Р Е
Ш Е Н
И Е
№
............
гр.Варна, 19.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Г., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 12207 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Константинус Анастасиу-98“ ЕООД срещу „И.А.“ ЕООД, иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24873.98 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 29.03.2021г.
изменение на иска), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи изразяващи се в неполучена и нереализирана
чиста стойност на био продукция за стопанските години
2016/2017г., както следва:
3635.28кг царевица от
обработката на поземлен имот №
041013, представляващ нива с площ от 6 дка, четвърта
категория, в местност „Каваклък", по плана за
земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново, с чиста стойност на продукцията 3635.28 лева;
10238.40кг ечемик от
обработката на поземлен имот №
034004, представляващ нива с площ от 11 дка, от които
6.246 дка пета категория и 4.754 дка шеста категория, в местност „Елеселер", по плана за земеразделяне на с. Изворово,
общ. Антоново и от поземлен имот №
053026, представляващ нива с площ от 20.600 дка, пета категория, в местност
„Турски гробища“, с чиста стойност на продукцията 10238.40 лева;
6717кг люцерна от обработката на поземлен имот № 48007, представляващ нива с площ от 7 дка, четвърта категория, в местност „Мешето", по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново, с чиста стойност на продукцията 6717.28 лева;
1209.60кг слънчоглед
от обработката на поземлен имот №
051016, представляващ нива с площ от 4 дка, пета
категория, в местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на с.
Изворово, общ. Антоново, с чиста стойност на продукцията 1209.60 лева;
3073.42кг ливадно
сене от обработката на
поземлен имот № 004013, представляващ
ливада с площ от 2.524 дка, седма категория, в местност „Топалово" и поземлен имот № 004021, представляващ
нива с площ 3.814 дка, седма категория, в местност „Топалово“, по плана за
земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново, с чиста стойност на продукцията
3073.42 лева,
поради неизпълнение
на договора за наем 23.07.2013г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ 10560, акт № 76, том 11, изразяващо се
в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в
резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на договора за наем в
Служба по вписванията – Омуртаг, ведно със законното лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г., до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата си молба
ищецът твърди, че на 23.07.2013г. е сключил договор за наем с нотариална
заверка на подписите рег. № 10560, акт № 76, том 11 на нотариус Петя
Ангелова, със срок от дванадесет стопански години, за
гореописаните недвижими имоти. Излага, че ответното дружество, въз основа на
едностранно изявление е разваляне договора за наем, като прекратяването е
вписано в Служба по вписванията – Омуртаг. Твърди, че последващо наемодателят
се е разпоредил в полза на ответното дружество с наетите имоти, като „Изворово Агро“ ООД е встъпил в наемното правоотношение. Сочи, че без
да са налице основания за разваляне на договора, ответното дружество е изявило
воля в този смисъл, поради неплащане в срок на наемната цена. Развалянето е
вписано в Служба по вписванията – гр. Омуртаг. Твърди, че с влязло в законна
сила решение по гр.д. № 16547/2015 г., по описа на РС-Варна е установено
съществуването на договорно правоотношение по силата на договор за наем от 23.07.2013г.
и е разпоредено заличаване на вписваното разваляне на
същия. Твърди, че до влизане в сила на решението по горното дело, бил лишен от
възможността да ползва имотите, предмет на договора за наем. Поддържа, че в
резултат на тези действия на ответното дружество, търпи вреди, изразяващи се в
пропусната възможност да реализира печалба от посевите за стопанската
2016/2017г. С оглед изложеното моли за уважаване на иска, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „И.А.“ ЕООД не депозира отговор
на исковата молба. В съдебно заседание оспорва предявения иск както по
основание, така и по размер.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното на л. 11-12 от делото заверено копие от договор за наем, с нотариална заверка
на подписите рег. № 10560/23.07.2013г. на нотариус
Петя Ангелова, че Добри Михалев Момчев е предоставил на
„Констатинос Анастасиу -
Между страните
не се спори, че с договор за покупко-продажба от 21.08.2013г., оформен в
нотариален акт № 17/2013г. (л. 49-51), ответното дружество е придобило
собствеността върху описаните по-горе земеделски земи от Добри Михалев Момчев и
други.
