Определение по дело №192/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

В основата на гражданското производство стои депозираната от С. Б. А. от с.Г. И., общ. К., искова молба с вх.№ 427/ 03.02.2014г., с която в обективно съединение са предявени срещу ответника Х. А. Р. от Г., понастоящем в Затвора, гр.Стара Загора, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, с които ищецът цели да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 28 899 лв., съставляваща обезщетение за причинена му имуществена вреда от извършено спрямо него престъпление „измама", доказано с влязла в сила присъда № 103/13.06.2013г., постановена по НОХД № 595/2012г. по описа на PC - Кърджали, ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от 15.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба, ищецът твърди, че на 15.02.2010год. с ответника сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ апартамент № 13 със застроена площ 81.41 кв.м., ведно с избено помещение № 13 с площ 3.84 кв.м.и гараж № 2 със застроена площ 21.43 кв.м., находящи се в строяща се жилищна сграда в Г., на ул."А." № 6, УПИ IV-2577, квартал 167 по плана на града. При подписване на договора ищецът твърди, че заплатил на ответника като първа вноска, сумата в размер на 5 000 евро, за която вноска му е била издадена квитанция към ПКО № 00030. Твърди, че същия ден - 15.02.2010 год. по банков път превел на ответника втората вноска в размер на 9 820 евро, или общо на 15.02.2010 г. му заплатил сумата в размер на 14 820 евро или 28 899лв. Впоследствие обаче разбрал, че е измамен от ответника Х. А. Р.. С присъда № 103 от 13.06.2013 год., постановена по НОХД № 595/2012г. по описа на РС-Кърджали, Р. бил признат за виновен и осъден за това, че „на 15.02.2010 год.в гр. Кърджали, в качеството си на длъжностно лице-управител на "А." ЕООД, Г., в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за другиго -"А." ЕООД, Г., имотна облага, възбудил заблуждение у ищеца С. Б. А. от с.Г. И., община К., област Кърджали, чепредставляваното от ответника дружество ще построи и ще прехвърли собствеността върху недвижим имот, съставляващ апартамент № 13 със застроена площ 81.41 кв.м., ведно с избено помещение № 13 с площ 3.84 кв.м.и гараж № 2 със застроена площ 21.43 кв.м. находящ се в жилищна сграда в Г., на ул."А." № 6, УПИ IV-2577, квартал 167 по плана на Г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 14 820 евро, с левова равностойност 28 899 лв. Ищецът твърди, че цитираната присъда е влязла в законна сила на 29.06.2013 год. Твърди, чеответникът Х. А. Р. нито му е предоставил до настоящия момент закупения недвижим имот, нито платената сума му е възстановил. Твърди, че в резултат на осъщественото от ответника спрямо него деяние „измама", виновно му е причинена имуществена вреда в размер на 14 820 евро или 28 899 лв., която ищецът счита, че ответникът следва да поправи. Претендира и присъждане на направените в производството разноски.

Въпреки дадената му надлежна възможност по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Р. не е депозирал по делото отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.

В проведеното на 03.06.2014г. открито съдебно заседание, ответникът Р. прави пълно признание на исковата претенция.

Окръжният съд, действащ в производството в качеството си на първоинстанционен, по повод разгледания спор, прие следното:

Сезиран е с разглеждане на предявени в обективно съединение иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД. В изготвения по делото доклад е приел за безспорно в производството обстоятелството, че цитираната от ищеца Присъда № 103/13.06.2013г., постановена по НОХД № 595/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд, е влязла в законна сила на 29.06.2013 г., което определено обосновава приложението на разпоредбата на чл.300 от ГПК, и в частност обосновава установеност на извършеното деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Независимо от изложеното, в производството така предявената искова претенция беше напълно и изцяло призната от ответника Р.. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че са налице предпоставките за произнасяне на решение, съобразно направеното признание. Следва в казуса да се приеме, че доколкото в процесуална норма няма изрично посочен краен срок за депозиране на неоттегляемото по своя характер признание, то макар и направено след прекратяване на съдебното дирене, признанието е своевременно направено. Съдът намира също така, че са спазени и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 от ГПК, а именно признатото от ответника право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е и такова, с което страната може да се разпорежда.

В смисъла на изложеното, съдът намира, че приетите по делото неоспорени писмени и гласни доказателства са изцяло в подкрепа на изложените от ищеца фактически констатации и произтичащите от тях правни изводи. Приети по делото са: заверени копия от присъда № 103/13.06.2013 год., ведно с мотиви, постановена по НОХД 595/2012 год. по описа на РС – Кърджали иопределение за изменение на мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия Х. А. Р.; решение № 169/12.05.2014 год., постановено по н. д. № 406/2014 год. по описа на ВКС; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи от 15.02.2010 г.; анекс от 16.02.2010 г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 15.02.2010 г.; квитанция към приходен касов ордер № 30 от 15.02.2010 г.; легализиран превод от бордеро за банков превод от 15.02.2010 г. на Б„ДСК”, гр.София; платежно нареждане за валутен превод от 15.02.2010 г.; протокол за разпит на свидетел от 01.06.2012 год. на Ф. Х. А.; протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза № 217/05.12.2011 г. по ДП № 90/2011 год. по описа на ОД на МВР – Кърджали.

Или казано в заключение, съдът намира предявената искова претенция за допустима. А постановявайки своя съдебен акт, с оглед признанието, намира предявените в обективно съединение иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за основателни и доказани, поради което следва същите да бъдат уважени в предявените им размери.

Така постановеното решение се основава на пълното признание на предявената искова претенция.

При този изход на делото, на ищеца се следват деловодни разноски в доказания размер от 300 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. На основание чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата се в производството държавна такса по сметка на КОС в размер на 1 155.96 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 237, във вр. с чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Х. А. Р., с ЕГН *, с постоянен адрес: Г., бул. „Б. № 2. вх. „Б”, А., да заплати на С. Б. А., с ЕГН *, от с. Г. И., общ. К., обл. К., сумата в размер на 28 899 лв., съставляваща обезщетение за причинена му имуществена вреда от извършено спрямо него престъпление „измама", доказано с влязла в сила присъда № 103/13.06.2013г., постановена по НОХД № 595/2012г. по описа на PC - Кърджали, ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от 15.02.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА Х. А. Р., с ЕГН *, с постоянен адрес: Г., бул. „Б. № 2. вх. „Б”,А., да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 1 155.96 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: