№ 3691
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20233110105224 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.
82, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета.
Ищцата Р. Ю. В. твърди, че на 26.04.2022 г. служител на ТД на НАП-
Варна се свързал с нея по телефон за подаване на декларация по чл. 50 ЗДДФЛ
за 2021 г. На същия ден, при попълване на декларацията, ищцата установила,
че съгласно подадени данни от ответника „С.“ АД са извършени куриерски
услуги по изпратени от нея 463 бр. куриерски пратки на обща стойност 32
612.80 лв. Тази информация не отговаряла на истината, поради което ищцата
изискала от ответното дружество подробна справка за извършените услуги
през 2021 г. На 27.04.2022 г. й била предоставена такава, в която били отразени
въпросните пратки, които били изпратени от офис на „С.“ АД, находящ се на
адрес: гр. *******“, партер на ******* „****“. На същия ден ищцата подала
жалба по електронна поща до ответното дружество и посетила за първи път
посочения офис, където разговаряла с управителя и изискала записи от
камерите, но съдействие й било отказано. Наред с това ищцата подала и жалба
до Окръжна прокуратура – Варна. На 29.04.2022г. ответното дружество я
уведомило, че се извършва проверка по подадения от нея сигнал. Тъй като до
17.08.2022 г. не получила отговор, отново изискала информация по случая, а
от „С.“ АД я уведомили, че са подали сигнал до ОДМВР-Варна, както и че са
прекратили партньорството си с дружеството, опериращо горепосочения
офис, както и със служителите, допуснали нарушението. Ищцата сочи, че на
22.08.2022 г. подала нова жалба до II РУ при ОДМВР-Варна. На същата дата
получила отговор от Апелативна прокуратура - Варна, че във Районна
прокуратура – Варна по нейната жалба е образувана пр. преписка №
1
5378/2022 г., по която с постановление на наблюдаващия прокурор е
възложено извършване на проверка от служителите на ОДМВР-Варна.
Заявява, че на 14.11.2022 г. от нея били изискани документи и писмени
обяснения за периода 01.01.2021 г. - 31.10.2022 г. от НАП. Това я стресирало,
тъй като се касаело за голям обем от документи, които следвало да бъдат
представени в кратък срок.
Сочи, че на 23.11.2022 г. се снабдила от Окръжна прокуратура – Варна с
удостоверение относно хода на извършваната проверка, което да й послужи
пред органите по приходите. В документа било отразено, че за периода
01.01.2019 г. - 31.12.2021 г. две физически лица с установена самоличност са
изпращали пратки от офис на „С.“ АД и са получавали парични суми по
наложени платежи от името на 17 български граждани, между които и ищцата.
Изрично било отбелязано, че положените от името на ищцата подписи не са
автентични.
Въз основа на така установените обстоятелства с протокол № П-
03000322196626-073-001/26.01.2023 г. на ТД на НАП-Варна е констатирано, че
декларираните от „С.“ АД приходи не са реално получени от ищцата.
Ищцата поддържа, че е налице неправомерно използване на личните й
данни, по отношение на които не е давала съгласие за съхраняване и
обработване от ответното дружество. Счита, че последното не е положило
достатъчна грижа и не е осигурило ефективни мерки за защита сигурността на
личните данни, с което не е изпълнило задълженията си, произтичащи от
Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и чл. 59, ал. 1
ЗЗЛД.
Сочи, че до м. декември 2022 г. от нея периодично да изисквани и
представяни документи и писмени обяснения от приходните органи с
указания, че в случай че не предостави същите, ще бъде прието за доказано, че
е укрила доходи. Едва с горепосочения протокол била уведомена, че в хода на
извършената проверка не са установени допуснати от нея нарушения на
данъчно-осигурителното законодателство и че няма задължения, подлежащи
на събиране от органите по приходи при ТД на НАП - Варна. През целия този
период тя била подложена на негативни преживявания и стрес. Вследствие на
извършваната проверка тя станала напрегната и тревожна, лесно се
разплаквала, изпадала в нервно-вегетативни кризи, със задух, тахикардия,
вертиго, цефалгия, прималяване, световъртеж и главоболие, често се
повишавало кръвното й налягане, което после рязко спадало. Страдала от
безсъние и кошмари, не можела да контролира емоционалните си реакции,
треперела и нямала апетит. Била й поставена диагноза „реакция на тежък
стрес и разстройство в адаптацията“. За да изпълнява професионалните си
задължения на преподавател в гимназия за преподаване на чужди езици
„*******“, гр. Варна, трябвало да полага извънредни усилия, за да потисне
чувството на тревожност, напрегнатост и депресия. Заради преживените
душевни страдания ищцата съзнателно се изолирала от обичайната си
социалната среда. Поради изложеното потърсила съдействие от психиатър,
който й назначил медикаментозна терапия. Сочи, че и понастоящем
2
преживява негативни емоции и страда от понижено самочувствие.
Поддържа, че е налице основание за ангажиране гражданската
отговорност на ответното дружество по реда на чл. 49 ЗЗД за претърпените от
нея неимуществени вреди. Сочи, че последното е лицензиран оператор,
извършващ универсални пощенски услуги, като е възложило на „Б. Д. у. г.“
ЕООД да управлява процесния офис на „С.“ АД и да обслужва клиенти на
дружеството. В тази връзка на „Б. Д. у. г.“ ЕООД е предоставен достъп до
информационната система на „С.“ АД. Сочи, че служители на „Б. Д. у. г.“
ЕООД, по възлагане на „С.“ АД, са въвели без нейно съгласие личните й данни
в информационната система на дружеството и са я посочили като изпращач на
пратки, които тя в действителност не е изпращала, а впоследствие ответникът
е подал справка в ТД на НАП-Варна за получени от нея суми по наложен
платеж. Навежда доводи, че ответното дружество, в качеството на
администратор на лични данни, не е спазило принципите за обработване на
лични данни, закрепени в чл. 5, т. 1, б. „а“ и „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 –
да обработва законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по
отношение на субекта на данните и по начин да гарантира подходящо ниво на
сигурност на личните данни, включително защита срещу нерегламентирано
или несъответно обработване чрез прилагане на подходящи технически или
организационни мерки. Поради това съгласно чл. 82 от Регламента за нея е
възникнало правото на обезщетение за претърпените вреди.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да й заплати сумата от
20 000 лева, частичен иск от общо 30 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно обработване
на лични данни на ищцата и невярно деклариране на получени от нея приходи
от наложен платеж по доставени 463 бр. куриерски пратки през 2021 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба –
26.04.2023 г., до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на иска.
Излага, че между него и „Б. Д. у. г.“ ЕООД е сключен договор за
партньорство, както и споразумение за обработка на лични данни, в което
подробно са описани въведените технически и организационни мерки за
защита на личните данни, обработвани от името на „С.“ АД. Сочи, че наред с
действащите работни инструкции във връзка с обработка на лични данни на
клиентите, на всички служители се извършва първоначален и периодичен
инструктаж относно приложимите изисквания с цел осигуряване на коректно
и законосъобразно обработване на лични данни и предотвратяване на
злоупотреби. Излага, че съгласно Закона за пощенските услуги за дружеството
съществува задължение да изисква, обработва и съхранява идентификационни
данни, които се предават на НАП. За изпълнение на тези задължения
пощенските оператори нямат право да копират и съхраняват копия от
документи за самоличност на лицата, а единствено да извършват справка с
документа за самоличност, представен от лицето. Поддържа, че дружеството
3
спазва изискванията на Регламент /ЕС/ 2016/679, като е въвело подходящи
технически и организационни мерки, за да се гарантира, че се обработват само
лични данни, които са необходими за всяка конкретна цел на обработването.
Заявява, че след узнаване за процесния проблем са предприети адекватни
мерки, като по подадения от ищцата сигнал е извършена проверка и са
изискани обяснения от всички служители от процесния офис. От тях станало
ясно, че офисът е посещаван от жена, легитимирала се с документ за
самоличност като Р. В.. Подчертава, че съгласно изложените от самата ищца
твърдения тя не е изпращала пратки чрез „С.“ АД, поради което е невъзможно
данните й да са били въведени в системата на дружеството. Счита, че от тук
може да се заключи, че същите са били предоставени от въпросното лице,
представяло се за нея, при явяването му в офиса. Сочи, че едва след подадения
от ищцата сигнал е установено несъответствието в личните й данни и в
частност – че заявеният телефонен номер не й принадлежи. Излага, че същият
се въвежда в системата на дружеството по данни от клиента и не съществува
механизъм, по който да бъде проверено дали същият в действителност е на
съответното лице. Твърди, че незабавно след извършената проверка е
подадено уведомление до Централното управление на НАП за възможното
некоректно събиране и подаване на данни за получени наложени платежи.
Подаден е и сигнал до ОДМВР-Варна. Наред с изложеното „С.“ АД
прекратило договора с „Б. Д. у. г.“ ЕООД.
Поддържа, че е налице основание за освобождаване от отговорност на
дружеството по чл. 82, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679.
Навежда доводи за липсата на изискуемите от чл. 49 ЗЗД
материалноправни предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на
дружеството. Оспорва наличието на виновно противоправно поведение, както
и на причинно-следствена връзка между действията на „С.“ АД и описаните в
исковата молба вреди. Оспорва като недоказани твърденията на ищцата
досежно здравословното й състояние. Сочи, че за дружеството е предоставило
информация на НАП в изпълнение на регламентираното от закона свое
задължение, като след установяване на несъответствие, поставящо под
съмнение коректността на подадените данни, дружеството е уведомило НАП
на 29.08.2022 г., т. е. 2 месеца преди започването на данъчната проверка.
Счита, че в случай че ищцата претендира да е претърпяла неимуществени
вреди вследствие на извършения данъчен контрол, тя следва да претендира
обезщетение от органите, осъществяващи този контрол. Изтъква, че
проверката е извършена в кратък срок и е завършила със заключение, че
ищцата не е допуснала нарушения на данъчно-осигурителното
законодателство
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
С Определение № 1249/30.01.2024 г. в качеството на трети лица-
помагачи на страната на ответника „С.“ АД са конституирани „Б. Д. у. г.“
ЕООД, Р. И. И., В. А. С., Б. Б. М., М. Г. Д. и Д. Л. Г..
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск.
4
Ответникът оспорва иска.
Третите лица-помагачи „Б. Д. у. г.“ ЕООД и Б. Б. М., чрез процесуалния
си представител, подкрепят становището на ответника.
Третите лица-помагачи Р. И. И., В. А. С., М. Г. Д. и Д. Л. Г., редовно
призовани, не се явяват в съдебно заседание, не изразяват становище по
предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Със заявление от 26.04.2022 г. /л. 58/ ищцата е отправила до ответното
дружество искане за предоставяне на справка относно предоставените от „С.“
АД пощенски и куриерски услуги за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
Предоставената подробна справка за посочения период е приложена на
л. 38-40 от делото, като в същата са отразени множество пратки със
съдържание „козметика“, изпратени чрез офис № *** от Р. В. до различни
лица в страната срещу наложен платеж. В справката са налични данни и за
изплатени на Р. В. суми по наложени платежи. Последната от отразените в
справката услуги е от 07.10.2021 г.
На 27.04.2022 г. Р. В. е подала жалба до „С.“ АД с искане за извършване
на проверка във връзка с процесния случай /л. 59/.
На 29.08.2022 г. от „С.“ АД е изпратено уведомление до Централното
управление на НАП, съгласно което дружеството е установило некоректна
идентификация за получени наложени платежи по ЕГН на ищцата, като
същата касае суми на обща стойност 33 733.98 лева по товарителници от 2021
г. Изрично е посочено, че на ищцата не са изплащани суми през 2021 г. /л. 61/
При съпоставка на номерата на товарителниците със справката, приложена на
л. 38-40 от делото, е видно, че изброените в уведомлението товарителници са
издадени в периода от 05.02.2021 г. до 02.07.2021 г.
Ответникът е представил договор за партньорство от 01.09.2021 г.,
сключен между него и „Б. Д. у. г.“ ЕООД /л. 62-64/, по силата на който
последното се е задължило да съдейства на „С.“ АД в дейностите по
транспорт и доставяне на пощенски пратки и да оперира офис на „С.“ АД,
като изпълнява от името на ответника всички дейности, свързани с
предоставяните от него услуги.
Между двете дружества е сключено и споразумение за обработка на
лични данни /л. 67-69/, с което „С.“ АД е възложило на „Б. Д. у. г.“ ЕООД при
обработване на лични данни от името на „С.“ АД по повод предоставяне на
съответните пощенски услуги. По силата на споразумението на „Б. Д. у. г.“
ЕООД е възложено предприемане на технически и организационни мерки за
адекватна защита на обработваните лични данни, в т.ч. като осигури
подходящо обучение на служителите си. Минималните технически и
организационни мерки за защита на личните данни, обработвани от името на
„С.“ АД, са разписани в нарочно приложение към споразумението /л. 70-71/.
5
Ответникът е представил протоколи от проведен извънреден инструктаж
на 08.10.2021 г. и 11.10.2021 г. от управителя на „Б. Д. у. г.“ ЕООД досежно
изискването за извършване на справка с документ за самоличност при
изпращане на пратки с наложен платеж и изплащане на наложени платежи /л.
77-78/.
Съгласно предизвестие от 29.04.2022 г. /л. 79/ ответното дружество е
уведомило „Б. Д. у. г.“ ЕООД, че прекратява сключения помежду им договор
за партньорство, считано от 01.06.2022 г.
Съгласно удостоверение, издадена от прокурор в Окръжна прокуратура
– Варна /л. 32/, е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.
255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 26 НК, като в хода на извършената проверка е
установено, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. две физически лица
с установена самоличност са изпращали куриерски пратки от офис на „С.“ АД
и са получавали парични суми по наложени платежи от името на 17 български
граждани, в т.ч. Р. Ю. В., като е установено, че положените подписи от името
на тези 17 български граждани са неавтентични.
Към писмените доказателства по делото е приобщена пълната преписка
по извършената от НАП, ТД-Варна проверка на ищцата /л. 177-279/. От
съдържанието на преписката се изяснява, че проверката е образувана въз
основа на резолюция от 02.11.2022 г. и обхваща периода от 01.01.2021 г. до
момента на възлагането /л. 181/. В рамките на същата и по повод искане за
представяне на документи и писмени обяснения от 14.11.2022 г. /л. 274-275/ с
декларация от 28.11.2022 г. Р. В. е декларирала, че за проверявания период не е
изплащала стоки чрез „С.“ АД и не е получавала суми по наложен платеж. От
изготвения отчет за резултати от извършена проверка става ясно, че същата е
приключила към 02.02.2023 г.
От ищеца са представени медицински документи – амбулаторни листи
/л. 22-23/ и етапна епикриза за периода 31.05.2022 г. до 21.03.2023 г. /л. 21/,
издадени от психиатър, съгласно която на Р. В. е поставена диагноза „реакция
на тежък стрес и разстройство в адаптацията“, като й е назначено
медикаментозно лечение.
На л. 72-76 от делото са приложени писмени обяснения от третите лица-
помагачи, които не съставляват годно доказателствено средство.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани,
доколкото не допринасят за изясняване на относимите към предмета на спора
обстоятелства.
По делото са ангажирани специални знания посредством проведената
съдебно-психиатрична експертиза, заключението по която съдът кредитира
като компетентно изготвено, подробно и обосновано. Съгласно същото към
момента на проведените медицински прегледи на ищцата при психиатъра д-р
Я. С. на 31.05.2022 г. и 21.03.2023 г. същата е страдала от симптоми,
отговарящи на критериите за диагноза от раздел „Реакции на тежък стрес и
разстройство в адаптацията“ с диагноза „Разстройство в адаптацията“ F43.2 по
МКБ-10 ревизия. Вещото лице излага, че състоянието на разстройство в
адаптацията се е развило като последствие на преживения внезапен стрес на
6
26.04.2022 г. и последващите събития, свързани с неправомерен достъп и
обработване на личните й данни с невярно деклариране на получени от нея
приходи. Сочи, че симптомите на дезадаптация са били изразени за около осем
месеца, като психичното състояние на ищцата постепенно се е подобрило след
установяване липсата на вина от нейна страна и приема на назначената
медикаментозна терапия. Според заключението към момента на изследването
все още са налице лека напрегнатост и периодични влошавания с тревожност
и страх, емоционално наситено възпроизвеждане на миналите преживявания,
нарушен сън с кошмарни съновидения, като описаните симптоми се
актуализират при ситуации, напомнящи и свързани пряко или косвено със
събитието, което може да се разглежда като остатъчно състояние след тежък
стрес.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че
процесното събитие силно се е отразило на ищцата поради ценностната й
система, но с времето тези преживявания постепенно ще отзвучат. Сочи, че и
по време на изследването, докато разказвала за случая, В. била емоционална,
като акцентът бил на несправедливото уронване на името й. Заявява, че
психиатричната наука не разполага с обективни методи, по които да докаже
налице ли са нарушения на съня и така отразените констатации в
заключението са въз основа на проведеното интервю с ищцата и
наблюдението. Подчертава, че начинът, по който ищцата възпроизвежда
събитието и симптомите, които проявява, говорят за тази реакция. При
изследването било видимо, че се касае за силно емоционално състояние. Сочи,
че описаните симптоми отговарят на обичайните при така поставената
диагноза, отразена и от психиатъра в медицинските документи. Заявява, че
понастоящем ищцата не изпитва постоянно такива емоции, но когато говори
за случая, го преживява отново, което предизвиква описаните реакции. В
първите месеци тя непрекъснато говорела за това, а сега се връща към
процесните събития само ако се възстанови темата. Вещото лице счита, че
периодичните симптоми на напрегнатост и тревожност са обусловени от
настоящото исково производство, по повод на което се възстановяват тези
емоции. Изразява становище, че след приключване на делата ищцата ще се
успокои, но случаят ще й остави травма.
От показанията на водените от ищеца свидетели, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Св. Даниела Велизарова Д. излага, че познава Р. В. от 2014 г., когато
последната започнала работа в Пета езикова гимназия, където и св. Д.
преподава. Заявява, че през пролетта на 2022 г. забелязала, че ищцата се
променила и станала по-затворена. В. й споделила за злоупотребата с личните
й данни, вследствие на която от НАП поискали от нея да плати „огромна
сума“. През есента на същата година със св. Д. провели по-продължителен
разговор във връзка с този случай. По време на разказа ищцата била много
емоционална, разтреперила се заявила, че я смятат за „престъпник“.
Притеснявала се от факта, че я приемат за човек, който би нарушил закона,
както и че тревожността се отразява и на семейството й. Споделяла, че страда
от безсъние и когато нощем се буди, малкото й дете също се събужда и плаче.
7
Според св. Д. най-тревожна ищцата била в периода от м. 11.2022 до м. 01.2023
г. Същата изпитвала несигурност във връзка с образуваното срещу нея
производство. Св. Д. сочи, че понастоящем ищцата е спокойна, но когато я
помолила да се яви като свидетел, отново се разстроила. Наред с това й
споделила, че изпитва притеснения, че може отново да бъде злоупотребено с
данните й. Свидетелката отрича ищцата да е отсъствала от работа в посочения
по-горе период.
Свидетелят Владимир Славчев Вълев, съпруг на ищцата, излага, че през
пролетта на 2022 г. с нея се свързал по телефона служител на НАП по повод
неподаване на годишна данъчна декларация. След обаждането съпругата му се
снабдила с ПИК от НАП и при извършената проверка установила, че има
данъчни задължения във връзка с над 400 на брой пратки, изпращани чрез
„С.“ АД. При извършена справка в ответното дружество станало ясно, че
пратките са изпращани от офис, който те никога не били посещавали. На
място се срещнали с управителя на въпросния офис, който обещал да им
съдейства, но така и не се свързал с тях. След този момент В. постоянно
получавала обаждания от инспектора на НАП, натоварен с проверката. Най-
тежкият период за семейството бил по време на проверката на НАП, когато
съпрузите преустановили интимните си отношения и започнали да разговарят
единствено за НАП и данъчните задължения. Ищцата често плачела,
събуждала се през нощта и съпругът й първо успокоявал детето, а после и нея.
Това продължило около четири-пет месеца. Наложило се В. да потърси
специализирана помощ, като й били изписани лекарства, но приемът им не
разрешил проблема, а само помогнал с нарушенията на съня й. След този
случай се наложило съпругът й да поеме основните грижи за двете им деца, а
тя се затворила и не искала да се среща с хора. Не спряла да ходи на работа,
тъй като там се разсейвала. Св. Вълев заявява, че понастоящем ищцата се
чувства по-добре, но не е преживяла напълно случая.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на двамата
свидетели следва да бъдат кредитирани в пълнота като подробни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и със
заключението по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза. Въпреки
семейната връзка на св. Вълев с ищцата не е налице основание да се постави
под съмнение достоверността на изложеното от него, доколкото то се подкрепя
от показанията на другия свидетел, представените по делото медицински
документи и експертното заключение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27
април 2016 г. урежда принципите и правилата за защита на физическите лица
във връзка с обработването на лични данни, като един от основните принципи
за обработване на лични данни е този на законосъобразност /чл. 6 от
Регламента/. Съгласно чл. 6, § 1, б. „а“ обработването е законосъобразно само
ако субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за
8
една или повече конкретни цели.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че „С.“ АД, в качеството си на администратор на лични данни, е
допуснало незаконосъбразно /без изискуемото за целта съгласие/ обработване
на личните данни на ищцата. Посоченото обстоятелство е безспорно между
страните и е изрично признато от самия ответник с изпратеното до НАП
уведомление, приложено на л. 61 от делото.
Изрично чл. 82, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 предвижда, че всяко
лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на
нарушение на установените в регламента правила, има право да получи
обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените
вреди. § 3 допуска администраторът на лични данни да се освободи от
отговорност само ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за
събитието, причинило вредата. Съгласно задължителното тълкуване,
възприето с т. 3 от Решение на СЕС по дело C‑340/21 принципът на отчетност
на администратора, закрепен в член 5, параграф 2 и конкретизиран в член 24
от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково
производство за обезщетение по член 82 от този регламент разглежданият
администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че
приложените от него мерки за сигурност по член 32 от посочения регламент са
подходящи.
В случая, въпреки изрично разпределената му с доклада по делото
доказателствена тежест, ответникът не е успял при условията на пълно и
главно доказване да установи, че приложените от него технически и
организационни мерки за сигурност на обработваните лични данни са
подходящи. Както по-горе бе изложено, по делото е представено сключено
между ответника и обработващия данните - „Б. Д. у. г.“ ЕООД споразумение за
обработване на лични данни, както и минимални технически и
организационни мерки за защита на обработваните лични данни, но нито един
от двата документа не съдържа описание на реда, по който следва да бъдат
събрани лични данни при предоставянето на пощенски услуги, респ. реда за
извършване на проверка на личните данни на съответните лица. Липсват
доказателства и в подкрепа на твърденията, изложени в отговора на исковата
молба, а именно – че на служителите, ангажирани с обработката на лични
данни, са извършени първоначален и периодичен инструктаж. Единствените
писмени доказателства за извършен инструктажа на служители, ангажирани в
процесния офис /л. 77-78/, са датирани от период, следващ по време
отразените в издадената от самия ответник справка за изпращани от името на
ищцата пратки /последната от които от 07.10.2021 г./, респ. получаване на
суми по наложени платежи /последно на 09.07.2021 г./. Останалите
предприети от ответното дружество действия, изразяващи се в извършване на
проверка и подаване на съответна информация към НАП и МВР, по време
следват подадения от Р. В. сигнал и въобще не следва да бъдат вземани
предвид при преценката относно спазването на изискването по чл. 32 от
Регламента, който касае предприемането на превантивни мерки за гарантиране
сигурността и законосъобразното обработване на лични данни.
9
Предвид изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав
намира, че са налице предпоставки за ангажиране на имуществената
отговорност на ответника за претърпените от ищцата вреди вследствие на
неправомерното обработване на личните й данни.
От събраните по делото гласни доказателства, заключението по
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, както и от приложените към
исковата молба медицински документи по категоричен начин се установява,
че процесните събития са причинили на ищцата психически страдания –
същата е ограничила контактите си, изпитвала е нарушения на съня и
постоянна тревожност, особено интензивна в периода на извършваната от
НАП проверка.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В
посоченото ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението“. В процесния
казус при определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетено, че
от узнаване за неправомерното обработване на личните й данни /през
м.04.2022 г./ до приключване на данъчната проверка /началото на м.02.2023 г./
са изминали над 9 месеца. От свидетелските показания става ясно, че
емоционалното състояние на ищцата се е влошило особено в периода на
проверката, която е продължила 3 месеца. Св. Вълев сочи, че в този период
отношенията в семейството са се свеждали единствено до разговори за
данъчното производство, като съпругата му не е била в състояние да полага
грижи за децата им. Последното наложило ищцата да се консултира с
психиатър и да започне медикаментозно лечение. Макар след приключване на
производството пред НАП психическото състояние на ищцата да се е
подобрило, понастоящем /над две години по-късно/ същата отново преживява
психотравмата, когато се връща към тези събития, а според вещото лице тази
травма ще й остане „слабо място“ и в бъдеще.
При съобразяване на всичко изложено настоящият съдебен състав счита,
че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и
страдания възлиза на 10 000 лева. До този размер искът следва да бъде
уважен, като за разликата над него до претендирания размер от 20 000 лева
същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от ищеца искане на
последния следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски
съразмерно на уважената част от иска. Представени са доказателства за
заплащане на държавна такса за образуване на производството в размер на 800
лева, държавна такса по частна жалба в размер на 15 лева и държавна такса за
издаване на обезпечителна заповед в размер на 5 лева, депозит за СПЕ в
размер на 400 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лева.
10
Настоящият съдебен състав, като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. При
съобразяване общия размер на сторените от ищеца разноски съразмерно на
уважената част на претенцията на ответника следва да бъде възложена част от
тях в размер на 2010 лева.
В полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски по
изпълнителното дело по налагане на допуснатото обезпечение на предявения
иск. Тълкуването, дадено с т. 5 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК визира разноските, извършени в съдебното производство по
обезпечаване на бъдещ или предявен иск. Що се отнася до разноските,
извършени във връзка с налагане на допуснатите обезпечителни мерки, те
подлежат на възмездяване в рамките на изпълнителното дело и следва да се
съберат чрез съдебния изпълнител. В този смисъл е и формираната трайна
практика на ВКС – виж напр. Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС
по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 845 от 05.12.2011 г. на
ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи заплащане на
извършените от ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от
претенцията. Последният е представил доказателства за реално извършване на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева без ДДС, съотв.
3600 лева с ДДС, което съдът намира за съобразено с фактическата и правна
сложност на производството. От него в тежест на ищеца следва да бъде
възложена сума в размер на 1800 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. *******, *********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ю. В., ЕГН **********, от гр.
*******, СУМАТА ОТ 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно
обработване на лични данни на ищцата и невярно деклариране на получени от
нея приходи от наложен платеж по доставени 463 бр. куриерски пратки през
2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
исковата молба – 26.04.2023 г., до окончателното й изплащане, на основание
чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 82, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
10 000 /десет хиляди/ лева до предявения размер от 20 000 /двадесет хиляди/
лева, частичен иск от общо 30 000 /тридесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. *******, *********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ю. В., ЕГН **********, от гр.
11
*******, СУМАТА ОТ 2010 /две хиляди и десет/ лева, представляваща
извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Ю. В., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
„С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******,
*********, СУМАТА ОТ 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща
извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на ответника „С.“ АД, ЕИК *******, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца Р. Ю. В., ЕГН **********, по банкова
сметка с IBAN BG*******.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на
страната на ответника „С.“ АД, ЕИК *******, както следва: „Б. Д. у. г.“ ЕООД,
ЕИК *******, Р. И. И., ЕГН **********, В. А. С., ЕГН **********, Б. Б. М.,
ЕГН **********, М. Г. Д., ЕГН **********, и Д. Л. Г., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12