Определение по дело №1009/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2148
Дата: 30 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия: Ивелина Владова
Дело: 20243100501009
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2148
гр. Варна, 30.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова

мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501009 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. Д. М., вх.№ 25854/28.03.2024г. по
регистратурата на ВРС срещу Решение № 777/07.03.2024г. по гр.д. № 11412/2023г. по описа
на ВРС, 42-ри състав, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от жалбоподателя против
ответника „........."АД, ЕИК ....... иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че В. Д. М. не дължи на ответника „........." АД
сума в размер на 2079,20 лева по издадена фактура № 0109...96/30.05.2023г. за обект на
потребление, находящ се на адрес в гр. Д., ул.“. и .й“ бл.3, вх.Б, ет.4, ап.10 с клиентски №
1.... и с абонатен № 0...6 за периода от 18.02.2023г. до 18.05.2023г. и Е ОСЪДЕН да заплати
съдебно-деловодни разноски в размер на 819,50 лева.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържат се твърденията, че не са налице
елементите от фактическия състав на правомощието на електроразпределителното
дружество да коригира сметката на ищцата-потребител по реда на чл.50, ал.1, б.“Б“ от
ПИКЕЕ и да претендира от него заплащане на процесната сума от 2079,20 лева за служебно
начислените 3168 кВтч ел.енергия. Оспорва се, че проведената проверка на СТИ на адреса
на потребление е извършена законосъобразно, както и че начисленото количество
електроенергия за периода от 18.02.2023г. до 18.05.2023г. са действително потребени от
абоната, за да се дължи тяхното заплащане. Позовава се на проведената СТЕ, според която
не е установен точен процентен измерител на грешката, поради което е възможно цялата
потребявана ел.енергия да е отчитана от СТИ и констатираното въздействие върху него –
монтирането на чужд за схемата елемент да не е довело до неточно отчитане. Счита, че
неправилно съдът е обосновал изводите си на събраните свидетелски показания
неотчитайки, че свидетелят не е видял демонтираното СТИ да е поставено в безшевна торба,
1
която да е пломбирана преди предаването му в БИМ. Посочва, че ако все пак БИМ е
установил някаква нередовност по СТИ или следи от външна намеса, то това е възникнало
след демонтажа, предвид на това, че по време на проверката такива констатации не е имало
и електромерът е бил с изискуемите държавни и ведомствени пломби. Позовава се на
опорочена процедура по проверка на СТИ и съставеният въз основа на нея констативен
протокол, поради това, че и абонатът и посоченият в протокола свидетел, въпреки
наличието на положен от него подпис, не са присъствали на проверката.
Отделно от това счита, че предвид вида на СТЕ – тип АМТ В2Е, произведен през
2019г., който има възможност да запаметява всякакви събития в това число отварянето на
капака му, е било възможно да се установи кога точно е извършена нерегламентираната
намеса в схемата му и така да се установи, че това е станало в деня след демонтажа му. В
този смисъл се позовава на заключението на вещото лице, което посочва, че е невъзможен
външен достъп до корпуса на електромера без да бъдат нарушени пломбите на
производителя.
Излага, че нито констативния протокол, нито проведената в БИМ експертиза на
демонтираното от обекта на потребление на ищцата СТИ не са установили неизмерване на
преминаващата през него ел.енергия с грешка извън допустимата, поради което твърди, че
не е налице хипотезата на чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ за коригиране сметката на абоната.
Счита, че при констатиране на поставени допълнителни елементи в схемата на електромера,
целящи неизмерване на преминаващата през него ел.енергия, то евентуално приложима би
била процедурата разписана в чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, но не и приложената по чл. 50, ал.1,
б.“б“ от ПИКЕЕ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявеният иск за недължимост на сумата по фактура № ......г. в размер на
2079,20 лева да бъде уважен.
В отговор на жалбата, въззиваемата страна „.........“ АД оспорва изложените във
въззивната жалба аргументи и счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при правилен анализ на събрания доказателствен материал и
в съответствие с приложимите правни норми. Поддържа изложените твърдения, че е налице
основание за коригиране сметката на ищеца на основание чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ при
наличие на предпоставките за това – наличие на СТИ, по отношение на което е извършено
неправомерно вмешателство в схемата му, но при липса на конкретен измерител на
отклонението в измерването. Счита за установено наличието на намеса в схемата на
електромера, което е обусловило и неизмерването на цялата преминала през него
електроенергия. Излага, че е използвана правилната методика при извършване на
математическите изчисления, което е обусловило и размера на фактурираната сума. Счита за
неотносими възраженията на жалбоподателя за това, че не е доказано да е потребил
фактурираното количество ел.енергия, предвид на това, че се касае за корекция на
потреблението, при което отчетеното количество се допълва с неотчетеното /коригирано/
количество електроенергия. Счита, че са спазени всички изисквания за извършване на
корекцията – констатирана е липса на пломба на ел.табло, което е породило „съмнението“ за
2
неизправност на СТИ, същото е демонтирано и изпратено за проверка в БИМ. Проверката е
извършена в присъствието на свидетел, поради отсъствието на абоната, а съставеният
констативен протокол е му е бил изпратен по пощата. Поддържа, че процесното вземане се
дължи от ищеца на основание чл.50, ал.1, т.“Б“ от ПИКЕЕ. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
По допустимостта на обжалването:
На основание чл.267, ал.1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по
чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за
разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за
въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на на В. Д. М., вх.№
25854/28.03.2024г. по регистратурата на ВРС срещу Решение № 777/07.03.2024г. по гр.д. №
11412/2023г. по описа на ВРС, 42-ри състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1009/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 12.06.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
НАПЪТВА на основание чл.273 вр., чл.140, ал.3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл.78, ал. 9 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4