Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 482
гр.
Горна Оряховица, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 145 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищцовото дружество „Профи
Кредит България“ ЕООД твърди, че с ответника М.Н.К. е сключило договор за
потребителски кредит № ********** /18.10.2017г., по силата на който е
предоставило в заем сумата от 500 лв., платима на 24 месечни вноски, с размер
на месечната вноска 30,91 лв., годишен процент на разходите 49,89 %, годишен
лихвен процент 41,17 %., с общо задължение по кредита 741,84 лв. Посочва се, че
ответникът закупил и пакет от допълнително услуги в размер на 600,24 лв., с
размер на месечната вноска от закупения пакет от 25, 01 лв. Двете услуги
формирали задължението му от общо 1342,08
лв. На основание чл. 12.3 от ОУ към договора дружеството претендира, че
надлежно е уведомило и обявило кредита за предсрочно изискуем, считано от 20.
03. 2018 г. Твърди, че ответникът е
внесъл сумата 70 лв. За остатъкът ищецът претендира дължимостта на вземаният
си. За тях се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1537/2018г. на
ГОРС, като поради ненамиране на ответника на адреса предявил настоящия
установителен иск. Иска от съда да приеме за установено, че ответникът му дължи
сумата от 486,24 лв. - главница, 224,69 лв. - договорна лихва и сумата от
571,80 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.
В условия на евентуалност е
предявил с молбата си от 21. 02. 2019 г. искане съда на основание чл. 124, ал.
2 ГПК да осъди ответника да му заплати договорното възнаграждение и
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.
Претендира присъждане на
сторените разноски в исковото и заповедното производство, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
особеният представител на ответника е оспорил предявените установителни искове.
Оспорва изискуемостта на вземането, намирайки че не е изискуемо, а предсрочната
изискуемост не настъпила. Счита, че в договора са налице неравноправни клаузи,
водещи до нищожност на същите. Намира, че договорът противоречи на закона за
защита на потребителите – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26 ЗЗД. Счита, че наличните
нищожни клаузи водят на основание чл. 22 ЗПК до недействителност на целия
договор. Намира клаузите към ОУ към
договора за такса от 600,24 лв. за нищожни, поради което исковата претенцията в
тази част следва да бъде отхвърлена. Счита, че не е налице предсрочна
изискуемост на кредита, поради ненадлежното уведомяване на ответника. Оспорва
представения от ищеца документ наименуван “транзакции“, като намира, че от него
не може безспорно да се направи извод, дали ответникът е получил твърдения
превод на сума. Счита,че т. 5 от уточняващата искова молба за
абсолютно процесуално недопустима. Иска от съда да отхвърли предявените искове.
Съобразявайки становищата на страните, събраните
по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от представените
писмени доказателства се установява, че на 18.10.2017 г. между ищцовото
дружество и ответника е сключен договор за потребителски кредит при следните
параметри: сума на кредита 500 лв., срок на кредита 24 месеца, размер на
месечната погасителна вноска 30,91 лв., ГПР - 49, 89% и общо задължение по
кредита в размер на 741,84 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги, ответника дължал на ищцовото дружество и възнаграждение в размер на 1342,08
лв., разсрочено за изплащане по 55,95 лв. на месец, заедно с погасителните
вноски по кредита. Така общото задължение на ответницата по кредита и пакета от
допълнителни услуги възлизал на 1342,08 лв., с месечна вноска 55,92 лв.
Няма спор между страните, че ответникът е
заплатил само част от задължението си – 70 лв., с които ищцовото дружество е
отнесло за погасяване на 59,35 лв. от "номинала по заема, 0,65 лв. за
погасяване на лихва за забава дължима на осн. чл. 12. 1 от ОУ и 10 лв. от
начислени такси по тарифата на ищеца за направени разноски свързани с дейността
по извънсъдебно събиране на просрочения дълг.
Видно от представения по делото погасителен
план, ответникът е поел задължение да изплаща общ размер на месечна вноска в
размер на 55,92 лв., състояща се от главница и договорна лихва в променящо се
съотношение, както и сумата от 25,01 лв. представляваща размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги.
Представено е по делото и искане за
отпускане на потребителски кредит "Профи
кредит Стандарт", в което е посочена сумата по кредита – 500 лв., размера
на месечната вноска – 30,91 лв., срок на кредита -24 месеца и дата на
погасяване – 1 ден от месеца, както и подробна информация за потребителя
(заемополучателя).
Ищецът е представил (стр. 39 от делото)
извлечение от водената сметка на ответницата по процесния договор, според
отбелязването в която, с извършеното плащане на 70 лв. е изплатена изцяло първата
дължима вноска с падеж 01.12.2017 г., от която платената главница е 13,76 лв. и
част от втората в размер на 3,43 лв.
По депозирано заявление от ищеца е
образувано ч. гр. д. № 1537/2018 г. по описа на РС – Горна Оряховица, по което
срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 1843/30.07.2018 г. за сумите 1282,73 лв. главница по договор за потребителски
кредит от 18.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
27.07.2018 г. до окончателното плащане, 30 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, 4,49 лв. лихва за забава и 176,34 лв. разноски по
делото. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК,
с оглед на което до кредитора са изпратени указания да предяви иск за
установяване на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на предявения установителен иск е
само претенцията за 1282,73 лв. от заповедта за изпълнение. Въпреки, че в
петитума на исковата молба за същата е посочено, че представлява "парично
задължение по договор за потребителски кредит", видно от обстоятелствената
част на исковата молба и приложените писмени доказателства, тази сума е
претендирана като съвкупност от главница по договора за кредит, договорна
лихва, както и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, чиито
размери се установяват от представения по делото погасителен план към процесния
договор. В тази насока е и уточнителната искова молба от 21. 02. 2019 г. В
същата ищцовото дружество недопустимо е предявило при условията на евентуалност
осъдителен иск за исковете за договорно възнаграждение и за пакет за
допълнителни услуги въвеждайки нов иск при предявена искова молба.
