№ 12547
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110135830 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу В. К. В., Г. К. В. и М. К. В..
Ищецът твърди, че ответниците се явяват клиенти /потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Р..
Посочва, че за периода м.05.2020г.-м.04.2022г. доставил топлинна енергия до имота, но
ответниците не заплатили нейната цена. Твърди, че с оглед неплащането на
задължението на падежа, изпаднали в забава и дължат и мораторна лихва. Поддържа,
че е извършена и услугата дялово разпределение в периода м.05.2020г.-м.04.2022г.,
чиято цена също не е заплатена от ответниците и за която също се дължи мораторна
лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят разделно при дялове 1/3 част за всеки следните суми:
6288,21лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане,
780,15лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2021г.-
14.06.2023г., 36,48лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, и 7,31лв. – мораторна лихва върху горната главница за
периода 16.07.2020г.-20.04.2023г.
Ответникът Г. В. не е подал отговор на исковата молба.
Ответниците В. В. и М. В., чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Считат, че исковата молба е нередовна, а исковите претенции неоснователни.
Оспорват да са собственици на имота, да са живели в него и да е потребявана топлинна
енергия. Изтъкват, че измервателните уредите не са отчитали коректно. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. Отричат да е предоставяна услугата
дялово разпределение.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове спрямо тях
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т. изразява становище за
основателност на претенциите.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобР.те от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт за даР.е на имот от 18.12.1997г.,
съгласно който Г. С. дарява на племенника си К. В. С. ., находящ се на четвърти етаж
във вход Б на . в ж. к. Разсадника, гр. София (процесният имот), като дарителят си
запазва пожизнено правото на ползване. Видно от извършената справка на л. 95, Г. С. е
починал на 08.11.2011г., с което правото на ползване се е погасило. На 20.01.1998г. К.
С. е подал и молба-декларация пред ищцовото дружество, с която е поискал откриване
на партида за имота. К. С. е починал на 31.03.2021г., като е оставил за свои законни
наследници тримата си синове – ответниците В., Г. и М. В.и, които наследяват по
равен дял от наследственото имущество или по 1/3 част. При извършена справка в
особената книга на СРС по чл. 49, ал. 1 ЗН се установи, че няма вписан отказ от
наследство. Ето защо, съдът намира, че до 31.03.2021г. К. С. е бил собственик на
процесния имот, а след тази дата такива са станали неговите законни наследници,
които са придобили по 1/3 идеална част от същия.
От събраните по делото писмени доказателства и приетото експертно
заключение се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
присъединена към топлопреносната мрежа, а самият имот е топлоснабден.
С оглед горните факти и възприетото в цитираното ТР на ВКС, съдът намира, че
собствениците на имота, който е топлофициран, са подразбираните клиенти на
топлинна енергия и дължат заплащане на нейната стойност, като е ирелевантно дали
фактически живеят в него. Но за пълнота, следва да се посочи, че според
удостоверяванията, направени от връчителя на СРС при връчване на книжата по
делото, и тримата ответници живеят на адреса. Ето защо, до датата на смъртта си К. С.
2
се е намирал в облигационно отношение с ищцовото дружество по договор за доставка
на топлинна енергия за имота, а след неговата смърт такова правоотношение е
възникнало с неговите наследници. Натрупаните до датата на смъртта му задължения
пък са преминали по силата на наследственото правоприемство отново върху
наследниците му.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, се установява, че през процесния период в имота е имало едно отоплително
тяло, на което е бил поставен ИРРО, като е липсвал узаконен водомер. За периода
2020/2021г. е бил извършен реален отчет и поради това топлинната енергия за
отопление е начислена въз основа на него. За сезон 2021/2022г. не е бил осигурен
достъп за отчет на измервателните уреди, което се потвърждава от представения
протокол – л. 120. Поради тази причина, топлинната енергия за отопление за този
отоплителен сезон е начислена на база екстраполация по максималния специфичен
разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-
РД-04-1. Поради неосигурен достъп за този сезон и липсата на узаконен водомер
(удостоверено и в изравнителните сметки), топлата вода е начислявана на база петима
потребители съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Топлинната енергия, отдадена от
сградата инсталация, пък е изчислявана по формулата, заложена в т. 6.1.1 от
приложението към Наредбата. Съдът намира, че в случая правилно топлоенергията за
сезон 2021/2022г. е начислена по предвидените в Наредбата начини, когато не е
осигурен достъп за отчет на уредите, тъй като видно от представения от третото лице –
помагач протокол, след края на отоплителен сезон 2021/2022г. не е бил осигурен
достъп за отчитане на уредите за процесния имот. Това е удостоверено от подписите на
представител на етажната собственост и на проверителя. Имотът се намира в сграда,
която е топлофицирана, поради което всеки абонат е длъжен да осигури достъп до
имота за отчет на уредите след края на отоплителния сезон. Не се установява и в имота
да е имало монтиран водомер, отговарящ на нужните изисквания, като това е
задължение на потребителя, а не на доставчика. С оглед на това, съдът приема, че
правилно е начислена топлинната енергия в имота, като според експертното
заключение нейната стойност за отопление, БГВ и сградна инсталация за целия
процесен период възлиза на 6482,51лв. До тази сума съдът намира за установено, че е
доставена топлинна енергия. От ищеца обаче се претендира сума в по-нисък размер, а
именно 6288,21лв., като с оглед действащият в гражданския процес принцип на
диспозитивното начало, съдът е ограничен от заявеното.
Ответниците М. и В. Венеилинови своевременно са направили възражение за
изтекла погасителна давност за част от вземанията, което ползва само направилите го
лица, но не и ответника Г. В.. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Исковата молба,
откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадена на
28.06.2023г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
28.06.2020г., биха били погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобР. с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
3
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията
е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент
започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Най-ранното
претендирано вземане е за м.05.2020г., чиято изискуемост настъпва през м.07.2020г. От
това следва, че няма погасени по давност вземания за топлинна енергия.
По делото не са изложени твърдения и ангажирани доказателства установените
вземания за топлинна енергия да са погасени чрез плащане или по друг начин. Ето
защо, предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява основателен и следва
да бъде уважен в пълния му предявен размер съобразно дяловете на ответниците в
собствеността, а именно 1/3 част на всеки.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и доказват да са
погасили паричните задължения на падежа, поради което са изпаднали в забава и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва. В ОУ е посочен моментът на
настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1 и 2/ и от деня, следващ деня на падежа, се
дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница възлиза на
претендираната сума от 780,15лв. за периода 15.09.2021г.-14.06.2023г., поради което и
този иск също се явява изцяло основателен.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото е представена нотариално заверена декларация от управителя на ЕС,
съгласно която подписите на етажните собственици във връзка с вземане на решение за
сключване на договор с „Т. за извъуршване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и изготвяне на обща и индивидуални сметки, са положени пред
него. Представен е и договор за извършване на услугата от страна на третото лице –
помагач. Видно от представените отчети и изравнителни сметки, както и от
експертното заключение, това дружество е продължило да извършва услугата и към
процесния период. Ето защо, ответниците дължат на продавача - ищцовото дружество
(съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази услуга. От събраните
писмени доказателства се установява, че нейният размер за периода м.05.2020.-
м.04.2022г. възлиза на претендираната сума от 36,48лв., поради което и този иск се
явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на стоР.те разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете спрямо всеки от
ответниците.
Ищецът е доказал разноски от 402,99лв. за държавна такса, 300лв. депозит за
експертиза, 600лв. депозит за особен представител и претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв., или общо 1402,99лв.
Съразмерно следва да му се присъдят 1401,55лв.
4
Ответниците не са доказали извършването на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД В. К. В., ЕГН: **********, Г. К. В., ЕГН: **********, и М. К. В., ЕГН:
**********, и тримата с адрес: гр. София, ж. к. Р., да заплатят разделно – всеки по
1/3 част на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Я., следните суми: 6288,21лв. – цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Р., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 28.06.2023г. до окончателното
плащане, 780,15лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2021г.-
14.06.2023г., 36,48лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
28.06.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1401,55лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7,31лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2020г.-20.04.2023г. върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г. в размер от
36,48лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5