Р
Е Ш Е Н И Е
№
260702 / 11.6.2021г.
гр.
Перник, 11.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 00245 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск от Д.И.Н., с ЕГН: ********** и с адрес: ***,
пл. „”, бл. , вх. , ап. , чрез пълномощника му адв. Я. С. - ПАК срещу
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да бъде
признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 804,72 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2014г., сумата от 114,93 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013г. до
27.07.2015г. и сумата от 125,00 лева – разноски, за които суми в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 14.12.2015г., издаден по ч. гр. д. № 5829/2015г. по описа
на ПРС и е образувано изпълнително дело № 1603/2020г. по описа на ЧСИ С.Б., с
рег. № 753, поради погасяването й по давност.
В
исковата молба ищецът сочи, че е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 1603/2020г. по описа
на ЧСИ С.Б. От същата, ищецът узнал, че към 16.10.2020г. дължи на ответното
дружество сумата от 1925,15 лева, за което и му е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, както и всяко друго възнаграждение по граждански или други
видове договори. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5829 по описа на РС – Перник за
2015г., за което дело не е получавал призовки и уведомления. Ищецът намира, че
след постановяване на Разпореждане по ч. гр. д. № 5829/2015г. по описа на ПРС е
настъпило ново обстоятелство по смисъла на чл. 439 ал. 2 ГПК – погасяване на
вземането по давност. Ищецът намира, че към момента на образуване на
изпълнително дело № 1603/2020г., вземането, обективирано в процесния
изпълнителен лист, е било вече погасено с изтичане на предвидената 3-годишна
давност.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
процесуалния си представител - юрк. Е. М. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен. Твърди, че не са налице
предпоставките на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и сумите не следва да се
считат погасени по давност. Изяснява, че преди образуването на изпълнително
дело № 1603/2020г. по описа на ЧСИ С.Б., за удовлетворяване на вземанията по
процесния изпълнителен лист е било образувано предходно изпълнително дело, а
именно: изпълнително дело № 305/2016г. по описа на ЧСИ А. В. Сочи се, че по посочените
изпълнителни дела са извършвани своевременно изпълнителни действия, които са
прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност. Изтъква се, че и
към настоящия момент изпълнителното производство е все още висящо. На следващо
място намира, че предвид настъпването на стабилитета на издадената заповед по
ч. гр. д. № 5829/2015г. е приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД – общ давностен
срок – с изтичането на 5 години.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от приетото по делото ч. гр. д. № 5829/2015г. по описа на Пернишки районен съд,
по същото е издадена Заповед № 4690/15.09.2015г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 804,72 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., сумата от 114,93
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 08.07.2013г. до 27.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
804,72 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 14.09.2015г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 25,00 лева държавна такса и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Така издадената Заповед за изпълнение е влязла в
сила на 19.11.2015г., а на 14.12.2015г. за сумите по Заповедта в полза на
ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист.
От
приетото по делото заверено копие на изпълнително дело № 305/2016г. по описа на
ЧСИ Анелия Василева, с район на действие ПОС, се установява, че същото е
образувано въз основа на молба от 02.02.2016г., подадена от „Топлофикация –
Перник” АД и въз основа на процесния изпълнителен лист. По същото са извършени
действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, както и действия
за налагане на запор върху вземанията на длъжника, както следва:
На
07.08.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „ПИТ СТОП 79”, както и върху всички вземания на длъжника в
различни банки, като част от последните са признали вземането.
На
17.03.2017г. е наложен запор върху вземанията на длъжника в различни банки,
част от които са признали вземането.
На
27.04.2018г. отново е наложен запор върху вземанията на длъжника в „ОББ” АД,
която с писмо от 11.05.2018г. е уведомила съдебния изпълнител, че признава
вземането.
С
Постановление от 08.07.2020г. ЧСИ е прекратил производството по делото на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като видно от поставения на гърба на
изпълнителния лист печат, последното релевантно изпълнително действие е било
извършено на 27.04.2018г.
С
Молба от 28.09.2020г. „Топлофикация-Перник”АД е поискала от ЧСИ С. Б., с рег. №
753 и район на действие ПОС, образуването на изпълнително дело, за
удовлетворяване на вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист. Такова
е било образувано под № 1603/2020г. по описа на ЧСИ С. Б. С молбата, взискателят
е поискал извършването на справки за имущественото състояние на длъжника, както
и налагане на запор, в случай, че се установи наличие на регистрирани МПС,
собственост на длъжника. След извършване на редица справки, имащи за цел
установяване на имущественото състояние на длъжника, на 16.10.2020г. съдебният
изпълнител е наложил запор на всички вземания на длъжника в „Юробанк България” АД, както и запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „ДЛВ” ЕООД – Перник.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Ищецът е
предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно:
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по
чл. 439 ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния
лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при
уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в
прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се
търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време
на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да
установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск
е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д.
№ 1603/2020г по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с рег. № 753, с район на действие
Окръжен съд – гр. Перник, като производството по това изпълнително дело
продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за
главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило
и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от
предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът
счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово
разположение е друг вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че
предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по него.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила
заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като
фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в
сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали
вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед
за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно
установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 -
годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай /в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в.гр.д. № 479/2018 г.
на Окръжен съд – гр. Перник, както и Решение № 37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020г. на
ВКС./.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е влязла в сила на
19.11.2015г., т. е. от тази дата е започнала да тече новата 5-годишна давност.
С налагането на наложените по изп. дело № 305/2016г. по описа на ЧСИ Анелия
Василева запори – на 07.08.2016г., на 17.03.2017г. и на 27.04.2018г. течението
на давността е било прекъсвано, респ. е започвало течението на нов 5-годишен
давностен срок.
Започналата
да тече от 28.04.2018г. давност е била прекъсната отново с налагането на запор
върху вземанията на длъжника от 16.10.2020г., наложен по изпълнително дело №
1603/2020г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
С
оглед своевременното извършване на посочените от взискателя способи, за
събиране на вземането по процесния изпълнителен лист, а именно: наложените от
страна на съдебните изпълнители запори, течението на давността е било
многократно прекъсвано, през кратък период от време, поради което към
22.01.2021г. – датата на подаване на исковата молба, предвидената 5-годишна
давност не е изтекла. За прецизност, с оглед спорната съдебна практика, досежно
приложимия давностен срок, следва да се посочи, че към настоящия момент не е
изтекъл и 3-годишен давностен срок от последното прекъсване на давността.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск
е неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има само ответника. Същия е доказал
такива в размер на 124,00 лева, които и следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Д.И.Н., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, пл. „”,
бл. , вх. , ап. срещу „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да бъде признато по отношение на
ищеца, че не дължи на ответника сумата от 804,72 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., сумата
от 114,93 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2013г. до 27.07.2015г. и сумата от 125,00 лева –
разноски, за които суми в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист от 14.12.2015г., издаден по ч. гр. д. № 5829/2015г.
по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 1603/2020г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев, с рег. № 753, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Д.И.Н., с ЕГН: ********** и с адрес: ***,
пл. „”, бл. , вх. , ап. ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата от 124,00 лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: