Р Е Ш
Е Н И Е
№ 159
гр. Перник, 24.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа гр. дело № 467 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от Л.Е.Г. и Г.Е.Г. против Т.Б.Ц., С.Б.С. лично и в качеството
си на правоприемник на починалия в хода на процеса ответник К.С.Ц. ( конституирана
на основание чл. 228, ал. 3 ГПК с определение от 06.04.2017г.), Г.И.С., Г.Н.М.,
Ю.Г.Н. и Н.Г.Н. ( последните трима ответници конституирани на основание чл. 227 ГПК с определение от 11.07.2017г. в качеството си на правоприемници на
починалия в хода на процеса ответник Н.С.М.), Б.С.Г., Е.П.В., З.С.В. и В.В.В., уточнена с молба от 18.10.2018 г. и в открито съдебно
заседание на 24.01.2019г., в която са изложени твърдения, че с влязло в сила
Решение № 462/07.05.2014 г. по гр. д. № 8405/2012 г. по описа на Районен съд –
гр. Перник е признато за установено по отношение на ответниците, в качеството им
на наследници на С. Т. Ф., С. и С. Т. и А. Ц. Д., по предявен иск с правно
основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че към момента на обобществяването му през 1956
г. наследниците на Ж. В. Д. / Ф./ – В. Ж. В. и С. Ж. В. ( наследодатели на
ищците) са били собственици на основание наследяване на земеделски имот – нива
от 1,499 дка, находяща се в землището на ****** при
граници и съседи, установени с нот. акт № 168, том II, нот.
дело № 365/1942 г. по описа на съдия при
Пернишки околийски съд – С. Т., Ц. М., С.Т., наследници на Т. М. и наследници
на С. Ц.. Ищците поддържат, че ответниците са се снабдили с констативен
нотариален акт № 134, том V,
нот. дело № 2394/1995 г. по описа на нотариус Маруся
Маркова, с район на действие Районен съд – гр. Перник, по силата на който се
легитимират като собственици на нива в местността ***** с площ от 4.003 дка,
съставляващ имот № 10022 по картата на землището на кв. „Калкас“,
в който попада имота предмет на посоченото по – горе решение по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ. Ищците поддържат, че с влязло в сила Решение № 2582/07.08.2015 г. на
Общинска служба по земеделие – гр. Перник е признато правото на собственост на
наследниците на Ж.В.Д. в съществуващи стари реални граници на нива от 1.499 дка
в местността *****, като със същия административен акт правото на собственост
върху вещта е възстановено в съществуващи стари реални граници. В исковата
молба се излагат твърдения, че Л.Е. М. и Г.Е. М. направили искане
индивидуализираната в решението на Общинската служба по земеделие – гр. Перник
недвижима вещ да бъде нанесена в картата на землището, във връзка с което е
издадена скица – проект № 15 – 358246/21.07.2016г. от Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр. Перник, съгласно която имотът е с проектен
идентификатор 55871.210.127 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Перник. В исковата молба се сочи, че ответниците отказват да предадат
владението върху индивидуализирания в решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и
решението на Общинската служба по земеделие имот, поради което е направено
искане да бъде признато за установено, че ищците притежават право на
собственост върху процесния имот, като ответниците бъдат осъдени да предадат
владението върху вещта, както и да бъде отменен констативния нотариален акт,
легитимиращ ги като собственици на нива в местността ***** с площ от 4.003 дка,
съставляват имот № 10022 по картата на землището на кв. *** в частта относно
нива от 1,500 дка, находяща се в землището на *****
местността ***** представляващ имот с проектен идентификатор 55871.210.127 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник.
В
срока по чл. 131 ГПК Т.Б.Ц., чрез процесуалния си представител адвокат Б., излага
твърдения, че ответникът никога не е упражнявал фактическа власт върху имота и
не е оспорвал правото на собственост на ищците върху вещта. В подкрепа на
наведените твърдения е представено заявление за отказ от право на собственост
върху нива в местността ***** с площ от 4.003 дка, съставляваща имот № 10022 по
картата на землището на ***** вписано в Служба по вписванията под акт № 165,
дело № 1199/06.06.2017г.
