№ 746
гр. ***, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110103066 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. С. К., в която се излагат твърдения, че с
ответника са сключили граждански брак на ***, че са родители на малолетното дете Н. С.
К.. и че до фактическата си раздяла през месец април 2024г. са ползвали жилище в гр. ***,
ул. *** ***. Навеждат се доводи, че при съвместното съжителство ответникът осъществявал
системни актове на физическо и психическо насилие по отношение на ищеца и установил
извънбрачна връзка, което заедно със споровете между родителите относно възпитанието на
детето, довело до отчуждаване на съпрузите и до дълбоко и непоправимо разстройство на
брака им. Ищецът твърди, че разполага с необходимия родителски капацитет и материални
условия за отглеждане на Н. К., която е емоционално привързана към него. С оглед
изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което бракът да бъде
прекратен с развод по вина на съпруга, съпругата да възстанови предбрачното фамилно име,
като упражняването на родителските права спрямо малолетното дете и ползването на
семейното жилище бъдат предоставени на майката, а на бащата се определи подходящ
режим на лични отношения и бъде осъден да заплаща месечна издръжка. Налице е и
претенция за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който не се
противопоставя бракът с ищеца да бъде прекратен, но по негова вина. Изтъква се, че
съпругата започнала да упражнява постоянен контрол над поведението на ответника,
съпътстван с прояви на необоснована ревност и унизително отношение, които са довели до
фактическата раздяла и до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Навеждат се
доводи, че ответникът желае да продължи да полага грижи за отглеждане и възпитание на Н.
К., която се чувства спокойно в семейната му среда. С оглед изложеното отправя искане до
съда да постанови решение, с което бракът да бъде прекратен с развод по вина на съпругата,
1
като на съпруга се предостави упражняването на родителските права спрямо детето и
ползването на семейното жилище, а на ищеца се определи подходящ режим на лични
отношения както и да бъде осъден да заплаща издръжка. Налице е претенция за присъждане
на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 49, ал. 1 от СК, насрещен иск по чл. 49, ал. 1 от СК,
обективно съединени с искове относно упражняване на родителските права спрямо роденото
от брака дете, личните отношения с него и издръжката му, относно ползването на семейното
жилище и промяна на фамилното име на съпругата.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните са сключили брак на *** в гр. *** и са родители на дете непълнолетното дете Н. С.
К... След сключване на брака съпрузите се установили да живеят в жилище на ответника,
намиращо се в гр. ***, ул. *** ***, по отношение на което в хода на делото е извършена
безвъзмездна разпоредителна сделка в полза на бащата на С. К.. Желанието на съпругата
изцяло да доминира в семейните отношения и проявите на недоволство към съпруга
породили системни скандали, съпроводени с взаимни обиди и заплахи както и с актове на
физическо насилие от страна на ответника към нея, на които свидетел ставало детето.
Конфликтните отношения с годините се задълбочили и независимо от опитите на страните
да продължат да живеят заедно след разделите си и ангажираността им в стоеж на ново
жилище, взаимната им нетърпимост довела до окончателна фактическа раздяла през месец
април 2024г. Ответникът се установил в новопостроената къща в с. ***, а ищецът останал да
живее с детето в семейното жилище като комуникацията между тях се осъществявала само
относно отглеждането на Н. К.. След раздялата съпругът продължил да предоставя средства
за издръжка на дъщеря си както и да полага грижи за нея в семейната си среда. Постепенно
майката започнала да изразява необосновано критично отношение към детето, да го
обвинява за раздялата с бащата и да го обижда заради отношението му към него. Детето от
своя страна се почувствало отхвърлено и за да се защити от негативното поведение на
майката, се дистанцирало и отдръпнало емоционално от нея като през есента на 2024г.
трайно се установило да живее в семейната среда на бащата, където срещнало подкрепа и
разбиране. Недоволството на родителя към Н. се увеличило, в резултат на което тя
започнала да избягва контактите с майка си като комуникацията им се осъществявала чрез
телефонни разговори или текстови съобщения. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и от социалния доклад се установява, че между родителите и Н. съществува
силна емоционална връзка както и че от есента на 2024г. бащата полага необходимите грижи
за нейното развитие. Родителите разполагат с материални условия, ползват се с помощ и
подкрепа от близки за отглеждане на детето като в семейната им среда не са установени
рискови фактори за неговото развитие. При изслушването на детето то потвърждава
горепосочената фактическа обстановка като изтъква, че желае да продължи да живее при
баща си, където се чувства спокойно. Майката реализира месечен доход в размер на 1500 лв.
2
от трудово правоотношение като от месец януари е наела жилище, намиращо се в гр. ***,
ул. *** ***, а доходът на бащата се формира от печалба от дейност като едноличен търговец.
При изслушването всеки един от родителите демонстрира желание и мотивация да отглежда
и възпитава детето в семейната си среда. От заключението на допуснатата съдебна
психологическа експертиза се установява наличие на психологическа травма и на
емоционална натовареност при Н., изразяваща се в напрегнатост, безпокойство, несигурност
и тревожност, в резултат от семейните взаимоотношения. Констатирано е, че тя е
емоционално привързана към родителите си, но в поведението й се наблюдава дистанциране
и емоционално отдръпване от майката, като защитна реакция за справяне с непосилните за
детската психика емоции от критичното и обвиняващо поведение към нея от страна на Т. К.,
което от своя страна създава риск за родителско отчуждаване. Установено е, че бащата
проявява разбиране и подкрепа към детето както и наличие на дефицит относно
родителското сътрудничество и взаимодействие, довел до конфликт на лоялност на Н. към
майката.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните е налице трайното влошаване на отношенията им поради различия в
разбиранията за съвместен живот. Съпругата в желанието си да бъде водеща в брачните
отношения е демонстрирала системно недоволство и пренебрежение към съпруга си,
съпроводено с обиди и заплахи, като при възникналите конфликти последният е упражнявал
насилие спрямо нея. При наличие на посочената обстановка никой от съпрузите не е
предприел адекватни действия за заздравяване на брачните отношения. При тази обстановка
са възникнали спорове и нетърпимост между страните като противоречията им не са
преодолени и това постепенно е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака
им. Начинът по който е започнало да функционира семейството е довел до прекъсване на
уважението, доверието и разбирателството между страните като се е създала обстановка, при
която духовната и физическата им взаимност се е унищожила, а бракът им се е превърнал в
една формална юридическа връзка с безсмислено и неоправдано съществуване за в бъдеще,
което налага прекратяването му на основание чл. 49, ал. 1 от СК. Брачната общност между
съпрузите не е била възстановена през един продължителен период от време и смущенията в
техните отношения са станала непреодолими. Вина за прекратяването на брака имат и
двамата съпрузи, защото никой от тях не е положил усилия за постигане на компромисно
решение, с което да се преодолее конфликтът между тях. С негативното си и враждебно
поведение страните са нарушили основните принципи регламентирани в чл. 14 от СК,
свързани с взаимно уважение и разбирателство между съпрузите. Твърдението на ищеца, че
вина за прекратяване на брака има само ответникът е неоснователно и недоказано.
Разпитаните свидетели нямат лични впечатления за наличието на извънбрачна връзка на С.
К., а показанията им са производни от предоставената информация от Т. К., достоверността
на която не е проверена.
При изследване спецификите на конкретния случай с оглед интереса на Н., изискващ
осигуряване на сигурна и спокойна среда за развитие се достига до извод, че интересите й
3
ще бъдат най-пълно гарантирани ако упражняването на родителските права спрямо нея
бъдат възложени на бащата, който разполага с необходимия родителски капацитет,
материални условия и се ползва от помощта на роднини, като предпоставки за осигуряване
на нормални условия за отглеждане и възпитание. Това е в съответствие и с желанието на
детето да живее в среда, в която се чувства добре и разбрано, предвид наблюдаваната
тревожност от прекъснатата взаимност между родителите, която я напряга и нарушава
процеса на изграждане на ценностната й система. При извършване на експертизата е
установено, че майката е силно натоварена с гняв и разочарование към брачния си партньор,
които пренася и в отношението си към детето. Това води до незачитане на основополагащата
детската личност нужда, Н. да контактува с всеки от родителите си, да поддържа позитивен
образ за тях, да ги обича и свободно да изразява емоциите си, да ги уважава и да зачита
авторитета им. Поведението на Т. К. е поставило детето в конфликт на лоялност и ако не
бъде прекратено съществува риск то да преживее родителско отчуждение. За разлика от
майката при създадената конфликтна ситуация, бащата е успял по-пълноценно да запази
родителската си роля като поставя граници и изисквания към детето и ограничава
нездравословните за него влияния и манипулации. Поради изложеното местоживеенето на
детето следва да бъде при бащата в с. ***, общ. ***.
