Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич, 03.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД втори състав
в публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
при участието на секретар Геновева Д. разгледа докладвано
от районния съдия гр. дело № 1115 по описа за 2019г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба, подадена от П.П.Р. ЕГН ********** и М.Д.Р.
ЕГН **********,***, с която против „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК *********, град
София, р-н Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7 и Х.А.П. ЕГН ********** ***, са
предявени обективно съединени искове, както следва:
- за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ½ идеална част от имуществото, върху което
е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20168100400074 по описа на ЧСИ Н.Н.,
per. № 810 на КЧСИ, а именно: Апартамент на първи етаж, находящ се в град Д.,
ул. „***" № ***, с изложение юг-изток от двуетажна жилищна сграда, състоящ
се от една стая и сервизно помещение, сутерен, вътрешно стълбище и маркиза на
застроена площ от 68 кв. м, представляващ имот с идентификатор
72624.607.1009.1.2, който обект попада в сграда № 1, при граници и съседи: на
същия етаж № 001, под обекта: няма; над обекта: № 003, не принадлежи на
длъжника по изпълнително дело № 20168100400074 по описа на ЧСИ Н.Н., per. No
810 на КЧСИ - Х.А.П., на основание чл. 440 от ГПК.
- за признаване за установено в
отношенията между страните по делото, че Договор за учредяване на ипотека,
обективиран в нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № 163, том
3, per. № 3749, дело № 237 от 11.04.2006 г. на Нотариус с per. № 158 при НК,
вписан при СВ Добрич - акт № 103, том 2, вх.рег. № 6188/11.04.2006г., което вписване
е подновено - дв.вх.рег. N° 909/08.02.2016г., акт 123, том 1 при СВ Добрич, по
отношение на недвижим имот, находящ се в град Д., ул. „***" № ***, ет. ***,
ап. ***, представляващ поземлен имот - дворно място с площ от 49 кв.м,
представляващо идеална част от имот, целият с площ от 193 кв. м, представляващо
имот с идентификатор № 72624.607.1009 по КК на град Д. /стар идентификатор -
пл. № 6922, парцел 29, в кв. 40/, ведно с апартамент на първи етаж с изложение
юг-изток от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от една стая и сервизно
помещение, сутерен, вътрешно стълбище и маркиза на застроена площ от 68 кв. м,
представляващ имот с идентификатор 72624.607.1009.1.2, който обект попада в
сграда N° 1, при граници и съседи: на същия етаж № 001, под обекта: няма; над
обекта: № 003, е нищожен в частта за 1/2 идеална част от самостоятелния обект в
сграда с идентификатор № 72624.607.1009.1.2, като противоречащ на закона, на
основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, като сключен от несобственик.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства: ищците са придобили в режим на съпружеска общност по
силата на сключен с нотариален акт № 23, том XII, per. № 16141, дело № 2090 от
23.09.2004г., вписан с вх.рег. № 10988/23.09.2004г., акт № 9, том XXV, дело
5441/2004г. на СлВп - Добрич, договор за покупко-продажба правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в град Д., ул. "***" № ***,
представляващ самостоятелно жилище на първия етаж, състоящо се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 41,38 кв.м., ведно с изба с
площ от 26,46 кв.м., както и дворно място от 49 кв.м. в идеални части от целия
двор с площ от 192 кв.м., съставляващ УПИ XXIX-6922 в кв. 40 по плана на града.
Продавачът по договора И. В. П. е придобил в дял този имот по силата на Договор
за доброволна делба от 01.06.2004г., вписан в СлВп - Добрич под № 138, том 20,
рег.№ 7070, сключен с другия съсобственик – М. Г. Т., на притежавания от
двамата недвижим имот, находящ се в град Д., ул. „***" № ***,
представляващ апартамент на първия етаж, в който са отделени две самостоятелни
жилища, със застроена площ от 82,02 кв.м. от построената масивна жилищна сграда
на два етажа, ведно с изби с обща площ от 54,74 кв. метра, както и съответните
идеални части от общите части на сградата и на всеки от съсобствениците по 49
кв.м. дворно място в идеални части от целия двор с площ от 192 кв., съставляващ
УПИ XXIX-6922 в кв. 40 по плана на града. Правата на И. В. П. в съсобствеността
произтичат от договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 179, том V,
дело № 1609/20.11.1985г. на Толбухинския нотариус. Другият съделител М. Г. Т.
/Г./ е получила в дял самостоятелно жилище на първи етаж със застроена площ от
39,64 кв.м., ведно с изба от 28.88 кв.м. в същата сграда, както и 49 кв. метра
дворно място в идеални части от целия двор с площ от 192 кв. метра, съставляващ
УПИ XXIX - 6922, в кв. 40 по плана на град Д.
След одобрение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Д., съгласно Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на Изп. директор
на АГКК, дворното място, намиращо се в град Д., ул. „***" № *** е с
идентификатор № 72624.607.1009, а първият етаж от построената в него двуетажна
масивна сграда е с идентификатор № 72624.607.1009.1.2 /който включва
съответната част от апартамента на 1-ви етаж и съответната част от сутерена -
или общо 68,00 кв. метра/, собственост на М. Г. Т., и идентификатор №
72624.607.1009.1.1 /който включва съответната част от апартамента на 1-ви етаж
- 41,38 кв.м. и съответната част от сутерена - 26,46 кв.м. - или общо 67,84 кв.
метра/, който е собственост на ищците М.Д.Р. и П.П.Р..
С нотариален акт №98, том 2, рег.№ 3423, дело
289/05.07.2005г. на нотариус per.№ 175 при НК, Я. П.П., Н. И. Н. и П. И. П., в
качеството им на наследници на И.П. П., са признати за собственици по давност и
наследство на 49 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо част от имот с
парцел № 29, пл.6922 в кв.40 по плана на гр.Д., ул."***" № ***,
целият с повърхност от 193 кв.м., който е включен в УПИ 29-6921, 6922 в кв.40,
целият с повърхност от 310 кв.м., ведно с построения на първи етаж в двуетажна
жилищна сграда апартамент с изложение юг-изток, състоящ се от: една стая и
сервизно помещение, сутерен, вътрешно стълбище и маркиза на застроена площ от
68 кв.м. и изба на застроена площ от 15 кв.м., ведно с прилежащите идеални
части от общите части на сградата, който е същият недвижим имот, собственост на
ищците. С договор за дарение, обективиран в нот.акт № 99, том 2, рег.№ 3433,
дело 290/05.07.2005г. на нотариус с per. № 175 при НК, Я. П.П., Н. И. Н. и П. И.
П. са дарили недвижимия имот на Х.А.П. (втория ответник по делото). С решение №
51 от 28.04.2010г. по гр. дело № 3738/2009г. по описа на Pайонен съд - Добрич и
решение № 21 от 31.01.2012г. по в.гр.д. № 766/2011г. по описа на Окръжен съд -
Добрич, влезли в сила на 22.06.2012г., е признато за установено по отношение на
Х.А.П. и П. И. П., че М. Г. Г. /Т./ е собственик на 49 кв.м. идеални части от
поземлен имот - дворно място, целият с площ от 193 кв. метра, представляващо
имот с идентификатор № 72624.607.1009 по КК на гр. Добрич, ведно с 1/ 2 идеална
част от апартамент на първи етаж от построената върху същото дворно място
масивна жилищна сграда на два етажа, представляващ имот с идентификатор №
72624.607.1009.1.1 и 72624.607.1009.1.2, ведно с 1/2ид.ч. от изба, 1/4ид.ч. от
общите части на сградата, тъй като придобитите с реализираното дарение от
страна на наследниците на И. П., обекгивирано в нот.акт № 99, том 2, рег.№
3433, дело 290/05.07.2005г. на нотариус с per. № 175 при НК, в полза на Х.А.П.,
права не могат да се противопоставят на действителния собственик /М. Г. Т./,
тъй като тези права са били прехвърлени от лица, които не са притежавали
правото на собственост към този момент. В мотивите на съдебните актове е
прието, че при сключването на договора за делба от 01.06.2004г. е бил
представен проект за разделяне на първия етаж на две жилища, едното от които е
било предмет на иска, който проект е бил одобрен от главният архитект на
Общината, но на място обектите не са били обособени съобразно проекта и поради
това, че процесното жилище /идентификатор № 72624.607.1009.1.2 и №
72624.607.1009.1.1/, включващо и част от сутеренния етаж, не отговаря на
изискванията на чл. 40 от ЗУТ за жилище, договорът за доброволна делба е
нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 202 ЗУТ. В исковата молба и в
допълнителната уточняваща молба от 29.03.2019г. ищците излагат, че договорът за
доброволна делба, сключен между техния праводател И. В. П. и М. Г. Т., е
нищожен поради невъзможен предмет и че той не е породил правни последици,
поради което правата на съсобствениците са се запазили, каквито са били – М. Г.
Т. /Г./ е продължила да притежава правата в имота, както са й били дарени (с
нотариален акт № 12, том XXXVI, н.д. № 10188/1997г. на ДРС), съответно ищците,
придобили от другия съделител – И. В. П., притежават в съсобственост с М. Г. Т.
/Г./, 1/2 идеална част от апартамент на първия етаж, в който са отделени две
самостоятелни жилища, със застроена площ от 82,02 кв.м. от построената масивна
жилищна сграда на два етажа, ведно с изби с обща площ от 54,74 кв.м., както и
съответните идеални части от общите части на сградата и на всеки от
съсобствениците по 49 кв.м. дворно място в идеални части от целия двор с площ
от 192 кв.м., съставляващ УПИ XXIX-6922 в кв. 40 по плана на града /който апартамент
към настоящия момент представлява имот с два идентификатора, а именно №
72624.607.1009.1.1 и № 72624.607.1009.1.2/.
М.Г.Г.е получила покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 2016810040074 по описа на ЧСИ Н.Н., per. № 810 на КЧСИ.
Длъжник по делото е Х.А.П., а взискател - „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, като
изпълнителното производство е насочено срещу собствения на М. Г. недвижим имот
за неизпълнение на Договор за банков кредит No 515 от 10.04.2006г., който е
сключен между „БУЛБАНК" АД – праводател на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, и
втория ответник - Х.А.П.. За обезпечение на предоставения кредит Х.А.П. е
ипотекирала в полза на банката - поземлен имот - дворно място с площ от 49
кв.м. идеални части от 193 кв. метра, представляващо имот с идентификатор № 72624.607.1009
по КК на гр. Д. / стар идентификатор - пл. № 6922, парцел 29, в квартал 40/,
ведно с апартамент на първи етаж с изложение юг-изток от двуетажна жилищна
сграда, състоящ се от една стая и сервизно помещение, сутерен, вътрешно
стълбище и маркиза на застроена площ от 68 к. метра, представляващ имот с
идентификатор № 72624.607.1009.1.2,съгласно Нотариален акт за договорна ипотека
на недвижим имот № 163, том 3, per. № 3749, дело № 237 от 11.04.2006г. на
Нотариус с per. № 158 при НК, вписан при СБ Добрич - акт № 103, том 2, вх.рег.
№ 6188/11.04.2006г. Вписването на договорната ипотека е подновено както следва
- дв.вх.рег. № 909/08.02.2016г., акт 123, том 1 при СБ Добрич. На този недвижим
имот е извършен опис и е бил изнесен на публична продан, с начало 27.05.2016г.
и край 27.06.2016г., на която не са се явили купувачи. Ипотекираният имот
никога не е принадлежал на Х.А.П., тъй като същата е придобила от несобственици
и съответно срещу този имот не може да бъде предприето изпълнение, защото той
не принадлежи на длъжника по изпълнително дело №20168100400074 по описа на ЧСИ Н.Н..
М. Г. не е и трето задължено лице, тъй като не е давала съгласие собствения й
недвижим имот да бъде ипотекиран за обезпечение на чужд дълг.
За защита на правото си на собственост М.Г.Г.е предявила
иск по чл. 440 от ГПК и иск за обявяване за нищожен поради противоречие със
закона на сключения с нотариален акт №163,т.3, per. №3749, д. №
237/11.04.2006г. на нотариус с peг. №158 договор за ипотека на недвижим имот,
въз основа на който е образувано гр. дело № 1384/2016г. на Pайонен съд -
Добрич. С решение № 241/15.03.2017г., поправено с решение № 650/17.07.2017г. по
гр.д.№1384/2017г. на Добричкия районен съд исковете са уважени. С решение №
291/17.11.2017г. по в.гр.дело № 380/2017г. по описа на Добрички окръжен съд
първоинстанционното решение е обезсилено по предявените от М.Г.Г.срещу
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД и Х.А.П. искове за установяване на това, че
имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение по
изп.д.№20168100400074 на ЧСИ с рег.№810, не принадлежи на длъжника Х.А.П. и за
обявяване за нищожен поради противоречие със закона на сключения между
ответниците с нотариален акт №163, т.З, peг. №3749, д. № 237/11.04.2006 г. на
нотариус с per. №158 договор за ипотека на недвижим имот - и по двата иска в
частта за 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.607.1009.1.2 по кадастралната карта на град Добрич.
Ищците твърдят, че процесният имот не е принадлежал
никога на втория ответник - Х.А.П., тъй като същата е придобила от
несобственици и съответно срещу този имот не може да бъде предприето
изпълнение, защото той не принадлежи на длъжника по изпълнително дело №
20168100400074 по описа на ЧСИ Н.Н.. Действителните собственици – М. Г. Г., М.Д.Р.
и П.П.Р. не са и трети задължени лица, тъй като не са давали съгласие
собствения им недвижим имот да бъде ипотекиран за обезпечение на чужд дълг.
Договорът за учредяване на ипотека противоречи на закона, тъй като Х.А.П. не е
била собственик на имота - с решение № 51 от 28.04.2010г. по гр. дело №
3738/2009г. по описа на PC - Добрич и решение № 21 от 31.01.2012г. по в.гр.д. №
766/2011г. по описа на ОС - Добрич, влезли в сила на 22.06.2012г., придобитите
с реализираното дарение от страна на наследниците на И. П., обективирано в
нот.акт № 99, том 2, per.No 3433, дело 290/05.07.2005г. на нотариус с per. №
175 при НК, в полза на Х.А.П., права не могат да се противопоставят на действителния
собственик, тъй като тези права са били прехвърлени от лица, които не са
притежавали правото на собственост към този момент. Договорът за доброволна
делба от 2004г. е нищожен и е налице съсобственост по отношение на недвижимия
имот, предмет на договорната ипотека, между ищците и М. Г.Г.
В уточняваща молба с вх. № 8323 от 23.04.2019г. ищците са
допълнили обстоятелствата, с които обосновават правния интерес от предявяването
на иска по чл. 440 от ГПК, като са се позовали на придобиване след правна
конверсия на ½ идеална част от правото на собственост върху първия етаж
от жилищната сграда по давност, в съсобственост с М. Г. Т.. В тази връзка са
посочили, че от придобиване на имота през 2004г. и до настоящия момент ищците и
М. Г. Т. не са поискали прогласяване нищожност на договора за продажба, което
сочи на волята им за запазване на вещнопрехвърлителния му ефект.Тъй като ищците
имат съзнанието, че са съсобственици с М. Г. Т. по отношение апартамент на
първия етаж от сградата, те са предявили и иск за делба, като за разглеждането
му е образувано гр.д.№ 2584/2018г. по описа на ДРС.
Ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД оспорва исковете
като неоснователни. Изтъква, че при сключване на договора за ипотека
ипотекарният длъжник Х.А.П. е била собственик на ипотекирания имот на основание
договор за дарение по нотариален акт № 99, том 2, per.№ 3433, дело
290/05.07.2005г. на нотариус с per. № 175 при НК. Оспорва иска по чл. 440 от ГПК, като изтъква, че след зачитане силата на пресъдено нещо на решение № 291
от 17.11.2017г. по в.гр.д. 380/2017г. по описа на ДОС, за банката е налице
интерес от провеждане на изпълнението върху ½ ид.част от ипотекирания
имот.
Въз основа събраните доказателства съдът установи
следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 440, ал. 1 от ГПК и по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД.
С нотариален акт № 23, том XII,
per. № 16141, дело № 2090 от 23.09.2004г. на нотариус № 160 от регистъра на НК,
вписан с вх.рег. № 10988/23.09.2004г., акт № 9, том XXV, дело 5441/2004г. на
СлВп – Добрич, е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който ищците
са придобили съвместно (като съпрузи) правото на собственост върху недвижим
имот, находящ се в град Д., ул. "***" № ***, представляващ
самостоятелно жилище на първия етаж, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 41,38 кв.м., ведно с изба с площ от 26,46
кв.м., както и дворно място от 49 кв.м. в идеални части от целия двор с площ от
192 кв.м., съставляващ УПИ XXIX-6922 в кв. 40 по плана на града. Прехвърлителят
по договора – И. В. П., е придобил в дял този имот след сключен на 01.06.2004г.
договор за доброволна делба с другия съсобственик – М. Георгиева Т., на
притежавания от двамата недвижим имот, находящ се в град Д., ул. „***" №
46, представляващ апартамент на първия етаж, в който са били отделени две
самостоятелни жилища, със застроена площ от 82,02 кв.м. от построената масивна
жилищна сграда на два етажа, ведно с изби с обща площ от 54,74 кв. метра, както
и съответните идеални части от общите части на сградата и на всеки от
съсобствениците по 49 кв.м. дворно място в идеални части от целия двор с площ
от 192 кв., съставляващ УПИ XXIX-6922 в кв. 40 по плана на града. При делбата М.
Г. Т. /Г./ е получила в дял
самостоятелно жилище на първи етаж със застроена площ от 39,64 кв.м., ведно с
изба от 28.88 кв.м. в същата сграда, както и 49 кв. метра дворно място в
идеални части от целия двор с площ от 192 кв. метра, съставляващ УПИ XXIX -
6922, в кв. 40 по плана на град Д. Правата на И. В. П. в съсобствеността
произтичат от договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 179, том V,
дело № 1609/20.11.1985г. на Толбухинския нотариус, а тези на М. Г. Т. /Г./ - от
договор за дарение, сключен с нотариален акт № 12, т. 36, дело №10188/15.12.1997г.
на ДРС, за всеки в обем от ½ ид.част. Съгласно договора за делба всеки
от съделителите следвало да получи в дял по едно от новообособените на първия
етаж жилища (всяко описано). За делбата е бил изготвен и одобрен архитектурен
проект за разделяне на жилището на първия етаж в сградата чрез обособяването от
него на две нови самостоятелни жилища. Не е оспорено по делото твърдението на
ищците, че предвидените в проекта промени в жилището на първия етаж в сградата
не са били осъществени. От показанията на свидетеля Васил Петров Недев (баща на
И. В. П. и прехвърлител по договора за дарение от 20.11.1985г.) се установява, че апартаментът на първия етаж от сградата се е ползвал
от свидетеля и големия му брат Д., като за всяко от домакинствата били
обособени съответни помещения. Целият първи етаж се състоял от четири стаи и
два салона, като всеки от братята ползвал по две стаи и един салон, съответно
избени помещения. След делбата през 2004г. с Марияна не били извършени никакви
промени на начина на ползване на първия етаж. По делото не е спорно, че
обособените на место помещения за ползване от две домакинства, не са
съответствали при извършване на делбата, а и към настоящия момент, на
нормативните изисквания за самостоятелен обект на право на собственост. Ето
защо, поради липса на предмет, договорът за доброволна делба е нищожен, не е
породил действие, а И. В. П. и М. Г. Т. са продължили да притежават правата в
имота, както са им били дарени. Видно от представените по делото схеми,
жилището на първия етаж е отразено в кадастралната карта като два самостоятелни
обекта в сграда с идентификатори 72624.607.1009.1.1 и 72624.607.1009.1.2,
въпреки ненадлежното обособяване на две отделни жилища. Погрешното отразяване в
кадастралната карта няма вещно действие и И. В. П. и М. Г. Т., като са притежавали
по 1/2 идеална част от жилището на първия етаж в сградата, са притежавали и по
1/2 идеална част от заснетите в кадастралната карта два обекта, съставляващи на
практика реални части от съсобственото жилище. От показанията на В. П. Н. и М.
Г. Т. (сега Г.) се установява, че след продажбата на 23.09.2004г. ищците влезли
и живели в имота известно време, а към настоящия момент не го ползват за
живеене, но ходят да го наглеждат и да го поддържат, необезпокоявани от трети
лица. Недействителността поради липса на предмет на договора за доброволна
делба обосновава непрехвърляне правото на собственост на обособената реална
част от апартамента на първия етаж в сградата в полза на ищците със сключения
на 23.09.2004г. договор за продажба. Владението на реална несамостоятелна част
от недвижим имот може да доведе до придобиване по давност на съответната
идеална част от имота. Такава конверсия е мислима в случаите, при които сделката има за предмет
реална част от недвижим имот, която не може да се обособи като самостоятелна
при спазване на изискванията на устройствения закон, но при тълкуване на волята
на страните по договора може да се извлече, че те са съгласни предметът на
сделката да е съответната идеална част от имота. Такъв е и настоящият случай,
предвид събраните гласни доказателства, от които безспорно се установява, че
след сключване на договора за продажба през 2004г. ищците са установили
владение върху съответната част от първия етаж, като праводателят им И. В. П. и
другият съсобственик М. Г. с поведението си на неоспорване на правата им са
изявили воля за запазване на вещния прехвърлителен ефект. И след като е
невъзможно чрез сделката да се придобие собствеността върху реални части от
апартамента, то следва да се приеме, че собствеността е прехвърлена в идеални
части, съответстващи на правата на съсобственика И. П.
По делото не е представен посочения
в исковата молба нотариален акт № 98, том 2, рег.№ 3423, дело 289/05.07.2005г.
на нотариус per.№ 175 при НК, с който Я. П.П., Н. И. Н. и П. И. П., в качеството
им на наследници на И. П. П., са признати за собственици по давност и
наследство на 49 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо част от имот с парцел
№ 29, пл.6922 в кв.40 по плана на град Д., ул."***" № ***, целият с
повърхност от 193 кв.м., който е включен в УПИ 29-6921, 6922 в кв.40, целият с
повърхност от 310 кв.м., ведно с построения на първи етаж в двуетажна жилищна
сграда апартамент с изложение юг-изток, състоящ се от: една стая и сервизно
помещение, сутерен, вътрешно стълбище и маркиза на застроена площ от 68 кв.м. и
изба на застроена площ от 15 кв.м., ведно с прилежащите идеални части от общите
части на сградата. Не е представен също нотариален акт № 99, том 2, рег.№ 3433,
дело 290/05.07.2005г. на нотариус с peг. № 175 при НК, с който Я. П.П., Н.И. Н.
и П. И. П. са дарили недвижимия имот на Х.А.П. (втория ответник по делото). Не
е спорно, че този имот е идентичен с имота, който ищците са закупили с
нотариален акт № 23, том XII, per. № 16141, дело № 2090 от 23.09.2004г. на
нотариус № 160 от регистъра на НК. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 11/2012г.
от 21.03.2013г. по тълкувателно дело № 11/2012 на ОСГК на ВКС, когато и двете
страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост
върху имота, било констативни или такива за правна сделка, разпределението на
доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл.
154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание. Ответницата Х.А.П. не е ангажирала никакви доказателства, съответно
на носената от нея тежест на доказване – не е представила посочените нотариални
актове, съответно не е посочила доказателствени средства за установяване, че
праводателите й са имали права по наследяване и че са упражнявали несъмнено и
спокойно фактическа власт върху имота, лично или чрез другиго, считайки го за
свой, в предвидения от закона срок. Така не е доказала своето отричано от
ищците вещно право.
Посочените от ищците влезли в
сила решения по гр.д.№ 3738/2009г. на Районен съд - Добрич и № 21/31.01.2012г.
по в.гр.д.№ 766/2011г. на Окръжен съд – Добрич; по гр. дело № 1384/2016г. на Pайонен
съд – Добрич и по в.гр.дело № 380/2017г. по описа на Окръжен съд – Добрич, нямат
никакво обвързващо спрямо тях действие, защото те не са участвали в каквото и да било качество в производството по
тези дела. Но с оглед изложеното по - горе и събраните в настоящото
производство доказателства, следва да се приемат за установени правата на ищците,
придобити от тях на основание давностно владение върху недвижим имот в град Д.,
ул. “***“ № ***, съставляващ – 49 кв.м. в идеални части от поземлен имот с
идентификатор 72624.607.1009, ведно с 1/2 идеална част от жилище, находящо се
на първия етаж от построената в дворното място двуетажна жилищна сграда,
заснето в кадастралната карта като два самостоятелни обекта с идентификатори
72624.607.1009.1 и 72624.607.1009.2, ведно с 1/2 идеална част от изба и 1/4
идеална част от общите части на сградата.
На 11.04.2006г. с нотариален акт
№ 163, т. 3, рег.№ 3749, дело № 237/2006г. на нотариус с рег.№ 158, между
„Уникредит Булбанк“ АД (тогава „Булбанк“) и Х.А.П. е сключен договор, с който
за обезпечаване на задължението си по договор за банков кредит втората
ответница е учредила в полза на банката ипотека върху недвижим имот в град Д.,
ул. “***“ № **** кв.м. в идеални части от дворно място цялото с площ 193 кв.м.,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 72624.607.1009, ведно с апартамент
на първия етаж с идентификатор 72624.607.1009.1.2. Видно от покана за
доброволно изпълнение, обявление и съобщение до ипотекарен длъжник, при ЧСИ с
рег.№ 810 е образувано изп.д. №20168100400074, по което „Уникредит Булбанк“ АД
е взискател, а Х.А.П. е длъжник; изпълнението е насочено срещу недвижим имот в
град Добрич, ул. “***“ № 46 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.607.1009.2, 49 кв.м. в идеални части от поземлен имот с
идентификатор72624.607.1009, целият с площ 193 кв.м. и прилежащата изба.
Като не е доказано друго и
предвид установените в настоящото производство права на ищците, следва, че
ответницата Х.А.П. не е собственик на 49кв.м. в идеални части от поземлен имот
с идентификатор 72624.607.1009, целият с площ 193кв.м., 1/2 идеална част от
заснетия в кадастралната карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.607.1009.1.2, 1/2 идеална част от прилежащата му изба и 1/4 идеална част
от общите части на сградата. Следователно тя е учредила в полза на банката
ипотека върху имот, който не й принадлежи. Това е забранено от чл. 167, ал. 3
от ЗЗД и на основание чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД договорът за
ипотека е нищожен в частта за 49кв.м. в идеални части от поземлен имот с
идентификатор 72624.607.1009, целият с площ 193 кв.м., и 1/2 идеална част от
самостоятелен обект с идентификатор 72624.607.1009.2 по кадастралната карта; съответно
принудителното изпълнение върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор 72624.607.1009.1.2 по кадастралната карта, 1/2 идеална част от
прилежащата му изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата има за обект
имущество, непринадлежащо на длъжника.
Предявените искове са основателни
и следва да бъдат уважени в цялост.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
в полза на ищците се следват направените от тях разноски и платеното адвокатско
възнаграждение в общ размер от 936,12 лева по представен списък на разноските и
доказателства за извършването им.
По гореизложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П.П.Р. ЕГН ********** и М.Д.Р. ЕГН **********,***,
против „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК *********, град София, р-н Възраждане, пл.
„Света Неделя“ № 7 и Х.А.П. ЕГН ********** ***, иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК,
че ½ идеална част от имуществото, върху което е насочено изпълнението по
изпълнително дело № 20168100400074 по описа на ЧСИ Н.Н., per. № 810 на КЧСИ, а
именно: Апартамент на първи етаж, находящ се в град Добрич, ул. „***" №
46, с изложение юг-изток от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от една стая и
сервизно помещение, сутерен, вътрешно стълбище и маркиза на застроена площ от
68 кв. м, представляващ имот с идентификатор 72624.607.1009.1.2, който обект
попада в сграда № 1, при граници и съседи: на същия етаж № 001, под обекта:
няма; над обекта: № 003, не принадлежи на длъжника по изпълнително дело №
20168100400074 по описа на ЧСИ Н.Н., per. No 810 на КЧСИ - Х.А.П..
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П.П.Р. ЕГН ********** и М.Д.Р. ЕГН **********,***,
против „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК *********, град София, р-н Възраждане, пл.
„Света Неделя“ № 7 и Х.А.П. ЕГН ********** ***, иск, че Договор за учредяване
на ипотека, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот
№ 163, том 3, per. № 3749, дело № 237 от 11.04.2006г. на Нотариус с per. № 158
при НК, вписан в СлВп - Добрич под акт № 103, том 2, вх.рег. №
6188/11.04.2006г., което вписване е подновено - дв.вх.рег. № 909/08.02.2016г.,
акт 123, том 1 на СлВп - Добрич, по отношение на недвижим имот, находящ се в
град Д., ул. „***" № ***, ет. ***, ап. ***, представляващ поземлен имот -
дворно място с площ от 49 кв.м, представляващо идеална част от имот, целият с
площ от 193 кв. м, представляващо имот с идентификатор № 72624.607.1009 по КК
на град Д. /стар идентификатор - пл. № 6922, парцел 29, в кв. 40/, ведно с апартамент
на първи етаж с изложение юг-изток от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от
една стая и сервизно помещение, сутерен, вътрешно стълбище и маркиза на
застроена площ от 68 кв. м, представляващ имот с идентификатор
72624.607.1009.1.2, който обект попада в сграда № 1, при граници и съседи: на
същия етаж № 001, под обекта: няма; над обекта: № 003, е нищожен в частта за
1/2 идеална част от самостоятелния обект в сграда с идентификатор №
72624.607.1009.1.2, като противоречащ на закона, на основание чл. 26, ал. 1 вр.
чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, като сключен от несобственик.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД с
ЕИК *********, град София, р-н Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7 и Х.А.П. ЕГН **********
***, да заплатят на П.П.Р. ЕГН ********** и М.Д.Р. ЕГН **********,***, разноски и платеното адвокатско
възнаграждение в общ размер от 936,12 лева
ОПРЕДЕЛЯ на ищците шестмесечен
срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на основание чл. 115,
ал. 2 от ЗС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на
връчването му на страните.
СЪДИЯ: