Решение по дело №187/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№               / 10.01                      2020 Година                   гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 10.12.                                                                                      2019 година

В  открито заседание в следния състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Стойка Иванова

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

Търг.д. № 187 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази:

 

         Предявени  са  обективно съединени искове по реда на чл.274, ал.1, т.1, предл. 1-во от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „З.К. Л. И.“ АД – гр. С., р-н „Л.“, бул. „Ч. в.“ № **, ЕИК **, чрез процесуалния представител юриск. Н.я Г. против Р.А.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и А.А.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***,  в качеството им на законни наследници на Асан Р. Османов, ЕГН **********, починал на 06.11.2015г.

В исковата молба се твърди, че на 06.11.2015г. около 23:20ч. на главен път I - 6 в посока запад /от с. Търничени, общ. Павел Баня - гр. Калофер, общ. Карлово/ се движил лек автомобил марка МЕРЦЕДЕС модел С180 с рег.№РВ 0913 СВ, управляван от Н. И. Н., а по същото време в противоположна посока - от изток на запад към с. Тъжа, общ. Павел Баня се движил лек автомобил марка АУДИ, модел 80 с рег.№ СТ 8990 СР, управляван от А.Р. О. По време на движение в зоната на км. 280+300, при навлизане в десен завой, водачът на лек автомобил АУДИ 80 загубил контрол над управлението на автомобила, навлезъл в срещуположната лента на движение и реализирал пътно-транспортно произшествие с движещият се в лентата си за движение лек автомобил МЕРЦЕДЕС С180.

Сочи се, че в резултат на процесното ПТП е настъпила смъртта на Снежана Снежанова Илиева, пътувала на задна лява седалка в лек автомобил АУДИ 80, А. Р. О. - водач на лек автомобил АУДИ 80  и Н. И. Н. водач на лек автомобил МЕРЦЕДЕС С180.

За настъпилото пътно - транспортно произшествие е  съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 284р - 29195 от 25.11.2015г. и е било образувано ДП № ЗМ - 1592/07.11.2015г. по описа на РУП - Казанлък.

Посочва се, че от назначената химическа експертиза е установено, че водачът на лек автомобил АУДИ 80, А. Р. О.е управлявал с алкохол в кръвта от 1.88% промила.

Поради настъпилата смърт на извършителя с Постановление от 16.11.2016г. на ОП - Стара Загора, ДП № ЗМ 1592/2015г е прекратено.

Сочи се, че към датата на събитието, отговорността на водача на лек автомобил марка АУДИ модел 80 с рег.№ СТ 8990 СР, е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „Л. И.” АД, обективирана в застрахователна полица № 22115002517328 със срок на валидност от 09.10.2015г. до 08.10.2016г.

На осн. чл. 226 от КЗ /отм/ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, С. А. И. с ЕГН ********** *** Баня, като майка на починалата вследствие процесното ПТП, С. С. И.е предявила иск по съдебен ред за заплащане на причинени неимуществени вреди от настъпване на смъртта на дъщеря й в размер на 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева. Образувано е гр.д. № 16992/2015г на СГС, 1 -6 състав.

В исковата молба се посочва, че с Решение от 07.07.2017г., ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на осн. чл. 226 от КЗ /отм/ във вр. с чл. 45 ЗЗД на С. А. И. сумата в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на дъщеря й, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2015г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се посочва, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл.274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането/отм./, във вр. с чл. 45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ЗК „Л. И.” АД придобива право на регрес срещу виновния водач – А. Р. О. с ЕГН **********, до размера на изплатеното застрахователното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 00 (сто и петдесет хиляди) лева, представляващо платени главници по изпълнителни дела № 20178680400669 по описа на ЧСИ Р.М. и № 20188600400437 по описа на ЧСИ В. М..

Видно от Удостоверение за наследници № 95/10.10.2017г. виновният водач Асан Р. Османов е починал на 06.11.2015г. и е оставил за законни наследници Р.А.Р. ЕГН ********** - син и А.А.Р. ЕГН ********** - дъщеря.

С оглед на гореизложеното ЗК „Л. И.” АД моли съда да постанови решение, с което да осъди Р.А.Р. ЕГН ********** и А.А.Р. ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на А. Р. О., да заплатят на ЗК „Л. И.” АД сумата в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева - главница, представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно- деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок  не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците по делото.

В съдебно заседание, проведено на 10.12.2019 г. ищецът поддържа исковата молба. Ответниците Р. А. Р. и А. А.Р. заявяват, че признават исковете изцяло при посочените по-горе условия и молят съдът да постанови решение съобразно признанието.

Съдът обсъди доводите и становищата на страните и като взе предвид направеното признание от страна на ответниците, намира за установено следното:

 

         Съдът, като взе предвид становищата на страните намира,  че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска,  визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни.

Ответниците в открито съдебно заседание признават изцяло иска. Налице е искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска. Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък се отнася до право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответниците ще следва да се постанови решение за уважаване на иска, съобразно извършеното признание, без съдът да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2  ГПК. Това е така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите на  чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.

         По отношение на разноските, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Тълкувайки цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат разноските върху ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: признание на ответника, такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не дава повод на ищеца да смята, че няма да получи търсената с иска сума. В случая ответниците признават иска. Следва да се има предвид обаче, че това признание е направено в проведеното открито съдебно заседание. Поради горното, съдът намира, че не е налице втората предпоставка – поведение, което не дава повод на ищеца да предяви иск. Ето защо на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца и направените разноски за държавна такса в размер на 6000 лв. за исковото производство  и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.   

        

          Водим от горното  и на основание чл. 237 ГПК, Старозагорският окръжен  съд

 

Р       Е      Ш       И:

 

ОСЪЖДА Р.А.Р.  ЕГН ********** и А. А. Р. ЕГН **********, в качеството на законни наследници на А. Р. О., поч. на 06.11.2015г. и двамата от с. Т., общ. П. Б., ул. „З.“ *  ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл.274, ал.1, т.1, предл. 1-во от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД /при условията на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска/, на „З.К. Л. И.“ АД – гр. С., р-н „Л.“, бул. „Ч. в.“ № **, ЕИК ** сумата 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева - главница, представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 18.06.2019г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Р.А.Р.  ЕГН ********** и А. А. Р. ЕГН **********, в качеството на законни наследници на А. Р. О., поч. на 06.11.2015г. и двамата от с. Т., общ. П. Б., ул. „З.“ * ДА ЗАПЛАТЯТ на „З.К. Л. И.“ АД – гр. С., р-н „Л.“, бул. „Ч. в.“ № **, ЕИК **сумата от общо 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща направените разноски за платената държавна такса по исковото дело и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста лв/.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: