№ 869
гр. Варна, 20.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
СъдебниВеселин Г. Т.
заседатели:Румянка Н. Драгнева Й.а
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора С. Т. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Наказателно
дело от общ характер № 20223100200435 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА С. Д. Ф., уведомена от предходно с.з., явява се
лично и с адв. Д. П., от отпреди.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
Р. С. Х., уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Ж. Г. , от
отпреди.
Р. Й. А., уведомен чрез процесуалния си представител, не се явява.
Представлява се от с адв. В. Ш., от отпреди.
К. К. Б., уведомен чрез процесуалния си представител, не се явява.
Представлява се от адв. С. С., от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.
АДВ.Г.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поР. което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
СЪДЪТ докладва постъпили писмени документи, както следва:
Писмо от Национален институт по метрология и хидрология, филиал
Варна, с информация, че на 02.08.2020 г. в гр. Варна слънцето изгрява в 06:02
часа и залязва в 20:26 ч., като продължителността на сумрака 34 минути.
Уточнява се какво е понятието сумрак.
Писмо от Община Варна, Дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустрояване“, с информация, че уличното осветление на 02.08.2020 г. в
края на Аспарухов мост в посока Бургас, на т.н. южен пътен възел, се е
включило към 20:35 ч., като в Община Варна и кметство Аспарухово не е
постъпвал сигнал за неработещо улично осветление.
Във връзка с този отговор и данните по делото съдът е изискал от ВОП
да представи информация дали има образувани ДП във ВРП относно кражба
на кабели, захранващи уличното осветление на Аспарухов мост преди датата
2.08.2020 г. Същата информация е поискана и от ОД на МВР – Варна. В
отговор на това искане е постъпило писмо от ОД на МВР – Варна, с което
уведомяват, че има образувани 3 досъдебни производства, а именно:
1. ДП № 868/2020 г. на Първо РУ, образувано на 16.06.2020 г. за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 от НК, приключило с мнение за спиране на
21.08.2020 г. на основание чл. 244, ал. 1., т. 2 от НПК
2. ДП № 242/2200 г., образувано на 16.06.2020 г. в Четвърто РУ –
Варна, приключило с мнение за спиране.
3. ДП № 308/2020 г., образувано на 22.07.2020 г. на Четвърто РУ –
Варна, за престъпление по чл. 195, ал.1 т.4 от НК, частично прекратено и е
спряно на основание чл. 2391 ал. 1,т .2 от НПК
Постъпило е писмо от РП – Варна, като отговор на направеното
запитване, в което уведомяват, че ДП № 242/2020 г. е водено затова, че
14/15.05.2020 г. чрез използване на техническо средство е била отнета чужда
движима вещ – 50 метра захранващ кабел за улично осветление от владението
на Купен С. Пашов.
Изпратено е ДП № 308/2020 г., от което се установява кой в Общината е
отговарял и е подавал сигналите за извършените кражби, както и че
„Пандора“ ЕООД е фирмата, която отговаря за ремонта уличното осветление
на територията на Общината.
2
Постъпил е отговор от „Пандора“ ЕООД, че на 02.09.2020 г. уличното
осветление на Аспарухов мост от стълб 8225 до 8219, от 8200 до 8202 и от
8222 до 8224 не е било възстановено и не е работило, тъй като имало кражба
на захранващ уличното осветление на Аспарухов мост кабел със заведена
щета с посочен номер. Фирмата е възстановила осветлението на Аспарухов
мост за посочените стълбове на 01.09.2020 г. Приложен е и констативен
протокол по повод възстановяване на осветлението.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат постъпилите писмени документи.
АДВ.Г.: Да се приемат.
АДВ. Ш.: Да се приемат.
АДВ. С.: Да се приемат.
АДВ. П.: Запозната съм, не възразявам да бъдат приети.
СЪДЪТ намира, че постъпилите писмени материали са относими към
предмета на доказване и следва да се приемат към доказателствата по делото,
поР. което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото - Писмо от
НИМХ, филиал Варна с № ОД-03-166-1 от 06.07.2023; Писмо от Община
Варна, Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“, с рег. №
РД 23013759ВН _001ВН от 12.07.2023 г.; Писмо от ОД на МВР – Варна, с рег.
№ 365000-42703 от 28.07.2023 г.; Писмо № 44 2000 – 13407 от 30.08.2023 г.
на Четвърто РУ – Варна, ведно с ДП № 308/2020 г.; Писмо от РП – Варна с
рег. № 8270/23 от 16.08.2023 г., с придружително писмо от ВОП, с рег. №
4321/23 от 17.08.2023 г.; Писмо от „Пандора“ ЕООД, изх. № 10/10.09.2023 г.
с приложена фактура и констативен протокол.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата на този етап.
АДВ.Г.: Нямам искания.
АДВ. Ш.: Нямам искания.
АДВ. С.: Нямам искания.
АДВ. П.: Нямам искания.
СЪДЪТ поканва подс. Ф. да даде обяснения по обвинението, като й
разяснява правата съгласно чл.55 от НПК.
3
ПОДС. Ф.: Разбрах какво е обвинението срещу мен. Не се признавам за
виновна. Желая да дам обяснения.
Уважаема г-жо съдия, уважаеми съдебни заседатели, уважаеми
защитници на обвинението, уважаеми г-н прокурор, уважаеми опечалени
роднини на Св., първо искам да кажа, че съжалявам много за загубата на
вашата роднина и ако по някакъв начин ви се е сторило, че се държа така, че
все едно не ме интересува и не се държа като виновна, то е, защото аз не съм
причинила смъртта на вашата близка. Въпреки несправедливото отношение
на цивилните полицаи, които пристигнаха при моя автомобил на 03.08.2020 г.
и въпреки несправедливото за мен отнемане и задържане повече от 10 месеца
на този автомобил, аз няма какво да крия. На разпита, на който бях помолена
да се явя на 04.08, съм казала всичко както е било, както съм го видяла, както
съм го усетила до последните подробности. Протоколът беше записан от
разследващата, беше прочетен и оттам нататък това, което беше разкрито на
предишното съдебно заседание, на 14.08. бях повикана да ми бъде съставен
протокол за липса на технически преглед и ми беше издаден електронен
документ, който след това беше поправен. Вие чухте на предишното съдебно
заседание как съвсем внезапно се оказа, че действително съм ударила това,
което твърдя, че съм ударила още в първите си показания.
На 02.08.2020 г. през целия ден бях във Варна при майка ми и работих
на компютъра по един проект. Към 7 ч. тръгнах от дома на майка ми.
Трябваше да мина през дома на собственика на базата, където сме отседнали
цяло лято и да натоваря някакви провизии за Камчия. Ако съм минала през
него около 7.30, в 8 без 15 ч. да съм била на Аспаруховия мост, идвайки
откъм Катедралата. Аз улиците на Варна много не ги помня, защото ги
бъркам със Софийските. Обясниха ми полицаите, че моста е затворен заР.
протестите. Полицаите бяха на улицата, която идва от Катедралата, на
светофара, който е по посока на Аспаруховия мост. Там бяха затворили. Имам
предвид, след като се подмине Полиграфията всъщност на последните
светофари преди Аспаруховия мост. Обясниха ми, че току-що са затворили
моста, че едва ли ще го отворят по-рано от 2 часа и ако преценя по-добре да
мина през обиколния маршрут през Белослав, Девня и т.н. Нещо, което аз не
се чувствах сигурна в тоя маршрут. Чух се и с И.. Казах, че е затворен моста и
че предпочитам да остана във Варна и да пътувам сутринта, но той имаше
сутринта ранен ангажимент във връзка с работата си. Реших да направя
4
обиколка из Варна, напълних минерална вода. Около 9 без нещо, аз съдя за
времената единствено от телефонните обаждания, които на разпита съм
показала на разследващата, вече втория път, идвайки от Младост, минавам по
ул. Девня и на светофара, който е за левия завоя преди качването на
Аспаруховия мост, видях, че има 10-тина може би и повече автомобили на
светофара, че движението върви. Имаше и един товарен камион пред мен.
Обадих се на И. още докато бях в чакащата линия на светофара. Казах му, че
движението е пуснато, за да не го проваля на следващата сутрин. По
показанията, които съм показала от телефона си, това е било в 20:53 часа.
Тези 10-на автомобили и камиона може би на 2 пъти минаха на тоя светофар.
Не съм обърнала внимание. Горе, където се качвам към Аспаруховия мост,
имаше много интензивно движение откъм Катедралата и се наложи може би
1-2 минути да изчакам в колоната, идвайки от ул. Девня, за да се включа в
движението на Аспаруховия мост, защото идващите коли откъм Катедралата
са с предимство. След като се включих, естествено в дясната лента, защото аз
карам доста бавно и мудно и ако някога се включа в лявата лента ме засичат,
свирят ми, правят ми знаци, че преча на движението, тъй като карам бавно.
Никога с не повече от 50 км/ч на Аспарухов мост, едно че има ограничения на
скоростта, второ, че откакто карам кола с възможност за круиз контрол,
винаги когато съм в града, когато има ограничения на магистралата, си
включвам круиз контрола, защото това е за моя сигурност. Освен това тогава
бях с една изкуствена става, сега съм с две, и имам нужда от този круиз
контрол, за да не натискам непрекъснато газ - спирачка. Движейки се в
дясната лента, движението беше много интензивно, буквално от моята
позиция до вашата позиция на такава дистанция се движеха автомобилите
/подс. посочва с ръка разС.ието от своята банка до мястото на Председателя
на състава/, макар с ниска скорост, не мога да знам с каква скорост са се
движили, но в колона не може да се движиш със скорост, превишаваща на
този, който е преди теб. В лявата лента автомобилите се движеха доста по-
бързо. В момента, когато наближих завоя за Аспарухово, аз се движа в
дясната лента, но много близо до пунктираната линия, тъй като вдясно,
специално там на разклона за Аспарухово винаги има стопаджии, възрастни
хора или с колелета, които в тъмното може да не ги видиш и това ми е просто
инстинкт да се движа непосредствено до осевата линия, за да предпазя
евентуално стопаджии, защото и в моето семейство малкият ми син е
5
стопаджия, и това ми е просто подсъзнателно, в момента, в който се изравних
с изхода за Аспарухово и вече бях подминала, не мога да кажа с колко метра
изхода за Аспарухово, видях буквално на осевата линия и може би 70
сантиметра в рамките на моето платно някакъв предмет. Това веднага го
свързах с камиона, който мина преди мен или с протеста, защото
подсъзнателно си помислих, че някой нещо е забравил някакъв макет или
лозунг. И това е нещото, което съм казала в показанията си, макара че аз не
съм ги чела скоро, но със сигурност на осевата линия и малко да речем на 50-
60-70 см в рамките на моето платно, ниско долу на нивото на моите халогени,
не знам на 30-40 см са халогените на Тойотата, имаше нещо на пътя. Но това
със сигурност беше предмет. При всички случаи неодушевен предмет – пакет,
щайга, някакъв предмет. Веднага се огледах, отклоних волана вдясно, но в
тази защриховата част, където има малко разширение след отбивката за
Аспарухово, имаше спрели поне 5-6 автомобили. Навсякъде, където можех да
спра, имаше вече спрели автомобили. В момента, в който аз видях този
предмет, вляво буквално профучаха коли и на мен ми беше много странно с
каква скорост карат, за да профучат по тоя начин. При първа възможност, там
където вече имаше къде да пра, горе-долу на нивото на Звездица, спрях на
фарове. Удряла съм куче на магистралата, много неприятен момент. Спрях,
огледах колата, видях, че няма никакви следи, нито кръв. Видях, че ми е
паднал халогена и реших, че съм ударила някакъв твърд предмет и затова е
паднал. Още повече, че решетката на десния ми халоген падна при излизане
от паркинг и после не успях изобщо да я намеря, а пък колата преди не повече
от месец в Сервиз „Оникс колор“ за отстраняване на щети по Каското и я бях
обявила за продажба, тъй като данъкът й е много голям и поР. високия данък
не мога да мина на технически преглед. Това го няма в първоначалните ми
показания, защото, когато съм ги давала, аз не считах, че това има някакво
отношение. След като спрях и видях, че няма някакви следи от удар на
животно или недай си боже на човек, продължих към с. Бенковски, защото
още отпреди това имах уговорка с Г. от с. Бенковски, от която вземам яйца и
нося някакви зеленчуци за кокошките. Минах през Бенковски. Преди това й
се обадих по телефона, казах й да приготви яйцата, че все пак съм успяла да
тръгна от Варна. Оставих й някакви тиквички в една щайга, взех яйцата и
тръгнах. След което, не помня точно кога, се обадих на И. и му казах –
„Нещо ударих, някакъв предмет, нещо щайга ли, кашон ли беше на
6
Аспаруховия мост. Спрях видях, че го няма халогена.“ Той даже много ми се
ядоса и вика – „Нали я оправи тази кола да я продаваш, как успя?“ Та не знам
точно в колко съм му се обадила, но при всички случаи беше след спирането
ми в Бенковски. След което се прибрах на Камчия. Той видя колата. Каза –
„Нищо ти няма, майната му на халогена.“ Имаше само нещо като черна
резка, като черна черта, и левия калник лекичко се беше откачил. Но той,
откакто беше колата в сервиза, те не го бяха закачили, защото там има едни
щипки, които са пластмасови и се чупят, и леко се беше разтворил. Обаче и
той потвърди и вика - „Дори няма как и куче да си ударила, защото, ако беше
ударила куче дори с 50 км/ч, щеше да има кръв по колата или някои по-
страшни поражения.“ Това на 2-ри вечерта.
На 3-ти август, може би около обяд, започнаха да ми звънят от различни
телефони, понеже имаше обява в „Мобиле БГ“ за колата и да ме разпитват
къде се намира колата, за да могат да я видят. Аз съвсем откровено казах, че
колата е на Камчия, че след обед имам отИ.е във Варна и може там да
направим огледа. След което на паркинга на „Захарчето“, където стои нашата
каравана и колите ни, ни чакаха няколко цивилни полицаи, които буквално,
едва ли не, искаха да ни арестуват. Не ми позволиха изобщо да си взема
компютъра от колата, и яйцата от вечерта не бях свалила, защото вече беше
късно. Почнаха да ни разпитват. Аз съвсем откровено казах, че аз съм
шофирала предишната вечер. Казах какво е станало. Те започнаха да ме
обвиняват, че лъжа, че прикрИ.м някого. И. ги попита какво е станало. Те
казаха, че на Аспаруховия мост е блъсната възрастна жена. Той естествено ги
попита къде точно е била на Аспаруховия мост, защото там няма пешеходна
пътека и с тъмни дрехи ли е била, защото само ако е с тъмни дрехи може
някой да не я види и да я удари. Те казаха възрастна жена, с тъмни дрехи. Не
ни позволиха нито в караваната да влизаме, нито в колите. Аз започнах да
звъня на адвокати, с които съм работила, да питам дали имат право на такова
отношение без всякакъв протокол да ме разпитват на паркинга и т.н. В един
момент искаха да отидем двамата с И. на разпит, доколкото си спомням в
Окръжна дирекция на полицията. Тъй като ние имахме два лабрадора и няма
на кой да оставим кучетата, и той каза поне аз да мога да се върна, въпреки че
нямахме нито обвинение, нито знаехме за какво става въпрос. След което
пристигна разследващ полицай Ивелина Апостолова. Обясни ми, че не съм
длъжна веднага да давам обяснения, че с И. можем да се явим на другия ден,
7
на 4 август при нея за даване на обяснение. Каза, че доброволно трябва да си
предам автомобила за целите на разследването. Подписах протокола,
натовариха автомобила на пътна помощ, дадох ключовете и на следващия ден
отидохме за разпит. Поотделно ни разпитваха. Първо, аз не съм се
притеснявала, че ме разпитват без адвокат, защото знам какво съм видяла и
знам какво се е случило. Тя каза - „Нямате адвокат, нали?“ Аз казах – „Да,
нямам притеснения да дам обяснения без адвокат.“ Така че и двамата бяхме
разпитани, и И. и аз поотделно без адвокат. Протоколът беше прочетен. Това
е причината в този протокол да няма споменаване на моето минаване през
Бенковски, защото първо на тоя етап аз не съм считала по никакъв начин, че
това има отношение към случилото се на Аспарухов мост и за какво да
въвличам жената в такИ. разпити и истории, когато това се е случило на
Аспарухов мост. Това е причината да не спомена минаването ми през
Бенковски. Протоколът ми беше прочетен, съгласих се с всичко.
Другото, което съм казала в протокола и го помня и до ден днешен, на
Аспаруховия мост беше тъмно като в рог, никакво осветление. На другия ден,
самата разследваща ни го каза, че кабелите на осветлението на Аспаруховия
мост били откраднати. Това от г-жа Апостолова го чухме по време на нашите
разпити. След което, на 14.08, както споменах преди малко, бях повикана да
ми бъде съставен протокола за липса на технически преглед, тъй като аз бях
предала всички документи още на 4-ти, като ме разпитваха – гражданска
отговорност , всички документи на колата, също и изтеклия технически
преглед. Виждаше се съвсем ясно, че преди месец беше изтекъл. Извикаха ме
в отделна стая, където с една машинка ми издадоха електронен фиш и след
това извикаха някакъв по-млад служител, който на ръка поправи датата да не
е 14 август и да речем, ако са ми го връчили сутринта в 11 часа, да не е 14
август в 11 часа, а да гласи 2-ри август в 20:53 часа. Аз, естествено се
изненадах. Попитах първо редно ли е да се поправи електронен документ.
Ние предадохме този документ и оригинала и копието. Поправиха датата на
нарушението. часа, може би и мястото. На акта пишеше – на 14.08.2020 г., да
речем в 11 часа, часът не го помня, на пътен възел еди къде си, беше
установено, че автомобил еди кой си е с изтекъл технически преглед.
Поправиха датата и часа на установеното нарушение, на липсата на изтеклия
технически преглед. Аз попитах първо дали е законно така да се поправя
електронен документ. Те ми казаха – това няма никакво значение. Моят
8
въпрос беше точно такъв - законно ли е и защо поправяте електронен
документ. Те казаха – „Това няма никакво значение къде е установено
нарушението. Това не те вълнува. Ще ти наложат 50 лв. за липса на
технически преглед, плати си го и това е.“ Това беше обяснението, което ми
дадоха в кратък текст. Убедена съм, че поправиха часа, защото аз бях там
през деня, пътна полиция не работи в 20:53 ч. При издаване на електронния
фиш бях в сградата на Пътна полиция, на булеварда който отИ. нагоре,
където се виждат комините на ТЕЦ. Отначало, когато пристигнаха цивилните
полицаи, искаха да ни заведат в Окръжна дирекция на полицията, но след
като пристигна разследващата г-жа Апостолова, тя каза, че не е спешно
същия ден да ни разпитват. Разпитваха ни във всеки от случаите в сградата на
Пътна полиция, не в кабинета на г-жа Апостолова, а в друга зала.
Електронният фиш беше издаден във въпросната зала, след което извикаха
друг човек, който да го поправи и когато попитах защо го поправят и защо с
тая дата и този час, те казаха – „Това няма никакво значение за вас, ще ви
наложат 50 лв., платете си я и това е.“
След което, аз се обърнах към адвокат във връзка с отнетия автомобил.
Помолих го той да се занимава, да следи нещата. Вече след Нова година,
2021, той ми се обади, може би април месец беше, каза, че е говорил с
прокурора, че няма да повдигат обвинение, че са минали няколко експертизи
и че ще освободят автомобила. След което автомобилът беше освободен на 17
юни, може и да греша за датата. Като отидохме да го вземем от наказателния
паркинг, откраднатите чистачки нямат значение, но бяха откраднати от
вътрешността на колата амортисьорите на багажника, ред други неща, които
направо ме озадачиха. Обадих се на г-жа Апостолова как е възможно при
положение, че при нея са били ключовете през цялото време. Имахме малко
неприятен разговор, защото естествено на мен Каското не ми признава
подобни щети и загуби, и всичко това доведе до допълнителни разходи. Да не
говорим, че цяла година бях без кола, а пък аз съм с ТЕЛК, трудно подвижна.
След което на 7 юли 2021 г. ми се обади г-жа Апостолова и каза – „Елате при
мен да ви връча обвинителния акт.“, след като върнаха колата и адвокатът,
който бях наела ме увери, че са минали експертизите, че няма причини да ми
повдигат обвинение и той ме увери, че няма ди ми повдигат обвинение и че
ще ми върнат автомобила. Естествено отидох, връчиха ми обвинението, със
същия адвокат, на който няма да му казвам името. След като ми връчиха
9
обвинението ми разясни, че това обвинение звучи като всяко едно обвинение
в казармата. Това бяха неговите думи. Че независимо дали караш с 20 или с
50 или с 60 км/ч, ако се случи нещо, ти винаги си виновен по презумпция.
След като ми отнеха автомобила, аз си бях нахвърлила моите показания,
защото не получих копие от протокола за разпит. Бях ги оставила на този
адвокат и го попитах дали се е запознал с моите обяснения, какво точно се е
случило. Той вика - „Твоите обяснения оттук нататък нямат никакво
значение.“ Каза ми, че се познава с прокурора. Предложи ми да говори с
прокурора да бъде свалено едната част от обвинението. Аз бях възмутена,
защото при положение, че не ми е прочел изобщо показанията, да ми
предлага нещо подобно. Не му отговорих веднага. Звъннах на сина ми, който
е в залата, за което много му благодаря. Той ми каза – „Мамо, ти поне няма ли
да се опиташ да докажеш, че не си виновна преди да даваш пари за подобни
тъмни сделки.“ Това доведе до смяната на този адвокат с познат на моя син и
негов колега. За съжаление въпросния адвокат, който наех, той няма практика
в наказателните дела. В продължение на 2 дни се запознавахме с материалите,
след като трябваше да дадем становище, отново той ми каза – „Отричаш
каквото и да било.“ Аз казвам – не мога да отричам, защото първо аз вече съм
казала какво се е случило. Второ, аз не мога да лъжа. Това, което съм видяла,
аз съм го видяла. Това, което съм закачила, съм закачила, то е било ниско
долу на пътя. Не мога да го отричам. Той ми каза – „Ти ще кажеш това, което
аз ти казвам.“ Това, което присъства в този протокол, от тези обяснения,
които сме давали тогава при запознаване с писмената документация, там не е
дословно, но съм казала, че нищо не съм видяла, нищо не съм ударила. Това е
под давление на тогавашните ми защитници. Просто те бяха убедени, че това
трябва да бъде моята позиция. И по повод на това, което бях пропуснала,
защото на първия разпит не съм го считала изобщо за относимо към
случилото се, минаването ми през Бенковски, тогава посочих имената и
телефона на Г.. Също и че винаги, когато шофирам или в градски условия или
когато в извънградски условия има ограничение на скоростта, винаги си
включвам круиз контрола за мое удобство. И това че съм карала в дясната
лента, няма как да ме накара някой да карам в лявата лента. Включително сме
били заедно с И., аз с една кола, той с втора, той ме е побърквал затова, че
карам толкова бавно в дясната лента. Това бяха основните противоречия,
които видях в обвинението, това, че съм карала с несъобразена скорост.
10
Никога не карам с повече от 50 км/ч на Аспарухов мост.
Другото, че не съм спряла след като съм ударила колата. Първо, то
нямаше изобщо къде да се спре. Имаше вече 4-5 спрели автомобили в
защрихованата част на уширението след изхода за Аспарухово и движението
беше много интензивно. Ти, за да спреш, дори с 50 км/ч, предизвикваш
серийна катастрофа. Това бяха двете основни неща, с които нямаше как да се
съглася, че не съм спряла, тоест,че съм избяга от местопроизшествието и че
съм карала с несъобразена скорост. Изтъкнах ги още тогава, докато се
запознавахме с документацията. Впоследствие, април месец 2022 г., когато ми
са обади същия адвокат, който няма опит в наказателните дела, ми каза, че
има заведено дело в Окръжен съд – Варна, аз не мога да се явя на посочената
дата, но ти се яви.
Това, с което искам да завърша е, че неосведомеността и липсата на
опит на въпросния адвокат доведе до неговата смята и до представляването
ми от г-жа Деси П..
На въпроси на прокурора:
На самата осева линия, в 60-70 см в моето платно видях предмет. Как
ще мина през него? Аз се движа близо до осевата линия, но все пак не я
настъпвам. Този предмет се намираше близко долу на осевата линия и не мога
да кажа колко сантиметра е стърчал в моята лента, но въпреки, че отклоних
волана вдясно, закачих с долна броня или с ляв калник нещо. Видях, че нещо
отхвръкна. Ако ще с 20 км/ч да се бях движила няма как видиш в тази
тъмница какво точно отхвръква. Видях, че закачих нещо, макар и с
отклонения волан. Вътре в колата какъв шум може да се чуе, освен това, че
съм закачила нещо, нещо отхвръкна. Само като движение вследствие на
закачането, не мога да кажа, че съм чула някакъв шум, защото в колата има
Р.о, аз не го слушам на толкова висока степен, но все пак не се чува какво
става на пътното платно. Ударът не е бил толкова сериозен, че да се чуе. Аз
знам какво е шум от удар, защото и едно колче да удариш, то се чува едно
като хрускане, което не е приятно.
Преди малко казах, че съм удряла куче. Аз видях кучето, но беше
твърде късно. Това беше на Девненската магистрала, да е било 1996 година.
Видях кучето, опитах се да го избегна. Имаше побитости по автомобила. На
бронята или на решетката, или на калника, защото кучето идваше отдясно,
11
макар че съвсем леко го ударих. То не беше мъртво, то си продължи, но по
колата имаше сериозни щети. Когато видиш куче, дали чуваш нещо или се
опитваш всячески да не го удариш, мисля, че е по-сериозно това да избегнеш
удара отколкото … Няма как да помня преди 20 години дали съм чула шум.
Когато спрях, аз слязох най-вече за да видя какво съм закачила. Да не
би да съм ударила куче, това ми е притеснението. Като видях, че няма
някакъв сериозен удар, видях че ми го няма халогена. Халогенът го нямаше
на мястото където спрях. Изцяло го нямаше халогена. На мястото, където
трябваше да бъде левия халоген, нищо нямаше, имаше празна дупка.
Споменах преди малко за решетката на десния халоген, която решетка
изпадна при излизане от паркинг.
На въпроси на адв. П.:
Това става за някакви части от секундата, нещо се разхвърча. Аз затова
си помислих, че е бил някакъв кашон или щайга. Нещо хвръкна, но какво
точно беше, няма как в тая тъмница да се види.
СЪДЪТ, с оглед задълженията си за изясняване фактическата
обстановка по делото, намира, че следва да бъдат прочетени обясенията на
подсъдимата, дадени в качеството й на обвиняем в хода на досъдебното
производство, поР. което и на основание чл. 279, ал.1, т. 3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на подс. С. Д. Ф., дадени в протокол
за разпит от 14.07.2021 г., находящи се в т.1 л.59 от ДП.
/Прочетоха се!/
ПОДС. Ф.: Да, това е точно така.
На основание чл. 279 ал .1 т. 3 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на подс. С. Д. Ф., дадени в протокол
за разпит от 27.08.2021 г., находящи се в т.3 л.359-360 от ДП.
/Прочетоха се!/
ПОДС. Ф.: Първата част, касаеща това, че нищо не съм видяла, че
нищо не съм ударила, както обясних, е под давление на моя тогавашен
12
адвокат. Цитирам първия. Вторият е малко по-възрастен и има опит с ПТП,
макар и от другата страна. Въпросният адвокат няма никакъв опит в
наказателни производства и ме посъветва да кажа, че нищо не съм видяла, не
съм удряла, не съм видяла спрели коли и т.н. Оттам нататък всичко, на първо
място зададената на круиз контрола скорост, това е вярно. За изпреварването
е вярно, аз никога, камо ли на Аспаруховия мост няма да предприема
изпреварване. Всичко друго - отклонението на Харамията към с. Бенковски е
вярно. Включително някои неща ги бях забравила, това за заплахите и
ужасното отношение на цивилните полицаи и това, че ни държаха прави 2-3
часа. Всичко, с изключение на часовете, които съм показвала на телефона, те
няма как да бъдат променени. Всичко друго, аз съм казала и на
разследващата, че беше тъмно. Тя сподели, че са били откраднати кабелите.
Всичко останало е вярно. Естествено, който и да е човек, аз не съм такъв
изверг да не се притесня, независимо кой, дали аз, дали някой друг, че е
ударен някой. Но и цивилните полицаи и разследващата директно ни
обвиняваха, едва ли не че сме я убили. Това беше невероятен стрес и тормоз.
Показанията, които казвам, че са дадени изцяло от притеснение и
вследствие на заплахите, тази част е вярна дотам, докъдето не съм споменала
първо, аз го съм забравила този момент, че съм ходила до Бенковски за яйца.
Категорично, искрено мога да кажа, че при тоя разпит аз го бях забравила.
Тотално го бях изключила първо, че не е имало отношение към Аспаруховия
мост и второ, съм била потресена, че човек е ударен и че нещо се е случило.
На въпроси на съда:
От 2006 година работя като преводач на свободна практика,
включително и съдебен преводач. Във Варна съм превеждала само в няколко
полицейски управления. В този съд не съм превеждала.
По отношение на здравословното ми съС.ие преди повече от 5 години
ми се наложи поР. много висока степен на коксартроза да направя смяна на
тазобедрена става. След което съм освидетелствана с ТЕЛК с намалена
работоспособност. Миналата година ми се наложи да сменя и лявата става,
отново по същата причина. В момента съм със 75 процента
нетрудоспособност, което за устните ми преводи, като съдебен преводач и в
полицейските управления, малко затруднява нещата, защото там обикновено
се стои дълги часове на крак, при недотам добри условия. Тази работа, доста
13
голяма част съм я прехвърлила на сина ми, който ме замества по такИ. устни
ангажименти, естествено, ако неговата компетентност позволява.
Семейното ми положение е разведена от преди повече от 10 години. С
И. не бих казала че живеем на семейни начала. Лятото сме изцяло на Камчия.
Там имаме каравана и от юни до края на септември сме на Камчия. Майка ми
живее във Варна и тъй като тя живее сама доста често се налага да идвам до
Варна да й помага, да й напазарувам, да й купя лекарства. Слава Богу жИ. и
здрава е.
Големият ми син е на 34 години. Малкият ми син е в Холандия,
завършва магистър. Той е на 26 години.
По отношение на мен като човек бих казала, че съм изключително
трудолюбив, изключително съвестен човек. Съдебните дела ми станаха, не
бих казала хоби, но много ме вълнуват, защото има всякакви съдби. Повечето
случаи в софийските съдилища ни викат на наказателни производства за
сериозни престъпления, също и за недотам сериозни престъпления с трева и
наркотици, където не само за една майка, но е покъртително да видиш един
млад човек да влиза в затвора. Включително имаше един случай на строг
тъмничен режим, който 4-5 години не може да излезе. Затова ме вълнува
толкова много, тъй като се чувствам съпричастна по някакъв начин, да се
опитам да помогна. Не във всеки случай става въпрос за престъпници, в
повечето случаи са сложни и комплексни обстоятелствата. За това тази
работа ме ангажира лично и аз считам, че съм изключително съвестен човек.
Не бих излъгала, не бих откраднала. Аз да видя, че нещо се случва, дори да
видя, че някой бие куче или блъскат, защото напоследък това са много чести
престъпления... Да не говорим за случилото се с Милен Ц. и с тия невинни
млади хора в София. В тоя ред на мисли аз съм имала хора, с които съм
работила в пробация и в личен план съм имала хора с пробация. Това за мен
категорично каквото и да става, дори да имаш рожден ден, не можеш да
пиеш предишната вечер, камо ли наркотици, трева, и да се качиш и да
шофираш. Аз не мога да си представя такава ситуация.
Затова, след случилото, особено на 14-ти, когато отидох да ми връчат
административен акт за нарушение и г-жа Апостолова ми каза - „Да знаете,
че жената е починала.“ Така ми го каза все едно, че аз трябва веднага да се
почувствам за виновна и да се призная за виновна, и не знам какво очакваше
14
да кажа, но така прозвуча.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимата.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат материалите от ДП, а
именно протоколите за оглед на местопроизшествие, за следствен
експеримент, както и другите документи, приложени по делото.
На основание чл.284 от НПК СЕ ПРЕДЯВЯВАТ на страните
веществените доказателства по делото.
ПОДС.Ф.: Това е халогена и държача.
ПРОКУРОРЪТ: Прокуратурата няма искания по доказателствата.
АДВ.Г.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Ш.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. С.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. П.: Нямаме искания по доказателствата.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поР.
което не се налага събиране на нови доказателства, с оглед на което ОБЯВИ
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО и на основание чл. 291
от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, като представител на ОП – Варна, поддържам предявеното
обвинение срещу С. Д. Ф., родена в гр. Силистра, ЕГН **********, затова, че
на 02.08.2020 г., в град Варна, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Тойота" модел „Хайлендер", с рег. № СВ 00 16 КК,
нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и с това
е причинила по непредпазливост смърт на Св. Р. Станева - пешеходец, като
деецът след Д.ието е избягал от местопроизшествието, с което е осъществила
състава престъпление по чл.343, ал.3, б."б", вр. чл.343, ал, 1, б. "в", вр. чл.342,
ал. 1 от НК.
Като представител на обвинението, смея да кажа, че всички събрани
доказателства, както в хода на досъдебното производство, така и тези, които
бяха събрани в проведените съдебни заседания в хода на съдебното
15
следствие, считам, че по безспорен начин подкрепят предявеното обвинение
по отношение на подсъдимата, а именно, че тя е извършила това Д.ия с висока
степен на обществена опасност, с което по непредпазливост е причинила
смъртта на пострадалата пешеходка Св. Р..
От самото начало пред разследващите органи и пред прокуратурата
стояха два основни въпроса, а именно - първо да докажем, че процесният
автомобил, собственост на подсъдимата, който се установи, че именно тя е
управлявала вечерта на 2.08 2020 г., е именно автомобилът, който е причинил
телесните увреждания на пострадалата, впоследствие починала пешеходка.
Следващият въпрос, който стоеше пред разследващите органи, да докажем, че
това произшествие е предизвикано именно поР. поведението на подсъдимата,
тоест, че тя е нарушила основни правила от ЗДвП и точно това е била
причината да последва удар по пресичащата жена и съответно да се стигне до
нейната смърт.
