№ 5071
гр. С.... 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110162616 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С. ЕАД срещу Н. М. Х., с която са предявени
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 1084,59 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер 64400, находящ се в гр. С.... община „Т..., ж. к. Г.Д> бл. 24А, вх. Г, ет. 5, ап.
86 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 23.10.2024 г., до изплащане на вземането, сумата от 207,60 лв.
– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
10.10.2024 г., сумата от 33,28 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за същия имот за периода от 30.04.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2024 г., до изплащане на вземането, както и
сумата от 7,86 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 15.06.2022 г. до 10.10.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството на собственик на топлоснабдения имот е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, през исковия
период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана
по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
периода, за който се отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради
1
което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по -
горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово
разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „П.И.” ООД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване
на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника Н. М. Х., с който твърди, че
между страните е постигнато извънсъдебно споразумение за заплащане на задълженията от
27.01.2025 г., по което е заплатил изцяло сумата по споразумението в размер на 1484,47 лв.,
за което представя съответни доказателства.
С молби от 13.02.2025 г. и от 18.03.2025 г. ищецът признава, че от страна на
ответника е заплатена сумата от 1484,47 лв., която е погасила начислените по делото
съдебни разноски, законна лихва, мораторни лихви и главници за топлинна енергия и дялово
разпределение на топлинна енергия, като остава незаплатено единствено юрисконсултското
възнаграждение, което моли да бъде присъдено с крайния съдебен акт по съществото на
спора.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника,
съществувало към процесния период, е престирал - доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода, в претендираното количество и на посочената стойност
до процесния имот, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена
в претендирания размер, че е била извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и
договорения размер на възнаграждението.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че
размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга на падежа.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
2
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С оглед становището на страните и приетите по делото доказателства, включително
данните за извършеното плащане на задълженията, съдът приема за доказани в
производството всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на процесните
вземания за главници и лихви за забава, а именно, че 1) през исковия период ответникът е
имал качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот; 2)
процесният имот е бил топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна топлинна
енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е извършвана услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на исковата сума; 5) налице е забава
по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото
разпределение, с оглед на което в полза на ищеца са възникнали вземания за мораторни
лихви в размер на исковите суми.
Предвид установяването на тези обстоятелства се налага извод, че в полза на ищеца
са възникнали вземания към ответника за стойност на доставена топлинна енергия,
мораторна лихва върху нея, цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия и
мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете релевантните за
спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените правнорелевантни
обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора, безспорно
представлява извършеното от ответника доброволно плащане на исковата сума в хода на
исковия процес.
По делото е прието извънсъдебно споразумение от 27.01.2025 г., сключено между
ищеца „Т.С. ЕАД и ответника Н. М. Х., на основание чл. 365 ЗЗД, с което последният е поел
задължение да заплати всички суми по делото. Съгласно клаузата на чл. 1 от
споразумението негов предмет са сумите, предявени по настоящото гр. д. № 62616/2024 г.
Признато е, че към датата на споразумението ответникът дължи сума в общ размер от
1484,47 лв., включваща сумата от 1117,87 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия
(включваща и цена на услуга за дялово разпределение) за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С.... ж. к. Г.Д> бл. 24А, вх. Г, ет. 5, ап. 86, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
сумата от 215,46 лв. – лихва за забава върху главниците за периода от 14.06.2022 г. до
10.10.2024 г., сумата от 41,14 лв. - лихва за забава върху главниците за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението, сумата от 110 лв. – съдебни
3
разноски, извършени във връзка с делото.
Съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да бъде изплатена при описан
погасителен план, чрез седем вноски, от които първа в размер от 445,34 лв., платима в деня
на подписване на споразумението и останалите шест в размер от по 173,19 лв. с падежи до
27.07.2025 г. В споразумението е отразено, че е дължимо и юрисконсултско възнаграждение,
което ищецът ще претендира в исковото производство. В чл. 3 страните са уговорили, че при
точно изпълнение на погасителния план от страна на ответниците „Т.С. ЕАД няма да
начислява законна лихва за забава върху дължимите суми, предмет на споразумението, за
срока на разсрочено изпълнение на задълженията.
Съдът намира, че с подписването на това споразумение ответникът е признал
съществуването на процесните задължения към ищеца. Безспорно е, че ответникът надлежно
е изпълнил задълженията си по споразумението, чрез заплащане на всички уговорени
вземания към датата на приключване на устните състезания по делото, преди настъпване на
падежите на всички погасителни вноски (видно от фискален бон от 27.01.2025 г. ответникът
е заплатил цялата сума по споразумението – 1484,47 лв.). Доколкото вземанията по
споразумението са тези, които са и предмет на настоящото производство и същите са
заплатени, то предявените искове за главници и лихви следва да се отхвърлят като погасени
чрез извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
Плащането е извършено след предявяването на исковете и при положение, че
ответникът вече е бил в забава, поради което с поведението си е станал повод за завеждане
на делото и не са налице основанията за освобождаване от отговорност за разноските по чл.
78, ал. 2 ГПК. С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане,
извършено в хода на процеса, ищецът има право на разноски. В случая се претендира
юрисконсултско възнаграждение, доколкото останалите направени от ищеца разноски са
предмет на извънсъдебното споразумение и са били заплатени от ответника. На ищеца се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., което съдът определя на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото, както и разясненията на определение № 518 от
03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., която сума следва да бъде
възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С. ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление: гр. С.... ул. „Я.“ № 23Б, срещу Н. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С....
община „Т..., ж. к. Г.Д> бл. 24А, вх. Г, ет. 5, ап. 86, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждането
4
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1084,59 лв. - цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 64400, находящ се в гр. С....
община „Т..., ж. к. Г.Д> бл. 24А, вх. Г, ет. 5, ап. 86 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2024 г., до
изплащане на вземането, сумата от 207,60 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.10.2024 г., сумата от 33,28 лв. - цена на
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 30.04.2022
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
23.10.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 7,86 лв. – мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.06.2022 г. до 10.10.2024 г., като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Н. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С.... община „Т..., ж. к. Г.Д> бл.
24А, вх. Г, ет. 5, ап. 86, да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление: гр. С.... ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „П.И.” ООД, ЕИК
............., със седалище и адрес на управление: гр. С.... бул. А.С.“ № 205, корпус А, офис №
301, на страната на ищеца „Т.С. ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5