Не е спорно,
че по молба
на ответника от 14.04.2015г. е вписано
заличаване на договора за наем,
под вх. рег. № 1139/15.04.2015г., акт № 57, том 1 на
Служба по
вписванията гр. Омуртаг, по имотна партида 28588/25831, върху който
е поставена резолюция за заличаване (л. 13).
Видно от приложената на л. 158-163 от
делото декларация по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр.
чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ, заведена пред ОСЗ-Антоново под вх. № 692/28.07.2016г., че
ответното дружество „И.А.“ ЕООД е заявило, че желае комасиране
на подробно посочени имоти между които и процесните такива. Видно от
приложената на л. 164-165 заповед № РД-05-4159-17 от 30.09.2016г. на Директора
на ОД „Земеделие“-Търговище, въз основа на доброволно споразумение за
разпределение масивите за ползване за стопанската 2016/2017г. на ответника са
разпределени за ползване имоти в конкретно посочени масиви, като от видно от
регистъра на имотите по ползватели за стопанската 2016/2017г. (л. 168-174)
включва и следните имоти, записани на „И.А.“ ЕООД – ПИ 034004 с посочена като
обработваема площ 9.103 дка; ПИ 41013 с посочена като обработваема площ 5.030
дка; ПИ 48007 с посочена като обработваема площ 6.814 дка; ПИ 51016 с посочена
като обработваема площ 2.062 дка и ПИ 053026 с посочена като обработваема площ
14.514 дка.
От материалите по т.д. № 90/2018г., по
описа на ОС-Търговище и в частност от представените от ищеца анкетни карти се
установява, че „К.А.“ ЕООД е посочило следните площи като обработваеми за
процесните имоти:
- за ПИ 34004: 9.103дка през 2014г.
(л.226-229); 11.000дка през 2015г. (л. 255-258)
- за ПИ 41013: 2.830дка през 2014г.
(л.226-229); 6.000дка през 2015г. (л. 255-258); 3.350дка през 2016г. (л.
306-309).
- за ПИ 48007: 6.841дка през 2014г.
(л.226-229); 7.000дка през 2015г. (л. 255-258)
- за ПИ 51016: 2.062дка през 2014г.
(л.226-229); 4.000дка през 2015г. (л. 255-258)
- за ПИ 53026: 15.445дка през 2014г.
(л.226-229); 20.600дка през 2015г. (л. 255-258)
- за ПИ 004013: 2.524дка през 2015г.
(л.255-258);
- за ПИ 004021: 3.814дка през 2015г.
(л.255-258).
С решение № 3118/01.08.2016г., постановено
по гр. дело № 16547/2015г.
на ВРС, влязло в законна сила на
15.02.2017г., е прието за установено по
иска на „Константинос Анастасиу-
С влязло в законна сила на 25.06.2020г.
решение № 9 от 22.02.2019г., постановено по т.д. № 90/2018г., по описа на
ОС-Търговище, „Изворово Агро“ ЕОООД е осъдено да
заплати на „К.А.“ ЕООД сумата от 18442.11 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от
23.07.2013г., с нотариална заверка на подписите рег. № 10560, акт № 76, том 11
на нотариус Петя Ангелова, равняващо се на пропусната печалби от тези имоти
чрез засяването им със земеделски култури за стопанската 2014/2015г. и
2015/2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска – 11.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД. С решението
„Изворово Агро“ ЕОООД е осъдено да заплати на „К.А.“
ЕООД и сумата от 1313.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди в
резултат на незаконосъобразното прекратяване на горния договор за наем,
равняващо се на стойността на извършените в тези имоти агротехнически
мероприятия за засяването им със земеделски култури за стопанската 2014/2015г.
От представената на л. 38 от делото
регистрационна карта, издадена от Областна дирекция „Земеделие“-гр. Сливен, се
установява, че „Константинос Анастасиу-
Приобщен към доказателствения материал
по делото е частен договор от 14.11.2014г., с който ищецът се е задължил да
доставя на Христос Куцогеоргиу фураж за животни,
смески от зърно и люцерна срещу цена от 0.55 евро на килограм, които култури се
отглеждат от ищеца на обработваните от него земи, подробно описани, включително
и имотите, предмет на договора за наем от 22.07.2013г. (л. 39-42).
По делото е допусната съдебно-агротехническа
експертиза (л. 149-155). От същото се установява, че процесните имоти са био сертифицирани,
като са
изключени от системата за контрол на биологична производство на 12.08.2015г. За
стопанската 2016/2017г. средният добив за био култури
според експерта би бил, както следва: за ПИ 034004 с площ от 11.000 дка –
ечемик – 300кг/дка, или 3300 кг; за ПИ 041013 с площ от 6.000 дка – царевица –
561 кг/дка, или 3366 кг; за ПИ 048007 с площ от 7.000 дка – люцерна – 888
кг/дка, или 6216 кг; за ПИ 051016 с площ от 4.000 дка – слънчоглед – 280
кг/дка, или 1120 кг; за ПИ 004013 с площ от 2.524 дка – ливадно сено – 449
кг/дка, или 1133.28 кг; за ПИ 004021 с площ от 3.814 дка – ливадно сено – 449
кг/дка, или 1712.48 кг; за ПИ 053026 с площ от 20.600 дка – ечемик – 300кг/дка,
или 6180 кг.
Приходът от продажбата на произведената
продукция е даден в два варианта – за биологично произведени култури и
стандартно произведени фуражни култури, както следва:
- 24 873.98 лева приход от
биологично произведени култури, формирана както следва: 3564.00 лева за ечемик,
добит от ПИ 034004 с площ от 11.000 дка; 3635.28 лева за царевица, добита от ПИ
041013 с площ от 6.000 дка; 6717.28 лева за люцерна, добита от ПИ 048007 с площ
от 7.000 дка; 1209.60 лева за слънчоглед, добит от ПИ 051016 с площ от 4.000
дка, 1223.94 лева за ливадно сено, добито от ПИ 004013 с площ от 2.524 дка;
1749.48 лева за ливадно сено, добито от ПИ 004021 с площ от 3.814 дка и 6674.40
лева за ечемик, добит от ПИ 053026 с площ от 20.600 дка;
- 5765.69 лева приход от стандартно
произведени култури, формирана както следва: 1094.17 лева за ечемик, добит от
ПИ 034004 с площ от 11.000 дка; 603.00 лева за царевица, добита от ПИ 041013 с
площ от 6.000 дка; 1263.50 лева за люцерна, добита от ПИ 048007 с площ от 7.000
дка; 380.80 лева за слънчоглед, добит от ПИ 051016 с площ от 4.000 дка, 208.23
лева за ливадно сено, добито от ПИ 004013 с площ от 2.524 дка; 277.42 лева за
ливадно сено, добито от ПИ 004021 с площ от 3.814 дка и 1935.57 лева за ечемик,
добит от ПИ 053026 с площ от 20.600 дка.
От заключението по допуснатата
допълнителна комплексна съдебно-агротехническа експертиза (л. 211-217) се
установява, че обработваемите и залесени площи на процесните имоти са както
следва:
- за ПИ 053026 - обработваема площ от
15038 кв.м.; залесена площ 4230 кв.м., като залесяването е с дървета на възраст
10, 15 и 20 години и храсти на възраст от 2-3 години до 6 години; 1330 кв.м.
черен път;
- за ПИ 034004 – 8978 кв.м.
