№ 7469
гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20211110150007 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на длъжника А. Н. Я. - адв. К. И.
Б., с искане за допълване на определение № 21683 от 25.08.2022г. в частта за
разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗА на процесуалния представител в размер на 360 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от заявителя. Излага
съображения в насока недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение,
предвид погасяване на вземането на длъжника в хода на процеса – 14.10.2021г.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок. По същество е неоснователно
по следните съображения:
Настоящото производство е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на „...“ ЕАД срещу А. Н. Я.. На 08.09.2021г. е издадена
заповед за изпълнение. Същата е редовно връчена на длъжника, който в срока по чл.
414 ГПК е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение като е признал част от
задълженията. Съдът е дал указания до заявителя на осн. чл.415 ГПК да предяви иск за
установяване съществуването на вземанията си, както и да представи доказателства за
това пред заповедния съд, получени на 09.11.2021г. С молба с вх. №
104940/09.12.2021г. „...“ ЕАД е уточнила, че претендираното вземане е заплатено
изцяло от длъжника след образуване на настоящото производство, поради което за
заявителя не е налице правен интерес от продължаването му. С оглед неизпълнение на
дадените указания и на основание чл.415, ал.5 ГПК съдът е обезсилил издадената
заповед за изпълнение.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно исково
производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което
сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното
производство. Изключение обаче от това правило е налице в случай, че искът не е бил
предявен поради плащане от страна на длъжника в срока по чл.415, ал.5 ГПК /т.10в от
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай с оглед
становището на заявителя за плащане след образуване на заповедното производство и
1
обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, исков процес по чл.
422 ГПК не може да се развие. С извършеното плащане длъжникът е признал
дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, съответно
същият е дал повод за завеждане на делото, поради което разноски не му се
следват.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК от 27.09.2022г. на адвокат
К. Б., пълномощник на длъжника А. Н. Я., ЕГН **********, с искане за допълване на
определение № 21683 от 25.08.2022г., по описа на СРС, 81 състав, в частта за
разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗА на адв. К. Б. в размер на 360
лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2