Решение по КНАХД №1356/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на К. В. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] бл. 605, срещу решение № 460/10.04.2025 г., постановено по АНД № 749/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

С касационната жалба се релевира допуснато нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от ЗАНН . Излагат се твърдения за причините , довели до извършване на нарушението- Б. не е подала справка–декларация по ДДС и отчетните регистри за м.06.2024 г.,понеже след последното подновяване на нейния квалифициран електронен подпис /КЕП/ , е нямала достъп до портала за електронни услуги на НАП. Оспорва се извода на решаващия съд, че задължението й е изпълнимо и посредством други форми на деклариране, като се позовава на разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Сочи, че неправилно районният съд е приел случая за немаловажен предвид действията, които са предприети от нея. Твърди се маловажност, понеже през месец юни 2024 г. представляваното от Б. дружество – ДЗЗД „Просеки 2020“, не е извършвало дейност и съответно не е начислявало ДДС. Отправеното искане към съда е за отмяна на решението на ВРС.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – директорът на дирекция „Обжалване“ в ТД на НАП - Варна, не се представлява в съдебно заседание, но депозира писмени бележки, в които се обективира позиция за неоснователност на подадената жалба. Изложени са подробни доводи за оставяне на същата без уважение и е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на обжалване във производство пред РС-Варна е било наказателно постановление /НП/ № 806313-[рег. номер]/08.01.2025 г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП - Варна, с което на К. В. Б. на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решаващият съд е приел от фактическа страна, че на 25.07.2024 г. при служебна проверка в информационния масив на НАП, служители на тази агенция са констатирали, че К. В. Б., като представляващ ДЗЗД „Просеки 2020“ – регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнила задължението си да подаде в срок до 15.07.2024 г.,справка-декларация по ЗДДС за периода 01.06.2024 г. – 30.06.2024 г. в ТД на НАП – Варна. На 10.10.2024 г. е бил издаден АУАН, надлежно предявен на Б. на 28.10.2024 година. Въз основа на него на 08.01.2025 г. е издадено и процесното наказателно постановление.

Според предходната съдебна инстанция АУАН и НП са издадени от компетентни орган, в срока по чл. 34 от ЗАНН, като съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и 57 от ЗАНН. Районният съд е изложил доводи за кореспонденция на установените факти с приложената административнонаказателна разпоредчба. Според районния съд случаят не е маловажен , след като и до датата на съставяне на АУАН справката-декларация не е била подадена. Изложените в жалбата възражения ВРС е преценил за неоснователни , тъй като дори неподаване на справката – декларация по ЗДДС да е свързано с проблеми след подновяване на КЕП на Б. , това не води до отпадане на отговорността й, доколкото липсата на валиден електронен подпис не я освобождава от задължението да подава справки-декларации.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на ВРС за валидно , допустимо и правилно, като при неговото постановяване са спазени относимите материалноправни разпоредби. Възраженията, направени с касационната жалба, са идентични с тези, изложени пред Районен съд – Варна. Решаващият съв в мотивите на обжалваното решение обосновано е отговорил на всяко едно от тях.

Първо, твърдението на Б. за нейн неуспешен опит да подаде справка-декларация по ЗДДС в портала за електронни услуги на НАП, след подновяване на КЕП на 25.04.2024 г., документирано в системата със статус „в процес на обработка" , е недоказано.

Второ, в Правилата за ползване на електронните административни услуги на Националната агенция за приходите, предоставяни с квалифициран електронен подпис – Приложение № 1 към Заповед №З-ЦУ-2567 от 23.07.2021 г., публикувани на официалният интернет сайт на Национална агенция за приходи /https://nra.bg/wps/portal/nra/documents/euslugi/54c9edaf-4db0-4fb8-8b9d - f43decb4c74/, е посочено, че правата и достъпите, описани в тези Правила, не са зависими от валидността на сертификата ,който ползва клиента. При смяна или преиздаване на КЕП, съдържащ данни за автор и титуляр на КЕП, за които са предоставени права съгласно гореописаните правила, същите се ползват автоматично и с новия КЕП. Следовотелно недостоверно е твърдението на боновска, че преиздаденият КЕП е следвало да бъде регистриран отново. Напротив , именно с цел улесняване на потребителите, използващи портала, е отпаднало изискването за пререгистрация на подновен КЕП.

Трето , дори и да се приеме, че Б. не е могла да подаде справката -декларация по ЗДДС за м. юни 2024 г. заради подновяване на нейния КЕП, което е станало на 25.04.2024г., то същата , като представляващ ДЗЗД „Просеки 2020“, е имала задължение ежемесечно да подава такава справка и следователно още при подаване на такива справки за месеците април и май 2024г. е могла да установи проблем при ползването на подновения КЕП , както и срочно да изисква съдействието на НАП, а не да бездейства дори и след съставянето на АУАН . От собствената си пасивност жалбоподателката не може да извлича благоприятни правни последици.

Обоснован откъм доказателствени източници и правна регламентация е изводът на районния съд за неприложимост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е формално, т.е. такова на просто извършване, поради което с факта на неподаване на справка-декларация в срок същото се счита за довършено. Характерът на нарушението изключва наличието на вредни последици като негов съставомерен признак, поради което съществуване на такива следва да се разглежда като отегчаващо обстоятелство. В случая са засегнати значими обществени отношения, касаещи данъчната политика на държавата, включително облагането на данъчно задължените лица с данък върху добавената стойност чрез самодеклариране по ДОПК. Тезата на Б. ,че за процесния данъчен период дружеството не е начислявало ДДС , е отчетено от наказващия органи като смекчаващо отговорността обстоятелство и поради тази причина на същата е наложено адм. наказание в минималния размер по чл. 179 , ал.1 ЗДДС. Този факт и липсата на наложени предходни адм. наказания на Б. не са достатъчни аргументи в насока незначителна обществена опасност на деянието .

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира неоснователност на постъпилата касацинонна жалба и същата следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор съдът следва да уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 130 лева, което е в минимален размер предвид действащата регламентацията на чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 460/10.04.2025 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 749/2025 година.

ОСЪЖДА К. В. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] бл. 605, да заплати на НАП сумата от 130 / сто и тридесет / лева, представляваща юрисконсултко възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.