Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 395/27.09.2021г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
М.
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 327 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от директора на Регионална здравна
инспекция/РЗИ/ Монтана против решение № 260101/02.06.2021 г., постановено по
АНД № 636/2020 г. по описа на Районен съд Лом, с което е отменено наказателно
постановление № АН-01-96/27.11.2020 г., издадено от директора на РЗИ Монтана, с
което на М.Й.Ш. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300.00 лв. /триста/, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
/ЗЗ/, за извършено административно
нарушение по т.І.7 от заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването във вр. с чл.63а, ал.1 от Закона за здравето/ Нов – ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Касатора излага доводи, че въззивния съд
неправилно и незаконосъобразно е отменил издаденото НП, като е приел че
извършеното административно нарушение представлява маловажен случай по см.
чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че правилно описаното в НП деяние, изразяващо се в
нарушаване на противоепидемична мярка по чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията на
законовата разпоредба, действала към датата на извършването му – 11.11.2020 г,
е било квалифицирано като административно нарушение. Излага доводи, че процесното наказателно
постановление е законосъобразно издадено, налице е твърдяното нарушение, поради
което съдебното решение следва да се отмени и да се постанови друго по
същество, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател РЗИ – Монтана се представлява от
юрисконсулт Полин Гълъбова, която поддържа жалбата, навежда доводи за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното въззивно решение. Твърди
се, че по безспорен начин е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Иска се отмяна на въззивното решение
и потвърждаване на издаденото НП. Претендира сторените по делото разноски в
настоящата инстанция.
Ответника по касационната жалба М.Й.Ш. *** чрез процесуалния си представител
адвокат Валентина Иванова от МАК в подробни писмени бележки навежда доводи за
допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения по чл.42, ал.1,т.3 от ЗАНН, както и нарушение на материалния закон при реализиране на административно
наказателната отговорност. Моли да се остави в сила решението на въззивния съд,
като претендира сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
обжалваното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно., като навежда доводи, че установените факти по делото
водят на извода за маловажност на извършено административно нарушение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани
относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени Наказателно постановление № АН-01-96/27.11.2020 г., издадено от директора на РЗИ
Монтана, въззивния съд, приел от фактическа страна, че на 11.11.2020
г. при извършена проверка от инспектор РЗИ Монтана съвместно със служител РУ -
Лом в супермаркет "Вирея 1" в гр. Лом е установено, че М.Й.Ш. - К. е била без поставена маска на лицето при
пазаруване на касата в магазина. При тези факти подкрепени от събраните гласни и
писмени доказателствени средства въззивния съд е стигнал до правилния извод, че
от обективна и субективна страна Ш. е осъществила състава на административното
нарушение по т.І.7 от заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването във вр. с чл.63а, ал.1 от Закона за здравето, поради което и
на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и е наложено административно
наказание глоба в размер на 300,00лева.
Неправилно, обаче въззивният съд е приел,
че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Относно съображенията за приложение на чл. 28 от ЗАНН
изложени в обжалваното решение съдът намира, че не е предвиден конкретен
критерий за маловажен случай на административно нарушение. При преценката на
тези обстоятелства следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга
на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения. Преценката за "маловажност" на
нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното
приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на
служебна проверка на обжалваното НП. Настоящият касационен състав намира, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
предвид установените от въззивния съд факти и обстоятелства. Неправилно е
неколкократно изтъкваното от страните твърдение, че едно административно
нарушение може да не е обществено опасно или да разкрива ниска степен на
обществена опасност. В легалната дефиниция на административно нарушение,
каквато е заложено в нормата на чл. 6 от ЗАНН
– "Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. " отсъства признак "обществена опасност". т. е., за да е
налице административно нарушение законодателят е преценил, че не е необходимо
да е налице обществена опасност на деянието. Дефиницията на чл. 6 от ЗАНН
е в контрапункт на нормата на чл. 9 от НК
("Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие),
което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. "), който по
определение включва в присъщите за престъплението белези наличие на обществена
опасност. Явно е, че законодателят е преценил, че административните нарушения
не е нужно да включват в себе си обществена опасност. Това е и причината много
от административните нарушения като деяния да са такива с формален характер –
без изискване за конкретен резултат настъпващ вследствие на деянието, както и
без необходимост от установяване или наличие на обществена опасност в тях. Ето
защо всяка преценка за характеристиките на деянието касаеща обстоятлества,
които влияят на неговата обществена опасност съдът намира за неотносими към
ангажиране на административно-наказателната отговорност на извършителя. Такива
биха били – наличието или не на предишни подобни деяния (макар за влиянието на
това обстоятелство да може да се окаже влияние от страна на
административно-наказващия орган чрез размера на наказанието – в случая обаче е
наложен минимумът), което е в отношение към обществената опасност на дееца, по
специфични характеристики на деянието, които биха разкрили по-голяма обществена
опасност на същото и т. н. Обществената опасност отсъства не само в дефиницията
на административно нарушение, която дава чл. 6 от ЗАНН,
но и не присъства в нормата на чл. 28 от ЗАНН,
който дава възможността при маловажен случай на административно нарушение да не
се налага санкция. Наложеното в настоящият случай наказание е съобразено със
законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в
рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите
на чл. 12 от ЗАНН.
В случая не се установяват извинителни причини за нарушаване на въведените
противоепидемични мерки. Не се установи да са били налице обективни причини за
несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички
граждани на територията на страната мерки. Ето защо настоящата инстанция счита,
че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Преценката за това е обща
и следва да се съобразят всички факти и обстоятелства, тъй като защитата на
живота и здравето на гражданите не дават основание да се предположи, че случая
е маловажен. Обстоятелството, че касатора не съобразява поведението си с
тежката противоепидемична
обстановка и застрашава собствения си живот и живота на другите граждани не
следва да дава основание да се приеме маловажност на нарушението, което е
надлежно установено.
Относно правната квалификация следва да се
отбележи, че противно на твърденията в касационната жалба, разпоредбата на чл. 209а от ЗЗ
е санкционна и няма как да представлява правна квалификация на нарушението.
Административното наказание се налага на основание на тази разпоредба, както и
правилно е посочено в НП. Хипотезата, тоест условията и предпоставките се
съдържат в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ, която дава възможност за министъра на здравеопазването да
въвежда конкретни противоепидемични мерки при обявена извънредна епидемична
обстановка, а диспозицията на правната норма, тоест правилото за поведение се
съдържа в т. 7 от заповедта на министъра. Затова и правилно
административнонаказващия орган е посочил като правна квалификация на
нарушението, тоест кое е нарушеното правило за поведение, разпоредбите на чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ и съответната точка от заповедта на министъра.
Всъщност тук спорът произтича от
спецификата на законодателната техника и препращането от санкционната
разпоредба на чл. 209а към бланкетната такава, каквато е чл. 63а, ал. 1 от
ЗЗ, и от бланкетна разпоредба към разпоредба, намираща се в общ
административен акт, какъвто е заповедта на министъра. Това обаче не може да е
основание за незаконосъобразност на издаваните наказателни постановления. В
крайна сметка, в обжалваното НП е пределно ясно и точно посочено кое правило за
поведение е нарушено, от къде то произтича и каква е правната му квалификация,
както и какво е основанието, на което се налага санкцията. Отделно от това,
следва да се отбележи, че възможността за определяне на конкретния състав на
нарушението със заповед, която няма характеристиките на нормативен акт, е
изрично уредена в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН. За целта е необходимо санкционната норма да се съдържа в закон
и визираното в нея административно наказание да е определено по вид и размер,
което изискване в случая е изпълнено – чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ. Съставът на конкретното нарушение, изразяващо се в нарушение на
противоепидемичните мерки, е определен със заповед на член на правителството,
какъвто е и министърът на здравеопазването, която заповед съставлява общ
административен акт и създава забрана за осъществяване на конкретното описано в
нея поведение. Налице е и изискуемото от чл. 2, ал. 2 от ЗАНН овластяване на министъра на здравеопазването със закон – чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ. Не е налице и съществено нарушение на процесуалните правила при
издаване на НП, тъй като липсата на конкретна дата в АУАН, отразена обаче в
протокола от извършената проверка на място, а след това и в издаденото НП не
ограничава правото на защита на административно наказаното лице, което се е
възползвало от процесуалното си право на жалба. Наред с това предвид собственоръчно
депозираното възражение по съставения АУАН от административно наказаното лице
„..бях в магазина на касата със съпруга ми, говорех и имах предпазна маска на
лицето….“ води на извода, че същата е била запозната с датата на извършване на
нарушението и това не е ограничило процесуалните и права в настоящето
производство. По изложените съображения касационния съд намира и това
възражение за неоснователно.
С оглед на така установеното, касационната
инстанция намира, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено и
потвърдено издаденото НП.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на касатора, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в минимален размер от
80.00лева /осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ (НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
260101/02.06.2021 г., постановено по АНД № 636/2020 г. по описа на Районен съд
Лом, ,
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № АН-01-96/27.11.2020
г., издадено от директора на РЗИ Монтана с което на М.Й.Ш. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00лв. /триста/, на основание
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, за извършено административно нарушение
по т.І.7 от заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването
във вр. с чл.63а, ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА М.Й.Ш. – К.
с ЕГН ********** *** да заплати на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ МОНТАНА, представлявана от директора,
сумата от 80.00лева /осемдесет/, представляваща сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и 5,00лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: