Р Е Ш Е Н И Е
02.12.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV н.о.
Районен съд – Д. състав
19 ноември 2019
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 562 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано по постъпила жалба от Х.С.Г. с ЕГН:**********,***, с която се
оспорва законосъобразността на Наказателно постановление № 18-0348-000272 от 20.04.2018г.,
на Началник на РУП към ОДМВР Кюстендил,РУ Д., относно наложеното
административно наказание, на основание чл. 177,ал.1,т.2 от ЗДвП – „ГЛОБА”, в
размер 300.00лв, за нарушение по чл.150А, ал.1 ЗДвП, и наложено административно
наказание-„глоба”, в размер на 10.00 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,предл. 3
от ЗдвП, за нарушение по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят релевира възражения за неправилно приложение на
материални закон и необоснованост на санкционния акт и претендира неговата
отмяна като незаконосъобарзно.
Редовно призован за с.з. жалбоподателят изпраща представител-адвокат Т.,който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за уважаването й. В хода
на пренията, поддържа доводи за несъставомерност на извършеното деяние, като
нарушение и моли НП да бъде отменено.Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна РУП Д., редовно призовани
не изпращат свой процесуален
представител, като становището си по жалбата.
След
цялостна и съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административно
наказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставянето на
АУАН № 272 от 02.04.18г., от свидетеля В. Райчев Х. за нарушение по чл. 150 и чл.100,ал.1,т.2 ЗДвП. В същия, актосъставителят
изложил словесно описание на фактическите нарушения, които са предмет на
жалбата, сочейки, управление на МПС –лек
автомобил,марка „Ситроен”, модел „Немо”, с рег.№ КН8774ВВ, на 02.04.2018г.,
около 23.30 часа в гр.Д. на кръстовището
мужду ул.”Асен Меджидиев” и ул.”Жива вода”, в посока ж.к.”Бистрица”, без
свидетелство за управление на МПС,което е отнето и при направената му проверка
жалбоподателя не представил свидетелство
за регистрация на автомобила,част втора.
Актът е
редовно връчен на нарушителя, същия е отказал да го подпише.
Въз
основа на посочения АУАН, началникът на РУП-Д.,издал и процесното НП относно
наложеното административно наказание, на основание чл. 177,ал.1,т.1, от ЗДвП –
„ГЛОБА”, в размер 300.00лв, за нарушение по чл.150А, ал.1 ЗДвП, и наложено
административно наказание-„глоба4 в резмер на 10.00 лева на основание
чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗдвП, за нарушение по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП.
НП също е редовно връчено на
жалбоподателя-лично на 16.05.18г.
Съдът е заличил от списъка на лицата за
призоваване, актосъставителя.
При така
изложените факти, съдът от правна страна, приема следното:
Депозираната
жалба е процесуално допустима, като
изходяща от легитимирано лице и постъпила в
законоустановения срок за обжалване, съгласно чл. 59 ЗАНН и пред родово и местно компетентния съд.
Преценена по същество, настоящият съдебен
състав я намира за частично основателна.
По
точка 1 от НП:
В тази си част обжалваното НП е издадено при допуснати процесуални нарушения водещо до отмяната му. При издаване на НП са нарушени регламентираните в чл. 42, т. 4, във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на административно привлеченото лице. В АУАН като нарушена разпоредба е посочена-чл.150 от ЗДвП, а в издаденото въз основа на АУАН, НП като нарушена разпоредба е посочена-чл.150а,ал.1 от ЗДвП-който управлява МПС,след като свидетелството за управление на МПС временно е отнето по реда на чл.171,т.1 от ЗдвП.Двете посочени по-горе разпоредби на ЗАНН следва да кореспондират помежду си, като описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него НП.
При издаването на НП наказващият орган е
нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно
която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
В НП липсва каквато и да било фактическа обстановка, в която да са описани ясно
и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е едно
бланкетно обвинение. На практика са преписани правните норми, без да са
приведени към хипотезите на тези правни норми, установените в обективната
действителност факти. Правната норма обаче поначало посочва общо признаците на
състава на административното нарушение, а чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като се
подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на
административно нарушение. За действителната фактическа обстановка съдът може
да направи предположение след запознаване със събраните доказателства и
издаденият АУАН. Без да е налице обаче такава в НП и да се предполага какво е
имал предвид при издаването му, административно-наказващият орган, както и да
се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо.
Постановлението е издадено в противречие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - не е обозначен пътния участък, в който е извършено нарушението, като актосъставителят и административно-наказващият орган /АНО/ не са навлезли в подробности, по отношение на казуса, а в следствие нарушенията на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере становището на наказващия орган по съставомерността на допуснатото нарушение, да се ползва от привилегии на закона /за маловажност на нарушението/ и това е опорочило административно-наказателното производство. АУАН и НП са издадени при липса на съществен реквизит – липсва подробно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Посочи се, че например от НП не става ясно къде е извършено нарушението, каква е била конкретната пътна обстановка, какви са били характеристиките на пътния участък, интензивността на движението. Наказателното постановление е издадено и при липсата на съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1 , т. 5 от ЗАНН – не е описано мястото на неговото извършване. В обжалваното НП е налице противоречие между словесното описание на нарушението и наложената санкция,поради което е нарушена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН. От описанието на нарушението както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП,не става ясно СУМПС отнето ли е или иззето и на какво основание.
По описания начин и жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере становището на наказващия орган по съставомерността на допуснатите нарушения, аргументите за установяване на някоя от формите на вината, визирани в разпоредбата на чл. 7 от ЗАНН, за да се защити адекватно.
Нарушението на
императивни разпоредби от ЗАНН, касаещи
както АУАН, така и НП е довело до опорочаване на
административно-наказателното производство, в тази му част,поради което НП ще
бъде отменено без да се обсъждат въпросите за авторството и субективното
отношение на дееца.
Описаните недостатъци не могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, поради което съдът приема, че е нарушено правото на привлечения към административно наказателна отговорност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил. Затова, НП се явява неправилно и незаконосъобразно,в тази му част,поради което съдът го отмени, без да обсъжда последното по същество.
По т.2 от НП:
По
отношение на второто нарушение, за което е санкционирана жалбоподателя, а
именно, че не е представил на органите на МВР свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява, съдът намира, че НП е законосъобразно, тъй като по делото
не се събраха доказателства, които да опровергаят установената в АУАН и в НП
фактическа обстановка, нарушението е квалифицирано правилно от
административнонаказващия орган като такова по чл. 100, ал. 1, т. 2,
от ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т.
1, предл. 3 от ЗДвП. Поради това съдът намира, че в тази му част НП е
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, Дупнишкия районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №18-0348-000272 от
20.04.2018г., на Началник на РУП към ОДМВР Кюстендил,РУ Д., с което на Х.С.Г. с
ЕГН:**********,***,е наложеното
административно наказание, на основание чл. 177,ал.1,т.2 от ЗДвП – „ГЛОБА”, в
размер 300.00лв, за нарушение по чл.150А, ал.1 ЗДвП,като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0348-000272 от 20.04.2018г., на Началник
на РУП към ОДМВР Кюстендил,РУ Д., с което на Х.С.Г. с ЕГН:**********,***,е наложеното административно наказание, -„глоба”,
в размер на 10.00 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,предл. 3 от ЗдвП, за
нарушение по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП,като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: