Номер 290011.08.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградЧетиринадесети състав
На 06.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Топалова
Гюлфие Яхова
Секретар:Герасим Д. Ангушев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20201200500725
по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба, депозирана от
жалбоподателя Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“
МВР, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Н.Г.“ № .., чрез процесуален
представител, срещу Решение № 1022/24.02.2020г. на Районен съд – Разлог,
постановено по гр.д. № 989/2019г.
С атакувания акт са уважени осъдителните искове по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187,
ал. 5 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД. Недоволен от така постановеното решение е останал
жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, настоявайки за неговата
отмяна и отхвърляне на предявените искове, за което в жалбата се излагат подробно
доводи.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и подържа атакувания акт, настоявайки за
неговото потвърждаване, за което също подробно се аргументира.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и от ангажираните пред районния съд доказателства се
установява, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата
на което за процесния период въззиваемият е заемал длъжността Младши експерт и е
полагал труд при ответника при описаните условия като държавен служител.
Пред районния съд е назначена и изслушана съдебно-счетоводната експертиза, по
която вещото лице сочи, че през процесния период въззиваемият е изпълнявал
служебните си задължения на смени, съгласно месечните графици при сумарно
отчитане на работното време. Вещото лице е посочило действително отработените дни,
съответстващият им брой часове, вкл. за нощен труд и получените възнаграждения за
тях. Изхождайки от платените суми заключава, че за процесния период отработените
нощни часове не са приравнявани към дневните и извънреден труд не е начисляван и
изплащан. След извършване на въпросното приравняване, експертът е определил
часовете извънреден труд и ги е остойностил, като е изчислил и следващата се
мораторна лихва.
Първоинстнционният съд е уважил предявените искове по чл. 178, ал.1, т. 3, вр. с чл.
187, ал. 5 ЗМВР и по чл. 86 ЗЗД, приемайки, че с нормата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
законодателят изрично е предвидил към основното месечно възнаграждение на
държавните служители да се изплащат допълнително възнаграждение и за извънреден
труд. Приел е, че е налице празнота, поради което следва да се приложи субсидиарно
чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според
която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, т.е. 1,143.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд, по следните
съображения:
Извънреден труд е полаганият от работника или служителя по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя извън установеното му работно
време. За да е основателна една такава претенция следва да е налице възлагане от
работодателя изпълнение на служебни задължения извън уговореното време или
мълчаливо допускане полагането на труд от служителя извън договореното работно
време, от една страна и от друга - ефективното престиране на работната сила съгласно
работодателските нареждания извън установеното работно време по
правоотношението.
По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че
между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което през
процесния период ищецът е полагал труд и е бил със статут на държавен служител по
см. на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не е спорно и това, че наред с дневните е полагал
часове нощен труд при описаното работно време. По аргумент на чл. 187, ал. 3 ЗМВР
работното му време се изчислява сумарно на тримесечие. При тази система
установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за
определен по-продължителен от деня и седмицата календарен период, като
продължителността на отработеното в отделни дни може да надвишава нормалната, а в
други да е по-малка. Служителят получава уговореното си възнаграждение за всеки
отделен месец и само при превишаване нормата работно време за въведения период на
сумарно изчисляване работното време, отчетено в края на периода, ще е налице
извънреден труд, за което също му се следва възнаграждение.
От ангажираните пред районния съд писмени доказателства не се установява
служителят да е полагал извънреден труд за процесния период. Установява се, че
последният е работил на смени по месечни графици, което изключва въобще извода за
полаган труд извън договореното работно време. Не са налице доказателства,
установяващи работодателят да е издавал разпореждания за ефективно престиране на
труд извън установеното работно време.
След като в случая не се доказа в края на въведения период на сумарно изчисляване да
е налице превишаване нормата за работно време, то през процесния период липсва
извънреден труд по смисъла на закона.
На следващо място съдът не споделя изводът на първоинстанционния съд за
субсидиарно приложение на разпоредбите на КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е неприложима в конкретния казус, поради наличие
на специална регламентация в ЗМВР и подзаконовите актове, издадени по прилагането
му, уреждащи именно реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Регламентацията на посочените въпроси се съдържа в отменената Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, действала през процесния
период. Соченият подзаконов нормативен акт обаче не предвижда твърдяното
преобразуване на отработения нощен труд в дневен при сумарното отчитане на
работното време на държавните полицейски служители, за разликата от предишната
Наредба №8121з-407/11.08.14г на МВР.
Отсъствието на такава регламентация в приложимата за процесния период Наредба
№8121з-776/29.07.16г не представлява непълнота по см. на чл. 46, ал. 2 ЗНА в
нормативната уредба за отчитане на нощния труд, тъй като именно заради законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, в изпълнение на която министъра на вътрешните
работи е изключил исканото от ищеца преобразуване на нощния труд, при определяне
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители.
Заради отсъствие на празнота е неприложим по аналогия чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ,
предвиждащ превръщането на отработените нощни часове в дневни при трудовите
правоотношения (арг.чл.2 и §2 на ЗР на НСОРЗ), не и при служебните, за които по вече
изложените съображения са предвидени специални правила.
Именно от съществуващата изрична регламентация за отчитане и заплащане на
нощния труд следва, че не са налице предпоставките на уредената правна техника в чл.
46, ал. 2 от ЗНА за преодоляване на празноти в закона чрез правоприлагане по
аналогия.
В случая липсват и предпоставките за субсидиарното приложение нормите на КТ,
досежно изчисляването и заплащането на извънредния труд, което по начало е
възможно само ако е предвидено в приложимия закон. Такива разпоредби в ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове липсват. Специалната
закрила в КТ, към която препраща полагащите нощен труд държавни служители от
МВР, не касае заплащането на нощния труд. Поради това и не е налице колизия между
чл. 188, ал. 2 ЗМВР и приетите на осн. чл. 179, ал. 2 ЗМВР подзаконови нормативни
актове.
С оглед на всичко изложено по-горе предявеният осъдителен иск за заплащане на
извънреден труд се явява неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск
неоснователен се явява и този за заплащане на мораторна лихва.
Ето защо атакуваният акт ще следва да бъде отменени изцяло и вместо това
предявените искове да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на работодателя направените разноски пред
двете инстанции за юрисконсулт, вещо лице и държавни такси по въззивната жалба.
Според споделяната от настоящия състав константна съдебна практика по силата на
чл...9 КТ в казус като разглеждания работниците и служителите са освободени от
дължимите към съдилищата държавни такси и за разходите, направени от техния
бюджет(за вещи лица и др.), но не и за разходите на работодателите, които се дължат
на общо основание. След като експертизата е платена от бюджета на съда,
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя само възнаграждение
за юрисконсулт общо 200 лв. – по 100 лв. за всяка инстанция и платената държавна
такса за въззивната жалба в размер на 55,.. лв.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1022/24.02.2020г. на Районен съд – Разлог, постановено по гр.д.
№ 989/2019г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на А. Г. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
ул. „П.Я.“ № .., срещу Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Н.Г.“ № .., за
заплащане на следните суми: сумата в размер на 1517,80, представляваща незаплатено
възнаграждение за 218,34 часа извънреден труд за периода 25.09.2016 г. - 25.09.2019 г.
и сумата в размер на 211,72 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд за периода 25.09.2016г.-25.09.2019г.
ОСЪЖДА А. Г. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „П.Я.“ № .., да заплати на
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. “Н.Г.“ № .., сумата от 255, .. лв. (двеста петдесет и пет
лева и тридесет стотинки), представляваща направени по делото разноски пред двете
инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________