О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./………...2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
НЕДКОВА
ИВАН СТОЙНОВ –МЛ.С.
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело
№ 820 по описа на ВОС за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 11199/10.02.2020г. от ГД „ГП“ на МВР с адрес за кореспонденция - гр. София,1540,
бул. Христофор Колумб № 1 срещу Решение
№ 327/22.01.2020г. по гр.д. № 16223/2019г. на ВРС, 12св., с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Ж., ЕГН: ********* сумата от 715.68 (седемстотин и
петнадесет лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 112 часа, за
периода от 15.10.2016г. до 01.07.2018г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР; сумата от 142.34 (сто и четиридесет и два
лева и тридесет и четири стотинки) лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 715.68 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 09.10.2019 г.
(датата на предявяване на иска), изчислена върху всяко падежирало неплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд за съответното тримесечие, на
основание чл. 86 от ЗЗД;
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, моли за отмяната му в
обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излагат се
твърдения , че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно
чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на
чл.142 от ЗМВР се уреждат именно със ЗМВР,
и неговия статут е различен от статута на държавните служители по
трудово правоотношение - чл.142 ал.1 т.2
и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща
заплащането на положения от ищеца нощен
труд. Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в
Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем
часа. Оспорва и алгоритъма за
изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди , че през процесния период
са действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. ,в които
е посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24 часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен
труд, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа ,
което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143. Излагат се твърдения ,
че ЗМВР е специален и статута на ищеца, вкл. и заплащането на извънредния труд,
в качеството му държавен служител се урежда по него. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран
отговор от насрещната по жалбата страна,
в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение , като правилно и
обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 11199/10.02.2020г.
от ГД „ГП“ на МВР с адрес за кореспонденция - гр. София,1540, бул. Христофор Колумб № 1 срещу Решение № 327/22.01.2020г.
по гр.д. № 16223/2019г. на ВРС, 12св.
НАСРОЧВА производството по
делото в открито съдебно заседание на 06.07.2020г. от 14.00ч.,за която дата и
час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: