№ 18109
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110139006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********** е предявило против Б. Л. К. (с предишна фамилия
**********) положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1172.60лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 20.04.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 223.59лв. за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2022
г., както и сумата от 28.41лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 20.04.2022г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 5.13лв. - лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до
13.04.2022 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 10.05.2022 г. по ч.гр.д. №
21196/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в
***********, като за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. ищецът доставил топлинна
енергия до потребителя, остойностена в размер на 1172.60лв., представляваща главница за
топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер
на 223.59лв. за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., като се дължала и сумата от
28.41лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и
сумата от 5.13лв. - лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 13.04.2022 г. Въз основа
1
заявление на ищеца от 20.04.2022 г., на 10.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21196/2022 г. по описа на
СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните
суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който
възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - **********.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 21196/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано въз основа на заявление вх.№ 80000/20.04.2022г., въз основа на което на
10.05.2022г. е издадена заповед № 12976 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, с която е разпоредено *********** с ЕГН: ********** и адрес: ***********, общ.
Столична, обл. София (столица) и Б. Л. ********** с ЕГН: ********** и адрес:
***********, общ. Столична, обл. София (столица), да заплатят разделно (при квоти 1/3 за
*********** и 2/3 за Б. Л. **********) на заявител *********** и адрес: **********, общ.
Столична, обл. София (столица), сумите: 1758.90лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 20.04.2022г. до изплащане на вземането, 335.38лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 13.04.2022г., 42.61лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.03.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
20.04.2022г. до изплащане на вземането, както и 7.790лв. мораторна лихва върху цената за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 13.04.2022г., както и държавна такса в
размер на 42.89лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В срока по чл.414
ГПК *********** е подал възражение по чл.414а ГПК, с което твърди, че са изплати
дължимите от него суми, като е подадено становище от заявителя, с което признава, че са
платени сумите от ***********, като съдът е оставил без уважение искането за издаване на
ИЛ срещу ***********. Б. Л. К. е подала възражение по чл.414 ГПК, като съдът с
разпореждане от 07.06.2023г. е дал указания по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които
в срок е предявен настоящият иск.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелства, че за имот в ***********, за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. ищецът е доставил топлинна енергия, върху която поради забава била
начислена лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., че в имота е
извършена услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2021г., върху
която поради забава била начислена лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 13.04.2022
г.
От приетото по делото заявление-декларация се установява, че ответницата е поискала
откриване на партида на адрес: **********, за което е открит аб.№ *********.
2
От неоспореното съобщение към фактура л.30 се установява, че за периода от
м.05.2018г. до м.12.2018г. стойността на ТЕ е в общ размер на 158,08лв.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ********** на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя
(т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните,
ищецът следва да докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за
процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния
обект в процесния период.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелства, че за имот в ***********, за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. ищецът е доставил топлинна енергия, върху която поради забава била
начислена лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., че в имота е
извършена услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2021г., върху
която поради забава била начислена лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 13.04.2022
г.
Спорът се концентрира по качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника, както и по възражението за погасяване на сумите по давност.
По качеството на потребител:
От приетата по делото заявление-декларация се установява, че ответникът е поискал
разкриване на партида при ищеца, с което се е обвързал по договор с топлопреносното
предприятие. С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно, е допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо
лице (което да не е собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното
предприятие, който договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова
3
съгласие (между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената
енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че
ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния
период.
По възражението за погасителна давност:
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Процесният период е от м.05.2018г. до м.04.2021г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено
на 20.04.2022г., от което с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита предявен иска, като с
оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020
г., следователно възражението за давност се явява частично основателно за периода от
м.05.2018г.до м.12.2018г., поради което погасена по давност се явява сумата от 158,08лв.,
като с оглед претенцията за 2/3 от сумата, то погасена по давност спрямо ответницата е
сумата от 105,37лв., съответно искът за главница за топлинна енергия се явява основателен
за сумата от 1067,23лв. Доколкото вземания за главница за топлинна енергия за периода от
м.05.2018г.до м.12.2018г. са погасени по давност, с оглед чл.119 ЗЗД са погасени по давност
и лихвите върху сумата, като дължими остават другите лихвите, начислени върху
главницата, която лихва съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 203,50лв. за периода от
15.09.2019г. до 14.04.2022г. Главницата за дялово разпределение не се обхваща от
погасителната давност, нито лихвата върху същата.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 85,70лв. за д.т., вкл.
претендира за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер
от 100лв., а за заповедното е доказал сторени разноски в размер на 28,59лв. за д.т. спрямо
ответницата и 25лв. за юрк.възнаграждение (с оглед разделната отговорност за разноски и
претенцията за 2/3 спрямо конкретния ответник) или общо 239,29лв., поради което и с оглед
частичната основателност на исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
218,29лв. Ответницата е доказала сторени разноски в общ размер на 888лв. (с оглед
представения списък по чл.80 ГПК и договорите за правна защита и съдействие с
отбелязване за плащане на сумите в брой), като с оглед изхода на делото има право на
разноски в общ размер на 77,92лв. С оглед особеното искане в исковата молба за
компенсиране на разноски до размера на по-малкото (л.7 по делото), следва в полза на
ищеца да се присъдят разноски в размер на 140,37лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от
**********, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Б. Л. К., ЕГН: **********, **********, дължи
сумата от 1067,23лв., представляваща главница на цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.01.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот в
***********, ведно със законната лихва от 20.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 203,50лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 14.04.2022г.,
сумата от 28,41лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.03.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 20.04.2022г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 5.13лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 13.04.2022г., за които суми има издадена
Заповед № 12976 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.05.2022г. по
ч.гр.д. № 21196/2022г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
1172,60лв. като погасен по давност за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г., както и
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над уважената част до пълния претендиран размер от 223.59лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Б. Л. К., ЕГН: **********,
**********, да заплати на **********, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление ********, разноски делото в размер на 140,37лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5