Присъда по НОХД №1101/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 43
Дата: 24 март 2025 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20221100201101
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 43
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Н. Славчев
СъдебниЛ. Б. Славчев

заседатели:Д. Ил. ПехлИ.ова
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
и прокурора Т. Ал. С.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Наказателно дело от общ
характер № 20221100201101 по описа за 2022 година
въз основа на събраните доказателства и закона
ПРИСЪДИ:

Признава Е. С. Х., родена на ****г. в гр.София, живуща в с.Горна
Митрополия, ул. ****, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, българка,
български гражданин, неомъжена, трудово заета, с висше образование,
неосъждана, ЕГН ********** за НЕВИННА в това, че:
I. На 12.12.2020г., в гр. София, ул. “Черковна“ №38а, в магазин
“Пепко“, отнела чужди движими вещи - 1 /един/ брой портфейл на стойност от
6,00 /шест/ лева, паричната сума от 90 /деветдесет/ лева, паричната сума от
300 /триста/ шведски крони на стойност 57,00 /петдесет и седем/ лева, всичко
вещи на обща стойност 153,00 лева от владението на К. Т. Я. без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн.
чл. 304 от НПК я оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК.
II. На 12.12.2020г. в гр. София, на АТМ устройство с № 01054526,
стопанисвано от „Централна кооперативна банка“ АД, при условията на
продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно
1
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, е използвала два пъти платежни
инструменти - банкова карта с ****, издадена от банка “Уникредит Булбанк“
ЕАД, на името на К. Т. Я., без съгласие на титуляра, като осъществила
транзакции за сумата в общ размер на 800 /осемстотин/ лева, както следва:
1. На 12.12.2020 г. в 14,26 часа в гр. София, на АТМ устройство с №
01054526, стопанисвано от „Централна кооперативна банка“ АД използвала
платежен инструмент, банкова карта ****, издадени от „Уникредит
Булбанк“АД, на името на К. Т. Я., без съгласието на титуляря, като изтеглила
сумата от 400 /четиристотин/ лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
2. На 12.12.2020 г. в 14,26 часа в гр. София, на АТМ устройство с №
01054526, стопанисвано от „Централна кооперативна банка“ АД използвала
платежен инструмент, банкова карта ****, издадени от „Уникредит Булбанк“
АД, на името на К. Т. Я., без съгласието на титуляря, като изтеглила сумата от
400 /четиристотин/ лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление,
поради което и на осн. чл. 304 от НПК я оправдава за по обвинението за
извършено престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК.
Веществените доказателства – 4 бр. DVD оптични носители, намиращи
се в съдебната част на делото и 6 DVD оптични носители, намиращи се в
досъдебното производство, на осн. чл. 112, ал. 4 от НПК да останат към
делото.
Веществените доказателства парична сума в размер на 500, 00
/петстотин/ лева, предадена с протокол за доброволно предаване от
04.03.2021г., да се върнат на Е. С. Х..
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски
апелативен съд в 15-дневен срок от датата на постановяването й.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда от 24.03.2025г. по НОХ дело № 1101 по описа за 2022г. на Софийски
градски съд

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в Софийски
районен съд против подсъдимата Е. С. Х., с което й е повдигнато обвинение за
това, че:
I. На 12.12.2020г., в гр. София, ул. “Черковна“ №38а, в магазин “Пепко“,
отнела чужди движими вещи - 1 /един/ брой портфейл на стойност от 6,00
/шест/ лева, паричната сума от 90 /деветдесет/ лева, паричната сума от 300
/триста/ шведски крони на стойност 57,00 /петдесет и седем/ лева, всичко
вещи на обща стойност 153,00 лева от владението на К. Т. Я. без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК и
II. На 12.12.2020г. в гр. София, на АТМ устройство с № 01054526,
стопанисвано от „Централна кооперативна банка“ АД, при условията на
продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, е използвала два пъти платежни
инструменти - банкова карта с ****, издадена от банка “Уникредит Булбанк“
ЕАД, на името на К. Т. Я., без съгласие на титуляра, като осъществила
транзакции за сумата в общ размер на 800 /осемстотин/ лева, както следва:
1. На 12.12.2020 г. в 14,26 часа в гр. София, на АТМ устройство с №
01054526, стопанисвано от „Централна кооперативна банка“ АД използвала
платежен инструмент, банкова карта ****, издадени от „Уникредит
Булбанк“АД, на името на К. Т. Я., без съгласието на титуляря, като изтеглила
сумата от 400 /четиристотин/ лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
2. На 12.12.2020 г. в 14,26 часа в гр. София, на АТМ устройство с №
01054526, стопанисвано от „Централна кооперативна банка“ АД използвала
платежен инструмент, банкова карта ****, издадени от „Уникредит Булбанк“
АД, на името на К. Т. Я., без съгласието на титуляря, като изтеглила сумата от
400 /четиристотин/ лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление,
престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК.
Прокурорът е поддържал двете повдигнати обвинения, като счита, че те
са доказани по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства,
доказателствени средства и способи за доказване. Обвинението за кражба се
доказвало от показанията на свидетелката Я., в които се съдържала
информация за ситуацията в магазина и лицата, които възприела. Същите
били съответни на извършеното разпознаване на досъдебното производство и
заключението на видеотехническа и антропологична експертиза. Обсъжда
заключението на последната, за да подкрепи тезата си, изтъквайки
1
позоваването на общи и на частни признаци от вещите лица, които са довели
до извод за голяма степен на вероятност за идентичност на заснетото лице с
подсъдимата и присъствието в магазин „Пепко“. На този извод навеждало и
обстоятелството, че автомобил на бащата на подсъдимата, свидетелят Т. по
време на процесните деяния бил заснет да преминава на ул. „Черковна“.
Относно другото обвинение, свързано с изтегляне на парична сума без
съгласие на титуляря на банковата карта, прокурорът отново намира
обвинението за доказано. Позовава се на установеното изтегляне на сумата от
АТМ терминала от картата на пострадалата Я.. Отново се позовава на
заключението на допълнителната видео-техническа и антропологична
експертиза, за което намира, че има идентификационно значение. В такава
връзка интерпретира и показанията на свидетели Ц. и В., на които
подсъдимата била позната по линия джебчийски кражби, базирайки се на
събраните от съда данни за криминалистичните регистрации. Относно
наказанията прокурорът намира, че следва да бъдат наложени при условията
на чл. 54 от НК, а именно за престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК за срок от
около една година, а относно престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, съобразявайки ниската стойност на изтеглените парични суми,
наказанието следвало да бъде към минималния допустим срок от две години и
да бъде наложено и наказанието глоба до двойния размер на получената сума.
Предлага да се наложи общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок
от две години, към което да се присъедини наказанието глоба, а наказанието
лишаване от свобода да се увеличи с една втора. Счита, че са налице
условията за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода с
изпитателен срок.
Защитникът е изразил противоположно становище относно доказаността
на обвиненията и последиците от това обстоятелство. Посочил е, че
пострадалата за последен път около 45 минути преди да установи липсата на
портфейла възприела същия, а именно в друг търговски обект – аптека
„Ремедиум“ на бул. „Шипченски проход“, като не се доказвало в кой момент и
в този отрязък от време предметът на престъплението бил отнет от владението
. Оспорва достоверността на показанията на полицейските служители В. и
Ц.. От изисканите сведения от съда се установило, че не се съхраняват
видеозаписи, на каквито се позовават тези свидетели, за да идентифицират
подсъдимата. От въпросните сведения се установява, според защитата, че
подсъдимата нямала криминални регистрации, не били събрани данни за
нейни криминални прояви, а въпросните полицейски служители нямало къде
да са я наблюдавали, за да възприемат външността . Защитникът обсъжда и
заключението на видеотехническата и антропологична експертиза, според
което липсвала категоричност за идентификацията на лицето. Позовава се на
твърденията на вещите лица, че всяко лице, отговарящо на установените общи
антропологични белези – пол, височина 160 – 165 см. и др. би могло да бъде
заснетото лице. Поставя на съмнение твърдението на вещите лица, че били
изследвали телесни обеми, при положение, че същите не били измерени.
2
Относно видеотехническата експертиза отбелязва, че видеозаписите били
негодни за идентификация. Такава не била възможна и от заснетия автомобил
на свидетеля Т., като не било установено лицето, което е управлявало същия, а
от показанията на Т. и лицето, което се грижило за автомобилите, било видно,
че подсъдимата не ги е управлявала. В тази връзка изтъква твърденията на
свидетеля Т. за това, че същият бил управлявал автомобила във връзка с
посещение на адрес на свои контрагенти. Относно извършеното разпознаване
счита относими показанията на свидетелката И., за преценка на съмнителната
му доказателствена стойност. В обобщение счита, че не са налице нито преки,
нито система от косвени доказателства, според която да се направи извод за
това, че подзащитната му била извършила престъпленията, за които е
повдигнато обвинението. Не било доказано времето на отнемане на вещите,
самоличността лицето което ги отнело и което ползвало банковата карта. В
заключение иска от съда да признае подзащитната му за невинна и да я
оправдае по повдигнатите обвинения.
Подсъдимата е поддържала казаното от защитника си.
В последната си дума подсъдимата иска съдът да обърне внимание на
важни, според нея обстоятелства, а именно на това, че е образована,
притежава собствен, действащ бизнес, няма криминални прояви. Отбелязва,
че е доказано, че заплащала хиляди левове данъци и притежава доходи, според
които противоречало на логиката извършването на вменените деяния.
Съдът като прецени доводите и съображенията на страните и събраните
по реда и чрез способите на НПК доказателства и доказателствени средства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Е. С. Х. е родена на 16.05.1991г. в гр.София, живее в
с.Горна Митрополия, ул. „А. ****“ №13, общ. Долна Митрополия, обл.
Плевен, българка е, български гражданин е, неомъжена, трудово е заета, с
висше образование е, неосъждана е, ЕГН **********.
На 12.12.2020 година, около 14,15 часа свидетелката К. Т. Я., заедно със
своя приятелка - С.Н.Г., посетили магазин „Пепко“, намиращ се в гр. София,
ул. „Черковна“ №38а. Влизайки в магазина пострадалата се насочила към
щанда с детски дрехи. Свидетелката Я. носела на гърба си раница, в която
държала портмонето си. В магазина нямало много клиенти. Докато
разглеждала артикулите, свидетелката Я. видяла до нея жена, която била
единственото до нея лице в магазина. Свидетелката К. Я. успяла да забележи,
че жената е облечена с тъмно дълго зимно яке с пух на качулката с лента на
главата.
Без да бъде забелязана от свидетелката Я., въпросната жена отнела от
раницата й червен портфейл, съдържащ лична карта, талон към свидетелство
за управление на МПС, банкова карта с № ****, издадена от „Уникредит
Булбанк“АД, паричната сума от 90 лева и 300 шведски крони, вещи и парични
суми на обща стойност от 153, 00 /сто петдесет и три/ лева и се оттеглила,
като излязла от търговския обект. След това въпросното лице с неустановена
3
самоличност се насочило към АТМ устройство с № **********, намиращо се
в гр. София, стопанисвано от „Централна Кооперативна Банка“АД. Знаейки,
че няма съгласието на свидетелката Я., лицето, което отнело вещите без
нейното съгласие, решило да използва банковата карта.
Така на 12.12.2020г. в 14,26 часа на АТМ устройство в гр. София с
**********, посредством банкова карта с № ****, издадена на името на К. Т.
Я., същото лице с неустановена по делото самоличност, осъществило успешна
транзакция, като изтеглило сумата от 400 лева.
На същата дата - 12.12.2020 година, отново в 14,26 часа с банковата
карта, същото лице осъществило втора транзакция, като отново изтеглило
сумата от 400 лева.
Още на същата дата бил подаден сигнал от пострадалата Я. до 05 РУ
СДВР, по който била извършена проверка.
На 04.03.2021г. подсъдимата Х., заедно с родителите си свидетелите Т. и
И. посетили 05 РУ СДВР, където подсъдимата предала доброволно на
полицай при същото РУ СДВР сумата от 500 лв. Съставен бил за целта
протокол за доброволно предаване, в който е записано изявление на
подсъдимата, съдържащо съжаление за постъпката относно извършената
кражба и желанието да възстанови цялата сума от общ размер от 1030лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите К. Я., И. Т., С. И., включително прочетените им
показания по реда на чл. 281, ал. 1 и 4 от НПК, съдебно антропологична и
видеотехническа експертиза – л. 91, допълнителна съдебно антропологично-
морфологичната и видео-техническа експертиза, видео-техническа експертиза
– л. 189, отчет по сметка на ЕТ „Е. Х.“ с №№ от 1 до 12 за дати от 01.01.2020 г.
до 31.12.2020 г. и отчети на същия едноличен търговец с № от 1 до 12 и дати
от 01.01. до 31.12.2021 г., копие от диплома за завършено висше образование,
копие от диплома за завършено средно образование, счетоводен баланс на
същия ЕТ към 31.12.2021 г., отчет за приходи и разходи на същия ЕТ за 2021 г.,
ГДД на физическото лице Е. С. Х. от 14.03.2020 г., ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
физическо лице Е. С. Х. от 17.06.2021 г.г., намиращи се в съдебната част на
делото, а също и намиращите се в досъдебното производство писмо от ЦКБ
АД от 22.12.2020г. – л. 27, протоколи за доброволно предаване от 18.12.2020г.
– л. 29, л. 30, протокол за доброволно предаване от 05.01.2021г. - л. 34,
протокол за доброволно предаване от 23.12.2020г. - л. 36, писмо от ОПП СДВР
от 31.12.2020г. за предоставяне на видеозаписи от камери на Столична
община, проследаващи маршрута на движение на лек автомобил Рено Клио по
бул. „В.Левски“, бул. „Дондуков“, бул. „Мадрид“ и бул. „Ботевградско шосе“
за времето от около 13:55ч. до 14:40ч. на 12.12.2020г.– л. 98, извлечение от
система BG toll – л. 39 – 41, справка за регистрационни данни за лек
автомобил Рено Клио с рег. №СВ **** МХ с вписан собственик „Пътно
стротелство 93“ ЕООД – л. 43, справка за регистрационни данни за лек
автомобил Дачия Сандеро с рег. №СВ **** КС с вписан ползвател „Пътно
4
стротелство 93“ ЕООД – л. 43, данни от Търговски регистър за „Пътно
стротелство 93“ ЕООД – л. 48, протокол за доброволно предаване от
04.03.2021г. – л. 53, протокол за доброволно предаване от 16.12.2020г. – л. 63,
2 бр. преводни нареждания от 14.12.2020г. – л. 64, 65, детайли за преводи – л.
66, 67, протокол за разпознаване на лица от 04.03.2021г. – л. 83, видео-
техническа експертиза – л. 91, съдебно-оценителна експертиза – л. 120,
формуляр за рекламация от „УниКредит Булбанк“ АД – л. 130, справка за
съдимост – л. 148, намиращи се по ДП №15001/2021г. по опис на 05 РУ СДВР.
Представените отчет по сметка на ЕТ „Е. Х.“ с № от 1 до 12 за дати от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и отчети на същия едноличен търговец с № от 1
до 12 и дати от 01.01. до 31.12.2021 г., копие от диплома за завършено висше
образование, копие от диплома за завършено средно образование, счетоводен
баланс на същия ЕТ към 31.12.2021 г., отчет за приходи и разходи на същия ЕТ
за 2021 г., ГДД на физическото лице Е. С. Х. от 14.03.2020 г., ГДД по чл. 50 от
ЗДДФЛ за физическо лице Е. С. Х. от 17.06.2021 г. касаят обстоятелства,
свързани с изясняване на личността и имущественото състояние на
подсъдимата Х.. От представеното копие от диплома за завършено висше
образование се установя, че подсъдимата е дипломирана като професионален
бакалавър по специалност „маркетинг“ и професионална квалификация
„икономист“ в колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг София. При
справка в Търговския регистър се установява, че подсъдимата Х. е титуляр на
ЕТ „Еникол – Е. Х.“ с.Горна Митрополия, чиито счетоводен баланс и отчет за
приходите и разходите е представен по делото. От същите се установява, че
търговецът развива дейност през отчетния период и са декларирани еднакви
общи суми в актива и в пасива за текуща година 1 008 хил.лв. и за предходна
година 643 хил. л. Представените ГДД на физическото лице Е. С. Х. от
14.03.2020 г. и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за физическо лице Е. С. Х. от
17.06.2021 г. доказват декларирането на доходи и данъчна основа за данъчно
облагане на лицето.
Съгласно формуляр за рекламация от „УниКредит Булбанк“ АД,
транзакциите са протекли с прочитане на чипа на картата и коректно въведен
пин код.
В приложенията към писмо от СДВР, касаещо данни за
криминалистична регистрация на подсъдимата Е. Х. са налице портретни
снимки на подсъдимата от 2007г., 2009г., 2011г., 2019г., 2021г., 2022г. Според
постъпилите данни, установени са регистрации, освен за деянията по
обвинителния акт, също за кражба през 2011г., за което е наложено
административно наказание и за престъплението по 248а от НК – неверни
сведения при кредитиране/фондове ЕС, с наложено административно
наказание глоба.
С писмо от ЦКБ АД от 22.12.2020г. са предоставени видеозаписи от
фасадни охранителни камери на АТМ 54526 от адрес бул. „Мадрид“ №39 за
12.12.2020г., предмет на изследване от експертизите по делото. В писмото е
5
отразено, че часът на записите съвпада с астрономическия час. С протокол за
доброволно предаване от 18.12.2020г. – л. 29 е предаден оптичен носител
DVD, съдържащ видеозапис от охранителни камери на обект на ул.
„Черковна“ 36а на 12.12.2020г. С протокол за доброволно предаване от
18.12.2020г. – л. 29 е предаден оптичен носител DVD, съдържащ видеозапис
от охранителни камери на обект на ул. „Черковна“ 21. С протокол за
доброволно предаване от 23.12.2020г. – л. 36 е предаден оптичен носител
DVD, съдържащ видеозапис от трафик камера на обект на ул. „Черковна“ и
бул. „Д.Николов“ от 12.12.2020г. за времето от 14:15ч. до 14:45 ч.
С протокол за доброволно предаване от 18.12.2020г. – л. 28 е предаден
оптичен носител DVD, съдържащ видеозапис от охранителни камери на обект
на ул. „Черковна“ 36а на 07.12.2020г., поради което и тъй като същият не касае
датата на инкриминираните деяния, съдът не отстранява от доказателствената
съвкупност въпросния оптичен носител.
С протокол за доброволно предаване от 16.12.2020г. пострадалата Я. е
предала 4 броя ксерокопия за превод на сума в размер на 800 лв. от
„УниКредит Булбанк“ АД
Показанията на свидетелката Я. имат определящо значение за
установяване на обстоятелствата, свързани с извършената кражба, отнетите
вещи и начина на извършването , а също и за възможностите за
идентификация на извършителя. Съдът се е доверил напълно на същите,
доколкото не намира логически или фактически противоречия, които да внА.т
съмнения за достоверност в разказа на свидетелката, за която не са налице
данни за заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелката Я. е заявила в последователен и непротиворечив разказ
пред съда добросъвестно, че след като около час пазарували с приятелка в
магазин „Pepco“ в касовата зона установила, че раницата е отворена и
липсата на портфейла , съответно е посочила безуспешния опит да открият
същия в магазина и около сградата. Посочила е също, че при прегледа на
монитор на записи от камерите в същия ден при охраната не установили нищо
съмнително. Според свидетелката, едва на следващия ден, след като
установила липсата на парична сума, посетила банката, където научила, че
кратко време след кражбата, въпросната парична сума била изтеглена на АТМ.
Научавайки часа на тегленето от банкомат на сумата, с оглед малкия интервал
от време между двете действия, свидетелката е достигнала до заключение, че
още в началото на посещението в магазина била извършена кражбата.
Свидетелката споделя, че по-късно се обадили за намерени изхвърлени
документи в същия район, които били в портфейла – карта на „Чанове“,
подаръчен ваучър DM.
Свидетелката Я. добросъвестно е заявила, че не е видяла лицето, което
откраднало вещите, нито съмнително лице, което се намирало в магазина
близо до нея. В съдебно заседание не е разпознала подсъдимата, като лице,
което да се е намирало в магазина по това време, обяснявайки твърдението си
6
с това, че в процесния период от време хората били облечени с якета и
закривали лицата си с предпазни медицински маски. В това отношение
показанията на свидетелката имат ограничено идентификационно значение.
Въпреки това, същата е участвала в разпознаване на живо на досъдебното
производство, съгласно протокол за разпознаване на лица от 04.03.2021г., при
което е разпознала подсъдимата Х. като извършител на кражбата по, както е
посочила в протокола по-едрото телосложение, големия бюст, пълните бедра
и кръглото едро лице. Преди разпознаването пострадалата е била разпитана за
особеностите на външния вид на извършителката, по които може да я
разпознае, а самото разпознаване е извършено в присъствие на две поемни
лица, като процесуалните участници в това действие по разследването са
подписали протокола. Предвид изложеното съдът намира, че при обсъжданото
процесуално действие са спазени правилата на НПК, поради което кредитира с
доверие отразените изявления в протокола за разпознаване.
Свидетелката обяснява позицията си при извършеното разпознаване с
това, че в периода около влизането в магазина били заснети да излизат две
лица от женски пол, като едното от лицата било със сходно телосложение на
разпознатото от нея. Свидетелката е заявила също, че в магазина по това
време освен тях имало още трима – четирима души. Именно от видеозаписа,
който прегледала от охранителните камери в магазина на следващия ден, след
като научила часа на теглене на парите били възприятията за външността на
тези лица, които описва като леко пълни по телосложение, с якета и маски,
излизащи спокойно от магазина. Потвърдила е, че забелязала в магазина
такова лице с голяма качулка, което преминало покрай нея.
Показанията на свидетелката относно описанието на лицето, депозирани
пред орган на досъдебното производство в разпита на 04.03.2021г. са
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, като в тях свидетелката е
посочила, че лицето било с лента на главата, носило маска, покриваща устата
и носа, като само очите се виждали и било облечено с тъмно, дълго зимно яке
с пух на качулката и светли дънки. Било на около 35 години, с ръст около 160
см, едро телосложение, светла кожа и тъмна, дълга кестенява коса, захваната
под лентата. Лицето на жената било по-едро и кръгло. Предположила е, че
може да я разпознае основно по телосложението и формата на лицето. От
изложеното следва извода, че идентификационното заключение при
разпознаването от досъдебното производство се основава на възприятия от
видеозаписа на лице, което не е заснето в магазина, а извън него и въз основа
на посочените общи признаци.
Заявеното от свидетелката не се компрометира от твърденията на
майката на подсъдимата свидетелката И., според която докато чакали две
жени излезли от помещението, където било извършвано процесуалното
действие по разпознаването и заявили, че били заедно с дъщеря в
редицата на разпознавани лица, а полицейските служители насочили
потърпевшата да уличи подсъдимата, като извършител на престъплениетото.
Тези твърдения са изолирани от останалата част на доказателствената
7
съвкупност, като дори не намират опора в показанията на свидетеля Т., който
също твърди, че се е намирал заедно с И. по това време в 05 РУ СДВР и
отчитайки родствената връзка, навеждаща на извод за заинтересованост от
изхода на делото, поради което съдът не им дава вяра.
На свидетелката Я. е предявен видеозапис от оптичен носител обект 7
на л. 91 от досъдебното производство от АТМ 54526 ЦКБ АД, втори файл в
папка „Мадрид 12.2020“ за времето от 14:24:19ч. до 14:27ч. Свидетелката Я.
не е успяла да идентифицира лицето, като извършителя на кражбата, според
това, което по-рано възприела от камерата от входа на търговския обект.
Потвърдила е, че в магазина е възприела единствено, че лицето е от женски
пол и с яке с яка и вероятно лента за глава.
Свидетелката не е идентифицирала извършителя и по предявения и
видеозапис в обект оптичен носител №2 „Пепко“, подпапка камера 16 по тайм
код 14:06ч. Същата е установила прилика единствено в предявената снимка
18 от видео-техническата експертиза поради елемент от облеклото – яката с
пух. Отбелязала е, че снимката е размазана и с лошо качество, поради което не
може да е категорична, че е същото лице.
Съдът ползва показанията на свидетелката Я. и като доказателствен
източник и относно предмета на престъплението, тъй като същата е описала
съдържанието на отнетия портфейл с лични документи, шофьорска книжка,
парична сума в лева, с изключение на твърдението за наличие на
швейцарски франкове, което е резултат на грешка, според съда. Потвърдила е
за дебитна карта на „Уникредит“ и държането с нея на бележка с пин кода.
Относно съдържанието на отнетия портфейл по същия процесуален ред са
приобщени показанията на свидетелката от досъдебното производство от
05.01.2021г., в които свидетелката е заявила че били отнети посоченото
количество шведски крони. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката
Я., като последователни, логични инепротиворечиви, с посоченото
изключение, като в това отношение съдът се довери на прочетените от
досъдебното производство нейни показания за държането на шведски крони,
тъй като същите са депозирани в по-близък момент от времето до датата на
извършване на деянията.
Показанията на родителите на пострадалата Я. - свидетелите Т. и И.,
имат контролно значение относно тезата на защитата за това, че към момента
на извършване на деянието подсъдимата не се е намирала в гр.София. Същите
по взаимно непротиворечив начин излагат твърдения в тази насока, свързани с
пребиваването в друго населено място в този период от време. Според
свидетеля Т., в процесния период дъщеря му пребивавала в с.Горна
Митрополия, но на И.ов ден – 07 януари го била посетила за отбелязване на
празника, идвайки ден-два преди това, което е подкрепено от свидетелката И..
Съдът се довери на тези твърдения на свидетелите Т. и И. с оглед цялостната
оценка на доказателствената съвкупност и неустановяването по несъмнен
начин на присъствие на подсъдимата Х. в района на извършване на деянията в
8
процесния момент.
Показанията на свидетелят Т. имат значение и за изясняване на
причината за движението на лек автомобил, притежаван от него, в района на
банкомата, от който е изтеглена сумата, а тези на свидетелката И. обясняват
обстоятелствата, свързани с посещението на дъщеря подсъдимата в РУ
МВР и внесената от нея сума от 500 лв. във връзка с делото.
Свидетелят Т. е потвърдил пред съда, че във въпросния период от време
същият и дъщеря му подсъдимата управлявали търговски дружества, свързани
със строителство, като също е заявил съответните им печалби от стотици
хиляди левове, съответно внесени данъци за същите, с което подкрепя
твърденията на подсъдимата за имущественото състояние.
Посочил е, че притежавал леки автомобили „Рено Клио“ рег. № СВ ****
МХ и „Дачия“ модел „Сантеро“ с рег. № СВ **** КС, управлявани от него и
сина му, домуващи в с.Петърч. по регистрационни данни се установи, че двата
автомобила са ползвани от „Пътно стротелство 93“ ЕООД, дружество
собственост на свидетеля Т. и с управител същия.
В тази връзка свидетелката И. е подкрепила изложеното от съпруга си.
Тези твърдения се подкрепят и от свидетеля М. Х., лицето което работило в
базата на свидетеля Т. в с.Петърч, от чиито показания се извеждат заключения,
че Т. и сина му управлявали автомобилите, а подсъдимата не е взимала от
базата същите, доколкото свидетелят няма възприятия за това. Съдът се
довери на изложеното от свидетели Т., И. и Х. в обсъдената част на
показанията им, като взаимно допълващи се и непротиворечиви помежду им и
с други доказателствени източници.
Относно присъствието на някой от автомобилите в района на магазина,
от който е извършена кражбата и на въпросния банкомат свидетелят Т.
посочва, че в съседство на магазина се намирал офис на дружество, проектант
на обект на дружеството на свидетеля Т., а също и на дружество „Атлас
Балкан“ с предмет на дейност пътно-строителство, което свидетелят
посещавал често, за да си търси вземанията. Показанията на свидетеля Т.
кореспондират с представените договор от 19.02.2020 година с „Атлас Балкан“
ООД, адрес за кореспонденция бул. „Мадрид“ №3 и договор от 10.04.2017
година с „Конструктив България“ ЕООД, адрес за кореспонденция бул.
„Мадрид“ 39. Съдът се довери на обсъдените твърдения на свидетеля Т.,
доколкото същите намират логично обяснение в представените договори и не
се установи автомобилите да са ползвани за транспорт на подсъдимата Х..
Относно задържането в полицейското управление на подсъдимата
свидетелката И. е посочила, че били призовани заедно с дъщеря в 05 РУ
СДВР, след което първо нея пуснали, а дъщеря задържали. Изолирани от
доказателствената съвкупност се явяват показанията на свидетелката И. за
упражнено полицейско насилие върху дъщеря при задържането ,
доколкото дори съпругът свидетелят Т. не е заявил това, поради което съдът
не дава вяра на тези твърдения на свидетелката И.. От показанията на
9
свидетелката И. се установява, че при посещението в полицейското
управление взели и маловръстното дете на подсъдимата Х.. Съдът дава вяра
на тези твърдения на свидетелката И., доколкото не са събрани
противоречащи им доказателства.
Доколкото източник с идентификационно значение за лицето, заснето в
близост до местата на извършване на инкриминираните деяния имат
видеозаписите от камери, същите са били предмет на видео-технически и
комплексни антропологически и видео-технически експертизи.
Вещото лице Г. е изготвило видео-техническа експертиза – л. 91 от
досъдебното производство, като е изследвало приобщени на досъдебното
производство оптични носители, съдържащи видеозаписи от охранителни
камери на обект в гр.София, ул. „Черковна“ №38а, от самата ул. „Черковна“,
от ул. „Черковна“ – бул. „Д.Николаев“, видеозаписи от камери на Столична
община за видеонаблюдение на трафика, от ул. „Мадрид“ №39.
Относно видеозаписа от района на магазин „Пепко“ за 12.12.2020г. не са
установени действия на лице, които могат да се определят като отнемане на
портфейл от чанта. Извлечени са изображения на преминаващи през
зрителното поле на камерата лица. Вещото лице е констатирало сходство
между заснето лица от видеозаписите в търговския обект и от тези
преминаващи по тротоара в района и пред АТМ устройството, от което са
изтеглени паричните суми.
Вещото лице е онагледило траекторията на движение на лек автомобил
Рено Клио за времето от 13:54ч. до 14:46ч. на 12.12.2020г., като по
траекторията му на движение е направена снимка, от която ясно личи рег.
№СВ **** МХ с време на заснемане 14:29ч. по ул. „Черковна“ с посока на
движение бул. „Ген. Д.Николев“. Отречена е евентуалната възможност за
лицева идентификация на лице в автомобила.
Относно видеозаписа пред АТМ устройство 54526 пред ЦКБ АД бул.
„Мадрид“ 39 вещото лице е описало външността на лицето и е потвърдило
липсата на възможност за установяване в детайли на действията, които
извършва лицето с устройството. Вещото лице е обобщило, че във всички
видеозаписи липсват изображения с потенциална идентификационна
стойност. Съдът се довери на заключението на вещото лице, като изхождащо
от лице, притежаващо съответните специални знания и обосновано.
Съдът даде вяра и на назначената от съда видео-техническа експертиза,
като изготвена от същото вещо лице, за която отново намери, че вещото лице е
извършило прецизно в кръга на компетенциите поставените му задачи.
Вещото лице е извлекло кадри от видеозапис на лицето, обозначено условно с
№6, конвертирало е видеозаписа в по-разпространен формат и е потвърдило
заключението си за липсата на лицево-идентификационен потенциал на
изображенията.
Извлеченията от обсъдената видео-техническа експертиза са ползвани за
изводите на съдебно антропологично-морфологичната и видео-техническа
10
експертиза, назначена от съда. Вещите лица са извършили измервания за
ръста на подсъдимата, дебелината на подметките на обувките , извършили са
заснемания на лицето в динамични и статични пози за целта на сравнителното
изследване, след като са уточнили и разположението на елементи от
сравнителните изображения. В съответствие с поставените задачи са
достигнали до заключението, че заснетото лице обозначено условно с №6 е от
женски пол с ръст 160 – 165 см., съпоставим с ръста на заснетото лице – 160
см. в статична поза и 162, 3 см. с окосмението на главата. Вещите лица А. и
П.В. са признали невъзможността за лицево разпознаване, но са приели, че
съпоставката на всички морфологични, антропометрични и антропологични
данни на лицето от видеозаписа, като обща конфигурация, форми и обеми на
тялото в различните му части, походка/ и тези, отчетени при подсъдимата, се
налагат значителни съответствия между лицето от видеозаписа и
подсъдимата. Експертизата е допуснала с много голяма вероятност, че лицето
от видеозаписа и подсъдимата са един и същи индивид, макар да е
невъзможно да се извърши лицево разпознаване. Последното е резултат на
носенето на нахлупена шапка от лицето на записа и хигиенна маска,
недобрата осветеност в коридора и по-ниската резолюция на заснемане.
Вещото лице А. пред съда е потвърдило невъзможността да се определи
оценката за сходство между заснетото лице и подсъдимата с проценти. Макар
да е изключил вероятността заснетото лице да не е подсъдимата, това негово
твърдение е било отречено в съдебно заседание незабавно с отговора на
поставения му въпрос дали може да допусне да е било заснето друго лице. На
същия вещото лице е отговорило, че това е възможно, но ако заснетото лице е
със същите антропологични белези – форми, обем, размери, характерен начин
на придвижване. Вещото лице е посочило, че освен ръст на подсъдимата,
други измервания на тялото не са правени, за да достигнат до
заключението. На въпрос на защитата е отговорило, че в зависимост от
различните типове бельо е възможно да е различно разстоянието между
петите и височината на най-изпъкналата част от гърдите.
Тези изводи не са променени и от изготвената допълнителна съдебно
антропологично-морфологичната и видео-техническа експертиза, която се
основава и на допълнителни заснемания на подсъдимата с камерите и при
условията, при които е било заснето лицето, обозначено условно с №6.
Подсъдимата е оказала необходимото съдействие, като се е представила за
заснемането с изискуемото облекло, съгласно съдебното определение – зимно
яке с пух върху качулката, зимни обувки, дънки прилепнали към тялото.
Вещите лица са потвърдили достигнатите вече изводи, като са посочили,
че липсва възможност за лицева идентификация, но е налице много голямо
съвпадение както на общи полово-идентификационно-морфологични
признаци, така и на антропологични и антропометрични белези, включително
общи форми, обеми и конфигурации, въпреки неизбежните промени с времето
на телосложението на човек. Отчетени са възможните разлики в дебелината на
подметките на обувките, наличието на шапка при лицето от записа и
11
вариращите физиологични разлики във височината при един и същи индивид.
Прието е, че е налице много голяма вероятност лицето от видеозаписа и
подсъдимата да са един и същи индивид.
Вещите лица са обсъдили заключението си, като надграждане на
изводите на предходната експертиза. Отбелязали са по-доброто онагледяване
на изводите им, съвместявайки изображения на заснетото лице с тези на
подсъдимата.
Съдът се довери на заключенията на изготвените съдебно
антропологична и видеотехническа и допълнителна такава експертиза
относно наличието на значително сходство на общите външни белези на
подсъдимата и заснетото лице на изследваните изображения, доколкото
вещите лица са изготвили заключенията си в кръга на компетенциите си и са
обосновали в достатъчна степен същите.
Гласни доказателствени средства, имащи значение за възможността за
идентификация на извършителя на деянията представляват и показанията на
свидетелите, служители на 05 сектор СДВР към процесния момент И. Ц. и П.
В..
Свидетелите Ц. и В. не са си спомнили да са виждали преди на живо
подсъдимата, но потвърждават, че тя е лице от криминалния контингент.
Свидетелят Ц. е заявил, че е присъствал на дело с нея за джебчийска кражба, а
свидетелят В., че е работил по неин случай, но не си спомня конкретни
обстоятелства.
Свидетелят В. твърди, че като цяло имало съвпадение с профила на
лицето, като за сравнение бил ползван снимков материал. Отрекъл е пред съда
да е преглеждал видеозаписи.
Като съдържащи конкретни твърдения, значими за начина за
идентификация на извършителя, показанията на свидетеля В., депозирани
пред предишния съдебен състав от съдебно заседание от 14.06.2022г. са
прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК. В прочетените показания
свидетелят е посочил, че е работил по случай, свързан с настоящите
обвинения, в каквато връзка получили снимков материал или видеозапис, след
което разпознали лицето, като протичащо по други случаи в служебната им
работа в сектора им и по оперативна информация. Изводите си основавали на
материалите от базата данни на МВР и информации от сътрудници и доверени
лица, без свидетелят да конкретизира тези свои твърдения. Свидетелят не си е
спомнил откъде били снимките, по които разпознали лицето, нито
подробности относно външния вид на лицето на снимковия материал, с
изключение на твърдение за носене на голяма шапка, макар да е потвърдил
установена голяма прилика с подсъдимата. В прочетените показания твърди за
друг случай през 2019г., в който работил със същото лице, което не се
установява от криминалните регистрации на подсъдимата, както правилно
посочва защитата.
Свидетелят В. е поддържал пред съда прочетените му показания, като е
12
посочил, че е работил по снимки и видеозаписи, но не си е спомнил да е
виждал на живо подсъдимата.
С оглед липсата на конкретика и в показанията на свидетеля Ц., тези
депозирани пред предишния съдебен състав от съдебно заседание от
14.06.2022г. са прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК в частта им
относно характера на криминалното деяние, датата, магазина и начина, по
който им е предоставена информация, за които свидетелят не си е спомнил
пред настоящия състав, в които показания свидетелят е посочил датата на
случая 12.12.2020г. и макар да не си е спомнил за него, е посочил за
съобщение от 05 РУ СДВР за извършена джебчийска кражба от магазин
„Pepco“ и предоставени им видеозаписи, по които били разпознали
извършителя. Посочил е, че в случая имало и изтеглени пари от банкова карта.
Сходни твърдения се съдържат и в показанията на свидетелите Ц. и В.,
депозирани в досъдебното производство /съответно л. 81 и л. 80/, също за
прочетени и то в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2 от
НПК, поради липсата на спомен за конкретни обстоятелства, касаещи
предмета на доказване. Съдът намери, че така прочетените показания са в
преобладаващата им част по своето съдържание с идентичен изказ. Въпреки
това, с оглед съответствието им със заявеното от свидетелите в показанията
им в от съдебно заседание от 14.06.2022г., съдът им се довери.
В тези показания свидетелите са посочили и съвкупността от вещи,
предмет на престъплението, лицето подало сигнала – пострадалата Я.,
изтеглената парична сума и наличието на сигнал от друго лице отново за
джебчийска кражба в 15:45 ч. от същия магазин на същата дата. Посочили са
установени от камера в близост до района на извършените кражби
видеозаписи на лице с описана в показанията външност. Потвърдили са, че
двамата съвместно идентифицирали извършителя като подсъдимата Х.,
криминален контингент по линия „джебчийски кражби“, която била
разпозната отново само по общи външни белези – по поклащащата се походна
и колене леко прибрани един към друг и като цяло по едрото телосложение.
С оглед твърденията за идентификация по външни белези, на
свидетелите Ц. и В. са предявени в съдебно заседание снимки от видео-
техническата експертиза /№15-19 на л. 228, №29 на л. 232 от съдебната част
на делото, №7а на л. 193, на л. 192 и на л. 132 от видеотехническата
експертиза от досъдебното производство/. Свидетелят Ц. е заявил преценката
си, че на снимките е заснето едно и също лице, като не се виждат части от
лице, но по външни белези, а именно структура на тялото е възможно да е
подсъдимата, с условността, която е добавил, ако има такава структура на
тялото. Отговорил е също с вероятност на въпроса дали е прегледал
видеозаписи. По подобен начин е коментирал предявения му снимков
материал и свидетелят В., а именно за това, че разпознава подсъдимата, но не
е категоричен в извода си. Лицето имало прилика в начина на походката и на
обличане, телосложение, краката. Посочил е, че основавайки се на опита си,
13
разпознавал хората, които се занимавали с подобен вид дейност, по облеклото
и по придвижването в града.
С оглед твърденията за разпознаване на подсъдимата по динамичен
стереотип – начина на придвижване – походка, на свидетеля В. е предявен
видеозапис обект 7 от оптичен носител DVD с отбелязване „АТМ 54526 –
ЦКБ АД“, втори файл, намиращ се в папка „Мадрид 12.2020“ за времето от
около 14:24ч. до 14:27ч. по тайм код. В същия е възпроизведено лице, което
навлиза в кадър и приближавайки застава до банкомат на ЦКБ. Свидетелят В.
е потвърдил, че заснетото лице има голяма прилика с подсъдимата, която бил
виждал преди, макар лицето да не се виждало.
Съдът се довери на показанията на свидетелите Ц. и В., депозирани пред
настоящия, предходния съдебен състав, разглеждащ делото и тези на
досъдебното производство, като логични и непротиворечиви с уточнението, че
идентификационното им заключение за заснетото лице има оценъчен характер
и не е категорично.
Съдът се довери и на заключението на изготвената съдебно-оценителна
експертиза, като изхождащо от лице, притежаващо съответните специални
знания и обосновано. Вещото лице е дало заключение за пазарната стойност
на инкриминираните с обвинението вещи към момента на извършване на
престъпното деяние, възлизаща на 236,00 лв.
При така установените фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
I. За осъществяване на състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК
от обективна страна е необходимо деецът, да отнеме чужди движими вещи от
владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
От субективна страда деянието следва да е извършено с пряк умисъл.
Престъпният състав на чл. 194 от НК защитава от престъпни
посегателства чрез противозаконни отнемания на движими вещи владението
върху същите, като част от правомощията на собственика.
Предметът на престъпление – портфейл на стойност от 6,00 лева,
паричната сума от 90 лева, паричната сума от 300 шведски крони на стойност
57,00 лева, всичко вещи на обща стойност 153,00 лева, представлява сбор от
чужди движими вещи по отношение на извършителя, тъй като са собственост
на пострадалата Я., от чието владение са отнети. Последната не е давала
съгласието си за отнемането на предмета на престъпление от владението .
Изложените обстоятелства се доказват от показанията на пострадалата,
включително тези, приобщени чрез прочитането им от досъдебното
производство.
Присвоителното намерение се доказва от извършеното последващо
разпореждане с отнетите вещи, като със свои, непосредствено след
извършване на деянието. Неустановеният по делото извършител е отнел
предмета на престъпление с цел противозаконно да го присвои, знаейки, че
владетелят му не е имал намерение да се освободи от владението на вещите, с
14
оглед обстановката и мястото откъдето са били взети – от раницата на
пострадалата без да бъде забелязан от нея.
II. За да бъде осъществено престъплението по чл. 249, ал. 1, във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо деецът да използва
платежен инструмент или данни от същия без съгласието на титуляря, като
деянието следва да е извършено при условията на продължавано
престъплението, с оглед настоящото обвинение.
От субективна страна престъплението може да бъде извършено само
при условията на пряк умисъл.
С престъпния състав се охраняват обществените отношения, свързани с
паричната и кредитната система.
Установи се от показанията на пострадалата Я. и сведенията от издателя
на банковата карта, че кратко време след извършване на кражбата на
12.12.2020 г. в 14,26 часа е ползван предмет, включен в съвкупността от
отнетите вещи, а именно банкова карта ****, издадена от „Уникредит
Булбанк“АД на името на К. Т. Я.. Банковата карта по своето естество
представлява платежен инструмент, посредством чието ползване са изтеглени
на АТМ терминал на два пъти сумите от по 400 лв. без съгласието на титуляря
на картата.
С оглед естеството на извършените действия с платежния инструмент,
изразяващи се в изтегляне на парични суми, деянията са извършени при
условията на пряк умисъл.
Съдът намери, че от доказателствените източници по делото не се
доказва самоличността на лицето, извършило кражбата, а и на лицето
ползвало платежния инструмент. За целта съдът прецени показанията на
пострадалата, останалите гласни доказателствени средства, приобщените като
доказателства видеозаписи и заключенията на вещите лица.
Съдът, макар да прие, че вещите лица са извели заключенията си в кръга
на поставените им задачи и максимално обективно, според възможния изходен
материал, счете че не може да ползва същите като достатъчно убедителен
идентификационен източник. Антропологията, като наука, се занимава с
физическите характеристики на човека, структурата и функциите на
човешкото тяло. Изводимо от изложеното вещите лица са отговорили на
поставените им въпроси, обсъждайки общи белези на заснетия обект, като
пол, ръст и телесни обеми с приблизителен характер. Вещите лица са
допуснали възможност заснетото лице да не е подсъдимата Х., в случай че
друго лице притежава описаните антропологични белези. Заключенията на
вещите лица не се различават съществено от преценката, която всеки човек,
без съответната квалификация, може да направи – това че се касае за лице от
женски пол, на средна биологична възраст с относително пълно типично за
определен процент жени телосложение.
Поради това и изводите за наличие на хипотетична възможност друго
лице с подобни телесни форми от женски пол да е било заснето, а не
15
подсъдимата, се налагат логично. Твърденията на вещите лица за специфична
походка на подсъдимата, отговаряща на начина на придвижване на заснетото
лице, също не представляват толкова характерен признак, по който да се
идентифицира с достатъчна убедителност заснетото лице, доколкото вещите
лица не са обсъдили специфична аномалия или характерна със своята
изключителност рядкост в динамичния стереотип. Въз основа на заключенията
на вещите лица може да се направи извод, уличаващ други лица със същите
антропологични белези, каквито могат да бъдат на първо място близки
родственици от женски пол. В тази връзка съдът отбелязва, че при
посещението на 05 РУ МВР на 04.03.2021г. на подсъдимата, същата е била
съпроводена и от майка , също лице с генетично обусловени сходни телесни
форми и призована да се яви в полицейското управление, заедно с дъщеря си.
В случая съдът намира, че се касае до определен тип на телесна структура на
лице от женски пол, който не стеснява в достатъчна степен възможностите за
идентификация. В тази връзка, както правилно посочи защитата,
заключенията на вещите лица не се основават на конкретни измервания, освен
на ръста на подсъдимата и дебелината на подметките на обувките , макар
същите да обсъждат телесни обеми. Налице е и възможност за вариране във
времето на телесните форми, която променливост също е отбелязана от
вещите лица.
Въпреки липсата на идентификационен потенциал на видеозаписите,
следва да се обсъди възможността за разпознаване на същите записи от лица,
които познават подсъдимата Х.. Такива биха могли да бъдат полицейските
служители Ц. и В.. При обсъждане на показанията им съдът намери, че не се
доказа източника на сведения, които са ползвали свидетелите – неназовани от
тях сътрудници оперативни работници или негласни сътрудници, нито кои
видеозапис или снимки са наблюдавали, с оглед наличието на достатъчно
идентификационни признаци, отразени в него. Логично е при преглед на
видеозаписи или снимки лицата да са ползвали тези от въпросните
охранителни камери, заснемащи търговския обект, тротоарната площ около
него и пред АТМ терминала, но въпросните свидетели не са потвърдили това,
нито са могли да дадат насочваща информация. Поради това твърденията им
за разпознаване на подсъдимата на видеозаписи или снимки се явяват
несигурни, още повече че на наличните изображения заснетият обект е със
закрито лице. Такива се явяват и твърденията на свидетеля В., че е виждал на
живо подсъдимата, която протичала като криминален контингент по линия
„джебчийски кражби“, макар да не е могъл да уточни подробности и липсата
на регистрации след 2011г. за такъв тип деяние. Отразената информация за
криминалистичните регистрации на подсъдимата съдържат единствено
портретни снимки, което не позволява съпоставка с физиката на заснетия
обект, а видно от видеозаписите, ползвани по делото, на нито един от тях не е
отразено открито лицето на обекта. В тези криминалистични данни не са
налице сведения за пазени видеозаписи, които евентуално биха могли да бъдат
ползвани като сравнителен материал, включително и относно начина на
16
придвижване – специфична походка на подсъдимата. Поради изложеното
съдът намери, че показанията на свидетелите Ц. и В. за разпознаването на
подсъдимата, като извършител на деянието/деянията, подобно на
заключенията на вещите лица по изготвените съдебно антлопологични и
видео-технически експертизи, нямат убедителна идентификационна стойност.
Съдът отбелязва, че в държане на подсъдимата не са установени вещи,
предмет на престъплението или банковата карта, използвана от дееца. Не са
налице снимки или видеозаписи с идентификационен потенциал, от които
може да се направи сигурен извод за това, че заснетото лице е именно
подсъдимата Х.. Свидетелите Т. и И. са потвърдили, че към инкриминираната
дата дъщеря им се е намирала извън гр.София.
Свидетелят Т. излага убедително обяснение за присъствието на
автомобила Рено Клио към датата и часа на извъшените деяния в съответния
район на гр.София с търговските отношения с контрагенти на управляваното
от него дружество. Същото важи и за другия автомобил на дружеството марка
Дачия, за който са събрани данни, касаещи дата 07.12.2020г.
Действието на подсъдимата Х. с предаване на паричната сума от 500 лв.
с вписано обяснение в протокола за предаването , уличаващо я в извършване
на престъпленията, а именно за това, че плащането представлява частично
погА.ване на задължението във връзка с извършените деяния, следва да се
прецени във връзка с призоваването с оглед подозрения в извършване на
престъплението и най-вече предвид извършването му без участие на
защитник. Макар да не се доказаха твърденията на свидетелката И. за това, че
върху дъщеря е оказан психически натиск или физическо насилие от
служител на полицията, следва да се отчетат обстоятелствата, че към
въпросния момент подсъдимата е полагала грижи за маловръстно дете
низходящ, което физически е зависило от майка си. Изложеното и опасността
от евентуално задържане могат да представляват основание за подобен род
изявление без защитата на адвокат.
Това изявление няма характер на извънпроцесуално действие,
уличаващо убедително извършителя в извършване на престъплението, каквито
например биха представлявали действия по извършване на спонтанни
самопризнания пред трети лица или доброволно явяване на лицето с вещи,
свързани с престъплението или със следи от извършването му по дрехите или
тялото му, тъй като е извършено след призоваване на подсъдимата в
полицейското управление, извършено е няколко дни след престъпните деяния
и в контролирана от полицейски орган среда във връзка с подозрения на
подсъдимата за извършване на престъплението.
Подсъдимата е образовано лице – с висше икономическо образование,
ръководещо едноличен търговец, реализирал големи обороти в годината на
извършеното деяние. Декларирала е значителни по размер данъчни
задължения. Изложеното, макар да не изключва само по себе си възможността
такова лице да извърши въпросните престъпления, житейски прави това
17
твърде малко вероятно.
Предвид изложеното съдът намира, че макар установяването на
автомобила, собственост на дружеството, управлявано от свидетеля Т. -
бащата на подсъдимата Х., в близост до мястото на извършване на деянията,
криминалната регистрация на подсъдимата за кражба, извършена през 2011г. и
заснемането в района на извършените деяния – в коридора на търговския
обект, в който се помещава магазин „Пепко“ и непосредствено пред АТМ
устройството на лице, което в голяма степен отговаря на външните общи
белези на подсъдимата Х., да е дало основание на органите на разследването
да се обърнат към същата, като евентуален извършител на деянията, а също и
вероятно да формират изводите на полицейските служители Ц. и В. за
самоличността на заснетото лице, то за целите на произнА.нето на съда по
повдигнатото обвинение не е достигнат изискуемия доказателствен стандарт
за доказване на обвинението по несъмнен начин.
От нито един от обсъдените доказателствени източници не се доказва по
несъмнен начин, че именно подсъдимата е извършител на деянията.
Същото важи и за преценката на доказателствата и доказателствените
източници в тяхната съвкупност. Такива се явяват евентуалната
съпричастност на преминаването на автомобила Рено в района на мястото на
инкриминираните деяния в инкриминирания период от време, предаването на
паричната сума от 500 лв. от подсъдимата на полицейски орган, с оглед
евентуален стремеж на заподозряното лице към облекчаване на
процесуалното му положение и свързаните с тях заснемането на видеозаписи
на лице от женски пол със сходна телесна структура и походка в коридора на
търговския обект и пред АТМ терминала.
Това е така, тъй като появата на автомобила на „Пътно строителство 93“
ЕООД, чиито управител и собственик е свидетеля Т., намира разумно
обяснение в наличието на неуредени задължения в търговските отношения на
контрагенти на дружеството с офиси в района, а предаването на посочената
парична сума от подсъдимата е извършено преди подсъдимата да е била
привлечена в това нейно качество и без участие на защитник при наличие на
основание, свързано с грижите към маловръстното дете, подсъдимата да
гарантира по този начин, че няма да бъде задържана. Както вещите лица
посочиха, обсъдените видеозаписи нямат идентификационен потенциал и
заключенията им, макар в голяма степен положителни относно сходство с
подсъдимата, се основават на общи белези на лицето. Ползваните от вещите
лица изрази „много голямо съвпадение“, „много голяма вероятност“,
„значителни съответствия“ нямат математическо изражение на степен на
вероятност и допускат да е заснето друго лице, различно от подсъдимата.
Разпознаването на подсъдимата от пострадалата на досъдебното
производство има неубедителен характер, при положение, че същата е
възприела външността на лицето по видеозапис от коридора на магазина ,в
който не се вижда открито лице, а единствено определен тип телосложение.
18
Единствените лични възприятия на пострадалата касаят елемент от облеклото
– пухена яка на връхната дреха на лице, което преминало покрай нея, но не и
характерни телесни форми. Именно затова пострадалата не е потвърдила в
съдебно заседание идентичността на лицето с подсъдимата.
Поради изложеното, при отговора на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 от
НПК съдът намери, че макар да се доказа извършването на престъпните
деяния с посочените в обвинението правни квалификации, във връзка с
изискването на 303, ал. 2 от НПК обвиненията спрямо подсъдимата Х. не са
доказани по несъмнен начин. Поради изложеното на Х. следва на осн. чл. 304
от НПК да бъде призната за невинна и оправдана по обвиненията за
извършени престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1, вр. с чл.26,
ал. 1 от НК.
Веществените доказателства 4 бр. DVD оптични носители, намиращи се
в съдебната част на делото и 6 бр. DVD оптични носители, намиращи се в
досъдебното производство, следва да останат към делото на осн. чл. 112, л. 4
от НПК.
С оглед изхода на делото веществените доказателства – паричната сума
от 500 лв., предадена от подсъдимата Х. с протокол за доброволно предаване
от 04.03.2021., следва да се върне на същата.
Воден от горното Съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при Софийски градски съд:

19
Съобщи за изтекли лични данни