2023г. ищецът е бил настанен в Пета група, 54 спално помещение; за периода от 04.08.2023г. до 30.07.2024г. ищецът е бил настанен във Втора група, 73 спално помещение; за периода от 30.07.2024г. до 05.09.2024г. ищецът е бил настанен във Втора група, 80 спално помещение .

6.2.1.Размерите на спално помещение № 54 на пост V са 25,51 кв.м. (без санитарен възел) има два отваряеми прозореца - 0,95 х 1.15м. и 0,47 х 1,15м. Размерите на санитарния възел са 2,42 кв. м. с един отваряем прозорец - 0.32 х 1.15м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход.

От 18.07.2023г. до 21.07.2023г. ст. № 54 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 21.07.2023г. до 04.08.2023г. в ст. № 54 са били настанени 6 лишени от свобода.

6.2.2. Размерите на спално помещение № 73 на пост II са 27,20 кв.м. (без санитарен възел) има два отваряеми прозореца - 0,55 х 1.17м. и 1,00 х 1,17м. Размерите на санитарния възел са 4,81 кв. м. с един отваряем прозорец - 0.30 х 1.17м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход.

От 04.08.2023г. до 06.08.2023г. в ст. № 73 са били настанени 3 лишени от свобода.

От 06.08.2023г. до 08.08.2023г. в ст. № 73 са били настанени 2 лишени от свобода.

От 08.08.2023г. до 11.08.2023г. в ст. № 73 са били настанени 3 лишени от свобода.

От 11.08.2023г. до 15.08.2023г. в ст. № 73 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 15.08.2023г. до 17.08.2023г. в ст. № 73 са били настанени 3 лишени от свобода.

От 17.08.2023г. до 22.08.2023г. в ст. № 73 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 22.08.2023г. до 26.08.2023г. в ст. № 73 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 26.08.2023г. до 28.08.2023г. в ст. № 73 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 28.08.2023г. до 06.11.2023г. до в ст. № 73 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 06.11.2023г. до 10.11.2023г. в ст. № 73 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 10.11.2023г. до 08.02.2024г. в ст. № 73 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 08.02.2024г. до 23.02.2024г. в ст. № 73 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 23.02.2024г. до 08.03.2024г. в ст. № 73 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 08.03.2024г. до 23.04.2024г. в ст. № 73 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 23.04.2024г. до 01.07.2024г. в ст. № 73 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 01.07.2024г. до 04.07.2024г. в ст. № 73 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 04.07.2024г. до 26.07.2024г. в ст. № 73 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 26.07.2024г. до 30.07.2024г. в ст. № 73 са били настанени 8 лишени от свобода.

6.2.3. Размерите на спално помещение № 80 на пост II са 27,69 кв.м. (без санитарен възел) има един отваряем прозорец с размери 0,97 х 1.17м. Размерите на санитарния възел са 5,17 кв. м. с един отваряем прозорец - 0.95 х 1.17м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход.

От 30.07.2024г. до 30.08.2024г. в ст. № 80 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 30.08.2024г. до 05.09.2024г. в ст. № 80 са били настанени 7 лишени от свобода.

6.2.4. На 05.09.2024г. ищецът е бил настанен в Шеста група, 9 спално помещение.

Размерите на спално помещение № 9 на пост VI са 27.99 кв.м. (без санитарен възел) има два отваряеми прозореца - 0,90 х 0,55м. и 0,90 х 0,55м. Размерите на санитарния възел са 2,40 кв. м. с един отваряем прозорец - 0.85 х 0.55м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход.

От 05.09.2024г. до 23.09.2024г. в ст. № 9 са били настанени 8 лишени от свобода.

От 24.09.2024г. до 01.10.2024г. в ст. № 9 са били настанени 7 лишени от свобода.

От 02.10.2024г. до 10.10.2024г. в ст. № 9 са били настанени 8 лишени от свобода.

От 11.10.2024г. до 22.10.2024г. в ст. № 9 са били настанени 7 лишени от свобода.

От 23.10.2024г. до 24.10.2024г. в ст. № 9 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 25.10.2024г. до 29.01.2025г. в ст. № 9 са били настанени 7 лишени от свобода.

6.2.5. На 30.10.2025г. ищецът е бил настанен в Шеста група, 13 спално помещение.

Размерите на спално помещение № 13 на пост VI са 27.44 кв.м. (без санитарен възел) има два отваряеми прозореца - 0,45 х 1,10м. и 1,00 х 1,00м. Размерите на санитарния възел са 2,60 кв. м. с един отваряем прозорец - 0.36 х 1,10м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход.

От 30.10.2025г. до 30.01.2025г. в ст. № 13 са били настанени 9 лишени от свобода.

От 31.01.2025г. до 26.02.2025г. в ст. № 13 са били настанени 8 лишени от свобода.

6.3. На всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня) съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Настанените на работа имат възможност за баня всеки работен ден. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение времето на лишените от свобода. Пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на лишените от свобода. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи.Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Тоалетните във всяка една упомената стая са обособени помещения с отделен вход. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им.

Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Затвора [населено място] се отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. Банята за лишените от свобода е обща. Пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Всички лишени от свобода, които работят, имат право да ползват баня всеки ден. В корпуса на затвора през процесния период, са извършвани текущи ремонти и поддръжка изразяващи се в своевременна смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове и други. Своевременно се остъкляват счупени прозорци. С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Обезпечаването на процеса а пране на спалното бельо и дрехите на работещите л.св. е чрез три броя перални машини – с по-малък капацитет на килограми за пране. Прането се осъществява чрез молби от л.св. Простори за дрехи има в общите помещения на л.св., на всеки пост.

Има утвърден график по които се извършва дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН / по затвори /. Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периода на обработване е на два месеца или при необходимост. При обработка при необходимост се третират само определени сектори в МЛС.

На лишените от свобода не е разрешено да отглеждат домашни любимци в спалните помещения.

За периода на престой на К. К. П. в Затвор Пловдив същият е бил включен в трудова дейност, като работник в „Обособено производство” и „Магазинер” в „Магазин лишени от свобода” към ДП „ФЗД” – ТП Пловдив. Има отработени общо 320 дни на двете трудови позиции.

6.4. Представени са писмени доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против насекоми (хлебарки, дървеници и гризачи), протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив(л.47 – л.68) В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

7. По делото като свидетел е разпитан Х. М. К.,Т. Д. Т. и М. Ш. М..

Разпитан по делото свидетелят Х. М. К. заявява, че с П. е бил в една стая в затвора Пловдив, бил е с него и в съседни стаи. Б. в една стая на 6 пост, стая № 13, а след като започнал ремонта на затвора ги събрали всички на един пост и тогава били в една стая. На 2 пост, били в съседни стаи, една срещу друга. В стаите нямало топла вода, нямало дежурно осветление, по десет души били в килията, в която трябвало да са пет, максимум шест души. Леглата били вишки на два етажа, имало маса в килията и стол. В стаите имало влага, изкъртени стени, дупки по земята, нямало балатум, нямало плочки или паркет. Имало течаща студена вода. Имало много хлебарки, дървеници, плъхове излизали от канализацията. Общата баня се намирала в центъра на затвора и била отдалечена от корпуса на 30-40 метра, трябвало да преминеш през цялото каре, за да стигнеш до банята. За съблекалня имало една малка стая, като антре, с три закачалки на нея, но лишените от свобода се събличали по стаите и притичвали с кърпи през карето. В банята работели четири душа, но влизали целият пост, около 150 човека на няколко пъти. П. можел да полза каре само почивния му ден – неделя, защото работещите в затвора Пловдив нямали каре. Имало обособено перално помещение за затвора Пловдив и работеща пералнята, но Когато П. бил в затвора нямало пералня.Тогава перяли на ръка и простирали дрехите на въжета в спалното помещение и така сушели дрехите. Имало и котки в кухнята, и в столовата, качвали се по масите. Имало период, в който нямало нито лекар, нито зъболекар, но когато П. бил в затвора е имало лекар.

