О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер IV - 2099 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На първи ноември,
две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА -
ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1588 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на М.В. Козир – Л. – ищец
в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.С. срещу
Решение №76/09.08.19г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.№491/17г., с
което е признато за установено на основание чл.23 ал.2 вр.ал.1 от СК по отношение на въззивницата, че Д.В.
Козир-Л., е изключителен собственик на самостоятелен обект с идентификатор
48619.63.20.1.96 по кадастралната карта и регистри на гр. Царево, област
Бургаска, одобрени със Заповед РД-18-56/24.08.2006 год. на Изпълнителния
директор па АК, изменени със Заповед № КД-14-02-202/19.02.2008 год. на
началника на СГКК-Бургас, който се намира в сграда № I (едно), разположена в
поземлен имот с идентификатор
48619.63.20 , с адрес на имота: гр.Царево, м. Нестинарка, ВС „Примеа Бийч
Ризорт”, вх. G, ет. 4, ап. 16, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ на обекта от 91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49
кв.м. идеални части от общите части на сградата и 21,82 кв.м. от правото на
cтроеж в имота, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 48619.63.20.1.95; под обекта 48619.63.20.1.73, и над
обекта: 48619.63.20.1.119 и 48619.63.20.1.118, ведно със съответното право на
строеж върху терена, както и в частта, с което е отхвърлен предявения от М.В.
Козир-Л. против Д. В. Козир-Л., иск за
делба на гореописания имот и въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемия 1683.28
лева, представляващи разноски, направени във връзка с иска по чл.23, ал.1 СК на
основание чл. 78 от ГПК.
Въззивникът
изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му с
постановяване на въззивно решение, с което искът на ответника по чл.23, ал.2 СК
да бъде отхвърлен, а този за делба – уважен. Според въззивника, съдът е
изопачил фактите, за да лансира тезата на ответника. Извършен е подробен анализ
на показанията на св.Тютюев, съпоставени с датата на сключване на договора за
покупко – продажба и пребиваването на свидетеля на територията на Република
България, за да се обоснове извод, че изводите на съда, основани на показанията
на този свидетел, досежно предоставени от този свидетел 2000 евро, са
необосновани и неясни. Според въззивника, въпреки твърдението си че са близки
приятели с ответника, свидетелят не е могъл да посочи какво работи той, което
дискредитира показанията му относно фактите и обстоятелствата по делото. Оспорва
се като неверен извода на съда относно датата на извършване на нотариалния акт,
с който е сключен договора за покупко – продажба на процесния имот, продажната
цена, респ. – внесеното капаро и дадените в заем средства и размера на
дарението на парични средства.
Съображения
са изложени и за допуснати процесуални нарушения, чрез удължаване на сроковете
в полза на ответника, като така му е дадена възможност не само да организира
защитата си, но и да състави и представи доказателства, които да потвърждават
тезата му. Според въззивника, съдът не е взел предвид обстоятелството, че
първоначалните твърдения на ответника са били за притежаване на лично имущество
от търговска дейност, останали недоказани в светлината на събрани доказателства
за липса на приходи от тази дейност, принудили ответника да напусне компанията,
за да започне работа като продавач на автомобили. Изложени са съображения за
противоречия в изводите на съда, досежно фактите и обстоятелствата, на които
Елена Филипова е станала свидетел, респ. – е могла да възприеме лично. Не са
направени доказателствени искания.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 22.08.19г., чрез адвокат С.. Въззивната жалба е подадена на
04.09.19г. – в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявеният иск е
отхвърлен. Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба
на ищеца е връчен на ответника Д. В. Козир-Л., чрез адв. Я. на 30.09.19г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 14.10.19г. е подаден писмен отговор. В него се излагат подробни
пунктуални съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение. Оспорват
се твърденията на въззивника, че фактите се интерпретират от съда за лансиране
тезата на ответника. И въззиваемият извършва анализ на показанията на
св.Тютюев, през призмата на установените факти относно пребиваването на
свидетеля в Република България, за да се обоснове извод, че капарото за
закупуване на апартамента е дадено много преди 15.06.2011г. – договора за
дарение на парични средства. Подробни съображения са изложени срещу оплакването
в жалбата, че въпреки твърдяните близки отношения с ответникът, свидетелят не
знае факти и обстоятелства, свързани с работата му.
Оспорват се твърденията на въззивника за промяна в
хода на делото на твърденията за произхода на средствата за закупуване на
апартамента, като се заявява, че изначално твърденията са били за придобиване
на множество основания – наследство, дарение, лични средства, придобити преди
брака – излагат се съображения. По отношение на цената и датата на сделката се
изразява становище за възможна фактическа грешка на съда, която не се отразява
на верността на извода, доколкото от доказателствата тези факти и обстоятелства
се установяват. Аргументи са изложени във връзка с трудовата дейност на
ответника. Обсъдени са и показанията на св.Крупцова. Много подробни съображения
са развити по оплакването за допуснати процесуални нарушения, съставляващи
поставяне на ответника в по-благоприятно положение, чрез предоставяне на
по-дълги срокове да организира защитата си. Не
са направени доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговор намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1588/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 21.10.19г.
- на 25.11.2019г. от 14.10 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.