В
срока по чл. 131 ГПК З.С.В., чрез назначения по реда на чл. 47 ГПК особен
представител адвокат В.А., оспорва предявения иск. В подадения отговор се сочи,
че е налице неяснота относно основанието, на което е предявен иска.
Останалите
ответници не изразяват становище по исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
По
направеното възражение от Т.Б.Ц. възражение за недопустимост на производството,
съдът намира следното:
Процесуалната
легитимация на страните следва от твърденията на ищеца. В разглеждания случай в
подадената искова молба са изложени твърдения, че ищците по силата на
приключила процедура по възстановяване на земеделски земи притежават право на
собственост върху процесния имот, който попада в
имот, за който ответниците включително и Т.Б.Ц. са се
снабдили с нотариален акт. Преценката за принадлежност на спорното субективно
материално право на ищцовата страна е въпрос по
същество на спора и се прави от съда с крайния за съдебната инстанция акт.
Съответствието между процесуална и материална легитимация е въпрос по
основателността на предявения иск, а не по допустимостта на претенцията. В
посочения смисъл е съдебната практика обобщена в Определение № 408/15.12.2014г.
по ч.гр.д. № 4633/2014г. по описа на ВКС, II ГО.
В
допълнение видно от датата на вписване в Служба по вписванията – гр. Перник на
направения от Т.Б.Ц. отказ от право на собственост върху имота, за който е
издаден нотариален
акт № 134, том V,
нот. дело № 2394/1995 г. по описа на нотариус Маруся
Маркова, с район на действие Районен съд – гр. Перник, се установява, че
изявлението на легитимиращия се като собственик на вещта ответник е формулирано
едва след получаване на препис от исковата молба, поради което представлява
обстоятелство настъпило след предявяване на исковата претенция, което следва да
бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа страна по спора следното:
От представеното Решение № 131/19.09.1994г. на
Поземлена комисия – гр. Перник се установява, че на наследниците на Живко Велев
Дървенов е възстановено право на собственост в
съществуващи стари реални граници на нива от 1.500 дка в местността Шевърляк.
Страните не спорят, а и от представения по делото заверен
препис от влязло в сила Решение № 462/07.05.2014 г. по гр. д. № 8405/2012 г. по
описа на Районен съд – гр. Перник се установява, че по предявен иск с правно
основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено, че към момента на
обобществяването му през 1956 г. наследниците на Ж. В. Д. / Ф./ – В. Ж. В и С.
Ж. В. ( наследодатели на ищците) са били собственици на основание наследяване
на земеделски имот – нива от 1,500 дка, находяща се в землището на гр. ****“
при граници и съседи, установени с нот. акт № 168,
том II,
нот. дело
№
365/1942 г. по описа на съдия при Пернишки околийски съд – С. Т., Ц.М., С. Т.,
наследници на Т. М. и наследници на С. Ц.
От представеното по делото Решение № 2582/07.08.2015
г. на Общинска служба по земеделие – гр. Перник се установява, че правото на
собственост на наследниците на Ж. В.Д. в съществуващи стари реални граници на
нива от 1.499 дка в местността **** е признато, като със същия административен
акт правото на собственост върху вещта е възстановено в съществуващи стари
реални граници.
По делото е представена скица – проект №
15-358246-21.07.2016г. за изменение на кадастралната карта на гр. Перник,
съгласно която процесният имот е отразен като поземлен имот с идентификатор №
55871.210.127.
По делото е представено уведомление по чл. 18ж, ал.
1 ППЗСПЗЗ от 16.09.2016 г., издадено от Общинска служба земеделие – гр. Перник,
видно от което правото на собственост върху процесния имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 55871.210.127 по действащата кадастрална карта
на гр. Перник е възстановено на наследниците на Ж. В. Д. в съсобственост с И. С.
Тасев, Б.С.Т., Н.С.Т., Е.П.В., Б. С. Тасев, З.С.В., В.В.В., Венетка Боянова Т., Р.В.В. и
Р.С. А. в съществуващи граници при съседи: имоти с идентификатор №
55871.210.64, № 55871.210.22, № 55871.210.126 и № 55871.210.23.
По делото не е спорно, а и от представеното
удостоверение за наследници с изх. № 44/12.02.2016 г., издадено от Община
Перник, се установява, че след смъртта си В. И. Ф. и С. Ж. М., са оставили за
законни наследници Л.Е.Г. и Г.Е.Г..
Видно от нотариален акт № 134, том V, нот.
дело № 2394/1995 г. по описа на нотариус Маруся Маркова, с район на действие
Районен съд – гр. Перник, Р. С. А., Б. С. Т., И. С. Т., Н.С.М., В. Б. Т., Б.С.Т.,
Е.П.В., З.С.В., В.В.В. и Р.В.В. на основание чл. 483, ал. 1 ГПК / отм./ въз основа на
влязло в сила решение на Поземлена комисия – гр. Перник № 139/01.11.1994г. са
признати за собственици на нива в местността **** с площ от 4.003 дка,
съставляващ имот № 10022 по картата на землището на ***
По делото е представено заявление за отказ от право
на собственост от Т.Б.Ц. с нотариална заверка на подписа, вписано под акт №
163, том I, дело
№ 1199 по описа на Служба по вписванията – гр. Перник, за отказ от право на
собственост върху имота описан в нотариален акт № 134, том V, нот.
дело № 2394/1995 г. по описа на нотариус Маруся Маркова, с район на действие
Районен съд – гр. Перник.
От приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно
дадено, се установява, че имот с проектен идентификатор по кадастралната карта
и регистри на гр. Перник № 55871.210.127 е идентичен с имотът, по отношение на
който е постановено влязло в сила Решение № 462/07.05.2014 г. по гр. д. №
8405/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
От събраните по делото гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Н. Р. В. се установява, че лице на име Иван му
разяснило, че имотът е на семейството му, поради което не може да го използва
за косене на трева, действие разрешено му от ищеца Л.Е.Г..
Изложената
фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:
Основателността на иск с правно
основание чл. 108 ЗС се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: ищецът да е титуляр на правото на
собственост върху индивидуално определен материален обект – вещ, същата да се
владее или държи без правно основание от друг правен субект, т.е. ищецът да е
лишен от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от
правото си на собственост.
Съдът намира,
че от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищците притежават
право на собственост по силата на приключила процедура по възстановяване на земеделски
земи на нива
от 1,499 дка, находяща се в **** местността „Шевърляк“ при граници и съседи, установени с нот. акт № 168, том II, нот.
дело № 365/1942 г. по описа на съдия при
Пернишки околийски съд – С. Тасев, Цветко Митрев, Стоян Тасев, наследници на Т.Митрев
и наследници на Стефан Цветков, представляващ имот с проектен идентификатор по
кадастралната карта и регистри на гр. Перник № 55871.210.127 при съседи: имоти
с идентификатор № 55871.210.64, № 55871.210.22, № 55871.210.126 и №
55871.210.23.
Съдът намира за недоказани твърденията
на ищците, че ответниците владеят процесния
имот и препятстват възможността на Л.Е.Г. и Г.Е.Г. да ползват вещта. От
събраните гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля Н. Р. В. се установява единствено, че преди няколко години трето
за спора лице на име Иван се легитимирало като собственик на вещта.
Съгласно задължителните указания дадени
с т. 2А от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГК съдът по предявен ревандикационен иск следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума
на ищеца. Предвид изложеното и с оглед установената фактическа обстановка по
спора, съдът намира, че следва да признае за установено в отношенията между
страните, че ищците притежават право на собственост върху процесния
имот и да отхвърли претенцията в осъдителната й част доколкото по делото не са
представени доказателства ответниците да упражняват фактическа власт върху
вещта.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът
следва да отмени констативен нотариален акт № 134, том V, нот.
дело № 2394/1995 г. по описа на нотариус М. М., с район на действие Районен съд
– гр. Перник в частта относно процесния имот.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените
от ищците съдебни разноски в размер общо на 810 лева, от които сумата в размер
на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на
10 лева внесена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, сумата в
размер на 150 лева внесен депозит за изслушване на съдебно – техническа
експертиза и сумата в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на Л.Е.Г. и Г.Е.Г.. Съдът намира за неоснователно
наведеното от процесуалния представител на Т.Б.Ц. възражение за прекомерност на
уговорения и заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на ищците предвид броя
на субективно съединени искове, характера на производството и броя на
проведените съдебни заседания.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът В.В.В. следва да заплати на ищците и
сумата в размер на 300 лева, представляваща внесен депозит за назначаване на
особен представител на страната по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Л.Е.Г., ЕГН **********,*** и Г.Е.Г., ЕГН **********,*** против Т.Б.Ц.,
ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, С.Б.С., ЕГН **********, с постоянен адрес *** лично и в
качеството си на правоприемник на починалия в хода на процеса ответник К.С.Ц. (
конституирана на основание чл. 228, ал. 3 ГПК с определение от 06.04.2017г.), Г.И.С.,
с постоянен адрес *** – Б, Г.Н.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Ю. Г.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Н.Г.Н., ЕГН *********, с постоянен
адрес *** ( последните трима ответници конституирани на основание чл. 227 ГПК с
определение от 11.07.2017г. в качеството си на правоприемници на починалия в
хода на процеса ответник Н.С.М.), Б.С.Г., ЕГН **********,***, Е.П.В., ЕГН **********,***,
З.С.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и В.В.В.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците притежават право на собственост върху нива
от 1,499 дка, находяща се в землището на гр. Перник,
кв. „Калкас“, местността „Шевърляк“
при граници и съседи, установени с нот. акт № 168,
том II,
нот. дело
№
365/1942 г. по описа на съдия при Пернишки околийски съд – С. Т., Ц. М., С. Т.,
наследници на Т. М. и наследници на С.Ц., представляващ имот с проектен
идентификатор по кадастралната карта и регистри на гр. Перник № 55871.210.127
при съседи: имоти с идентификатор № 55871.210.64, № 55871.210.22, №
55871.210.126 и № 55871.210.23, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответниците
да предадат владението върху процесния имот.
ОТМЕНЯ,
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт № 134, том V, нот.
дело № 2394/1995 г. по описа на нотариус Маруся Маркова, с район на действие
Районен съд – гр. Перник в частта относно нива от 1,499 дка, находяща се в землището на гр. Перник,***** местността *****
при граници и съседи, установени с нот. акт № 168,
том II,
нот. дело
№
365/1942 г. по описа на съдия при Пернишки околийски съд – С. Т., Ц. М., С. Т., наследници на Т. М. и наследници на С. Ц.,
представляващ имот с проектен идентификатор по кадастралната карта и регистри
на гр. Перник № 55871.210.127 при съседи: имоти с идентификатор № 55871.210.64,
№ 55871.210.22, № 55871.210.126 и № 55871.210.23, попадащ в нива в местността „Шевърляк“ с площ от 4.003 дка, съставляващ имот № 10022 по
картата на землището на кв. „Калкас“.
ОСЪЖДА
Т.Б.Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, С.Б.С., ЕГН **********, с постоянен адрес *** лично и в
качеството си на правоприемник на починалия в хода на процеса ответник К.С.Ц. (
конституирана на основание чл. 228, ал. 3 ГПК с определение от 06.04.2017г.), Г.И.С.,
с постоянен адрес *** – Б, Г.Н.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Ю. Г.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Н.Г.Н., ЕГН *********, с постоянен
адрес *** ( последните трима ответници конституирани на основание чл. 227 ГПК с
определение от 11.07.2017г. в качеството си на правоприемници на починалия в
хода на процеса ответник Н.С.М.), Б.С.Г., ЕГН **********,***, Е.П.В., ЕГН **********,***,
З.С.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и В.В.В.,
ЕГН **********,***, да заплатят на Л.Е.Г., ЕГН **********,*** и Г.Е.Г., ЕГН **********,***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 810 лева, представляваща сторени по
делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА
В.В.В., ЕГН **********,***, да заплатят на Л.Е.Г.,
ЕГН **********,*** и Г.Е.Г., ЕГН **********,***
сумата в размер 300 лева, представляваща сторени съдебни разноски за
назначаване на особен представител на страната.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване на Решението:
Съдебен деловодител: