№ 345
гр. С., 04.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Гражданско
дело № 20255400100188 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба на Й. Л. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. „П.“ № 11, вх. А, ап. 7, подадена чрез адв. Е. В. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, бл. 15, вх. А,
ет. 4 /първоначално предявен със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ж. к. „Малинова долина“, Рачо Петков – Казанджията 4-6/, за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от
30 423.08 лв., придобита от ОТП Факторинг ЕАД с Договор за цесия от
28.09.2018 г., поради погасяване по давност и сумата от 46 125.82 лв.,
придобита от ОББ АД с Договор за цесия от 31.01.2018 г., поради погасяване
по давност, във връзка с която искова молба е образувано гр. д. № 188/2025 г.
по описа на ОС – С..
В срока за отговор ответното дружество е релевирало възражение за
подсъдност, като е изложило доводи, че приложима в случая е нормата на чл.
108 от ГПК и местно компетентен се явява СГС, тъй като предявеният иск не е
на потребител, а на длъжник по изпълненито. Посочено е, че правната
квалификация на предявените искове е чл. 439 от ГПК, тъй като по отношение
на процесните вземания има издадени изпълнителни листи и ищецът оспорва
като длъжник материалната законосъобразност на принудителното
изпълнение, поради изтекла погасителна давност, а не защитава свои
1
потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за
банков кредит. На следващо място са изложени доводи, че процесните
вземания произтичат от договори за издаване на кредитни карти със
значително завишен лимит и никъде в тях или в общите условия към тях не е
посочено, че отпуснатите средства се ползват за потребителски нужди.
Направен е извод, че вземанията вече са стабилизирани и удостоверени с
издаденото срещу длъжника изпълнително основание, поради което
предявените искове, предмет на настоящото производство са извън
приложното поле на ЗЗП и чл. 113 от ГПК. Направено е искане за
прекратяване на производството по делото и изпращане на същото по
подсъдност на СГС.
С оглед предоставената възможност на ищеца да конкретизира за какво е
използвал процесните суми /какво е закупил с тях, респективно как ги е
разходвал/, както и да представи доказателства за това, вкл. и документи, в
които е отразено/признато/удостоверено качеството му на потребител, ищецът
е заявил, че процесните суми са по договори за кредити, сключени в
качеството му на физическо лице и потребител по смисъла на закона, като е
цитирал конкретни правни норми и е изложил доводи, че кредитополучателят
има качеството на потребител, което предопределя и местната подсъдност на
спора по чл. 113 от ГПК, независимо от избрания способ на защита. На
следващо място е посочил, че се касае до установяване съществуването на
парично вземане, произтичащо от сключен договор за потребителски кредит с
потребител и независимо от инициирания изпълнителен процес вземането на
кредитора не променя своя характер и естество.
Съдът намира възражението за неподсъдност на основание чл. 119, ал. 4
от ГПК за допустимо – релевирано е в срока за отговор от правоимаща страна
– ответник по делото. Разгледано по същество, същото се явява основателно,
поради следните съображения:
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че не дължи на
ответника процесните суми, придобити с договори за цесия от ОТП
„Факторинг“ ЕАД и от „ОББ“ АД, поради погасяване по давност. Процесните
суми са били предмет на Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ
кредит от 24.10.2008 г., сключен с Банка „ДСК“ ЕАД за сумата от 15 000 лв. и
Договор за издаване на златна кредитна карта от 14.08.2007 г., сключен с
2
„ОББ“ АД за сумата от 20 000 лв.
Въпреки изрично предоставената възможност на ищеца да заяви факти и
обстоятелства, както и да представи съответните доказателства досежно
използването на процесните суми, такива не са наведени, респективно не са
депозирани. Качеството на потребител не съществува само по себе си и не се
отнася до всяко физическо лице при сключването на всякакъв договор, касаещ
предоставянето/получаването на парични средства.
В разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП е предвидено, че „потребител“
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Ищецът в настоящия случай е физическо лице, което обаче в
предоставения му срок не е конкретизирало за какво е използвало процесните
суми, не е представило и документи, в които да е посочено качеството му на
потребител, във връзка с процесните суми. Липсата на каквото и да е
изявление досежно начина на разходване на тези суми не може да обуслови
само по себе си качеството му на потребител. Освен това предоставените му
суми са по договори за издаване на кредитни карти в рамките на малко повече
от една година и касаят сума от общо 35 000 лв.
На следващо място от служебно направената справка в търговския
регистър се установява, че ищецът е едноличен собственик и управител на
„Бадърс 59“ ЕООД, с ЕИК *********, на „ДЛН Транс“ ЕООД, с ЕИК
*********, както и управител в други търговски дружества. Затова в случая е
необходимо изясняване на предназначението на процесните суми и начина им
на разходване – за лични/семейни нужди или за нужди, свързани с
търговската/професионалната дейност на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда,
в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Предмет на иска с правно основание чл. 439 от ГПК е оспорване на
принудителното изпълнение въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
3
В константната съдебна практика е прието, че само основанието за
възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно
физическо лице. Следователно съществуването на физическото лице като
субект не може да предопредели само по себе си качеството му на потребител
при всяко положение. От друга страна начините и способите на защита, вкл.
при новонастъпили правопогасяващи факти, касаещи вземането на взискателя
не могат да променят качеството потребител на едно физическо лице, т. е. това
качество следва вече да е възникнало, да е съществуващо по конкретно
правоотношение.
От процесуалното поведение на ищеца и от всички гореописани факти и
обстоятелства не може да се направи обоснован извод досежно качеството му
на потребител в конкретния случай, поради което общото правило за
определяне на подсъдността следва да бъде спазено. В противен случай може
да се стигне до избор на съд от страна на ищеца извън правилата, предвидени
в ГПК.
При констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според
разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ГПК съд, делото следва да бъде изпратено на
надлежния съд.
Затова производството по гр. д. № 188/2025 г. по описа на ОС – С. следва
да бъде прекратено, като недопустимо, поради липса на компетентност на
сезирания съд и делото да бъде изпратено на СГС, по компетентност.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 19/2025 г. по описа на ОС – С.,
като недопустимо, поради липса на компетентност на ОС - С..
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд, по компетентност.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
4