обработваема площ и 2020 кв.м. залесена площ с дървета на възраст 10 години и
храсти на възраст 2-3 години;
- за ПИ 051016 – обработваема площ от
2160 кв.м.; 1700 кв.м. залесена площ с дървета на възраст 10-15 години и храсти
на възраст от 2-3 години до 4 години; 140 кв.м. за черен път;
- за ПИ 041013 – обработваема площ от
4850 кв.м.; 1020 кв.м. залесена площ с дървета на възраст 10-20 години и храсти
на възраст от 2-6 години; 129 кв.м. за черен път;
- за ПИ 048007 - обработваема площ от
6870 кв.м.; 128 кв.м. залесена площ с дървета на възраст 10-15 години и храсти
на възраст от 2-3 години.
Посочено е, че липсват сателитни снимки
направени през 2014/2015г., като най-близките такива са от 2013г. и от които се
установява, че процесните имоти не са били изцяло обработвани, като при
сравнение със сателитните снимки от 2016г. обработваемата площ намалява.
В заключението си вещите лица сочат, че
при неспазване на сеитбооборота (ротация на
културите), а се отглеждат едни и същи култури на дадена площ, това води до
изтощаване на почвата. Изключение прави царевицата, при която количеството
добиви не зависи от спазването на сеитбооброта.
Люцерната и ливадите се излага да са многогодишни култури, като при тях
добивите след втората година са високи. Слънчогледът не понася сеитба след себе
си и е допустимо добивите да се намалят след третата година с около 20%, а при
житните култури до 10%.
Добивът при съобразяване на
обработваемите площи и обстоятелството, че за периода от стопанската 2014/2015
до 2016/2017г., включително са засаждани едни и същи култури би бил 15784.72
кг, както следва: за ПИ 053026 – 4060.26 кг ечемик; за ПИ 034004 – 2424.06 кг
ечемик; за ПИ 051016 – 483.84 кг слънчоглед; за ПИ 041013 – 2716.00 кг царевица
и за ПИ 48007 – 6100.56 кг люцерна.
В о.с.з. на 29.03.2021г., на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че разходите, които ищецът би направил за
стопанската 2016/2017г. са идентични с разходите за мероприятията, извършени
през 2014/2015г., чийто размер е установен в хода на производството по т.д. №
90/2018г., по описа на ОС-Търговище, а именно: 1313 лева.
В полза на
ищеца са допуснати гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля С. Е. А.– служител на
ищеца. На свидетеля е известно,
че ищцовото дружество е обработвало имотите, предмет на договора за наем от 2013г.
За стопанската 2014/2015г. имотите са били засети с ечемик, царевица, люцерна, слънчоглед,
ливади. От общата площ на имотите по договора са обработвани около 55 дка. С
посочените по-горе култури дружеството е планирало да засее обработваемите
площи през стопанската 2016/2017г., но това не е осъществено с оглед
предприетото прекратяване на договора от страна на ответното дружество, като
ищецът си е върнал имотите през м. февруари 2017г., след влизане в сила на
решението на съда. Едва през стопанската 2017/2018г. е обработвало имотите.
Излага още, че от 2004г. ищцовото дружество се занимава с биопродукция.
За реализираната продукция са имали сключен договор с грицки
клиент. Излага, че имотите се обработват в реални граници, като дружеството
разполага с техника за отстраняване на храстовидни растения, дървета.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, той дължи обезщетение на своя кредитор, което по силата на чл.
82 ЗЗД обхваща предвидимите претърпени загуби и пропуснати ползи, последица от
неизпълнението. С оглед естеството на вредите първите предполагат доказване на
реалното намаляване на имуществото на увредения съконтрагент,
а вторите – каква би била обстановката при изправност на длъжника и това, че
кредиторът е предприел съответното действие, което би довело до увеличаване на
имуществото му.
По
делото не е налице спор, че между ищцовото дружество „Константинус
Анастасиу-98“ ЕООД и Добри Михалев Момчев е възникнало валидно облигационно
правоотношение с характера на договор за наем, по силата на който на ищеца са
отдадени за временно и възмездно ползване земеделски земи, включително и
процесните имоти №№ 034004, 041013, 048007, 051016, 004013, 004121 и 053026,
находящи се в землището на с. Изворово, като договорът е бил оповестен на трети
лица, чрез вписването му в нотариалните книги. Не се спори и че ответното
дружество на 21.08.2013г.
е придобило от наемодателя Момчев и други лица собствеността върху наетите
имоти, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗЗД, „И.А.“
ЕООД е било обвързано от наемното правоотношение. Безспорна е и, че с влязло в
сила решение по гр. дело № 16547/2015г. на ВРС, е отречено съществуването на
вписаното в Служба по вписванията – Омуртаг заличаване на наемното
правоотношение поради едностранно прекратяване на договорната връзка от страна
на „И.А.“ ЕООД, като в решаващите си мотиви съдът е приел, че ищецът е изправна
страна по договора, заплащайки дължимата наемна цена за стопанската 2013/2014г.
преди осъществяване на горната разпоредителна сделка със собствеността върху
имотите. С оглед това и следва да се приеме, че към датата на вписаното
едностранно разваляне на договора, ищцовото дружество е било изправна страна по
наемното правоотношение, доколкото падежът на задължението за заплащане на
наема за 2015г. към този момент не е настъпил (съгласно уговорения в чл. чл. 3,
ал. 2 от договора падеж – до края на месец декември на всяка изтекла година).
Като
частен правоприемник на наемодателя върху „И.А.“ ЕООД са преминали както
правата, така и задълженията по договора, в това число и задължението му да
осигури спокойно и безпрепятствено ползване на наетите имоти – чл. 4, ал. 2 от
договора. Именно до това лишен ли е бил ищецът от възможността да ползва
имотите се свежда първия спорен въпрос. Съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, налагат категоричния извод на съда, че ответникът не е осигурил
безпрепятствено ползване на имотите на ищеца и го е лишил от възможността да
стопанисва същите съобразно предназначението им. За да формира този си извод,
съдът съобрази цялостното поведение на ответното дружество, който освен, че е
заявил прекратяването на договора, е заявил пред Общинска служба земеделие
желанието си да участва в комасирането на имотите в
землището на с. Изворово, включително и на процесните два такива. При това
ищецът не би могъл да ползва имота, при липса на твърдения, а и доказателства ответникът
да е предал имотите на „Константинус Анастасиу-98“ ЕООД. Последното, след като са
били заличени правата му, не би могло да потърси и съдействие от правозащитните
органи или пък да прояви активност, като продължи да обработва имотите, тъй
като правомерността на тези действия би била изключена при липса на
възстановяване на заличените му права. В обобщение, съдът приема, че и през
стопанската 2016/2017г., ответното дружество не е изпълнило задължението си по
чл. 4, ал. 2 от договора да осигури безпрепятствено ползване на имотите и е
лишило наемателя от възможност да ги обработва, а оттук и да получи добивите от
веща.
Претендираните вреди, касаят пропуснати ползи, което изисква
сравнение на имущественото състояние на наемателя при изпълнение на
уговорките по наемния договор и положението след лишаването от възможност да обработва
земеделските земи. В тази връзка съдът отчита, че наемателят е предназначил този имоти именно за био производство и
стопанисването им до момента и за в
бъдеще е било определено от сключения договор за износ с гръцкия клиент, избрал
при оглед и тези имоти като част от масивите за производство на
зърно за поръчаните фуражни смески. Следователно, при съхраняване на
изпълнението на наема, закономерният естествен резулт е продължаване на
обработването по същия начин на имотите чрез влагане на необходимите
производствени разходи за агротехнически мероприятия по биоземеделие и
получаване на продукцията от годен за сертифициране като био продукт ечемик, слънчоглед,
царевица. Този резултат би
увеличил имуществото на наемателя само с разликата между прихода от цената на
добива и вложените разходи за производството, тъй като културата произвеждана
от стопанина е едногодишна и без заплащане на мероприятия добив изобщо не би
бил възможен. Допълнително към разходите за обработката би следвало да се
добави и наемното плащане, уговорено като 3 лв/дка, тъй като това плащане е
част от изпълнеието на договора от страна на наемателя. Поведението на
ответника е лишило ищеца от възможността за за 2016/2017г. да ползва имотите по предназначение. Затова като пряк
резултат от неизпълнението на договора от страна на ответника, съдът приема пропускането на увеличаването
на имуществото на наемателя и за стопанската година с разликата между прихода прихода от изобщо
непроизведена реколта за 2017г. и разходите за
производството им, завишени с дължимото плащане на наемодателя. Тази разлика несъмнено представлява реална
пропусната полза, като печалба, която
наемателя би реализирал при придобиване на добива от наетия
имот. Количеството на нереализирана продукция
съдът намира за категорично установено като естествена закономерна последица от
осуетеното ползване, като отчита заключението по допълнителната задача на
комплексната съдебно-агротехническа експертиза, доколкото от значение са реално
обработваемите площи и спазването на ротацията на култирите. Така крайния размер на обезщетението за
пропусната полза за стопанската 2015/2016г. за процесните имоти, при съобразяване дадената от
вещото лице цена за биологично произведена култура 1.08 лв/кг (вариант 1 от
заключението по съдебно-агротехническата експертиза), възлиза в размер на 18655.11 лева, като разлика между общ приход от 20120.92 лева, общия разход за
беопроизводство от 1313.00 лева и наемното плащане 152.81 лева (3 лева х 50.938
дка – договорените в чл. 3, ал. 1 от договора площи). До посочения размер
претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до предявения размер от 24873.98 лева – отхвърлена.
С оглед изхода на
спора и отправеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на „Константинус Анастасиу-98“ ЕООД сторените от последното разноски, които съразмерно на уважената част от иска
възлизат в размер на 2021.18 лева, както следва: 746.20 лева – за заплатена
държавна такса; 150 лева – възнаграждение за вещо лице и 1124.98 лева –
адвокатско възнаграждение. В полза на ищеца не следва да се присъждат
посочените в списъка 40 лева – държавна такса за обезпечаване на иска,
доколкото същите са недължими, доколкото държавна такса се следва само по молба
за обезпечаване на бъдещ иск, не и по допуснато по висящо дело обезпечение
(какъвто е настоящия случай).
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника също се следват разноски, които съразмерно
на отхвърлената част от исковете възлизат в размер на 770.21 лева, формирани
както следва: 451.03 лева – възнаграждение за вещи лица и 319.18 лева –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на
„Константинос Анастасиу
– 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, стопански двор, сумата от 18655.11
лева (осемнадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и единадесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени вреди в
резултат на неизпълнение на договор за наем от 23.07.2013г. с нотариална заверка
на подписите № 10560, акт № 76, том 11, на нотариус Петя Ангелова, рег. № 496 на НК, изразяващи се пропусната полза
от неполучена и нереализирана био продукция – ечемик, слънчоглед, царевица,
люцерна,
ливади за стопанските
години 2016/2017г. от поземлени
имоти №№ 041013, 034004, 053026, 048007, 051016, 004013 и 004021, всички в земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 30.09.2020г., до окончателното заплащане на задължението,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 18655.11 лева до претендирания размер от 24873.98 лева, чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Константинос Анастасиу – 98“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, стопански двор, сумата от 2021.18
лева (две хиляди двадесет и един лева и осемнадесет стотинки),
представляваща направените в хода на производството разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Константинос
Анастасиу – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
стопански двор, да заплати на „И.А.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 770.21 лева (седемстотин и седемдесет лева
и двадесет и една стотинки), представляваща направените в хода на
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: