№ 1055
гр. Варна, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100500515 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и е
образувано по Жалба с вх. № 02984 от 23.02.2022 година, подадена от „Пи
Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Търново, срещу бл.817, к-с „Люлин“ 8, представлявано от
Управителя Петър Костадинов Бакалов, чрез адв.Я. – трето по изпълнението
лице против отказ на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718
постановен по изп.д. № 442/2018 година по описа на същия ЧСИ за
конституиране на жалбоподателя като Взискател по изпълнителното дело,
обективиран в Разпореждане от 05.01.2022 година на мястото на взискателя
„Интейк“ ЕООД.
Наведените оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане, както че представения Договор за цесия между
„КНМ Груп“ и „Пи Маркет“ обуславя конституирането в процеса на
Дружеството – молител, като Взискател.Изложени са доводи, че
прехвърлянето на вземането има действие спрямо трети лица и спрямо
Длъжника, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Достоверна в тази връзка е датата, на която длъжникът е бил уведомен от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне. Моли за отмяна на
разпореждането за отказ и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК Взискателят „Интейк“ ЕООД, чрез
адв.Г. в писмено възражение оспорва допустимостта на жалбата с доводи за
липса на активна процесуалноправна легитимация на жалбоподателя, който
спрямо изпълнението има качеството трето лице; липса на процесуални
предпоставки за правоприемство в ИЛ по чл. 429, ал. 1 от ГПК, както и като
насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ЧСИ. Оспорва жалбата
евентуално и по същество, с твърдения, че се легитимира като кредитор на
вземането по изпълнителния лист на основание договор за цесия от
23.10.2014г.Доколкото към този момент няма данни за извършено плащане от
1
длъжника, то само факта на уведомяването на длъжника за цесията, по която
това дружество е цесионер, не легитимира същото като „взискател“. Позовава
се на Решение от 28.08.2020 година на Арбитражен съд – Варна, потвърдено с
Решение № 59 от 21.04.2021 година, по т.д № 2390/2020 година на ВКС, ТК,
Второ ТО – според което е прието за установено в отношенията между „КНМ
Труп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, че именно „Интейк“ ЕООД е носител на
процесното вземане.В този смисъл приема, че обжалваният отказ на ЧСИ е
законосъобразен. Моли жалбата да се остави без разглеждане, евентуално без
уважение.
Длъжникът по изпълнението не е изразил становище по жалбата.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални
действия, като изразил становище за неоснователност жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:Изпълнително
дело № 20187180400442 е образувано на 01.10.2018г. в полза на взискателя
„КНМ Груп " ЕООД, ЕИК *********, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.д.№ 11312/2014г. по описа на ВРС , с който длъжникът
„Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" № 258, е осъден да заплати
на „КНМ Груп" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,
гр.Варна, ул."Георги Живков" № 22 следните суми:12 660.19 лева, за която е
издадена фактура № **********/19.08.2010г. на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД;1546,30 лева разноски на осн. чл.78,ал.1 вр.ал.8 ГПК пред ВРС;2201,71
лева разноски пред ВОС по в.гр.д. № 1223/2018 година.
На 15.10.2018г. е депозирана молба от „Интейк" ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна, ул. "Георги Живков" № 22, /партер - вътрешен двор/ с
правно основание чл.429, ал.1 ГПК, в качеството на частен правоприемник на
основание писмен договор за цесия с цедента „ КНМ Груп " ЕООД.Отказът
на ЧСИ е бил обжалван, съответно отменен от ВОС, което е станало с
Решение № 93/28.01.2019г., постановено по в.гр.д.№ 2531/2018г.
На 02.01.2019г. е постъпила молба за конституиране по делото от „СМ БГ" ЕООД като
взискател с пр. осн. чл.429 ал.1 ГПК за следните суми: 1546,30 лева разноски на осн. чл.78,ал.1
вр.ал.8 ГПК.
На 02.01.2019г. е постъпила молба за конституиране по делото от „ Пи Маркет" ЕООД за
следната сума: 12 660.19 лева , за която е издадена фактура № **********/19.08.2010г. на осн.
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, в качеството му на частен правоприемник на основание договор за цесия
от 21.10.2014г., съобщението за който е направено на длъжника на 15.01.2015г.
Виждането на съда е следното:
Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.Същата
изхожда от трето за изпълнението лице и е насочена срещу акт на ЧСИ, който
не подлежи на обжалване.
Наведените в жалбата доводи, обосноваващи легитимацията на
жалбоподателя да обжалва актовете на ЧСИ са материално-правни – частно
правоприемство.
2
Процесуалната легитимация на страните по изпълнението се определя
от субективните предели на изпълнителния лист – той е ценна книга, която
материализира правото на принудително изпълнение и посочва кому
принадлежи то – кой е кредиторът и кой може да се суброгира в неговите
права /чл. 429, ал. 1 от ГПК/, съответно, кой е длъжникът и срещу кого
другиго може да бъде осъществено принудителното изпълнение /чл. 429, ал. 2
и 3 и чл. 523 ал. 1 от ГПК/. Страни по изпълнението са и присъединените
кредитори, които се легитимират със своите изпълнителни листове или
удостоверения и имат същите права като първоначалния взискател /чл. 457,
ал. 1 от ГПК/. Процесуалната легитимация на страните по изпълнението и на
останалите участници в изпълнението се определя от това, чия правна сфера
се засяга от изпълнителния способ – този, чието имущество се осребрява и
този, който ще се удовлетвори от цената, пропорционално и според
привилегията си, когато се обжалва конкретния изпълнителен способ.
По аргумент от чл. 426, ал. 1 от ГПК надлежен взискател по
изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
по влязло в сила осъдително съдебно решение, е това лице, което представя
изпълнителния лист и което този лист визира като кредитор. От това правило
има изключения, вкл. и уредени в чл. 429 от ГПК хипотези на приемство в
изпълнителния лист след издаването му.
От друга страна, Съдия изпълнителя няма право да установява различно
материалноправно положение досежно страните по правоотношението в
сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство,
настъпило след приключване на устните състезания пред съда по съществото
на спора /арг. от чл. 429, ал. 1 от ГПК/. До този момент, на основание чл. 226
от ГПК частното правоприемство на страната на кредитора относно
процесното вземане – за субективните предели на действието на
постановеното решение, респ. на издадения изпълнителен лист спрямо
частните правоприемници на страна в исковото производство, респ. на
взискателя, не се отразява нито на надлежната процесуална легитимация на
цедента като ищец по иска, нито на спора по същество. На основание чл. 226,
ал. 3 от ГПК обаче влязлото в сила решение във всички случаи съставлява
пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
Представено е доказателство – конкретно Решение от 28.08.2020 година
на Арбитражен съд – Варна, потвърдено с Решение № 59 от 21.04.2021
година, по т.д № 2390/2020 година на ВКС, ТК, Второ ТО – според което е
прието за установено в отношенията между „КНМ Труп“ ЕООД и „Интейк“
ЕООД, че именно „Интейк“ ЕООД е носител на процесното вземане.
Съобразно правилото на чл. 99, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, в който то е било съобщено на
последния от предишния кредитор. Доколкото законодателят не е установил
специална форма и срок за уведомяването по чл. 99 от ЗЗД, съдът приема, че
предявената молба по чл. 426, ал. 1 от ГПК от цесионера, придружена с
представен изпълнителен лист и с прилагане на писмени доказателства за
осъществената цесия, надлежно доведени до знанието на насрещната страна,
има правното действие на предявяване на цесията. Смисълът на
3
предявяването е да установи за в бъдеще въпроса кому следва да престира
длъжника. Поради изложените съображения, съобщението по чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЗД не дерогира прехвърлителното действие на първата цесия, нито
въпроса за това кой е активно – материално правно легитимиран да
претендира изпълнение на цедираното вземане. Единствените правни
последици от уведомяването се свеждат до това, че до съобщаването на
цесията, длъжникът може да плати на цедента, респ. на цесионера, за който е
уведомен по-рано и плащането да го освободи валидно от дълга. До
съобщаването, страната може да новира или опрости дълга по споразумение
със стария кредитор. Всички посочени правни действия са валидно
противопоставими на цесионера, до момента на писменото потвърждение на
станалата цесия.