В тази връзка бяха разпитани свидетели, бяха назначени 15 на брой
експертизи. Разбира се основно заслугата за установяване на автомобила,
който е причинил катастрофата, се дължи на бързите действия на
полицейските органите, проведените от тях издирвателни мероприятия. Още
вечерта е бил установен автомобила. Характерно е това, че в страната има
само 14 автомобила от този модел и съответно по засечките на камерите се
установява, че това е автомобила, собственост на подсъдимата. Още на
следващия ден, като са установили къде се намира процесната кола,
разследващите органи са взели всички мерки да я запазят, да я вземат и
съответно да бъдат назначени експертизите, които да докажат това ли и
колата, която е участвала в ПТП или не.
Няма да пресъздавам фактическата обстановка, преди малко
подсъдимата разказа подробно. Тя е описана също в обвинителния акт, а
именно, че вечерта към 20:50 час е била блъсната жена на Аспарухов мост
взети са всички мерки да бъде запазено произшествието. В този смисъл чухме
показанията на свид. К. и на неговата съпруга. От произшествието са иззети
части от автомобила, пластмасови, тези, които преди малко предявихте в
съдебно заседание, и благодарение на това и бързите действия на полицията
се стига до бързото установяване на колата.
След изземването на автомобила и всички веществени доказателства,
16
както и с оглед показанията на свидетелите, разпитани по случая, са били
назначени, както вече казах 15 експертизи. Тези експертизи - трасологически,
съдебни технически и медицински комплексни, допълнителна
трасологическа, допълнителна автотехническа експертиза, по безспорен
начин доказаха, че именно подсъдимата, управлявайки автомобила “Тойота
Хайлендер“, е причинила произшествието. Всички бяхте свидетели на
разпитите на вещите лица, бяха разпитани абсолютно всички, по искане на
подсъдимата и на нейната защита. Още в изложението на д-р Д., който е
правил аутопсията, той безспорно посочи, че именно телесните увреждания,
които са причинени на пострадалата и са довели до нейната смърт, са
причинени именно от такъв автомобил - висок, който е причинил удара в
лявата страна на пострадалата. Има начупени ребра, силен удар в главата,
лошо счупване на левия крак и т.н. Допълнително, в изготвената
допълнителна автотехническа, трасологическа и съдебномедицинска
експертиза, съвсем конкретно вещите лица проф. С., проф. д-р Радойнова и Е.
А., трасологът, доказаха, че уврежданията, причинени на пострадалата, са
именно от този автомобил. На стр.6 от обвинителния акт подробно съм
описал причинените увреждания, няма да ги зачитам. Те са изведени от
именно тази комплексна съдебномедицинска, автотехническа и
трасологическа експертиза, както и от допълнително назначената
трасологическа експертиза, така също и от резултатите от проведения
следствен експеримент. В заключението на д-р Радойнова тя съвсем ясно,
точно и конкретно посочи механизма на удара на автомобила върху
пострадалата, нейното съС.ие, движението, позата, в която е била, както и
конкретно посочи дори кои наранявания от кои части на процесната кола са
били причинени. В тази експертиза беше посочено и приблизителна скорост
от в. л. С., с която се е движил автомобила. Там в заключението си и
трасологът в.л. Е. А. също посочи, че установените следи по бронята на
процесния автомобил, по левия ъгъл на бронята са именно от протрИ.ето на
бронята в дънките на починалата. Оттам нататък съответните технически и
трасологически експертизи доказаха, че иззетите части от решетката на
преден ляв халоген са именно едно цяло с държача на този халоген и със
самия халоген. В първата експертиза вещото лице посочи, че тези части са
едно цяло, като не можа конкретно да посочи, че тези части са от този
халоген, приложен към делото, което наложи допълнителната експертиза,
17
която посочи по безспорен начин, че този халоген е именно на този автомобил
и че следите, оставени по халогена и неговите части, счупената решетка и
държача, са именно такИ., каквито са оставени по бронята на автомобила.
Всички тези събрани доказателства сочат едно, че именно автомобилът,
собственост на подсъдимата, е участвал в произшествието, че той е причинил
уврежданията на пострадалата и те съответно са довели до нейната смърт.
Оттук нататък стоеше втория въпрос, да изследваме какво е било
поведението на подсъдимата, какво тя е нарушила и нейно виновно поведение
ли е довело до този резултат, а именно по непредпазливост да причини смърт
на пешеходката. В тази връзка отново разследващите органи и прокуратурата
стъпи на показанията на свидетелите, разпитани във видеоконферентната
връзка, на показанията на полицейските служители, които първи са се
отзовали на местопроизшествието и са направили всичко възможно да го
запазят и съответно да отклонят движението встрани, за да не пострадат хора
или да не настъпи друго ПТП. Въз основа на тези показания и изготвената
авто-техническа експертиза се установи следното:
Както и в своите обяснения днес подсъдимата посочи, тя се е движила в
дясната лента на пътното платно в посока Варна - Бургас. В комплексната
експертизата проф. С., вещо лице, в заключението си направи извод, че най-
вероятно автомобилът се е движил с около 60-62 км/ч, той посочи точно, че
тази скорост се определя не от момента на удара, въз основа на спирачни
следи или на нещо друго, тъй като такИ. не са открити изобщо на
произшествието, а разделяйки времето, в което се е движил автомобила от
момента на пускане на движението на Аспарухов мост до момента на удара,
който редуцираме от показанията на свид. Б. К., който бе разпитан във
видеоконферентна връзка. Лично моето мнение е, че скоростта на автомобила
е била по-голяма, но за добро или за зло прокуратурата няма възможност да
докаже каква е била скоростта на процесния автомобил. За нея можем да се
съдим единствено по причинените увреждания по автомобила и причинените
наранявания на пострадалата. Разбира се това е твърде сложна експертиза, на
този етап тя не би могла да бъде извършена. По тази причина и обвинението
по отношение на подсъдимата не е за превишена скорост, а за това, че тя не е
направила всичко възможно да се съобрази с пътната обстановка, с
конкретните обстоятелства на пътя, да съобрази скоростта си да бъде такава,
че във всеки един момент да съумее да преустанови движението на
18
автомобила при възникнала опасност и да не причини ПТП. Видно от
показанията на разпитания свид. К., той се е движил в лявата лента, но той се
е движил на такова разС.ие, че не е виждал колата, която е била пред него, а
това е бил именно автомобила на подсъдимата, който се е движил в дясната
лента. В показанията свидетелят сочи, че отнякъде се е появила падащата
жена. За него тя се е появила леко вдясно на пътното платно. Той веднага е
преустановил движението, макар че по неговите показания и показанията на
съпругата му, той също не е управлявал автомобила точно с 50 км/ч. Самият
той посочи, че са бързали, но се е стремял да спазва прилична скорост.
Никъде няма данни и от свидетелските показания, и от впоследствие
назначените експертизи, а и в обясненията на подсъдимата не намираме
такИ., че пред нея имало друг автомобил. Смея дори да кажа, че от събраните
доказателства няма как да е имало друг автомобил, защото нямаше да се
стигне до този резултат. Движейки се в дясната лента, наближавайки изхода
на Аспарухов мост, защо подсъдимата е отклонила вниманието си, не е
правила всичко възможно да контролира движението на управлявания от нея
автомобил, това не можем да кажем, но всички експертизи и СМЕ и
комплексната и трасологическата, сочат на едно, че пострадалата пешеходка е
пресякла пътното платно отдясно наляво. Т.е. тя е навлязла в обхвата на
видимост на подсъдимата приблизително на около 70 метра. В експертизата е
посочено, че тя, подсъдимата е можела да види пешеходката от разС.ия от
между 46-50 до 70 и няколко метра. Отделно зададох въпрос на вещото лице,
тъй като знаем обстановката, не е работило осветлението, почти е било тъмно,
какъв е обхвата на късите светлини на автомобилите по принцип. Там също е
посочено, че всички автомобили, поне така каза проф. С., осветяват разС.ие
пред автомобила между 50 и 70 метра. В комплексната експертиза той
изчислява, че ако подсъдимата се е движела със скорост от 60 км/ч, каквато
той приема че тя е имала, то пострадалата не попада в опасната зона и
подсъдимата е имала всяка възможност да възприеме пресичащата жена и да
предприеме мерки да избегне удара с нея. Дали ще завие наляво, дали
надясно, дали ще успее да преустанови движението на автомобила, но тя е
имала такИ. възможности и това по безспорен начин се установява от
събраните доказателства по делото.
Още нещо ще посоча. Може би имаше смисъл да коментираме доколко
пострадалата е попаднала в опасната зона, ако ударът беше причинен с дясна
19
предна част на процесния автомобил. Но за съжаление ударът от автомобила е
причинен с предна лява част. Знаем, че пешеходката е била под въздействие
на алкохол. Пешеходката е пресекла цялата лента, не е била възприета от
подсъдимата, нямало е нищо, което да възпрепятства видимостта на
подсъдимата към пресичащата жена и в последния момент, без да предприеме
никакви действия да предотврати удара, подсъдимата удря пешеходката с
преден ляв калник, събаря я. Причинени са щети на автомобила, въпреки това
обаче тя не спира. Разбира се това е нейна защитна позиция, че вдясно на
островчето имало автомобили и че не е имала възможност да спре там, тъй
като потокът е бил твърде интензивен, което обаче противоречи на
показанията, които дадени от свид. Б. К.. Той, виждайки падащата жена на
платното, успява да спре, въпреки че се движи в лявата лента и жената пада
почти пред него. Успява да предотврати и движението на другите
автомобили, идващи отзад. В същото време успява да уведоми и полицейски
служител, който се намира отсреща на другото пътно платно и участва в
предвидените мероприятия да не бъде допускано движението в посока от
Аспарухово, от Бургас за Варна. Всичко това сочи на това, че е нямало
такова интензивно движение нито зад автомобила на подсъдимата, нито пред
него. И нищо не е било в съС.ие да й попречи тя да направи всичко
необходимо, за да не бъде ударена пешеходката.
По отношение експертизите, които сочат, че няма следи от кръв по
автомобила, няма видими следи от автомобила върху пострадалата, ще посоча
следното: Всички сте виждали автомобила, има го на снимка.Това е един
здрав автомобил, мощен, висок. Самият проф. С. в даденото от него
заключение посочи, че не може и да има никакви побитости по автомобила,
тъй като там, където се съединява предната част на колата с левия калник и
под калника, тези автомобили са изключително здрави. Тоест и с по-висока
скорост да беше ударена пешеходката и по-едър, по-тежък човек да беше
ударен, повреди по тази част на автомобила нямаше да има. Повредите са
настъпили единствено долу, където са пластмасовите части, а именно бронята
на автомобила, решетката на левия халоген, държача и самия халоген, които
показахте. И всички тези части са използвани, за да бъде установен
автомобила на подсъдимата и които безспорно сочат от няколко изследвания
по трасологичните експертизи, че именно този автомобил е причинил удара.
В този смисъл считам, че предявеното обвинение по отношение на
20
подсъдимата е най-правилно, а именно, че тя не е съобразила поведението си,
не е спазила изискванията на чл. 20,ал. 2 от ЗДвП и не е предприела всички
възможни мерки, които е могла да предприеме, за да не бъде допуснато това
тежко произшествие.
Преди малко зададох въпрос на подсъдимата закачила ли е този пакет
или вещ, което е забелязала пред автомобила си, на около 70 см в нейната
лента от разделителната линия, както се изрази. Тя не отговори на този
въпрос, но каза, че го е закачила. Имайки предвид конструкцията на
автомобила, виждате и халогена и държача, и парчетата от решетката са там,
за да се постигне този резултат, този халоген да се строши, държачът,
решетката, ударът е бил много силен. Не случайно именно левия крак на
пострадалата е строшен и напълно раната е открита. От тази травма са и
именно установените кървави петна по платното, когато е бил извършен
огледа. Казвам това, за да подчертая, че абсурдно е подсъдимата да не чуе
този удар, да не чуе строшаването на левия халоген и решетката, камо ли пък
стигнало се до обстоятелството, че самата броня имаше лека деформация,
което е установено и при допълнителния оглед и при следствения
експеримент. В този смисъл аз лично считам, че ударът е бил доста силен,
имайки предвид, че жената е била нисичка, слабичка и въпреки това върху
нея са причинен такИ. травматични увреждания. Този удар не би могъл да
убегне на вниманието на водача, освен ако той не иска да го възприеме. Няма
как да стане. Един картон, който не стърчи над бронята на автомобила, ако
минеш над него, ще чуеш много характерен звук. И всеки средно
интелигентен водач ще спре, ако не друго, да провери дали има поражения на
неговия автомобил. Подсъдимата твърди, че не e чула никакъв характерен
звук при съприкосновение с обекта, който тя е видяла на Аспаруховия мост и
по тази причина не е спряла. Това разбира се противоречи на всички
останали събрани доказателства по делото и именно това дава и основание на
прокуратурата да обвинява подсъдимата по квалифициращия текст, а именно,
че напуснала произшествието. Тя продължила по магистралата. Твърди, че е
спряла, погледнала, не можа да обясни там ли е бил халогена, не е ли бил,
какво е липсвало, какво не. Въпреки това тя не се е върнала, не е
телефонирала, не е направила нищо, за да установи истината. За мен ударът,
който е последвал между автомобила и пострадалата, меко казано би
причинил силно безпокойство във всеки водач.
21
Действително има и някои обстоятелства в нейна защита, а именно,
пострадалата е пресякла на място, където е забранено да се пресича. Това е
така. Но това в никакъв случай не оневинява действията на подсъдимата, тъй
като сигурно за трети път ще посоча, че нищо не и е пречило тя да възприеме
пешеходката от нужното разС.ие и да предотврати настъпването на удара.
Както вече посочих, пешеходката е пресичала отляво надясно и удара не е с
десния калник, тоест няма никаква изненада. Още повече тази жена е с
алкохол. Тя не е тичала на спринт през платното, тя е прескочила
мантинелата. Тръгнала е, пресякла е 2 метра пред автомобила и с левия
калник е последвал удара и то именно заР. виновното поведение на
подсъдимата. Тук ще посоча допълнително и това, че това не би се случило,
ако пред подсъдимата имаше автомобил, който би ударил пешеходката и
впоследствие тя да я възприеме като паднала на земята. Това са обяснения
нейни, които са в интерес на нейната защитна теза, но те не кореспондират с
нито едно от останалите събрани по делото доказателства и с назначените
експертизи.
Ще си позволя едно отклонение относно разкрИ.ето на процесния
автомобил и разпитвайки вещите лица, тъй като едното вещо лице,
извършило трасологическата експертиза сподели, че - да, тези части са едно
цяло, но той не може твърдо да каже дали този халоген и тази решетка са на
този автомобил. Прокуратурата щеше да има искания да бъдат разпитани
полицейските служители и други автоспециалисти, които са стигнали до
извода още когато са се запознали с парчетата по асфалта, с техните
идентификационни номера, че това е един конкретен автомобил, конкретна
марка и се е стигнало до това да бъдат установени всички останали коли и
като се засича и информацията от видео наблюдението се е стигнало до
колата, именно собственост на подсъдимата.
Считам, че всички тези събрани доказателства по безспорен начин
подкрепят повдигнатото обвинение. Считам също, че още в хода на
досъдебното производство, а и съдебно заседание и разследващите органи, и
прокуратурата направиха всичко възможно да удовлетворят исканията на
тогава обвиняемата и нейните защитници. Включително делото беше
пращано в Апелативна прокуратурата и т.н. Всички обяснения, които и днес
бяха прочетени в съдебна зала на подсъдимата, сочат само на едно, че тя се
опитва да обоснове своята защитна теза, да оправдае своите действия и да
22
избегне наказателна отговорност. За добро или за зло, тези нейни обяснения
са проверявани, назначавана е и допълнителна автотехническа експертиза,
която сочи, че няма как подсъдимата да се придвижи от Аспарухов мост до с.
Бенковски, където беше ходила да взима яйца, след това да мине и през
камерата и т.н. Това просто е невъзможно, то се доказа в съдебно заседание,
доказа го и експертизата. Проф. С. се обоснова много точно как е станало.
На още нещо ще насоча вниманието Ви. В своето желание да оневини
своето действие подсъдимата, ще се изразя много некоректно, но тя почти
беше готова и престъпление да извърши. Тя накара една възрастна женичка да
дойде тук и да лъжесвидетелства. Мен лично ми е неудобно да отделя
материали и да ги пратя на Районна прокуратура от тази възрастна жена да
бъде търсена отговорност за лъжесвидетелстване, съответно и подсъдимата за
подбуждане към лъжесвидетелстване. Няма да коментирам това. Само ще
заостря вниманието ви, че когато й зададох въпрос с какъв автомобил е била
подсъдимата, женичката съответно, тъй като това не й е казано, посочи
съвсем друго превозно средство, а не това, с което подсъдимата твърди, че е
ходила последната вечер, според нейните твърдения.
Въз основа на всичко това считам, че по безспорен начин е доказано
обвинението, предявено на С. Ф.. Законът предвижда наказание лишаване от
свобода от 3 до 15 години. Знаем, че наложеното наказание трябва да
осъществи основно целите на наказателния закон. Считам, че едно такова
наказание над минимума лишаване от свобода, именно от 4 години и 6 месеца
би изиграло най-правилна роля за превъзпитанието на подсъдимата, за
възпирането й тя да извърши други престъпления, тъй като преди малко
посочих че е възможно, и съответно да изиграе една превантивна роля по
отношение на останалите членове на обществото, основно и водачите по
пътищата. Считам, че такова наказание следва да бъде наложено на
подсъдимата с оглед нейното Д.ие, неговата висока степен на обществена
опасност. Разбира се през цялото време подсъдимата защитаваше своята
позиция, опитваше се да избяга от наказателна отговорност, затова й
поведение разбира се ние и не следва да я наказваме.
В този смисъл моля за вашето решение, да признаете подсъдимата за
виновна и да й наложите наказание в размер на 4 години и 6 месеца.
С оглед ПТП по отношение на подсъдимата следва да бъде наложено и
23
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
АДВ.Г.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
придържам се изцяло към изразеното от представителя на публичното
обвинение. Считам, че в хода на проведеното съдебно следствие пред
настоящия съдебен състав се събраха безспорни и категорични доказателства,
които подкрепят възведеното обвинение.
По отношение на наказанието, придържам се към изразеното становище
на представителя на публичното обвинение както по отношение на
наказанието лишаване от свобода, така и това по чл. 343 г от НК.
Моля да ни присъдите направените разноски.
АДВ.С.: Уважаема г-жо Председател, съдебни заседатели, от името на
моя доверител, аз считам, че в хода на досъдебното производство безспорно е
установена вината на подсъдимата. Няма да се спирам на всичко това, което
каза представителя на ВОП. Той беше достатъчно изчерпателен, както по
отношение на събраните в хода на производството доказателства, така и по
отношение на механизма на ПТП, както и по отношение поведението на
подсъдимата на пътното платно и след това. С оглед на което, аз изцяло
поддържам неговото становище също така и по отношение на това, което
пледира, за вида и размера на наказанието, и това, което предлага като
лишаване от право да управлява МПС.
Моля за вашия акт в този смисъл. Благодаря.
АДВ. Ш.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
аз изцяло поддържам становището на представителя на обвинението. Считам,
че доказателствения материал е достатъчен. В хода на съдебното следствие и
на досъдебното производство по категоричен начин се доказа виновното
поведение на подсъдимата.
Относно предложенията на прокуратурата за наложените наказания, аз
ги поддържам и считам, че е нормално и справедливо. Благодаря.
АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, уважаем съдебни заседатели, г-н
прокурор, колеги, аз, противно на държавното обвинение и на гражданските
ищци смятам, че фактическата обстановка по делото остана напълно
неизяснена, пълна с много противоречия и съмнения. Всички знаем, че за да
бъде едно обвинение доказано, то трябва да почИ. на безспорни, категорични
доказателства, които да сочат извършителя и трябва да има безспорни такИ.,
24
които да уличават по несъмнен начин дееца в извършване на Д.ието, за което
му повдигнато обвинение. В настоящия процес аз не намирам такИ.
безспорни, категорични и несъмнени доказателства, които да подкрепят по
несъмнен начин обвинението и на основание на тях да бъде постановена
осъдителна присъда.
Ще започна първо с това, че по никакъв начин не са доказа както
времето, в което е станало ПТП, така и времето, в което подзащитната ми е
била в района на местопроизшествието, и дали изобщо е била по време на
местоизвършването. За нейното присъствие на мястото свидетелстват един
халоген, намерен в района на ПТП, но той доказва само и единствено, че в
някакъв отрязък от време тя е преминала оттам. Този отрязък от време и
обстоятелствата около него остана все така неуточнен и към настоящия
момент. Трябва да се отбележи, че по въпросния халоген няма никакви следи,
които го свързват с ПТП-то. Няма наличие на кръв, влакна и други, и това е
потвърдено с множеството направени съдебни експертизи, приложени по
делото. Нищо, което да доказва, че е паднал вследствие на съпротивление с
тялото на пострадалото лице. Прокурорът изрази становище, че халогенът е
бил строшен. Ние всички го видяхме, халогенът не строшен, нито държача.
Той е здрав и по него няма увреди, просто е бил откачен и е паднал. Още от
първия документ, фигуриращ на л.1 от ДП т.1 започва разминаването във
времето на произшествието. Там е записано, че на 2.08.2020 г. в 20:44 ч. в ОД
на МВР – Варна е получено съобщение за възникнало ПТП, а в последваща
докладна записка е записано, че екип е изпратен в 20:55 часа. Също е
записано и в заключението на разследващия орган. Тоест, около 11-12 минути
20:56 – 20:57 ч. преди свид. К. да види паднало тяло на пътя и преди първото
обаждане към тел. 112, което е станало в 20:57 часа, както и около 1-2 минути
преди свидетелят да види тялото, полицейски екип вече е бил изпратен.
Свидетелят не е видял падащо тяло, а паднало тяло. В сумрака, тъмнината
може и да му се е сторило, че пада, но очевидно то вече е било паднало и е
било там, след като сигналът е бил 10 минути по-рано подаден. Щом в 20:44
ч. вече е бил подаден сигнала, от обясненията на подзащитната ми и по
свидетелски показания, потвърдени от свид. И., както и от скрийншотовете за
времената на телефонните разговори между двамата, става ясно, че С. Ф. в
20:53 ч. е била на светофара на ул. „Девня“ и тъкмо се е включила в
движението към Аспарухов мост, а първото обаждане, което свидетелства, че
25
свид. К. се е включил към движението към Аспарухов мост, е в 20:49. Това е
потвърдено от свид. И. К., както и от скрийншота на извършени телефонни
обаждания. Оттук става ясно, че нито С. е била по време на извършване на
произшествието, нито свид. К., защото и двамата са се включили в
движението на моста след сигнала за ПТП. Тези обстоятелства сами по себе
си свидетелстват затова, че свид. К. е бил по-напред в колоната автомобили
от С. Ф. и е бил пред нея.
Странен е факта, как полицаите от другата страна в посока Варна не са
чули или видели нещо, което да им направи впечатление. Все пак това е ПТП,
има шум, тяло е било отхвръкнало, по данни от експертизата, и то в тяхната
посока към мантинелата, а движението в тяхната лента е било спряно по
време на ПТП. Затова, че движението е било спряно и не е било пуснато,
свидетелстват достатъчно документи и справки, приложени по делото, както и
показанията на свид. К., който твърди, че – „От другата страна, в посока
Варна, имаше автомобили, но бяха спряни. Полицията блокира и чува хора,
които са на протеста и още не беше отворен участъка за Варна“. Това
кореспондира и с обясненията на подзащитната ми, която съобщава същото.
Свид. К. съобщава също така, че - „Беше вечер, но не беше нощ и се виждаше
и пътя, и хората, и всичко.“ - което означава, че той е бил по-рано на
местопроизшествието от С., която казва, че минавайки оттам през участъка е
тъмно, или както тя се изразява „тъмно като в рог.“
Другото противоречие. В показанията на свидетеля полицай Яни И. от
своя страна не кореспондират с показанията на фелдшерката и шофьора на
линейката. Те двамата твърдят в показанията си в проведено съдебно
заседание, че са пристигнали първи на мястото, че не е имало други хора, че
са оказали първа помощ на пострадалото лице и двамата са качили лицето в
линейката, като никой друг не им е помагал. Взели са чантата на пострадалата
с оглед установяване на самоличността й. От друга страна, ако е имало
полиция, както твърди свид. И. И. как и защо е разрешено на линейката да
вземе веществено доказателство преди да бъде извършен оглед на
местопроизшествието. Те наистина са взели чантата. При постъпването в
болницата е описана такава. После при предаването на органите на
разследването е описана под опис като веществено доказателство. При
първоначалния оглед на мястото не е открита чанта, което потвърждава
думите и действията по отношение на нея на свидетелите в линейката.
26
Свидетелят от своя страна твърди в показанията от съдебно заседание, че не е
видял да идва линейка. Прави впечатление, че от изслушаните аудиозаписи
на телефон 112 има обаждане за пострадало лице, има искане за линейка, но
няма обаждане за отзоваване на поисканата линейка, и тази, която не е
отзована и е извикана, няма данни да е дошла, след като вече е дошла
случайно преминаващата такава. Получава се едно разминаване как така свид.
И. твърди, че линейка е дошла. Свид. К. твърди, че линейка не е видял, а от
линейката твърдят, че са били първи там, но други не е имало. Това долу-горе
се случва по едно и също време, към 20:59 – 21:00 часа. По същото време е
имало едно трето обаждане към тел. 112 от неустановено лице, което пък
съобщава за недокладвано ПТП. По същото време свидетелят младши
автоконтрольор К. съобщава, че е бил на място и е предприел действия по
отцепване на района. Но пък и свид. И. съобщава за такИ. действия, но
предприети от него. Само че нито един от двамата не си спомнят други техни
колеги да са били на място.
Защо смятам, че трябваше да бъде допусната и съдебно-
аудиотехническата експертиза на записите от телефон 112, защото сега по
делото има само данни, че записи има, че са изслушвани, но нищо друго. В
експертизата посредством заключението на вещото лице щяхме да имаме
данни, от които да се ръководим за часа, секундите на обажданията, думите и
тяхната поредност. Освен това за същите аз не намирам данни в досъдебното
производство да е правен оглед на веществено доказателство в присъствието
на поемни лица и по какъв начин тези доказателства са били приобщени към
материалите по делото. Говоря за записите от телефон 112, че не са
приобщени по ДП по реда, по който е следвало да бъдат прибощени, със
съответния оглед на ВД и присъствието на поемни лица по делото. Няма
данни затова. Считам, че това е реда според закона.
Следващото обстоятелство, което считам, че следва да подлежи на
обсъждане и то много конкретно, говорим за едно превишаване на скоростта,
което в настоящата пледоария прокурорът каза, че не бил претендирал.
Всъщност с внасянето на обвинителния акт прокурорът приема, че не може да
се определи каква е била скоростта на процесния автомобил, като посочва, че
заР. това експертните изчисления са относителни и не могат да бъдат приети
за коректни. Проблемът произтича оттук, че всеки тълкува това по свой
27
начин. Аз изхождам от това, че след като няма доказателства за превишаване
на скоростта значи не може да приемем, че такова превишение на скоростта
има по отношение на подзащитната ми.
Комплексната експертиза, на която всички се позовават, аз намирам за
такава по-скоро на вероятностите и вариантите, без разбира се да
омаловажавам знанията на експертите, те все пак работят с наличните
материали по делото, но когато една експертиза не може да даде конкретно и
обосновано заключение, а работи с варианти и не може да се спре на един
вариант конкретно, който да затвърди заключението, означава, че тя не може
да бъде приета като коректно доказателствено средство и акта на съда не
може да почИ. на нея като годно доказателство. И все пак тази експертиза
следва да бъде обсъдена. Следва да разгледаме предоставените в експертизата
варианти, а именно – експертизата приема за възможни 2 варианта с превес на
един, който вещите лица приемат за по-достоверен. Бих обърнала внимание
на думата по-достоверен, а не на достоверния, а именно този, в който се
твърди, че за да се случат обстоятелствата от фактическа обстановка, трябва
автомобилът на С. Ф. да е изпреварил автомобила на свид. К., като се твърди,
че тогава и само тогава, тя е можела да бъде участник в случилото се ПТП.
Вариант 1-ви - свид. К. се качил на моста преди С. Ф., след което е бил
изпреварен от нея и до мястото на произшествието се движел непосредствено
зад нея. По данни, налични в делото, свид. К. се качил на моста в 20:49 ч., С.
в 20:53 часа. Той е карал със скорост над ограниченията за участъка. По
негови показания, дадени в съдебно заседание – „Аз се движех в лявата лента
със скорост 60-70 км/ч. Мисля, че карах в лявата лента, в посока Бургас.
Пътят в този момент беше блокиран заР. манифестацията и чакахме да се
отвори. Имаше много коли един зад друг в посока Бургас. Тази жена,
пострадалата, беше в моята лента. Падна встрани на моя автомобил. Пред мен
имаше много други автомобили. Считам, че точно тези показания
елиминират възможността С. да е изпреварила свид. К.. Тя не е имала никаква
възможност да го изпревари, защото той е управлявал автомобила си в лявата
лента, при завишена скорост и при множество други автомобили в двете
ленти и приоритетно в лявата, по свидетелски показания. На всичко отгоре тя
се е движела 4 минути след него. Считам, че всички тези изложени данни
абсолютно елиминират възможността свид. К. да бъде изпреварен от С. Ф..
28
Разгледани са и вариантите за видимостта на С. към пешеходката.
Вариант 1-ви - непосредствено преди ПТП пред автомобила не е имало друг
автомобил, който да ограничава видимостта към пешеходката. Този вариант
допуска, че С. е можела да види пешеходката. Само че описаната от вещите
лица предприета маневра за изпреварване говори за друго, а именно за
автомобил, заР. който е предприета такава маневра.
Вторият вариант вече говори затова, че преди ПТП пред автомобила
имало друг автомобил, който да ограничава видимостта на пешеходката.
Този вариант допуска, че С. е имала намерение да изпревари предния
автомобил, както и вероятно изпреварила автомобила на Б.. По някаква
причина обаче не била предприела изпреварването преди момента на удара.
Например, поР. автомобили в лявата лента. Тук според мен, ситуацията става
още по-заплетена, вместо да се изясни. Твърденията са, че пострадалата е
ударена на разделителната линия, един вид по средата между двете платна, и
тялото е отхвърлено от това място чак до мантинелата вляво и надолу. Свид.
Б. казва, че тялото е паднало вляво от него в лявата лента, а той е бил в лявата
лента. Видял е падаща сянка вляво от него. Според мен така описан удара е
буквално невъзможен. Ако той е бил в лявата лента, непосредствено зад С., а
С. в дясната, то няма как тя да е предприела маневра за изпреварване на друг
автомобил, защото лявата лента е била заета от автомобили. Ако приемем, че
двата автомобила са се движили паралелно, всеки в своята лента, и този
вдясно се е доближил до разделителната линия, то тогава тялото отхвърлено
отдясно наляво щеше да падне под автомобила на този вляво, а не вляво
надолу от мантинелата. Дори и да приемем варианта, в който са се движили
малко един зад друг, ситуацията отново остава непроменена. Ако приемем, че
все пак е възможен този удар, то този удар трябва да е бил невероятно силен,
за да може да отхвърли с такава мощ тялото от средата изцяло вляво и
надолу, и по автомобила да няма никакви следи от удара. Считам, че това е
напълно нелогично. Но пак опираме до това, че как би бил възможен да се
случи на осевата линия, ако в лявата лента е имало колона от коли, които не
позволяват подобна маневра изпреварване. Въпреки всички налични по
делото доказателства за натовареност в двете ленти експертите възприемат
варианта, в който непосредствено пред автомобила на С. не е имало друг
автомобил, който да ограничава видимостта й. Това с нищо от
обстоятелствата по делото не кореспондира с действителната фактическа
29
обстановка. Не намирам логика да се даде превес на този вариант, защото той
не кореспондира с наличните обстоятелства. Самият факт, че експертите са
приели, че Ф. е предприела изпреварване на автомобил пред нея и по някаква
причина не е предприела маневра за изпреварване, свидетелстват, че
автомобил пред нея не е имало, защото ако нямаше какво щеше да изпреварва
и поР. що ще извършва тази маневра. Друг е момента, в който считам, че тя не
е изпреварвала никой, най-малкото свид. Б., който както стана ясно е бил
изцяло в лявата лента и тя не е имала реалната възможност да го изпревари.
Ще разгледаме възможностите, представени в експертизата, за
избягване на произшествието.
Вариант 1-ви - липсата на автомобил, ограничаващ видимостта, отчетен
като по-вероятен, противно на всичко по делото. При определената скорост
на автомобила 61.38 км/ч, неустановена по никакъв начин, приета за
относителна, а некоректна, дори описана като такава още в обвинителния акт,
Ф. не е имала възможност да избегне удара. Експертите твърдят, че ако
скоростта е била 50 км/ч водачът Ф. ще има възможност да избегне този удар.
Това, че не са отчети отново натовареността на движението, автомобилите,
движещи се в колона, която определя скоростта на всички по реда в колоната.
Вариант 2 говори за наличие на автомобил, ограничаващ видимостта.
Странно приет за по-малко вероятен, предвид, че самите експерти приемат,
че има предприето изпреварване на автомобил, който е пред С.. При втория
вариант с автомобил, ограничаващ видимостта на водача, след него отС.ието
на автомобила до мястото на удара в момента на открИ.е на видимост към
пешеходката е по-малко от дължината на опасната зона за спиране, както при
определената скорост на автомобила, така и при скорост 50 км/ч.
Следователно, Ф. не е имала възможност да избегне удара чрез спиране и
при двете скорости на автомобила. И автоматично, следвайки заключението
на експертизата, навлизаме в института на случайното събитие, случайното
Д.ие по смисъла на чл.15 от НК, съответно липса на основание за ангажиране
на отговорността на водача, защото има липса на нарушаване на императивни
норми. Водачът нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди последиците от
действията на другия участник, а и не е могъл да предотврати настъпването
им. В случая всичко сочи, че произшествието се дължи на поведението на
починалото лице, а не на това на водача, тъй като се установява липса на
30
противоправно поведение от негова страна и няма безспорни категорични
доказателства за нарушаване на ЗДвП.
В съдебно заседание експертите дадоха още отговори по заключенията
си и оттам стана ясно, че според тях има един въпрос, който не може да бъде
изяснен с нужната точност. Според времето, което сочи свид. Б. за качването
си на Аспарухов мост, би следвало той да се е движил преди процесния
автомобил. В следващия момент вещите лица приемат, че след като той е
видял падането на тялото на пострадалата, означава, че се е движил след
процесния автомобил, непосредствено към момента на това събитие. Това
показва, че или времето, посочено от свидетеля, не е точно, или действително
той в този час се е качил на моста, бил е пред процесния автомобил, но в
движението по моста процесният автомобил го е изпреварил. Този неизяснен
въпрос аз намирам за изключително важен и съществен, и ако на него не
може да бъде отговорено с прецизна точност всичко останало остава в
сферата на предположението. Каквито според мен са и останалите други
нелогични варианти, при които вещите лица от една страна приемат, че е
нямало автомобил, ограничаващ видимостта на Ф., от друга пък приемат, че
пред нея имало автомобил, който тя се е канила да изпревари, но се е
отказала. В стремежа си да обосноват нелогични заключения вещите лица
навлязоха в един доста, бих го нарекла, доста объркан режим на обяснение и
споделят, че изпреварването на автомобила не трябва да се прима като чак
толкова вероятен вариант, защото 2 пъти се подчертава, че съпругата на свид.
К., И. К., е казала, че на моста се кара с 50 км /ч, което специално единият от
експертите го карало да мисли, че не е изключено Б. да се е движил зад
процесния автомобил със същата скорост. Идва ред на това, кое ние да
приемем за вярно – имало ли е или не имало изпреварване, кой в коя лента е
бил, след като свид. Б. споделя, че е бил в лявата лента, Ф. в дясната. От една
страна се твърди, че Б. е бил преди С., твърди се, че тя го е изпреварила,
после се казва, че този вариант не трябва да се приема за чак толкова
вероятен.
Допълнителната експертиза е абсолютно несъстоятелна. Там вече има
развита абсолютно теория на вероятностите, непочИ.щи на нищо налично във
фактите и обстоятелствата по делото. Единственото логично нещо в
заключението на вещите лица и отговора на проф. С. в съдебно заседание е
това, че – „Попадането на пешеходец в осветената зона е съпоставено с
31
излизането му за неподвижно препятствие, намиращо се на пътя. Времето е
избрано по статистически данни с експеримент с множество водачи. При тези
пътни условия, появяването на пешеходец в осветената зона от фаровете на
автомобила е равностойно на появяването му иззад обект, ограничаващ
видимостта. Посочи и времето за реагиране на водача, за случай на излизане
на пешеходец на пътното платно, в участък, където преминаването не е
разрешено и зад неподвижен обект, ограничаващ видимостта, което
елиминира противоправността на Д.ието. Причина за произшествието е
обстоятелството, че начинът на пресичане на пешеходката е поставил водача
в положение, в което той не е имал техническа възможност да избегне удара
чрез спиране и в двата, разгледани в експертизата варианти на видимост на
пешеходката. Необходимо е да се наблегне на факта, че установената
концентрация на етилов алкохол на пострадалата при приживе взета кръвна
проба е 2.3 промила е твърде голяма за организъм с ниско тегло, тогава и
въздействието върху централната нервна система, както са описали вещите
лица, върху двигателните функции и рефлексите, са силно смутени.
Ще се върна отново на експертизата и коментара по отношение на
камерата в с.Приселци, заснела автомобила на С. Ф. в 20:18 ч.
Първоначалната експертиза приема това, че е възможно от качването на С. на
Аспраухов мост до преминаването през първа камера в с. Приселци да е
изминало времето от 20:55 до 21:18 часа. Да, напълно е възможно, защото аз
си направих труда лично да засека времето, разС.ието, отбИ.ето и престоя, и
съм го записала по часове, по минути и по секунди. Експеримента с времето
на тръгване и достигане до първа камера на с. Приселци, с отбИ.е през с.
Бенковски, отговаря на истината и е напълно възможно да бъде за времето,
описано от С., а именно от 20:53 до 21:18 ч. Това кореспондира с показанията
на свид. И. и на свид. Г.. Не мисля, че има основание да се съмняваме в
свидетелите, особено в свид. Г., наречена от г-н прокурора „възрастна
женичка“, на която не заслужава да бъде повдигнато обвинение за
лъжесвидетелстване. Да, не заслужава, защото тя не е лъжествидетелствала. В
тази си част комплексната експертиза почИ. на действителната фактическа
обстановка, но като цяло същата е по-скоро такава на вероятностите, защото
самия факт, че има няколко варианта, говори затова, че има съмнение по
отношение на действителната фактология и докато тя все пак почИ. на част от
фактологията по делото, допълнителната такава е направо абсурдна и напълно
32
противоречи на първата.
Друго. Предполагам експертите трябва да са запознати със здравината
на автомобилите, особено новите такИ.. Считам, че единият от тях не
изглеждаше да е съвсем наясно по отношение на спецификите на новите
автомобили и тяхната здравина. Освен това процесният автомобил е
предназначен за Американския пазар и не съм убедена в компетентността на
„Тойота България“ по отношение на круиз контрола. Те са дали някакъв общ
отговор, приложен по делото, с общи характеристики, но не са се съобразили
с характеристиките на автомобила и за къде е произведен.
Г-жо Председател, абсолютно намирам, че подзащитната ми не е
извършила Д.ието, в което я обвинявате. Ще кажа едно клише, което обаче
считам, че в случая е с голяма сила и давност - по-добре едно неразкрито
престъпление, отколкото невинен да бъде осъден и да понесе последствията
от действията на някой друг. Мисля, че така и няма пълна яснота какво точно
се е случило във фаталната вечер, но знам едно със сигурност, подсъдимата не
е причинила смъртта на пострадалата. Имам чувството, че попаднахме в една
хипотеза да бъдеш на неправилното място в неправилното време, но това
никого не е направило престъпник. Дори и да приемем, че има случайно
събитие, то абсолютно покрИ. тази максима и изключва противоправността
на Д.ието.
Още малко за разминаванията в материалите. Ще се върна в една от
експертизите, в която е описано, че по дрехите на пострадалата има наличие
на гипс. Как се е появил не е изследвано. Какво е правила тази жена около 2
часа в района, как е стигнала до мястото, където е станало произшествието
също. Шофьорът на линейката заяви в съдебно заседание, че мисли, че тази
жена е прескачала мантинелата и е паднала. – „Аз си карах в лявата лента.
Жената предполагам, че мантинелата е прескачала и е паднала. Предполагам,
че е прескочила и е ударена от нещо.“ И шофьорът и фелдшерът, и двамата
заявяват едни и същи обстоятелства, а именно на връщане от Варна, след като
са оставили техен пациент, виждат нещо черно на земята. Даже са помислили,
че е животно. Водачът на линейката е спрял и двамата са видели, че е човек.
оказали са първа помощ, натоварили са човека в линейката и са го
транспортирали до съответната болница. Фелдшерката казва в свидетелските
си показания – „Ние бяхме първи там. ..Мисля, че някъде около отбивката на
33
излизане от завоя. …. Нямам спомен да са ни спирали. … Аз бях много
изненадана, че виждам човек, то там хора не минават, никога не сме виждали
човек там.“ Шофьорът каза почти същото - „В последния момент в лявата
страна видяхме, че имаше жена на земята. Спряхме, свалихме носилата,
качихме я в линейката и минахме под моста и в обратна посока.“ Това са
хора, които се предполага, че са виждали не едно ПТП. Предполага се, че
имат набито око и няма причина да се съмнявам в думите им. Прави
впечатление, че не са били разпитани в един по-ранен етап, а чак след
настоятелното искане от страна на тогавашните защитници на подзащитната
ми. А те са важни свидетели, според мен, но дори и в съдебна фаза имаше
възражение, че техните показания не са от съществено значение. Но аз мисля,
че са и то доста важни, защото не потвърждават версията, изложена от
свид.И.. Показанията на свид.И. не кореспондират с показанията на
фелдшера и на шофьора. Твърдят, че са пристигнали първи, че са натоварили
пострадалото лице само двамата, без чужда помощ, взели са чантата.
Свид. К. от своя страна твърди, че не е видял линейка. Той съобщава
също така, че не е видял и друг автомобил да преминава в момента на
спирането си, което противоречи в два пункта. Преминало е БМВ, което е
съборило единия конус, както и съобщава, че движението е било интензивно,
колите са се движили в 2 колони при известно завишение на скоростта
спрямо ограничението. Е, как при интензивно движение изведнъж никой
няма да премине. Свидетелите и всички казват, че махали, за да отбият
движещите се автомобили. Какво точно се случило очевидно всички гадаем,
защото нямаме яснота по фактическата обстановка и защото събраните по
делото доказателства са взаимоизключващи се. Но едно е сигурно, С. е
закачила предмет, а не тялото на пострадалата, а именно щайга, както самата
тя съобщава и както се потвърждава от показанията на свид. К.. Така
халогенът й е паднал и се е намирал на мястото на произшествието, който
халоген, само за пояснение, е на около 30 см височина от земята, а не на по-
голяма. В това твърдение има голяма доза логика, първо. Второ, също се
потвърждава от събраните свидетелски показания, че на мястото е имало
предмет, щайга. И трето, същото напълно кореспондира с нейните показания,
дадени на досъдебното производство. Отделно, че прави впечатление, че
всички експертизи по делото не свързват халогена с пострадалата именно,
защото по него няма следи от съприкосновение с тялото и дрехите на
34
пострадалата и абсолютно не доказват, че има следи по бронята от дънките на
пострадалата. Колкото и експертите в комплексната експертиза да се
стремяха да ни убедят, че е възможно такъв удар да не остави следи по
автомобила, аз не мога да се съглася с тях. Ударът е много тежък.
Пострадалата не е имала здраво място по цялата си лява половина. Те искаха
да ни убедят, че такъв мощен удар няма да остави следи и поражения по
автомобила. Просто не мога да го повярвам. Преди време имаше съобщено по
телевизията ПТП с жертва на пешеходна пътека с много по-ниска скорост,
отново засегната не фронтално, а само с едната част на колата и пораженията
върху автомобила бяха огромни. И да, всяко ПТП е различно, защото много
фактори и обстоятелства му влияят. Затова тук е мястото на следствения
експеримент, който да установи механизма на удара и пораженията и който да
отхвърли поне донякъде съмненията по отношение на тях. Такъв ни беше
отказан, колата освободена и естествено пътя за разкрИ.е на обективната
истина пресечен. Не намирам логика при такава тежка ситуация да
освободиш основно веществено доказателство, защото за много по-леки Д.ия
автомобили са задържани с години.
По отношение здравината на колата. Съвременните коли имат тъй
наречената зона на деформация с оглед предпазването на евентуален
пешеходец, както и купето на автомобила, където се предполага, че може да
има пътници при евентуално ПТП, за сметка на повреда в зоната за
деформация. Тоест, да се поеме тежестта на удара от зоната за деформация с
оглед запазване на човешки живот за сметка на повредите по автомобила.
Един вид автомобилът поема удара и предницата се деформира, но предпазва
хората в него и извън него.
И естествено стигаме до още едно важно обстоятелство, а именно
съставения електронен фиш и наказателно постановление. В тях, както стана
ясно, е писано, че – „в 20:57 ч. на бул. „Христо Ботев“ водачът Ф.,
управлявала л.а. с изтекъл технически преглед. Как тя е била на две места
едновременно и как точно на описаното място автоконтрольорът, установил,
че от знака за граждански преглед се установило, че пътно-транспортното
средство не е представено за технически преглед, просто не е ясно. Каквото и
да казват свидетелите по отношение на тези два документа, съмнението си
остава, защото казаното лети, а писаното остава. Съставени са електронен
фиш и наказателно постановление, които противоречат на закона и логиката.
35
Фишът е поправен на ръка, датата също. Свидетелите всъщност не отрекоха, а
съобщиха точно затова, че фишът е съставен не на мястото на
произшествието, не в деня и часа, а време след това. Дори не в това време,
което беше съобщено на 4.08.2020 г., когато е бил първия разпит на С. в
досъдебното производство, а 10 дена след това, на 14.08.2020 г., както стана
ясно от свидетелските показания под давление на водещата разследването.
Естествено там са описани неотговарящи на действителната ситуация факти
и обстоятелства, без да има дори едно едничко сигурно доказателство. Аз се
радвам, че свидетелят мл. автоконтрольор К. не затаи истината и каза точно
какво е извършил и точно какво е видял на местопроизшествието, на огледа
на произшествието, това, което и С. съобщава - щайга. Свид. К. съобщи
също, че данните, които е вписал в изготвения от него документ, като час, са
по данни за момента на настъпване на събитието, които той казва, че са данни
по информация на дежурния, защото той приемал първи сигнала и си го
записвал в колко часа е бил. Да, но явно не са били по данни на дежурния,
защото сигнала в ОД на МВР е постъпил в 20:44 ч. От кого няма данни - дали
от тел. 112 или от някой друг, така и не се установи, а в електронния фиш и
наказателното постановление е записан друг час – 20:57 ч. Още едно
свидетелство,че данните не са подадени от дежурния, защото е
документирано по делото, часът на сигнала е друг. Кой е подал грешните
данни не се установява, но тези действия навяват за предубеденост на
разследващите органи още от самото начало на разследването. Като почнем
от съставяне на протокол за ПТП с неизвестен извършител от 2.08.2020 г. и
след огледа на автомобила, заменен с нов протокол за ПТП, с поправен
извършител и то на фона на един самотен халоген, паднал случайно на
мястото без да има доказателства за това, че процесният автомобил и водача
му са били участници в ПТП, минем през съставянето на електронен фиш и
наказателното постановление с невярно съдържание, които на всичко отгоре
имат и репресивна функция и поправка на официален документ, съставен
достатъчно време след датата на ПТП, ръчно с химикал, за които поправки
свидетелят сам съобщи, че лично е нанесъл и каза, че това е практиката им за
ПТП с пострадал. Аз за такава практика не знам, но ако има, то тя едно е
порочна, едно е противоправна, и действията му не са били самостоятелни, а
подтикнати, има написан свидетел, който в деня и часа на ПТП не е бил там,
също по негови думи, беше разпитан в съдебно заседание и стигнем до
36
липсващия оглед на веществените доказателства по отношение на записите на
112.
Интересно е заключителното мнение на разследващия орган, който
също описва, че – „непосредствено след С. се движи свид. Б. К..“ С тази
скорост от 61.38 км/ч обв. Ф. продължава движението си в дясна пътна лента,
в посока Бургас. Дали е изпреварвала или не, не може да се каже, защото
няма данни, но е доказано, че обвиняемата се движи пред автомобила на свид.
К., в дясна пътна лента.“ Как е доказано не знам. Това, което е написано в
това заключително мнение, според мен не отговаря на нито един факт по
делото и говори за доста силна предубеденост по отношение на С., защото
хем от една страна не е доказано, хем от друга страна разследващият приема,
че е доказано, че С. била пред свидетеля. Хем няма данни за изпреварване,
хем разследващият смята, че дори да няма данни, пак С. била пред свидетеля,
който на всичко отгоре се оказа, че бил в лявата лента. Да не говорим, че на
мястото на ПТП имало точно същия предмет, който описва и С. в обясненията
си, а именно щайгата, от която се разхвърчали някакви предмети, които описа
и мл. автоконтрольорът в показанията си. Той каза – „щайга, разпиляни някои
предмети, дребни части от автомобил, решетка за халоген, държач.“ И
разхвърчаните части не са били от чантата и джапанките на пострадалото
лице, както описват и се опитваха да ни убедят вещите лица. С. го твърди
това от самото начало, но никой не си е направил труда да изследва нейната
версия. Това, че щайгата е описана от свидетеля, след това на огледа е видял
предмета, има огромно значение за разкрИ.е на обективната истина.
В съдебно заседание вещите лица направиха всичко възможно да ни
убедят в правотата си с настървената увереност, че произшествието е станало
точно така, както те го описват, но стана пределно ясно, че това не
кореспондира и не отговаря на действителната фактическа обстановка. Честно
казано не съм очаквала хора с такИ. познания да дадат точно такИ.
заключения и с тях да съсипят съдбата на един невинен човек. От самото
начало е ясно, че описания от тях удар не може да се случи по описания от
тях механизъм, както спрямо липсата на деформация на автомобила, така и
спрямо нараняванията на пострадалата, както и спрямо местоположението на
тялото след удара, а именно да отхвръкне от средата между двете платна, от
разделителната линия, силно, плътно вляво, чак до мантинелата. Че се
опитваха да ни убедят, че било възможно свид. Б. да не види автомобил пред
37
себе си, до себе си, но да види падащо тяло, което експертите твърдяха, че
просто е отхвръкнало от ниска позиция. Това тяло наистина трябва да е
прелетяло, за да достигне мястото, където се твърди, че е отхвърлено. И
разбира се, те твърдяха, че е напълно възможно полицаите от другата страна
да не забележат, да не чуят и да не видят нищо. Та нали, ако автомобилът на
С. беше изпреварил свид. К., беше ориентиран в дясната лента, доближавайки
осевата линия и беше ударил тялото на пострадалата и точно на тази осева
линия, то това тяло щеше да попадне в лявата лента, щеше да бъде премазано
от преминаващите автомобили, каращи в нея. Вещите лица твърдят, че ударът
е бил с отхвърляне на тялото от ниско, а не с летене. Тоест, тялото не е
прелетяло и не е имало как да достигне последното си фатално
местоположение до мантинелата, по начина по който го описват.
Подзащитната ми изгуби съня си, нервите й се разклатиха. Премина
през ада само и само едно разследване да приключи и да й бъде вменена вина,
която тя няма. Но заР. така хвърлените усилия да бъде приет за виновен един
невинен човек истинският извършител остана неразкрит и очевидно една
смърт няма да бъде възмездена, защото обективната истина остана
неразкрита, а една невинна жена е заплашена да стане изкупителна жертва.
Така и не успяхме да разпитаме свид. Д. А., който последен е видял
пострадалата жИ. и неговата приятелка, с която са тръгнали от фургона на К.
и за която съобщава самият К. в показанията в съдебно заседание. За
съжаление човекът почина.
Искам да вметна това, че пострадалата е имала наличие на известен
брой стари травми, видно от аутопсията, които не е ясно точно как са
получени, но предвид доказателствата по делото и от данните, които са
събрани по отношение на свид. К. Б., че е посягал на пострадалата физически,
намирам, че същият на следва да фигурира в списъка с гражданските ищци,
както и по следните причини – фактическото му съжителство с пострадалата
не беше доказано по надлежния ред, дори нямат еднаква адресна регистрация.
Да живееш на семейни начала с някого и да имаш кротко отношение с него са
две различни неща. Ръководейки се от гледната точка на закона съвместното
съжителство се доказва по съответен ред, а не със свидетелски показания.
По отношение на диспозитИ., че деецът е избягал от
местопроизшествието, същият не почИ. на реални факти и обстоятелства. Не
38
може да избягаш от нещо, което не си извършил или не знаеш, че си
извършил. В настоящия случай подзащитната ми не е бягала от нищо, защото
нищо не е извършила.
В заключение ще кажа, че много съжалявам за това, което се е случило
на пострадалата и изказвам съболезнования на близките й, защото никой не
заслужава да завърши живота си по този начин, въпреки че тя сама се е
поставила в реална опасност. Но, за да бъде възмездена паметта й, трябва да
бъде открит истинският извършител на Д.ието. Този извършител не е С. Д. и
се надявам с изложените доводи да съм помогнала за правилното изграждане
на вътрешното убеждение на уважаемия съдебен състав, който моля да
постанови присъда, с която изцяло да оневини подзащитната ми или в
евентуалност да приеме наличието на случайно събитие, което елиминира
противоправното поведение на водача. Благодаря, че ме изслушахте. Надявам
се на вашата справедливост.
ПОДС.Ф.: Благодаря ви за дадената възможност. По обвинението няма
да коментирам, тъй като адв. П. в доста детайлен вид разгледа всички
противоречия, всички свидетелски показания, всички допълнително
възникнали обстоятелства по фактологичната обстановка. Благодаря на
прокурора за подробния разказ на експертизите и на свидетелските показания
на вещите лица.
Все пак, въпреки че той твърди, че не съм дала отговори на някои
въпроси, аз съм сигурна, че дадох и то твърде подробни. Единственото, което
искам да посоча като несъответствие е, че той няколко пъти спомена часът
20:40, като час на възникване на ПТП-то. Освен това в първия вариант, който
той подробно изследва, каза, че жената Св. е пресичала отдясно наляво и така
обоснова моята изключителна вина, че не съм я видяла. Тоест, двойно и
тройно по-виновна съм, че не съм я видяла, пресичайки отдясно наляво. След
15 минути от изследването и преразказа на експертизата, той каза втори
вариант, че тя е прескачала мантинелата, която мантинела е съвсем отляво.
Нещо, което е огромно противоречие. Това мисля, че е записано и всички са
го чули.
Третото нещо, което искам да кажа е, че Г., която ми е не толкова
близка приятелка, че да я помоля да каже нещо, което не е вярно. Г. е
възрастна жена, с няколко висши образования. Беше в съда. Беше
39
разпитвана. Беше подложена на уникално унижение от страна на прокурора.
Беше иззета една нейна тетрадчица, в която си записва лични неща. Буквално
се подиграхте с нея. Казах това по повод на обвинението на прокурора, че Г. е
лъжесвидетел. Първо не ми е толкова добра приятелка, второ, аз не съм такъв
човек и трето, съпругът й е бил същата вечер в къщата.
Както видяхме всички представените веществени доказателства са
напълно здрави. Те нямат драскотина дори. На няколко пъти прокурорът каза,
че те са поломени или строшени.
За Г., че е казала, че е видяла друга кола. В продължение на 3 години тя
ме е виждала с 3 различни коли. След 2 години не съм очаквала да не си
спомня, не съм я подготвяла. Това е причината. Аз, ако исках да излъже, щях
да я подготвя. Благодаря Ви.
СЪДЪТ на основание чл. 297, ал. 1 от НПК дава на подсъдимата
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДС.Ф.: Искам да заявя с цялата си съвест, първо огромно съжаление
за случилото се със Св.. Никой не заслужава да бъде или пребит или ударен,
или блъснат, с нанесени толкова тежки телесни повреди, независимо къде, и
да загине като куче. Никой не заслужава това. Огромни съболезнования към
нейните близки. Но отново твърдя, аз съм съвестен човек. Аз една година не
можех да спя, спях по 2-3 часа на нощ, заР. съзнанието, че аз може да имам
някакво участие, въпреки че съм знаела какво се е случило. На мен
непрекъснато ми беше оказван тормоз, бих казала, и аз си бях загубила съня,
не можех да ям нищо. Не съм човек, който ще знае, че е ударил човек или
животно и ще се държа като невинна. Аз съм абсолютно невинна, г-жо съдия
и уважаеми съдебни заседатели. Това е, което пледирам окончателно. Моля
уважаеми съд да ме признае за невинна по посочените в обвинението основни
позиции от закона. Благодаря Ви.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание постанови присъда, която
40
Председателят обяви публично, като разясни на страните срока и реда за
обжалването й пред Апелативен съд гр. Варна, както и че ще изготви
мотивите в срока по чл.308, ал.2 от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.20
ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
41