8.По делото като свидетел е разпитан Т. Д. Т.. Същият заявява, че познава К. К. П., в затвора били заедно от 2023г. до началото на 2024г.В ареста не са били заедно, понеже свидетелят бил там през 2012г. В затвора били заедно с П. в стая № 73, условията в стаята не били добри, имало много хлебарки, дървеници, мухъл, не бил правен ремонт на стаята. В стаята били шест човека, като пространството за разминаване било около 20 кв.метра.В стаята имало по един шкаф, леглата били метални вишки,а на земята имало скъсан балатум, с дупки. В стаята имало само студена вода, топла вода нямало.

9.По делото като свидетел е разпитан М. Ш. М.. Същият заявява, че познава К. К. П.. От 2023г. до началото на 2024г. били заедно с П. в стая № 73.Условията в стаята не били добри, дневна светлина не прониквала, нямало и топла вода. Имало насекоми, хлебарки и котки, освен в килията, котките били и в столовата и в другите спални помещения.

По отношение на посочените свидетели на съда е служебно известно, че са водили дела по ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца и за сходни периоди, поради което, а и дори само от факта, че са били лишени от свобода и изтърпяват наказание „лишаване от свобода”, за същите е налице личен интерес да твърдят конкретни обстоятелства. От друга страна по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват, като същите не могат да се считат опровергани със свидетелските показания, с оглед на което показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, с оглед разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

ІV. За правото:

10. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] и Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

11. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

12.На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Ч. С. от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 [жк], не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото им здраве, което е задължение именно на администрацията в конкретното място за лишаване от свобода. Същият принцип е регламентиран и в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, според която при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 133, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 ЗИНЗС към затворите се създават медицински центрове, в които се осъществява следната медицинска дейност: 1 спешна медицинска и дентална помощ; 2 първична медицинска помощ; 3 специализирана извънболнична медицинска помощ; 4 дентално обслужване; 5 профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и 6 медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време – чл. 143 ЗИНЗС. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1 в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2 се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3 са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. Съгласно чл. 115, ал. 2 ППЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Лишените от свобода от затворническите общежития от открит тип могат да се настаняват за лечение в лечебните заведения по ал. 2 без охрана – чл. 115, ал. 3 ППЗИНЗС. Идентична правна регламентация се съдържа и в чл. 60 от издадената на основание чл. 128, ал. 3 ЗИНЗС Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/22.03.2010 г. /, в която е регламентирано по какъв начин се извършва медицинското обслужване на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, вр. с чл. 2, т. 3 ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, регламентирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

13. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

13.1.По отношение на исковите претенции, касаещи Сектор „Арести“ към ОС „ИН“– Пловдив:

От събраните и неоспорени от страните писмени доказателства, се установява, че ищецът е постъпил в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив на 28.03.2023г. и е пребивавал в него до 12.07.2023г. – датата на която е преместен в Затвор Пловдив.

Или, няма данни П. да е пребивавал на територията на Сектор „Арести” към ОС „ИН” в периода от 27.02.2023г. до 27.03.2023г. (доколкото за този период няма данни да е изтърпявал мярка за процесуална принуда на територията на Сектор „Арести” към ОС „ИН”). Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено в тази насока), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

Следователно оплакванията на ищеца по отношение на Сектор „Арести” към ОС „ИН” ще бъдат разгледани само за периода от 28.03.2023г. до 01.06.2023г., когато е пребивавал в Сектор „Арести” към ОС ”ИН”.

Установява се, че ищецът през целия период на пребиваване в Арест Пловдив, в частност и за сочения исков период от 28.03.2023г. до 01.06.2023г., е бил настанен в спално помещение № 102 и спално помещение № 103, ет.1, в които на всеки задържан е била осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м. Помещението е било обзаведено с отделни легла и шкафчета за лични вещи, наличен се установи и да е санитарен възел с постоянно течаща студена вода и топла – подавана сутрин и вечер. Топла вода е осигурена и в банята, до която задържаните лица имат достъп два пъти седмично. При постъпването си в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, на ищеца е бил осигурен постелъчен инвентар - възглавници, одеала и чаршафи. Що се отнася до хигиената в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително, от твърденията на ищеца се установява, че в помещенията в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, в които е бил настанен П., се е задържала влага. Нейният произход, обаче, както и наличието на мухъл в помещенията, според ищеца, се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на задържаните лица, макар в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че задържаните под стража имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците, а освен това от се установява, че въздухът от арестните помещения се изсмуква и отвежда отвън, посредством въздушни турбини, а посредством други въздушни турбини, свеж въздух отвън се вкарва в помещенията. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца. В този контекст, като недоказани останаха твърденията за на ищеца, че в килията не е имало достатъчно осветление, отопление и вентилация със свеж възхдух. Както вече бе казано, в чл.20, ал.2, пр.2 от ППЗИНЗС е указано, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. От неоспорените писмени доказателства, представени от ответника се установява, че отоплението в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив се е осъществявало от водогреен газов котел, а за охлаждане в летния сезон се е използвала чилърна инсталация, като вентилацията се е осъществявала посредством съществуващата вентилационна система. Ищецът не сочи и не доказва конкретно нарушение на съответния стандарт, а само сочи, че е било много студено, като се касае единствено за субективни възприятия относно отоплеността и охлаждането на помещенията. Действително, от твърденията на ищеца, е възможно да се приеме, че помещенията, в което е пребивавал в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от задържаните лица, които се грижат за почистването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща студена вода, както и топла вода сутрин и вечер. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

Като недоказани настоящият съдебен състав приема и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в разглеждания период в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, тъй като са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени фактури, в които са описани размер на третираната площ, имената на лицето, извършило описаните дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това няма данни от страна на ищеца да са подавани молби, в които да се е оплаквал от наличието на инсекти и/или гризачи в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив.

Що се касае до наведените твърдения за неосигуряване на медицински изследвания и лечение, следва да се посочи, че от страна на ищеца, при носене на доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че тези твърдения са недоказани. Напротив, от представените по делото медицински документи, се установява, че при постъпването си в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив на 28.03.2023г. на ищеца е извършен първоначален медицински преглед и му е създаден медицински картон, в който е вписан, както първоначалния медицински преглед при постъпването му в ареста, така и последващите медицински прегледи в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив.

При това положение следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени твърдяните в исковата молба незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС при престоя му в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив.

Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 5 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал мярка за процесуална принуда през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Или, исковата претенция в размер на 5 000 лева за периода от 27.02.2023г. до 01.06.2023г. вкл. за претърпени от П. неимуществени вреди от бездействията на администрацията на Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив при налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

13.2. По отношение на исковите претенции, касаещи Затвор Пловдив :

13.2.1. От събраните и неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 12.07.2023г. до 27.02.2025г.

Или, няма данни да е пребивавал на територията на Затвора Пловдив в периода от 01.06.2023г. до 11.07.2023г. (доколкото за този период няма данни да е изтърпявал наказание лишаване от свобода). Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено в тази насока), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

Следователно оплакванията на ищеца по отношение на Затвор Пловдив ще бъдат разгледани само за периода от 12.07.2023г. до 27.02.2025г., когато е пребивавал в Затвор Пловдив.

Установява се, че ищецът през целия период на пребиваване в Затвор Пловдив, в частност за сочения исков период от 12.07.2023г. до 27.02.2025г., помещенията, които е обитавал П. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, ищецът е имал достъп до баня с топла вода два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, а като работещ е имал право да ползва банята и топлата вода и всеки ден. Преминаването през „карето“, за да се достигне до банята, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени, както е осигурено и съответното помещение – съблекалня със закачалки за събличане и обличане на дрехите. Действително, ноторно е, че използването на банята в Затвора Пловдив предполага преминаване на л.св. през двора, но е ноторен факт и че банята се намира в закрито оборудвано помещение, в което има съблекалня. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел Кереванов, доколкото в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно. Недоказани останаха и следващите твърдения на ищеца, а именно, че в банята работели два душа, за които се „борели“ 15-20 човека, както и че в банята имало ръждясали железа и кал, доколкото в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а и разпитаният по делото свидетел Кереванов не твърди да има ръждясали железа и кал, като той точно посочва и че душовете са четири, а не два, както твърди ищецът.Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не е нормативно установено задължение на ответника. Независимо от това, от представените писмени доказателства от ответника се установява, че по време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост Пети и пост Шести е осигурено ползване на тоалетна, разположена между двете групи.

Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително от твърденията на ищеца и показанията на разпитаните свидетели се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в които е бил ищеца, се е задържала влага. Нейният произход, обаче, както и наличието на мухъл в килиите, според ищеца, се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение със сушилня и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото), а сушенето на дрехите е възможно да се осъществи на простор в общите помещения или в сушилня за дрехи в общите помещения. В хода на настоящото производство не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята и сушилнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които каза се, се преценяват при условията на чл.172 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК по съвкупност с писмените доказателства по делото.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив за периода от 21.11.2023г. до 27.02.2025г., тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция,дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия посочен период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив. По делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД за посочения период, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал в този период, са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

Що се касае до наведените твърдения за неосигуряване на лечение през м. август 2024г. когато имал много висока температура, от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че тези твърдения са недоказани. Или, не се установява К. К. П. да е имал някакви здравословни оплаквания и да не е получил адекватно медицинско обслужване в съответствие с нормативно установените медицински стандарти. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно посочени заболявания в съответствие с нормативноустановените медицински стандарти.

По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания, че в затвора има много котки, които влизат в столовата, качват се по масите, ядат от храната и са предпоставка за болести и зарази, доколкото същите не са подкрепени с никакви доказателства. До извод за противното не водят и показанията на разпитания по делото свидетели Кереванов и Мехдмед, които в тази част съдът не кредитира по посочените вече по-горе съображения.

При това положение следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени твърдяните в исковата молба незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС при престоя му в Затвор Пловдив.

Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 6 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

13.2.2.Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира, че през част от исковия период, в който ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив ( 12.07.2023г. – 27.02.2025г. вкл.), а именно за периодите от 26.07.2024г. до 30.07.2024г., от 30.08.2024г. до 05.09.2024г., от 05.09.2024г. до 22.10.2024г., от 25.10.2024г. до 29.01.2025г., от 30.01.2025г. до 30.01.2025г. и от 31.01.2025г. до 27.02.2025г. вкл.– общо 185 дни, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, където е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.

Приетото за установено в т. 6 от настоящото решение налага да се приеме, че в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив през периода от 12.07.2023г. – 27.02.2025г. вкл., или общо 185 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание П. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че П. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода П. минимално необходима жилищна площ в спалните помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

13.2.3. От събраните доказателства обаче съдът приема за доказани и твърденията на ищеца за претърпени вреди от лоша хигиена в килиите, поради наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив за периода от 12.07.2023г. до 20.11.2023г.,общо 131 дни, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ответника не са представени доказателства за извършвани периодично дейности по ДДД в този период, доколкото първите данни за извършени ДДД обработки през 2023 г. са от 21.11.2023 г. (така протокол на л.49). До извод в обратната насока не водят и представените доказателства за разпределен препарат Айкън, доколкото се установи, че с него са третирани само затворническата кухня, източна и западна столова на Затвора Пловдив (така протокол на л. 50 и сл.). Впрочем, в тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетели Кереванов, Т. и М., които твърдят, че в килиите, в които е пребивавал ищецът, е имало дървеници и хлебарки, а също и плъхове, излизащи от канализацията.

Или, за периода от 12.07.2023г. до 20.11.2023г.вкл. се установява бездействие от страна на ответника, изразяващо се в необезпаразитяване на спалните помещения, в т.ч. и тези, в които е бил настанен ищецът.

Не така стои въпросът с останалите периоди в обхвата на претендирания, доколкото от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в липса на обезпаразитяване на спалните помещения в периода от 12.07.2023г. до 20.11.2023г.вкл. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за този период създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че К. К. П. е претърпял, посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

14. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от П. неимуществени вреди за посочения по-горе период, общо 316 дни(185 + 131) дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди 2023 – 2025 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 471,75 евро, с левова равностойност 922,66 лева - за липсата на достатъчно жилищна площ за периодите от 26.07.2024г. до 30.07.2024г., от 30.08.2024г. до 05.09.2024г., от 05.09.2024г. до 22.10.2024г., от 25.10.2024г. до 29.01.2025г., от 30.01.2025г. до 30.01.2025г. и от 31.01.2025г. до 27.02.2025г. и 334,05 евро с левова равностойност 653,35 лева – за липсата на обезпаразитяване за периода от 12.07.2023г. до 20.11.2023г., съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Р. (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2023г - 2025 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 185 дни е налице единствено пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив и съответно за период от 131 дни е налице единствено липса на обезпаразитяване, т.е. констатирано е едно нарушение, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

15. Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2025г – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

V. За разноските:

16. С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 О. 2025 Г.), ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 233,97 (двеста тридесет и три и 0,97) евро с левова равностойност 457,60 (четиристотин петдесет и седем и 0.60) лева, съразмерно уважената част от иска.

17. Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 5,11 евро с левова равностойност 10,00 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

18. По отношение на паричните суми в настоящото решение се съобразиха правилата на ЗАКОН за въвеждане на еврото в Република България. На основание § 5, във връзка с чл.12 и чл.13 от Закона за въвежденето на еврото в Република България сумите се превалутират от левове в евро.

19. Що се касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на К. К. П., [ЕГН], чрез пълномощника си адвокат Н. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица]за присъждане на сумата в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, със съответстващата й еврова равностойност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 08.07.2025г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, в периода от 27.02.2023г. до 01.06.2023г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на К. К. П., [ЕГН], сумата от общо 471,75 (четиристотин седемдесет и едно и 0,75) евро, с левова равностойност 922,66 (деветстотин двадесет и два и 0,66) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, в периодите: от 26.07.2024г. до 30.07.2024г., от 30.08.2024г. до 05.09.2024г., от 05.09.2024г. до 22.10.2024г., от 25.10.2024г. до 29.01.2025г., от 30.01.2025г. до 30.01.2025г. и от 31.01.2025г. до 27.02.2025г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 185 дни в Затвор Пловдив в посочените периоди, както и сумата 334,05 (триста тридесет и четири и 0,5) евро с левова равностойност 653,35(шестотин петдесет и три и 0.35) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, в периодите: от 12.07.2023г. до 20.11.2023г., вкл., изразили се в липса на обезпаразитяване за 131 дни в Затвор Пловдив в посочените периоди, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 08.07.2025г. - датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по отношение на Затвор Пловдив за разликата, до пълния й предявен размер от общо 15 000 лева (петнадесет хиляди) лева, със съответстващата й еврова равностойност, и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС в Затвор Пловдив, както и за периода от 01.06.2023г. до 11.07.2023г.,за който ищецът не е пребивавал в Затвор Пловдив .

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на К. К. П., [ЕГН], сумата от 5,11 (пет и 0.11) евро, с левова равностойност 10,00(десет) лв. представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на Н. П. Д., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер **********, с адрес [населено място], [улица], сумата от 233,97 (двеста тридесет и три и 0,97) евро с левова равностойност 457,60 (четиристотин петдесет и седем и 0.60) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1451 по описа за 2025 г. на Административен съд Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ [населено място] за присъждане на разноски по делото за юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.