№ 128
гр. София, 24.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000883 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба с вх.№
943/16.01.2023 г. на „Далла турс“ЕООД, чрез адв.А. П. от САК, с която е поискано
допълване на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, чрез
присъждане в полза на страната и на направените такива пред първоинстанционния съд,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Поддържа се в молбата, че в мотивите на постановеното по делото решение съдът е
констатирал, че на молителя се дължат такива разноски, съответно в размер на 676,16 лв. за
платено възнаграждение на вещите лица пред първоинстанционния съд, респ. – в размер на
1 014 лв. за платен адвокатско възнаграждение, но в диспозитива не е налице произнасяне в
горната насока.
По тези съображения е поискано допълване на постановеното решение в частта му
относно разноските в горния смисъл.
В отговора си по молбата насрещната страна поддържа неоснователност на същата,
предвид че се иска допълване на постановеното решение по реда на чл.250 ГПК, а
последното било пълно и не се нуждаело от това.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя в
настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното:
Молбата на въззивника „Далла турс“ЕООД по реда на чл.248, ал.1 ГПК е процесуално
допустима - депозирана е в срока за обжалване на постановеното по делото въззивно
решение, от надлежно материално легитимирана страна – нарочно упълномощен
процесуален представител на въззивната страна в производството.
За пълнота и поради възражението на насрещната страна в производство, че молбата
се явявала неоснователна, т.к. молителят я квалифицирал като такава по реда на чл.250 ГПК
решаващият състав намира за необхоД. да посочи, че правната квалификация на искането
към съда се дава именно от решаващия съдебен състав, и в случая същият го преценява като
такова па реда на чл.248, ал.1 ГПК, с оглед формулираното искане към съда и
обстоятелствата, на които се основава.
Отделно и доколкото действително в мотивите на постановеното по делото решение
въззивният състав е изложил съображения за дължимост на част от сторените от ответника
1
пред първоинстанционния съд разноски, с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция,
то следва да се посочи, че в случая не е налице хипотезата на чл.247 ГПК. Производството,
уредено в посочената правна норма, има за цел да се отстранят очевидни фактически
грешки, допуснати от съда при постановяване на неговото решение или определение - т.е. да
отстрани всяко несъответствие между формираната в мотивите към
решението/определението действителна воля на съда по предмета на спора и нейното
външно изразяване в диспозитива на съдебния акт.
Приема се в теорията и практиката, че отговорността на страните за разноски и
държавна такса не е част от предмета на спора и пропускът на съда да се произнесе по
разноските и държавната такса не е предмет на производството по чл.247 ГПК /или 250
ГПК/, като отстраняването на грешките и пропуските при разпределяне на отговорността за
разноски се осъществява по реда на чл.248 ГПК по искане на заинтересованата страна,
направено в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, какъвто е и настоящия казус.
Разгледана по същество молбата се явява основателна, по следните съображения.
С постановеното решение настоящият състав на въззивната инстанция е отменила
частично първоинстанционното решение, в резултат на което е пререшила и въпроса
относно дължимостта на сторените и претендирани от страните по делото разноски в
първоинстанционното производство приемайки, че в полза на „Далла турс“ЕООД ищецът-
въззиваем дължи разноски съобразно отхвърлената част от иска му в размер на 676,16 лв. за
платени възнаграждения на вещите лица и 1 014 лв. за платено адвокатско възнаграждение
на процесуалния му представител.
Тази воля на съда обаче не е намерила отражения в диспозитива на постановеното по
делото въззивно решение, предвид на което молбата за допълването му в частта относно
разноските се явява основателна. Последното налага в полза на „Далла турс“ЕООД се
присъдят и сторените от нея такива за заплащане на дължимата се държавна такса и
възнаграждение на процесуалния му представител пред първоинстанционния съд, до
размера на отхвърлената част от предявените искове.
Така мотивиран на посочените основания, Софийският апелативен съд, ТО, 5- и
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 9/10.01.2023 г., постановено по т.д. № 883/2022 г. по описа на
АС София в частта му относно разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА Н. Т. - гражданин на ФРГермания, с адрес в гр.*** ул.»***» № ***, роден
на ********** г., със съдебен адрес в РБългария гр.София, 100, ул.»***» № 3, ет.1 - «Г. и Г.»
да заплати допълнително на «Далла турс» ЕООД, ЕИК ********* сторените от дружеството
разноски пред първоинстанционния съд в размер на 1 690,16 лв. за платени държавна такса
и адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3