При този изход на делото, на майката следва да бъде определен режим на лични отношения
с детето, който да обезпечи в максимална степен взаимната им необходимост да поддържат
връзка, да даде възможност на родителя да изразява своята обич и привързаност, да
възстанови доверието в него и да полага непосредствени грижи като продължи да участва
във възпитанието му. Режимът следва да отговаря и на потребността на Н. да общува
пълноценно със своята майка предвид създадената силна емоционална връзка, нуждата от
подкрепа при израстването в пубертетна възраст, да способства тя да преодолее по-
безболезнено последиците от прекъснатата взаимност между родителите си, в който активен
участник е станала, и да се формира като пълноценна личност. Поради изложеното, на
ищеца следва да бъде определен режим на лични отношения с детето през всяка първа и
трета седмица от месеца - от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя; през всяка четна
година - на Коледните празници от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти
декември; през всяка нечетна година - на Новогодишните празници от 10:00 часа на 31-ви
декември до 18:00 часа на 1-ви януари; през всяка нечетна година - на Великденските
празници от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден от празниците; през
първата половина от пролетната ваканция; за един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск.
Размерът на дължимата издръжка, която майката следва да предоставя на дъщеря си се
определя съгласно чл. 142, ал. 1 от СК - в зависимост от нуждите на детето и от
възможностите на родителя. Предвид възрастта на детето и необходимите средства за
физическо и духовно развитие, съдът счита, че за издръжката са необходими по 600 лв.
месечно, от които бащата следва да осигурява 250 лв., а майката - разликата от 350 лв. При
определяне размера на издръжката, съдът отчита грижите на родителите, които полагат за
4
отглеждането и възпитанието на детето, размера на доходите им, задължението за наем на
жилище на майката както и че страните не дължат предоставяне на издръжка на други лица.
Определената от съда издръжка, предвид постановените привременни мерки, следва да се
изплаща от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законни основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане.
Претенцията на ищеца за предоставяне ползването на семейното жилище е неоснователна.
Същото не е придобито по време на брака и е собственост на трето лице, което изключва
възможността за приложение на чл. 56 от СК. Интересите на детето също са защитени тъй
като то ползва жилище заедно с бащата в с. ***, общ. ***.
Предвид изразеното желание от съпругата и на основание чл. 53 от СК, след прекратяването
на брака тя следва да възстанови предбрачното си фамилно име - Н.а.
При този изход на делото, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК, съдът не следва да
присъжда разноски в полза на страните. Съдът, определя окончателен размер на дължимата
държавната такса от 50 лв., която следва да се заплати поравно от страните. С оглед
присъдения размер на издръжката на детето, ищецът следва да заплати и държавна такса в
полза на Великотърновския районен съд в размер на 504 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Прекратява с развод брака между Т. С. К. с ЕГН: ********** и С. Н. К. с ЕГН: **********,
сключен на *** с Акт за граждански брак *** от *** на Община ***, като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
Упражняването на родителските права по отношение на детето Н. С. К.. с ЕГН: **********
се предоставя на бащата С. Н. К. с ЕГН: **********. Определя местоживеенето на детето
ще бъде при бащата в с. ***, общ. ***.
Определя режим на лични отношения на майката Т. С. К. с ЕГН: ********** с детето Н. С.
К.. с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца - от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя; през всяка четна година - на Коледните празници от 10:00 часа
на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември; през всяка нечетна година - на
Новогодишните празници от 10:00 часа на 31-ви декември до 18:00 часа на 1-ви януари; през
всяка нечетна година - на Великденските празници от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа
на последния ден от празниците; през първата половина от пролетната ваканция; за един
месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Осъжда Т. С. К. с ЕГН: ********** да заплаща на детето Н. С. К.. с ЕГН: **********, чрез
неговия баща и законен представител С. Н. К. с ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, считано от влизане в сила на съдебното решение
до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
5
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
Отхвърля като неоснователен предявения от Т. С. К. с ЕГН: ********** срещу С. Н. К. с
ЕГН: **********, иск по чл. 56 от СК относно предоставяне ползването на семейното
жилище, намиращо се в гр. ***, ул. *** ***, ***
Постановява след развода Т. С. К. да възстанови предбрачното си фамилно име - Н.а.
Осъжда Т. С. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. *** ***, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата от 529 лв. /петстотин двадесет и девет лева/,
представляваща сбор от държавните такси за допускане на развода и за присъдената
издръжка, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъжда С. Н. К. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща
държавна такса за допускане на развода, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6