РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №22 по описа за
2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Т.Б.А.Й.Б.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. **, район Л., ул. „Д.Х.” №**, ЕИК **,
представлявано от изпълнителните директори А.Ч.Д.и В. А. Г., чрез упълномощения
юрисконсулт М.Н. срещу А.С.А., ЕГН **********,***. Исковете са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл. 430 от ТЗ вр.
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
В ИМ се твърди, че на 04.11.2016г. „Т.Б.А.Й.Б.”
ЕАД е сключило договор за потребителски кредит №** с ответника А.А. за сумата
от 1500.00 лв., като към кредита е била начислена еднократно и такса оценка на
риска в размер на 211.20 лв., платена от кредитора и възстановима от длъжника с
месечните вноски, съгласно погасителния план. Потребителят е сключил и
застраховка „живот” в размер на 128.70 лв. и застраховка „безработица” в размер
на 131.27 лв., като общото крайно задължение по договора е било в размер на
2684.31 лв. /главница и договорна лихва/, която сума е била разсрочена на 26
месечни вноски, от тях: 25 в размер на 103.24 лв. всяка и последната /26-та/
изравнителна в размер на 103.31 лв., при уговорен годишен лихвен процент в
размер на 29.24%. А.А. е преустановила
плащанията по договора, считано от 05.12.2017г. за повече от 3 месечни вноски,
а именно: вноски с падежи: 05.12.2017г., 05.01.2018г. и 05.02.2018г.
В договора била уговорена автоматична
предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане
на три поредни месечни вноски, но въпреки това длъжникът е бил уведомен лично
/на посочения от него адрес/ за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
чрез писмо с обратна разписка. В случая, предсрочната изискуемост е настъпила
на 06.02.2018г., поради неплащане на 3 поредни месечни вноски, така цялото
вземане на кредитора в размер на 1440.73 лв. е станало незабавно и изискуемо.
С оглед горното, ищецът на 29.03.2018г.
подал заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК в РС-Д.срещу А.С.А., като по
образуваното ч. гр. д. №1296/2018г. е била издадена Заповед №712/30.03.2018г.
и съдът е разпоредил ответникът да
заплати на ищеца следните суми: 1) 1212.31
лева, представляваща дължима сума
/главница/ по договор за потребителски кредит №**/04.11.2016г., заедно със
законната лихва върху нея, считано от 29.03.2018г. до окончателното плащане; 2) 51.80 лв., представляваща обезщетение
за забава по договора за периода от 05.12.2017г. до 15.03.2018 г.; 3) 228.42 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода от
05.12.2017г. до 06.02.2018г.; 4/ 79.85
лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр.
дело №1296/2018г. по описа на ДРС за държавна такса /29.85 лв./ и за
юрисконсултско възнаграждение /50.00 лв./.
Заповедта е връчена на длъжника от ЧСИ
Н. Н. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът по заповедното производство с
Определение №2755/20.11.2018г. е указал на заявителя в 1-мес. срок от
получаване на съобщението да предяви искове срещу С.А. по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземанията.
Определението е връчено на заявителя на 12.12.2018г.
Ищцовото дружество в указания срок /на
03.01.2019г./ е депозирало ИМ в ДРС. Ищецът моли съдът да приеме за установено
в отношенията между страните, съществуването на вземане на ищеца срещу
ответника за сумите, присъдени в заповедното производство /ч. гр. д.
№1296/2018г./ в Заповед №712/30.03.2018г.
Ищецът претендира сторените съдебни
разноски в установителното и в заповедното производство.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът не е
депозирал такъв.
Д. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Разгледани предявените искове са
процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото на
18.04.2019г., с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на
исковата молба, неангажиране на негов представител в първото съдебно заседание
по делото, липса на искане от ответника, делото да бъде разгледано в
отсъствието му, както и указването на ответната страна на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно
постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, ДРС с протоколно определение от
18.04.2019г. е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Според чл.239, ал.1 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение и събраните доказателства, съдът приема
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните парични задължения, предмет за Заповед №712/30.03.2018г. по ч. гр. д.
№1296/2018г. по описа на ДРС, а именно: 1)
1212.31 лева, представляваща
дължима сума /главница/ по договор за потребителски кредит №**/04.11.2016г.,
заедно със законната лихва върху нея, считано от 29.03.2018г. до окончателното
плащане; 2) 51.80 лв.,
представляваща обезщетение за забава по договора за периода от 05.12.2017г. до
15.03.2018 г.; 3) 228.42 лв., представляващи възнаградителна
лихва за периода от 05.12.2017г. до 06.02.2018г.; 4/ 79.85 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски
по частно гр. дело №1296/2018г. по описа на ДРС за държавна такса /29.85 лв./ и
за юрисконсултско възнаграждение /50.00 лв./.
Ищецът е
поискал присъждане на сторените съдебни разноски и е представил списък с такива
/л.46/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна
такса в настоящото производство в размер на 70.18 лева /л.29.85 и л.33/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв., /пълномощно, приложено на
л.45 по делото/, или общо сумата от 370.18 лв. по гр. д. №22/2019г. по описа на
ДРС, както и разноските в заповедното производство по ч. гр. д. №1296/2018г., а
именно: 29.85 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, на основание чл.238
във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А.С.А., ЕГН **********,*** дължи на ищеца „Т.Б.А.Й.Б.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. **, район Л., ул. „Д.Х.” №**, ЕИК **,
представлявано от изпълнителните директори А.Ч.Д.и В. А. Г., присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение №712/30.03.2018г., издадена по ч. гр. д. №1296/2018г. по описа на
ДРС, суми, а именно: 1) 1212.31 лева, представляваща дължима сума /главница/ по договор за
потребителски кредит №**/04.11.2016г., заедно със законната лихва върху нея,
считано от 29.03.2018г. до окончателното плащане; 2) 51.80 лв., представляваща обезщетение за забава по договора за
периода от 05.12.2017г. до 15.03.2018 г.; 3) 228.42 лв.,
представляващи възнаградителна лихва за периода от 05.12.2017г. до 06.02.2018г.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********,***
да заплати на „Т.Б.А.Й.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к. **, район Л., ул. „Д.Х.” №**, ЕИК **, представлявано от
изпълнителните директори А.Ч.Д.и В. А. Г.
сторените съдебни разноски в
настоящото установително производство по гр.
д. №22/2019г. в размер на 370.18 лв.
/триста и седемдесет лева и осемнадесет стотинки/, от които: държавна такса в
настоящото производство в размер на 70.18 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.Б.А.Й.Б.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. **, район Л., ул. „Д.Х.” №**, ЕИК **,
представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и В. А. Г. сторените съдебни
разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. №1296/2018г. по описа на ДРС в размер на 79.85 лв. /седемдесет и пет лева/, от които: 29.85 лв – държавна
такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: