№ 15495
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110158237 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявен от Л.Р. срещу „ФИРМА“ АД положителен
установителен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) 261/2004, предявен от Л.Р. срещу „ФИРМА“ АД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро,
представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО)
261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети за закъснял полет FB364 по направление Москва, Шереметиево (SVO)
– София (SOF), планиран на 01.09.2017 г., ведно със законна лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение
по чл. 410 ГПК – 09.02.2021 г., до окончателното изплащане задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 26.03.2021 г. по ЧГД № 7942 по описа за 2021 г. на СРС, III ГО,
148 гр. с.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения.
Между ищеца и ответника бил сключен договор за въздушен превоз за
редовен полет FB364 по направление Москва, Шереметиево (SVO) - София
(SOF) на 01.09.2017 г., с планиран час за излитане – 19:25 ч. местно време и
1
планиран час за кацане – 22:20 ч, местно време на 01.09.2017 г. В деня на
полета ищецът се явил навреме за полета от Москва, Шереметиево (SVO) и
преминал надлежно всички контролни и регистрационни процедури. Ищецът
пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа закъснение,
спрямо планираното разписание. Полет FB364, по разписание е следвало да
кацне в 22:20 ч. местно време на 01.09.2017 г., но реално е кацнал едва в 05:31
часа на 02.09.2017 г. На 10.05.2019 г. ответникът извънсъдебно признал, че на
ищеца следва да бъде изплатено обезщетение съгласно Регламент 261/2004.
Признанието било направено в рамките на давностния срок, отправено е както
до кредитора (чрез неговия тогавашен представител - Compensair LTD), така и
до компетентния държавен орган по смисъла на чл. 16 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година,
и несъмнено се отнасяло до съществуването на самото задължение, а именно –
дължимостта на обезщетение на ищеца по Регламент 261/2004. Ответното
дружество и до този момент не било изплатило дължимото обезщетение.
Излагат се съображения по правото и относно компетентния съд.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност
на иска, нередовност на исковата молба, по съображения, подробно изложени
в отговора. Направено е възражение относно истинността и авторството на
адвокатското пълномощно и недопустимост на предявения иск, поради липса
на представителна власт на адвокат К. В.. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност. Релевирани са доводи за липса на всички предпоставки,
обуславящи основателността на исковата претенция. Оспорва, че вземането е
признато от ответника извънсъдебно. Ето защо моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 09.02.2021 г. от Л.Р. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.03.2021 г. по ЧГД
№ 7942 по описа за 2021 г. на СРС срещу длъжника „ФИРМА“ АД за следните
суми: сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, параграф
2
1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети за закъснял полет на 01.09.2017 г. по
направление Москва, Шереметиево (SVO) – София (SOF), ведно със законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
парично задължение по чл. 410 ГПК – 09.02.2021 г., до окончателното
изплащане задължението и разноски в заповедното производство в размер на
385,00 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса и 360,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същият в срок е
подал възражение срещу нея.
С разпореждане от 31.08.2021 г., връчено на 13.09.2021 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 08.10.2021 г.
ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по
исков ред.
На първо място съдът намира, че следва да се произнесе по отвода за
недопустимост на производството, релевиран от ответника с отговора на
исковата молба.
В тази връзка следва да се посочи, че ответникът освен процесуалната
легитимация на ищцата в производството по същество оспорва наличието на
представителна власт в полза на процесуалния представител на страната (адв.
К. В.). С това оспорване ответникът релевира възражение именно за липса на
представителна власт у пълномощника да извършва процесуални действия от
името и за сметка на ищеца.
Съгласно възприетото с т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016
г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, задължително за съобразяване от
настоящата инстанция становище, когато се сключва договор чрез
представител, последният формира и изразява воля, т. е. – прави
волеизявление, изразява съгласие от името на представлявания, и съобразно
чл. 36, ал. 2 ЗЗД правните последици от договора настъпват направо за
представлявания. Поради това, липсата на представителна власт засяга
единствено вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на
3
разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и
изключително в интерес на мнимо представлявания. Установената с нея
висяща недействителност само временно препятства директното настъпване
на правните последици от договора в неговия патримониум, като нормата му
предоставя потестативното право да потвърди договора. Ако той го потвърди,
правните последици са същите, каквито биха били при наличие на надлежно
учредена представителна власт още при сключването на договора.
Потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД
означава и че мнимо представляваният се отказва от възможността да се
позове (включително и пред съда) на недействителността, която е установена
единствено в негов интерес. Ако мнимо представляваният откаже да потвърди
договора, той окончателно отклонява произтичащите от него права и
задължения от своята правна сфера и същевременно се позовава на
установената в негов интерес недействителност.
Следователно, единствено мнимо представляваният разполага с правото
както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт,
така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна
по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. -
правен интерес да се позове на недействителността. Още по-малко, такъв
правен интерес е налице за трети за договора лица.
При съобразяване на горното, съдът приема, че ответникът в настоящото
производство не е легитимиран да се позовава на липса на представителна
власт у пълномощника на ищцата.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че от страна на ищеца са
ангажирани доказателства за актуалното състояние на чуждестранното
юридическо лице, които са представени в указания от съда срок. По делото е
представено пълномощно от ищцата, с което тя е упълномощила
чуждестранното дружество да действа от нейно име и за нейна сметка в
извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от полет
FB364, опериран от ответника, с конкретно посочени права, вкл. и право да
преупълномощава адвокати за иницииране на съдебни производства.
Представено е и пълномощно, с което ищцата, чрез пълномощника си
„ФИРМА“ ЛТД упълномощава конкретно посочени адвокати, между които и
адв. В. да я представляват пред всички съдилища в Република България във
4
връзка със завеждане на всякакъв вид искове и т. н. По делото е представена и
т. нар. дружествена информация относно чуждестранното дружество фирма.
Ето защо освен заявено от страна без легитимация да релевира същото е и
напълно неоснователно.
По предявения иск в тежест на ищцовата страна е да докаже валидно
възникнало между страните облигационно отношение във връзка с договор за
въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на 01.09.2017 г. да
изпълни полет с номер FB364 по направление Москва, Шереметиево (SVO) -
София (SOF) на 01.09.2017 г., че кацането на полета е било извършено след
повече от три часа от предвиденото по разписание, че е изправна страна по
договора, в това число, че се е явила за регистрация до четиридесет и пет
минути преди обявения час на излитане, както и размера на претендираното
обезщетение. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение по
договора, съгласно уговореното (в уговореното време до уговореното място,
точно изпълнение в темпорално отношение), съответно да докаже
възраженията си, включително плащане на обезщетението и твърдените
обстоятелства, обосноваващи неприложимост на Регламент (ЕО) 261/2004 г.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Не е спорно между страните разстоянието между точките на излитане и
кацане.
В Регламент (ЕО) 261/2004 г. са разграничени няколко различни
хипотези, при които е предвидено да възникне правото на пътника да получи
обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като
две са основните хипотези - при отмяна на полета (чл. 5) и при отказан достъп
до борда (чл. 4), като при всяка от тях задълженията на превозвача да
обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Регламентът не
съдържа дефиниция за „закъснение на полет“, но „полет“ по смисъла на
регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен
превозвач, който определя своя маршрут (Решение на СЕС от 10 юли 2008 г.
по дело Emirates Airlines, C-173/07). По отправено преюдициално запитване
относно приложението на Регламент (ЕО) 261/2004 г. съдът на ЕО се е
произнася с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с
5
което съгласно чл. 633 ГПК дава задължително за българския съд тълкуване на
разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно
разясненията в посоченото решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО)
261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъла, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от
регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен
пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час
на пристигане по разписание.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства и
конкретно от представена в превод бордна карта, издадена на името на
ищцата, даваща право на притежателя й да се качи на борда на самолета,
осъществяващ полета, че ищцата е била пътник на полета Москва,
Шереметиево (SVO) – София (SOF), насрочен за дата 01.09.2017 г. в 19:25 ч.
Ето защо и съдът приема, че страните са били обвързани от облигационно
правоотношение, породено от договор за въздушен превоз за полет FB364 по
направление летище Москва, Шереметиево (SVO) – летище София (SOF).
По делото няма възражения, нито доказателства неявяването на пътници
и конкретно неявяването на ищцата навреме за полета и изпълнението на
всички контролни и регистрационни процедури да е довело до отмяна на
резервацията или до закъснението изпълнението на полета по разписание,
поради което следва да се приеме, че тя се е представила навреме на гишето за
регистрация.
Като писмено доказателство по делото е прието електронно писмо,
изпратено от операторът на летище София (SOF), от съдържанието на което се
установява, че определеният за изпълнение по разписание на 01.09.2017 г. в
22:20 ч. (час на кацане) местно време полет с № FB364, а реалното кацане е на
02.09.2017 г. в 5:31 ч.
От представената по делото електронна кореспонденция, разменена
между страните, се установява, че ищцата заедно с неучастващи по делото
лица, са предявили извънсъдебно претенция за изплащане на обезщетение
поради закъснелия полет от летище Москва, Шереметиево (SVO) до летище
София (SOF) до ответника.
6
Между страните не е спорно, че процесното обезщетение не е изплатено
на ищеца извънсъдебно.
Предвид изложеното съдът приема, че в конкретния случай времето на
пристигане на ищеца в крайния пункт е със закъснение от повече от три часа
след плануваното по разписание от въздушния превозвач, предвид което и
същият има правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. в
размерите, предвидени съгласно регламента, като между страните не е спорен
фактът, че разстоянието на процесния полет, измерено по метода на дъгата на
големия кръг е над 1 500 км.
Противно на възражението на ответника, съдът намира, че самолетният
билет не е задължителен документ при регистрация за полет и качване на
борда на въздухоплавателното средство, а легитимиращият документ, който
дава това право, е именно бордната карта, която се издава или след онлайн
чекиране или на самото летище, след като пътникът е преминал проверката на
документите за самоличност, извършвана от летищните власти, и заедно с
издадената му бордна карта може да премине към следващия етап от
задължителните проверки, а именно тези за сигурност.
Ответникът не твърди и не доказва наличието на извънредно
обстоятелство по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004,
съгласно който опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща
обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки.
На основание изложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, за което той дължи
обезщетение в размер, определен в чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент
(ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети
/Регламент 261/2004/.
Ето защо предявеният иск се явява принципно установен както по
своето основание, така и по размер.
По възражението за погасяване на вземането по давност:
7
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Съгласно чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди
изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), правото на иск срещу превозвача по
международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по
вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на
прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се
намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“
обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно
производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но
не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети.
Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя
за последващо изменение на закона, нито от измененията и допълненията на
чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са
тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за
спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от
Регламент № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Поради това приложение следва да намерят общите правила, уредени в
ЗЗД. Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент
№ 261/2004 има договорен характер – предвидените в регламента обезщетения
са за вреди от неточното изпълнение на задълженията по договора от страна
на въздушния превозвач, приложима е разпоредбата на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД,
съгласно която вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор
се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съобразно правилото на чл.
114 от ЗЗД, давностният срок е започнал да тече от 02.09.2017 г., когато
полетът е изпълнен. Искът се смята предявен на 08.02.2021 г. (по арг. от чл.
422, ал. 1 ГПК) – дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
8
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, т. е. след изтичане на тригодишния
давностен срок, поради което възражението е основателно.
Този извод не се променя дори и при зачитане на периода от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г., когато давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо, вземанията
на ищеца, станали изискуеми 02.09.2017 г. (с прибавяне на 69 дни, през които
давност не е текла), са погасени по давност, тъй като тригодишния давностен
срок е изтекъл на 10.11.2020 г., а искът за вземането е предявен на 08.02.2021 г.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът.
Същият обаче не е направил искане за присъждане на такива нито в
заповедното, нито в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Л.Р., гражданин на Руската федерация, родена
на ********** г. срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК ********** положителен
установителен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) 261/2004, предявен от Л.Р. срещу „ФИРМА“ АД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро,
представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО)
261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети за закъснял полет FB364 по направление Москва, Шереметиево (SVO)
– София (SOF), планиран на 01.09.2017 г., ведно със законна лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение
по чл. 410 ГПК – 09.02.2021 г., до окончателното изплащане задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 26.03.2021 г. по ЧГД № 7942 по описа за 2021 г. на СРС, III ГО,
148 гр. с.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10