№ 29685
гр. С., 11.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20241110154741 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Ю. Б.“ АД срещу А. П.
Б., с която са предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5215/2020 г. на СРС, 119 състав,
евентуално съединени с осъдителни искове за същите вземания с обявена
предсрочна изискуемост с депозиране на исковата молба.
Видно от материалите по ч. гр. д. № 5215/2020 г. на СРС, 119 състав,
същото е образувано по повод на заявление вх. № ******** от 31.01.2020 г. на
„Б. П. П. Ф.“ С. А., П., чрез регистрирания по реда на чл. 17а ТЗ клон – „Б. П.
П. Ф.“ С. А. – клон Б.. На 04.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в полза на „Б. П. П. Ф.“ С. А. – клон Б..
В сезиращата исковия съд искова молба се навеждат твърдения, че на
31.05.2023 г. е извършено прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговското
предприятие на „Б. П. П. Ф.“ С. А. – клон Б. в полза на „Ю. Б.“ АД, което
обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ и въз основа на което „Ю. Б.“ АД се
легитимира като ищец в настоящото производство.
С оглед на служебните задължения на съда да следи за допустимостта на
исковото производство настоящият състав извърши служебна справка по реда
на чл. 23, ал. 6 ТРРЮЛНЦ и констатира, че на 06.06.2023 г. по партидата на „Б.
П. П. Ф.“ С. А. – клон Б. е вписано обстоятелството по прехвърляне на
търговското предприятие на клона, като за правоприемник е вписано „Ю. Б.“
АД. На 04.12.2023 г. е вписано обстоятелството по закриване на клона на
чуждестранния търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ предприятието на търговеца или
части от него се прехвърля като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, които преминават в патримониума на приобретателя.
При прехвърлянето на търговското предприятие не настъпва прекратяване на
праводателя. Отчуждителят продължава да съществува като субект на
1
правото. Приобретателят по договора за прехвърляне на част от
предприятието, независимо дали е обособено като клон, се явява частен
правоприемник на отчуждителя.
За разлика от универсалното правоприемство, при което
правоприемникът придобива всички права и задължения на праводателя
(наследяване по закон, сливане или вливане на ЮЛ), при частното
правоприемство в патримониума на правоприемника преминават само
отделни субективни права и задължения. Клонът е именно такава обособена
част от предприятието на търговеца, съответно предмет на прехвърлителната
сделка са само конкретно обособените права на прехвърлителя, а не цялото му
имущество. Независимо от начина, по който прехвърляните права и
задължения бъдат индивидуализирани – дали чрез изчерпателната им
индивидуализацията или чрез общото им ограничаване до дейности,
осъществявани от клона, това не променя вида на правоприемството.
Положението на правоприемника по договора за прехвърляне на търговско
предприятие е аналогично на това на цесионера по договор за прехвърляне на
вземания.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че настоящият случай, при
който е налице прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ, не попада
в хипотезата на чл. 227 ГПК, тъй като се касае за частно, а не за универсално
правоприемство. След заличаването в ТРРЮЛНЦ на "Б. П. П. Ф." С. А., клон
Б., със седалище гр. С., юридическото лице – страна в производството "Б. П.
П. Ф." С. А., П., Ф. – заявител в заповедното производство, не е престанало да
съществува, поради което именно то се явява надлежна страна в процеса.
В качеството му на частен правоприемник на страна по делото,
приобретателят може да встъпи във висящ процес само при условията на чл.
226 ГПК. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба, ако в течението на
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото
следва своя ход между първоначалните страни. Следователно прехвърлящата
страна в условията на висящ процес запазва положението си на главна страна.
Приобретателят не може да участва като главна страна, но тъй като съгласно
чл. 226, ал. 3 ГПК е обвързан от силата на решението, той може да встъпи или
да бъде привлечен като подпомагаща прехвърлителя страна и съответно да
замести своя праводател само при условията на чл. 222 ГПК, т. е. със
съгласието на противната страна в процеса – чл. 226, ал. 2 ГПК.
Съгласно приетото в т. 10б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
4/2013 г., при настъпило частно правоприемство след издаване на заповедта за
изпълнение, легитимиран да предяви иска е праводателят – заявител в
заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл.415, ал.1
ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото
на чл. 226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал. 2 и ал. 3
ГПК. Прието е, че в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия
указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от съда на цедента, който е
легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска се създава висящност
на исковия процес от момента на подаване на заявлението, от който момент
цедентът е носител на спорното право. При прехвърляне на вземането след
2
издаване на заповедта за изпълнение е налице правоприемство на спорното
право в течение на делото, като цедентът е първоначална страна по смисъла на
чл.226, ал.1 ГПК. По тези съображения е възприето разрешение, че искът би
могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1
ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията
на съда на цедента. Посочено е, че при предявен от цесионера иск в
диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да
отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за
изпълнение.