С оглед на изложеното, съдът приема, че към момента на образуване на
изпълнителното производство, кредиторът, частен правоприемник на ищеца
по смисъла на чл. 226, ал. 1 от ГПК и заинтересована страна по смисъла на чл.
426, ал. 1 от ГПК, който в образуваното изпълнително производство
придобива качеството взискател, представил пред ЧСИ валиден писмен
договор за цесия от 23.10.2014г. Както съдът посочи, страните в
изпълнителния процес се определят от изпълнителния лист, респ. само
последните се ползват с право да обжалват действията на СИ в хипотезата на
чл. 435, ал. 1-3 от ГПК. В хипотеза на частно правоприемство, активно
легитимиран взискател е частният правоприемник, стига правоприемството
му да е обективирано в писмен документ. Следователно активно процесуално
и материално – правно легитимиран взискател по изпълнението е именно
„Интейк“ ЕООД, както и на базата на влезли в сила СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ.
Представеният от жалбоподателя договор за цесия, легитимиращ
дружеството – молител, независимо, че е съобщен на длъжника и с оглед
липсата на данни за изпълнение, не легитимира същия като взискател по
изпълнителното дело. Следователно „Пи Маркет“ ЕООД, като трето за
изпълнението лице, не разполага с право на жалба срещу отказа на ЧСИ да
замести взискателя по делото.
Несъстоятелен е доводът в жалбата, че с предприетото оспорване на
правото на принудително изпълнение на конституирания взискател по
изпълнението, „Пи Маркет“ ЕООД придобива качеството „Взискател“
разполагащ с право на жалба по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Материалноправният спор между двамата цесионери, легитимиращи се с
поредни във времето договори за цесия, предхождащи издаването на
изпълнителния лист, кой е носител на вземането по същия, не може да се
разреши в рамките на изпълнителното производство. Този спор не
придава автоматично на оспорващия процесуално качество „взискател“,
доколкото обратното би означавало с право на жалба по чл. 435, ал. 1 и ал. 3
от ГПК да разполага всяко трето лице, заявяващо спорно право по
изпълнителния лист. А признаването право на жалба на такова лице,
идентично с правото на жалба на взискателя по изпълнението би довело до
несигурност, както в изпълнителното производство, така и в гражданския
оборот като цяло, каквато не е целта на уредбата на принудителното
4
изпълнение в ГПК.
В заключение, жалбата на „Пи Маркет“ ЕООД е процесуално
недопустима, доколкото изхожда от лице неразполагащо с активна
процесуална легитимация да обжалва действията на ЧСИ по отказ за
заместване на взискател по принудителното изпълнение. Ето защо жалбата
следва да се остави без разглеждане.В тази връзка съдът се позовава и на
постановеното Определение по в.ч.гр.дело № 309/2019 година, по описа на
Варненски Апелативен съд.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото пред ВОС
право на разноски има взискателят. Искане за присъждане им е направено от
страната, поради което такива следва да й се присъдят в размер на 200
/двеста/ лева.
Предвид горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима на
основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК жалба с вх. № с вх. №
02984 от 23.02.2022 година, подадена от „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Търново, срещу бл.817,
к-с „Люлин“ 8, представлявано от Управителя Петър Костадинов Бакалов,
чрез адв.Я. – трето по изпълнението лице против отказ на ЧСИ Станимира
Костова - Данова, рег. № 718 постановен по изп.д. № 442/2018 година по
описа на същия ЧСИ за конституиране на жалбоподателя като Взискател по
изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от 05.01.2022 година на
мястото на взискателя „Интейк“ ЕООД, и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз
основа на нея производство по в.гр.д. № 515/2022 година, по описа на ВОС.
ОСЪЖДА „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Търново, срещу бл.817, к-с „Люлин“ 8,
представлявано от Управителя Петър Костадинов Бакалов да заплати в полза
на „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 /партер/, представлявано от Управителя
Русанка Костова Манолова сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи
съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар, пред ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд, гр. Варна в едноседмичен срок, който за страните започва да
тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6