В депозираното заявление по чл. 410 ГПК,
по което е образувано ч. гр. д. № 1537/2018 г. по описа на ГОРС, ищецът като
заявител е посочил, че сумата от 1282,73 лв. е дължима главница по договора за
кредит и съответно съдът е издал заповедта за изпълнение, като е посочил този
характер на претендираното вземане. Когато претенцията е основана на вземане от
договор за паричен заем, под дължима главница се разбира неизплатената част от
отпуснатата в заем сума, тази която реално е получил заемополучателя. В
конкретния случай очевидно е, че отпуснатата в заем сума е 500 лв. и всяка
претенция за заплащане на по-висока сума има различен характер и съответно
представлява отделен иск – за договорна лихва, за такси, възнаграждения за
допълнителни услуги, обезщетения, разноски и пр. Начинът по който ищецът като
кредитор е "прихванал" платената от ответника сума по договора,
обосновава извод, че претендираната в настоящото производство главница от общо
посочената като дължима сума е в размер на 430 лв. (500 – 70). Именно само за
тази сума би могло да се приеме, че представлява дължима главница по договор за
заем, какъвто характер и основание е посочен за претенцията от 1282,73 лв. в
депозираното заявление по чл. 410 ГПК
от кредитора – ищец. С оглед на това за разликата до пълния предявен размер
заявената искова претенция в настоящото производство има различен характер и
основание от този посочен в заповедното производство (договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги) и за нея установителният иск се явява
недопустим и производството в тази част следва да бъде прекратено.
С оглед на това, доколкото предмет на
подлежащата на разглеждане по същество част от установителния иск е само
претенция за главница, не следва да бъдат обсъждани направените от процесуалния
представител на ответника възражения относно неравноправния характер и
нищожността на част от договорните клаузи, касаещи дължимостта на договорна
лихва и възнаграждения за допълнителни услуги, както и тези касаещи настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането на кредитора, като неотносими. Само за
пълнота на изложеното следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав
намира за основателни възраженията относно нищожността на уговорката за
дължимост на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, естеството
на които според договора и начинът на постигане на тази уговорка сочат, че с
нея се заобикаля императивното изискването за максимален ГПР по кредита и
съответно се явява нищожна на основание чл. 21 ЗПК.
Доколкото по делото не са въведени
възражения относно недължимостта на претендираната главница по договора за заем
или на част от нея (напротив, твърди се, че само тя е дължима), което
възражение би могло да е основано на плащане или на неправилно прихващане от
кредитора на признатото от него плащане, то предявеният иск в частта за
главница по договора за потребителски кредит в размер на 430 лв. следва да бъде
уважен.
Съгласно
задължителните указания по т. 13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, издадената
заповед за изпълнение подлежи на обезсилване в частта, в която производството е
прекратено. В останалата част, по отношение на тази част от вземането, която не
е претендирана в настоящото производство заповедта подлежи на обезсилване от
заповедния съд. Недопустимо е и последващото изменение на иска, заявено с
уточняващата искова молба от 21.02.2019 г., когато ищцовото дружество при
условията на евентуалност е предявило осъдителен иск по чл. 124, ал. 2 ГПК за
договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, тъй като това е изцяло нов иск на
ново фактическо основание.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски пропорционално на
уважената част от иска. За заповедното производство дължимите му разноски са в
размер на 59,11 лв. (от включените в заповедта 175,34лв.), а за настоящото
исково производство са в размер на 159,23 лв. Ищецът е претендирал в
представения списък по чл. 80 ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., но съдът съобразявайки
материалния интерес на производството и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ определя дължимото за това
производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., който размер
съобразява при изчислението на общия размер на дължимите разноски по исковото
производство, съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по
предявения от "Профи кредит
България" ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр.
София против М.Н.К., ЕГН ********** с адрес *** установителен иск за
дължимостта на сумата над 500 лв. до пълния предявен размер от 1282,73 лв. по
Договор за потребителски кредит №********** от 18.10.2017 г., като недопустим.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1843 от 30.07.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1537/2018 г. по описа на РС – Горна Оряховица в частта за сумата
над 500 лв. до пълния предявен размер от 1282,73 лв. претендирана като
главница.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Н.К., ЕГН **********
с адрес *** дължи на "Профи кредит
България" ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр.
София, сумата от 430 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит №********** от 18.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед № 1843 от 30.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1537/2018 г. по описа на РС – Горна Оряховица, като отхвърля
предявения иск до сумата от 500 лв. поради погасяване на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустимо изменението на иска чрез добавяне на нов осъдителен иск при
условията на евентуалност за вземанията на "Профи
кредит България" ЕООД с ЕИК175074752 срещу М.Н.К., ЕГН ********** с адрес ***
за договорно възнаграждение в размер на сумата 241,84 лв. и възнаграждение за
закупен пакет за допълнителни услуги в размер на сумата от 600,24 лв. по Договор
за потребителски кредит №********** от 18.10.2017 г., обективирано в молбата на
ищеца от 21.02.2019 г.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на "Профи кредит
България" ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр.
София сумата от 159,23 лв. разноски за настоящото производство, както и сумата
от 59,11 лв. разноски за заповедното производството по ч. гр. д. № 1537/2018 г.
по описа на РС – Горна Оряховица.
Определението (съдържащо се в диспозитива
на съдебното решение), с което се прекратява производството по два от обективно
съединените искове и предявения в условията на евентуалност осъдителен иск подлежат
на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч. гр.
д. № 1537/2018 г. по описа на РС – Горна Оряховица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: