№ 13083
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110135252 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, за осъждане на Б. Н. Т. и А. Н. Я. да заплатят в условията на разделна
отговорност на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 1833,92 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.06.2023г. до изплащане на
вземането; сумата от 394,19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 01.06.2023г.; сумата от 28,19 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.06.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 7,18 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху горната главница за периода от 16.07.2020г. до 01.06.2023г., които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент № 62, находящ се в гр. София, жк. ...“ блок 93,
вх.Г, ет.1, аб. № 217060, при следните квоти:
Б. Н. Т. – 3/4 - за суми в размер от 1375,44 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.06.2023г. до
окончателно изплащане на сумите; 295,64 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 15.09.2020г. до 01.06.2023г.; 21,14 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.06.2023г. до окончателно изплащане на
сумите; 5,38 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от
1
16.07.2020г. до 01.06.2023г.;
А. Н. Я. – 1/4 - за суми в размер от 565,87лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.06.2023г. до
окончателно изплащане на сумите; 98,55 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 15.09.2020г. до 01.06.2023г.; 7,05 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.06.2023г. до окончателно изплащане на
сумите; 1,80 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от
16.07.2020г. до 01.06.2023г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение възникнало между него и Н. Е. Я. - собственик на процесния имот и
наследодател на ответниците в производството, въз основа на което им е извършвал
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът/ответниците в производството/ не са престирали насрещното си
задължение, а именно не са заплатили дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците, да заплатят на ищеца процесните суми в
условията на разделна отговорност. Претендира разноски.
Ответникът А. Н. Я. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на облигационна връзка с ищеца, при твърдения, че той и неговият
наследодател не са собственици, нито носители на вещно право на ползване по
отношение на процесния имот. Излага съображения за неоснователност на акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия.
Противопоставя се на претенцията за главница за дялово разпределение при
твърдения, че ищецът не е носител на вземането. Оспорва съществуването на договор
между ЕС и дружеството, извършващо услугата дялово разпределение. Посочва, че не
са ангажирани доказателства за отправена покана до длъжника за заплащане на
услугата дялово разпределение, съответно намира и иска за мораторна лихва върху
главницата за неоснователен и недоказан. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на главниците, съответно на акцесорните претенции. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът Б. Н. Т. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, при твърдения че
2
ангажираните от ищеца писмени доказателства не са от естеството да установят
качеството на ползвател на имота и потребител на топлинна услуга. Твърди, че
видно от представения договор за дарение, с който е придобила част от имота,
прехвърлителката С.А.Я. си е запазила пожизнено вещното право на ползване,
следователно последната е потребител на ТЕ. Оспорва размера на предявените искове,
като навежда твърдения, че от представените към исковата молба документи не се
установява как са формирани претендираните суми. Оспорва размера на реално
потребеното количество топлинна енергия за процесния имот. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира сторените разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Бруната" ООД не изразява
становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното: По
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците по силата на
което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
3
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че е направено
искане за вписване на законна ипотека в полза на Държавна спестовна каса върху
4
процесния недвижим имот – находящ се в жк. ...“, бл.39, вх.Г, ет.1, ап.62 като
обезпечение във връзка с изплащане на отпуснатия на Н. Я. и С. Я.а заем за жилищно
строителство, съгласно сключения на 22.12.1990г. договор между страните, поради
което и съдът приема че жилището е придобито в режим на СИО. По делото са
приети и удостоверения за идентичност на лице с различни имена изх. № РПД23-
ВК08-847/02.08.2023г., от които се установява, че имената С.А.Я. и С. А. Я.а са имена
на едно и също лице и Н. Е.Я. и Н. Е. Я. са също имена на едно и също лице. От
представено удостоверение за наследници изх. № РПД23-ВК08-847-1/02.08.2023г.,
издадено от Столична община, район „Подуяне“ се установява, че Н. Е.Я. е починал на
04.06.2017г., съответно притежавания в режим на СИО апартамент се е трансформирал
в обикновена съсобственост при равни дялове, респективно притежаваната от
наследодателя Я. 1/2 ид.ч. е преминала на основание чл.5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН към
наследниците му по закон при равни права, както следва: С.А.Я. /съпруга/ - 4/6 ид.ч.
/1/2 лична собственост и 1/6 по наследство, Б. Н. Т. /дъщеря/ - 1/6 ид.ч. и А. Н. Я. /син/
- 1/6 ид.ч. От представен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 44, том II, рег. № 8777, дело № 181 се установява, че на 14.11.2017г.
С.А.Я. е дарила притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния имот на Б. Н. Т., като
дарителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване. От
приетите по делото доказателства се установява също, че С.А.Я. е починала на
07.03.2020г., с което на основание чл. 59 ЗС се е погасило и правото на ползване върху
имота. С оглед съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът намира, че ответниците се явяват собственици на процесния недвижим имот при
следните права: Б. Н. Т. – 5/6 ид.ч. /1/6 чрез наследяване и 4/6 чрез дарение/ и А. Н. Я.
1/6 ид.ч. /чрез наследяване/, поради което следва да отговарят при посочените квоти за
цената за доставеното до имота количество ТЕ.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Бруната” ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните
собственици от 15.08.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на
5
етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответниците
не твърдят провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на съсобственици на процесния имот, са обвързани от взетото решение и
от сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период е имало четири броя отоплителни тела с
поставени ИРРО и щранг-лира в банята. Отразено е, че сградата не е ползвала топла
вода. Вещото лице посочва, че за отоплителен сезон 2019г./2020г. е извършен реален
отчет на уредите, като главните отчети са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки, а за сезон 2020/2021г. поради непоставени нови ампули ТЕ за
отопление на имот е начислявана съгл. т.6.5. от приложението към чл.61, ал.1 от
Наредба №Е-РД-04-1. От заключението се изяснява, че дължимата сума за процесния
период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е
общо 1833,89 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно
задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването
на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той
се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи.
Съдът намира, че направеното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна
давност спрямо процесните вземания, които се явяват периодични такива, е
тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от падежа на същото, който за
дължимите месечни суми за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г. е 45-дневен след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. /, спират да
текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Със ЗИД
на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. / нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и
други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020
г. в сила от 14.05.2020 г. / е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други
срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
6
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Ето защо, за периода
от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е
текла. Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече,
следва да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба – 26.06.2023г., е
изтекла погасителната давност за месечните вземания, претендирани за периода –
м.11.2019г. до м.02.2020г., включително. Съобразно изложеното претенцията срещу
ответниците, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза, се явява основателна до размера 1566,68 лева.
Ответниците дължат посочената сума съобразно гореизложените мотиви относно
квотите им – 5/6 /сумата 1305,57 лева/ за Б. Н. Т. и 1/6 /сумата 261,11 лева/ за А. Н. Я.,
до посочените размери исковете за цена за доставена ТЕ срещу ответниците са
основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата над тях до пълния претендиран
размер следва да се отхвърлят.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това
след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на
обезщетение за забава. С оглед установената основателност на предявения иск за
главница за топлинна енергия до посочения размер, искът за законна лихва на
основание чл. 162 ГПК следва да се уважи за сумата 314,85 лева, за която ответниците
отговарят при условията на разделна отговорност - Б. Н. Т. - 262,38 лева и А. Н. Я. –
52,48 лева.
За основателността на иска за дялово разпределение следва да се установи от
ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в
процесния имот, поради което в тежест на ответниците е възникнало задължение за
плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016г.,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
7
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение. В случая, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение
с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Следователно, в тежест на ответниците е възникнало и задължение за главница за
дялово разпределение, което изчислено съобразно приетата по делото справка за
задължения по абонатен номер и на основание чл.162 ГПК възлиза на сумата в размер
на 28,19 лева, от която ответницата Б. Н. Т. дължи съобразно диспозитивното начало -
21,14 лева, а ответника А. Н. Я. – 4,70 лева.
Следва да се приеме, че ответниците не дължат обезщетение за забавено
плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че са били
поканени или че е следвало да заплатят дължимата сума в определен срок,
респективно липсва основание за отговорност за неизпълнение в срок.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни Ищецът доказва
сторени по делото разноски в общ размер на 855 лева, от които 405 лева – държавна
такса, 350 лева – за експертиза, 100 лева - юрисконсултско възнаграждение/. На
основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 718,20 лева,
дължими от ответниците.
Ответницата Б. Н. Т. претендира сторени разноски в размер на 600 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар, видно от представен договор за правна
защита и съдействие от 10.11.2023г., съответно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да се присъди сумата 36,00 лева.
Ответникът А. Н. Я. е представляван в настоящото производство от адв. Е. К.,
която е осъществявала безплатна правна помощ по делото. Последната претендира
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА. Същата има право на
възнаграждение съобразно отхвърлената част от искове на основание чл.78, ал.3 ГПК,
което определено по реда на Наредба №1/2004г. /в редакцията към датата на сключване
на представения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.10.2023г./ е в
размер на 176 лв., която сума на основание чл.78, ал. 3 ГПК, вр.чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1,
т.2 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата
8
1305,57 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.03.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.06.2023г. до
изплащане на вземането; сумата от 262,38 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 01.06.2023г.;
сумата от 21,14 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
26.06.2023г. до изплащане на вземането, както, които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент № 62, находящ се в гр. София, жк. ...“ блок 93, вх.Г, ет.1, аб. № 217060,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1305,57 лева до пълния претендиран размер от
1375,44 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия и за периода от м.11.2019г. до м.02.2020г., иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия над сумата 262,38 лева до 295,64 лева, както и за
сумата от 5,38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната
главница за периода от 16.07.2020г. до 01.06.2023г.
ОСЪЖДА А. Н. Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата
261,11 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.03.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.06.2023г. до
изплащане на вземането; сумата от 52,48 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 01.06.2023г.;
сумата от 4,70 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
26.06.2023г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент № 62, находящ се в гр. София, жк. ...“ блок 93, вх.Г, ет.1, аб. № 217060,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 261,11 лева до пълния претендиран размер от
565,87 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия и за периода от м.11.2019г. до м.02.2020г., иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия над сумата 52,48 лева до 98,55 лева, иска за главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за сумата над 4,70 лева до
пълния размер от 7,05 лева, както и сумата от 1,80 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху горната главница за периода от 16.07.2020г. до 01.06.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Н. Т., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата 598,50 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Н. Я., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата 119,70 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
9
********* ДА ЗАПЛАТИ на Б. Н. Т., ЕГН **********, сумата 36,00 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.2 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Е. К. К.,
сумата от 176 лева – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на "Бруната" ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10