Съобразно разясненията, дадени в цитираното ТР, съдът приема, че
частният правоприемник по чл. 15 ТЗ се явява активно легитимиран да
предяви установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
При проверка на редовността и допустимостта на исковата молба съдът
намира, че като исковата молба следва да бъде върната в частта по
предявените евентуални осъдителни искове. Мотивите за това са следните:
Съгласно приетото в т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
4/2013 г., ОСГТК "В производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или
добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За
разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1
ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. ". В конкретно
разглеждания случай не е налице друго основание на предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове, а същото, каквото е в
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед на това е налице
хипотезата на чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК. Съгласно правилото на чл.
126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи
две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-
късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на
делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане,
предмет на дело по вече висящ частичен иск. Целта не е установена забрана за
едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни
и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита.
Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви
съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и
също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на
страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът,
пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати
служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Тоест,
разпоредбата по своята правна същност е антиципиран отвод за сила на
пресъдено нещо – така Решение № 119 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3
3368/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1522/2010 г., IV г. о., ГК. В случая е без значение обстоятелството, че
формално по главните искове петитумът на ищеца за установителни искове,
тъй като същите са предявени при условието на чл. 422 ГПК, като се цели да
се установят вземанията, инкорпорирани в заповедта за изпълнение, която е
изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Идентичен е резултатът при
постановяване на осъдително съдебно решение, което също представлява
изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Тъй като производството по
предявените установителни искове, при условията на чл. 422 ГПК не е
приключило, а евентуално съединените осъдителни искове са предявени
между същите страни, на същото основание и същото искане, то последните
се явяват процесуално недопустими.
За пълнота е необходимо да се изясни и обстоятелството, че дали
вземанията са обявени за предсрочно изискуеми не обуславя различно
основание на иска – така Решение № 15/09.05.2017 г. по т. д. № 60034/2016 г.
на ВКС, I г. о; Решение № 139/5.11.2014 г. на І-во т. о. по т. д. № 57/2012 г.;
Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. "... не
може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора
за кредит при условията договорени от страните кредитор и
кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите
последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението –
главница и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на исковото
производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи
изпълнение макар и само до онази част, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните. ". С оглед на горното, съдът приема, че
настоящият процес е допустим в частта по предявените установителни
претенции и следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По доказателствата и исканията на страните:
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства
по делото.
Ще се приложи ч. гр. д. № 5215/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.
По искането на ищеца за назначаване на ССчЕ съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание след изслушване становището на страните.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по
делото доказателства.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.10.2025 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните с
препис от настоящото определение.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 126, ал. 1 ГПК искова молба
вх. № 290235 от 16.09.2024 на "Ю. Б." АД срещу А. П. Б. В ЧАСТТА по
евентуално предявените осъдителни искове с правно основание вр. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 54741/2024 г. по описа на СРС, 119
състав, в тази част.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 5215/2020 г. по описа на СРС, 119
състав.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника - ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са от „Ю. Б.“ АД (частен правоприемник на „Б. П. П. Ф. С.А,
клон Б.“) срещу А. П. Б. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 684,23 лева -
представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит
CARD ***********, ведно със законна лихва от 31.01.2020 г. до
окончателното плащане, сумата 68,93 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2019 г. до 07.05.2019 г., сумата 37,02 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до 19.01.2020 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5215/2020 г. по
описа на СРС, 119 състав. Претендират се сторените по делото разноски.
Ищецът „Ю. Б.“ АД твърди, че между „Б. П. П. Ф. С.А“, чийто
правоприемник е ищецът, и ответника А. П. Б. на 06.01.2016 г. е сключен
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-*********. Заявява, че с
договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
5
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000,00
лева, като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за
кредитополучателя след активирането й. Посочва, че доколкото с договора е
уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като
длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора
начин, то настъпването на последиците от сключения договор са поставени в
зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - използване на издадения от
кредитора платежен инструмент. Твърди, че усвояването на суми от кредитния
лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните
условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за
връщане на усвоените суми респективно плащане на минимална погасителна
вноска. Излага, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следва от
същността му на реален договор. Твърди, че процесният договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-*********** е сключен на
06.07.2016 г. с първата трансакция по кредитната карта. Излага, че след
усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени
трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение
настъпвал периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение
по кредита. Поддържа, че съгласно договора за използването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер
на кредитния лимит за времето на ползването му. При забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Пояснява, че револвиращият кредит се погасява без погасителен план. Твърди,
че на 01.04.2019 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема,
поради което кредитната карта е блокирана. Излага, че задълженията на
длъжника били изискуеми, но въпреки това кредиторът изпратил покана до
длъжника на 05.07.2019 г., но вземанията не били погасени. Моли за
установяване съществуване на вземания срещу ответника, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната
доказателствена тежест:
За основателност на предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК ищецът следва да докаже
следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за револвиращ
потребителски кредит CARD ***********, както и съдържанието на същия; 2/
кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да усвоил, сумата по
отпуснатия кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/
6
клаузите от договора са индивидуално уговорени и е налице възможност на
кредитополучателя да влияе върху договорното съдържание; 5/ валидно
уговорена клауза за заплащане на възнаградителна лихва, както и размера на
претенциите.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг и изпадането на
ответника в забава.
В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил
плащане на падежа.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която съдът е върнал исковата молба по
евентуалните искове и е прекратил производството в тази част подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му, в останалата част ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7