Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 154

 

град Пловдив, 25.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на осемнадесети януари  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2523 описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по исковата молба предявена от П.Й.Л., с ЕГН **********,  чрез пълномощник адв. Д.П. ***.

Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като се предявява иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 150 лева, причинени на ищеца, в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1030-006145 от 01.08.2018 година, издадено  от Началника група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, което е частично отменено с влязъл в сила  съдебен акт – Решение № 398 от 28.02.2019 година по АНД № 6044 от 2018 година по описа на Районен съд Пловдив, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва върху сумата от 150 лв. считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението. Иска се присъждане на разноските направени и по настоящото дело.

В съдебно заседание –  ищецът се представлява от  адв. П., който поддържа предвяния иск и моли претенцията да бъде уважена в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът - ОД на МВР Пловдив не се представлява, а в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.-П., счита  иска за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан, като моли исковата молба да бъде отхвърлена.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде уважена изцяло.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за основателен, по следните съображения:

Няма спор, че Наказателно постановление № 18-1030-006145 от 01.08.2018 година, издадено  от Началника група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, е частично отменено с влязъл в сила съдебен акт, по отношение на наложената глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДв.П наложена на основание чл.185 от ЗДв.П

Не е спорно, че на лист 6 от приложеното за послужване АНД № 6044/2018 година по описа на Районен съд – Пловдив, е представен договор за правна помощ  и съдействие от 09.08.2018г. /документ/, сключен между П.Л.  и адвокат Д.П., от който е видно, че е договорена сумата от 300 лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото, като същата сума е платена „в брой“ при подписването на договора, а с оглед частичната отмяна на Наказателното постановление, по настоящото производство се претендира като обезщетение за претърпени имуществени вреди сумата от 150 лева.

Истинността на въпросния документ не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи неговото съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената му стойност, поради което и следва да бъде ценен като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие

С действията на своите служители по издаване на порочното наказателно постановление ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на хонорар на адвокат Д.П. в размер на 150 лева, с която сума ищецът е бил увреден, при защита му срещу незаконосъобразното в една част НП. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

  По делото се установява, че П.Л.  действително е бил защитаван по визирания по - горе договор, като упълномощения адвокат е изготвил жалбата срещу посоченото наказателно постановление и е извършил съответните процесуални действия за образуване и водене на  АНД № 6044 от 2018 година по описа на Районен съд – Пловдив.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна :

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

В този смисъл съдът не следва да бъде споделен довода, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незако- носъобразен  административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ  и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

  Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/ 2014г. на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. В тази връзка неоснователен е  доводът на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод се основава на съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление.

По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на П.Л. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвиканно от издаването на наказателното постановление, с което е наложена санкция, която ищецът е считал за незаконосъобразна.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече  по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Съгласно  чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.

В нормата на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран.

Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.

Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.

При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (частично отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

 С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, а те се констатираха в размер на 160 лв. за адвокатско възнаграждание и държавна такса.

          Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., Десети състав :

 

Р      Е      Ш      И:

 

 ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на  П.Й.Л., с ЕГН **********,  сумата в размер на 150 лева, имуществени вреди, причинени на ищеца, в резултат от частично незаконосъобразното Наказателно постановление № 18-1030-006145 от 01.08.2018 година, издадено  от Началника група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, частично отменено с влязъл в сила  съдебен акт – Решение № 398 от 28.02.2019 година по АНД № 6044 от 2018 година по описа на Районен съд Пловдив, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва върху сумата от 150 лв. считано от датата на завеждане на настоящата искова молба- 06.10.2020 година до окончателното изплащане на задължението, както и разноски за това съдебно производство в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/ за заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                  

 

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/