Протоколно определение по дело №4291/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13947
Дата: 17 юли 2025 г. (в сила от 17 юли 2025 г.)
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20251110204291
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 13947
гр. София, 17.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора И. П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20251110204291 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ К. Т. В., редовно призован, не се явява.
Призовката, ведно с разпореждане за насрочване на делото, е връчена
на 12.07.2025 г. на В.В. – брат на осъдения със задължение да предаде
съдебните книжа.
В залата се явява адв. Е. Д. от АК-Кюстендил с пълномощно,
приложено по делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изискани и постъпили: справка от НАП –
Регистър на заетостта за предоставяне на данни за осигуряване на осъдения;
справка от Агенция по вписванията по отношение на осъд. В., както и
справка от ТД на НАП – София, офис „Красна поляна” за трудови договори
по отношение на осъд. В..

ПРОКУРОРЪТ:Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
АДВ. Д.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото в днешното съдебно заседание, доколкото осъденият е редовно
уведомен. На същия е връчено и разпореждане за насрочване на делото, в
което изрично е указано на осъдения К. В., че явяването му в съдебно
1
заседание не е задължително и при неявяване без уважителна причина,
делото ще бъде разгледано в негово отсъствие.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО в производство по реда на чл.306, ал.1, т.1
от НПК във вр. чл.53, ал.1, б. „а” от НК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по реда на съдебното
следствие.
АДВ. Д.: Нямам искания за отводи и по реда на следствието.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ в производство по реда
на чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.53, ал. 1 б. „а“ от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪСТАВА ДОКЛАДВА, че производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от прокурор
при СРП, по обвинение против К. Т. В. за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК. С определение, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 30.04.2025 г. и влязло в сила на същата дата, съдът
е одобрил споразумение, с което К. Т. В. се е признал за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В същото съдебно
заседание съдът не се е произнесъл по отношение приложението на
разпоредбата по чл.343б, ал.5 НК, което следва да бъде извършено по реда
на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания и няма да соча
доказателства.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания, както и няма да соча
доказателства.

На основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото,
включително и докладваните в днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се произнесете по отношение на
разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК.
АДВ. Д.: Г-жо Председател, искам да изразя само едно съображение
по отношение на днешното производство и неговото основание като такова
по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.53, ал. 1 б. „а“ от НК.
Съображението ми е следното: съдържанието на чл.53, ал.1, б. „а” от НК
касае във всички случаи вещ, която е била собственост на подсъдимия. В
настоящия случай се касае за вещ, която не е била негова собственост.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание като съобрази доказателствата по делото и
становищата на страните, намери следното:
Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.53,
ал.1, б. „а“ от НК.
Както беше посочено, с определение, постановено и влязло в сила на
30.04.2025 г., К. Т. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК. Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК осъденият е
извършил при управление на лек автомобил марка „Киа” с регистрационен
№ *********. Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК в случаите на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК съдът отнема в полза на държавата
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението,
когато е собственост на дееца, а когато не е негова собственост - присъжда
равностойността му. В случая от материалите от досъдебното производство
се установява, че осъденият К. В. не е собственик на лекия автомобил,
послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. От
приложената справка е видно, че автомобилът е собственост на трето лице,
3
а именно на Марин Славков Янков. Същевременно равностойността на
лекия автомобил към датата на извършване на престъплението е определена
съобразно съдебно - оценителна експертиза, приложена на лист 41 и
следващите от материалите по досъдебното производство, съгласно която
равностойността на лекия автомобил към дата 20.03.2024 г. е определена на
23 092,00 лева. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай осъденият В.
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата равностойността на
лекия автомобил, съобразно заключението на експертизата, иначе казано да
заплати в полза на държавата сумата в размер на 23 092,00 лева.
Съдът ще посочи, че действително разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „а”
от НК визира в първото си предложение отнемане в полза на държавата на
онези вещи, които са собственост на осъдения и които са били
предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление.
Второто предложение на същата разпоредба обаче предвижда, че когато
вещите липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.
Същевременно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е императивна и
предвижда, че когато МПС не е собственост на дееца, той следва да бъде
осъден да заплати неговата равностойност. Да се приеме противното
тълкуване означава да се третират нееднакво лицата, които при извършване
на престъпление по чл.343б, ал.3 или ал.2 и ал.1 от НК са управлявали
МПС, което е тяхна лична собственост, спрямо онези лица, които са
управлявали превозно средство, което не е тяхна собственост.
При тези мотиви и на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр.
чл.343б, ал.5 от НК във вр. чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА К. Т. В., с ЕГН **********, да заплати в полза на
държавата сумата от 23 092,00 (двадесет и три хиляди и деветдесет и два)
лева – паричната равностойност към датата на деянието на лек автомобил
марка „Киа “ с регистрационен № *********, послужил за извършване на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС по реда на Глава ХХI от НПК.
4
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:54
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5