РЕШЕНИЕ
№
гр.София, …………………… г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В
състав в публичното заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Йоана Генжова
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на
прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия И. в.гр.дело
N: 12 682 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С
решение № 142570 от 16.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 47 914/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 74 състав е отхвърлена предявената от Р.Г.С., ЕГН **********
срещу З. „О.“ АД, ЕИК ********* претенция по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че З. „О.“ АД дължи на Р.Г.С. сумата 322,40 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди за настъпили вреди от застрахователно събитие
по отношение на л.а.“Тойота“, модел „Корола“ с рег.№ *******, ведно със
законната лихва от датата на депозираното заявление по чл.410 ГПК – 10.05.2018
г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29 274/2018 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 74 състав, като неоснователна и недоказана.
Със
същия акт ответникът Р.Г.С. е осъден да заплати на З. „О.“ АД на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата 500,00 лева – разноски за депозит за експертиза
и юрисконсултско възнаграждение.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца Р.Г.С., като се
поддържа, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е пристрастно. Излагат
се доводи, че решението е постановено в противоречие с нормата на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като не са обсъдени и съобразени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност; че ищецът е доказал наличието на предпоставките на чл.405,
ал.1 КЗ, че ответникът не е ангажирал доказателства, свързани с доказване, че
процесното ПТП е настъпило по различен начин; че съставът на СРС неправилно е
приел, че не са доказани наведените в исковата молба обстоятелства, предвид
събраните по делото доказателства; че в настоящия случай изобщо не може да се
говори за злоупотреба, тъй като ищецът е упражнил свое конституционно право.
Сочи се и че с постановеното решение е нарушен принципът на обективност и
безпристрастност при водене на гражданския процес, както на диспозитивното
начало.
Моли да се отмени атакуваното решение и да
постанови ново, с което да се уважи изцяло
предявеният от ищеца иск. Претендира присъждането на разноски по делото.
В подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК
отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответникът З. „О.“ АД, *** оспорва
същата, като поддържа, че жалбата е бланкетна, че изложените в нея аргументи за
порочност на решението са голословни, не се подкрепят с конкретни факти и
обстоятелства. Релевират се доводи, че за правилност и обоснованост на първоинстанционното
решение. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство.
Софийски
градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна
в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен
от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в
двете визирани изключения в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по
релевираните в жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.405, ал.1 КЗ за признаване
със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното от длъжника З. „О.“ АД вземане, за което по реда на
чл.410 ГПК е издадена на 31.05.2018 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 29 274/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав за сумата
322,40 лева, ведно със законната лихва от 10.05.2018 г. до изплащане на
вземането, произтичащо по щета № 00200900653/2017 г. Оспорването на вземанията
от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и
наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния
иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г.
на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/ 02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/2011 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и мн.др.
В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на
кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата
ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или
погасяват това спорно право.
Съгласно разпоредбата на чл.405,
ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е
по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 – 3 или 5 от КЗ.
Безспорно
е в производството, че към момента на причиняването на процесното събитие с
л.а.„Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег.№ ******* на 11.04.2017 г. /съгласно
уточнението, направено с въззивната жалба/ между страните по спора е налице
валиден застрахователен договор по риск „Пълно Каско” по застрахователна полица
№ 0020090201600511 от 21.04.2016 г. със срок на покритие от 00,00 ч. на
24.04.2016 г. до 24,00 ч. на 21.04.2017 г. относно това превозно средство, сключена
при Общите условия на З. „О.“ АД по застраховка „Каско“ на моторни превозни средства
/без релсови превозни средства/, получени и приети от застрахования,
представляващи неразделна част от полицата. От последната се констатира и че
определената застрахователна сума по нея е в размер на 9 000,00 лева, както и
че договорените начини на обезщетяване
са по експертна оценка и доверен сервиз.
Не
е спорно и че дължимата се застрахователна премия по застрахователния договор е
заплатена от ищеца.
Съгласно
чл.4, 1.1 от Глава Втора „Застрахователно покритие“ на визираните общи условия по
клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени от рисковете по клауза „Частично Каско“, „Кражба
на цялото МПС“, „Грабеж на цялото МПС“ и „Умишлен палеж или взрив“. В т.1.2 от
клауза „Частично Каско“ е предвидено, че покрит риск по нея са вреди от
пътнотранспортно произшествие – щети от застрахователни събитие, вследствие на
ПТП, т.е.внезапно сблъскване на МПС с МПС или с други подвижни или неподвижни
обекти, в т.ч. и животни по време на движение на управлявано моторно превозно
средство по обществената пътна мрежа, свличане и/или потъване на МПС вследствие
на гореописаните събития, вкл. и увреждане на застрахованото МПС в паркирано
състояние от друго превозно средство.
В чл.18, ал.4 от обсъжданите общи
условия застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в случай че при
извършената проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и
снимков материал.
В клаузата
на чл.20 от Общите условия е установено и че застрахователят не дължи
застрахователно обезщетение в пълен размер при невъзможност на застрахования да
представи някои от документите съгласно чл.18, ал.2, т.6, включително при щети,
настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата
нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието. В
тези случаи застрахованият приема до две отделни застрахователни събития през
срока на застраховката, за които доказването е само на база уведомлението на
застрахования, като последният има право да получи обезщетение за претърпените
вреди.
Безспорно
е по делото, което е видно и от представените по него 4 бр. уведомления за щети
на МПС от 18.04.2017 г., че заедно с процесната щета № 0020-090-0653/2017 г. са
образувани още три – № 0020-090-0654/2017 г., № 0020-090-0655/2017 г. и № 0020-090-0656/2017
г., като всички са за увреждания в паркирано състояние, настъпили на 11.04.2017
г., 13.04.2017 г., 15.04.2017 г. и 17.04.2017 г. Съгласно уведомлението по
процесната щета № 0020-090-0653/2017 г., произшествието-предмет на спора е
настъпило в гр.Варна на ул.“Хан Пресиян“ в паркирано състояние, при което на
застрахованото превозно средство са причинени щети – одрана предна броня.
Страните
не спорят, че застрахователно обезщетение по процесната полица по тези
уведомления не е заплащано.
Съгласно
приетото по делото заключение на основната автотехническа експертиза /АТЕ/ от
21.01.2019 г., изготвено от вещото лице инж.Й.Й., което съдът кредитира изцяло
като обосновано, обективно и компетентно изготвено, се констатира, че
процесното събитие е настъпило при следните обстоятелства: на 11.04.2017 г. лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ ******* е паркиран на ул.“Хан Пресиян“ в
гр.Варна, където са нанесени увреждания от неизвестен извършител, както и че
всички увреждания по л.а.“Тойота Корола“ с рег.№ *******, отразени в описа на
застрахователя по щета № 0020-090-0653/2017 г., се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на това събитие. По реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице е дал пояснения, че в четирите преписки са отразени различни
детайли и няма никакво съвпадение между детайлите по отделните описи; че
абсолютно категорично тези вреди не могат да настъпят от едно събитие; че това
са различни събития за различни като характер увреждания при различна степен на
деформация.
От
заключение на допълнителната автотехническа експертиза /АТЕ/ от 02.04.2019 г. на вещото лице инж.Й.Й., на което съдът дава вяра като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, се констатира, съгласно
снимковия материал, повредата по предната броня представлява увреждане на
лаковото покритие с овална форма, като същото може да възникне при движение на
л.а.“Тойота Корола“ или при съприкосновение с друго МПС в паркирано състояние.
В същото подробно са описани получените увреди и по останалите три щети, както
и механизма на възникване на теи вреди.
В дадените
от инж.Й.разяснения на основание чл.200, ал.2 ГПК е посочено, че уврежданията
не могат да бъдат датирани по нито една методика не може да се установи времето
кога са настъпили; че детайлът предна броня не се дублира с нито една от
посочените повреди по другите щети, че всички щети са получени от различни
събития, по различно време и те нямат връзка с увреждането на предната броня.
При този доказателствен материал въззивният съд намира, че не са налице
предвидените в клаузите на чл.18, ал.4 и чл.20 от Общите условия, неразделна
част от сключения между страните договор, предпоставки, които да изключват
заплащането на обезщетение в дадения случай. От една страна, от събрания
доказателствен материал в производството не се установят различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства по щетата, а от друга, за
да са налице условията ответното дружество да откаже престирането на
застрахователно обезщетение на основание чл.20 от Общите условия не е
достатъчно само да е подадено уведомление за щета от застрахования, но и да е
заплатено застрахователно обезщетение за това събитие като признат покрит риск
по две предходни щети, каквито доказателства в конкретния казус не са
ангажирани.
Предвид изложеното при действието на сключения между страните договор за
застрахователя в съответствие с разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ се е породило задължението
при настъпване на процесното застрахователно събитие да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение за нанесените в пряка
причинно-следствена връзка с него повреди. Тъй като в случая не са налице
предвидените в общите условия предпоставки за ремонтиране на МПС в доверен
сервиз, обезщетяването на щетите следва да се извърши по договорения между
страните в полицата начин – по експертна оценка, която съгласно приетото
заключение на неоспорената основна АТЕ възлиза в размер на 129,80 лева. Да тази
сума искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.405, ал.1 КЗ се явява доказан по
основание и размер и подлежи на уважаване, ведно със законната лихва от
10.05.2018 г. до окончателното й заплащане.
Релевираните за първи път в отговора по чл.263, ал.1 ГПК доводи като
несвоевременно наведени попадат в приложното поле на чл.266, ал.1 ГПК и не
следва да бъдат обсъждани.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези
на решаващия състав на СРС относно изхода от разглеждането на спора по
отношение на иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.405, ал.1 КЗ, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която тази
претенция е отхвърлена за сумата 129,80 и
вместо него да бъде постановено друго, с което искът за посочения размер
да бъде уважен.
В останалата атакувана част
решението е правилно и трябва да бъде потвърдено.
С оглед уважената част от жалбата
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът Р.Г.С.
е осъден да заплати на ответника разликата над сумата от 298,70 лева – разноски
за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
При така приетия изход на спора
на жалбоподателя-ищец се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно
уважената част от иска, респ. жалбата в размер на: 50,33 лева – за държавна
такса и адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 211,37 лева – за
държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и 90,59 лева – държавна такса и адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл.78, ал.3 във
връзка с ал.8 от ГПК на въззиваемата страна се дължат разноски за въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на
жалбата в размер на 11,95 лева.
Разноските на въззивника-ищец за адвокатско
възнаграждение са определени при условията на чл.78, ал.5 ГПК във връзка със
своевременно наведените от ответника възражения за прекомерност, които съдът намира
за основателни с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, която е
минимална, вида на иска, материалния интерес, броя на проведените открити
съдебни заседания по делото пред СРС и СГС, минималния обем на събрания
доказателствен материал, обема на осъществената защита по делото от страна на
пълномощника на тази страна /подготовка и изготвяне на кратко по съдържание
заявление и искова молба, идентични с тези по другите три щети, подготовка и
изготвяне на подробна въззивна жалба и становище по съществото на спора/ и
осъщественото представителство в открито заседание – само в едно заседание пред
СРС. Съгласно решения на Съда
на ЕС от 23.11.2017 г., постановено по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 и
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, Втори състав, предвидените
минимални размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС не се прилагат.
Разноските за адвокатско възнаграждение са определени на база 100,00 лева за
заповедното производство, 300,00 лева за първоинстанционното производство и
200,00 лева за въззивното производство.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 142 570 от 16.06.2019 г., постановено по
гр.д.№ 47 914/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав – в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р.Г.С., ЕГН **********
срещу З. „О.“ АД, ЕИК ********* иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че З. „О.“ АД дължи на Р.Г.С. сумата 129,80 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди за настъпили вреди от
застрахователно събитие по отношение на л.а.“Тойота“, модел „Корола“ с рег.№ *******,
ведно със законната лихва от датата на депозираното заявление по чл.410 ГПК –
10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29 274/2018 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 74 състав, както и в частта, в която Р.Г.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на З.
„О.“ АД, ЕИК ********* разликата над сумата от 298,70 лева до сумата от 500,00
лева – разноски за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Р.Г.С.,
ЕГН ********** срещу З. „О.“ АД, ЕИК ********* положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.405, ал.1 КЗ, че З. „О.“ АД,
ЕИК ********* дължи на Р.Г.С., ЕГН ********** сумата от 129,80 лева /сто двадесет и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по застрахователна полица № 0020090201600511 от 21.04.2016 г.
по застраховка „ Пълно Каско“, причинени л.а.“Тойота“, модел „Корола“ с рег.№ *******,
за които е образувана щета № 0020-090-0653/2017 г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 10.05.2018 г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29 274/2018 г. по описа на СРС, ГО,
74 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142 570 от 16.06.2019 г., постановено по
гр.д.№ 47 914/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: *** да ЗАПЛАТИ
на Р.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 50,33 лева /петдесет лева и тридесет и
три стотинки/ – разноски за заповедното производство, 211,37 лева /двеста и единадесет лева и тридесет и седем стотинки/
– разноски за първоинстанционното производство и 90,59 лева /деветдесет лева и петдесет и девет стотинки/ – разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на З. „О.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: *** на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 11,95 лева /единадесет
лева и деветдесет и пет стотинки/ – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.