№ 581
гр. Пазарджик, 06.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Д. П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско
дело № 20235200500601 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят „Н.“ ООД, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Съдът докладва постъпила молба от процесуалния му представител юрк.
П. П., с която не се възразява да се гледа делото в негово отсъствие,
поддържа жалбата, изразява становище по същество, претендира разноски.
Ответникът Д. С. Ч., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът докладва постъпила по делото молба от адв. М. М.,
пълномощник на ответника по въззивната жалба, с която се изразява
становище да се даде ход на делото, както и становище по съществото на
спора. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК с претенция за
присъждане на разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. с включен ДДС.
Представя договор за правна защита и съдействие и удостоверение за
регистрация по ЗДДС.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото
затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
С Решение № 399/12.06.2023 г. по гр.д. № 20225240101226 по описа за
2022г. на Районен съд - П. по предявените от ищеца Д. С. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „А.“ №47 срещу ответника „Н.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“ 3 (Л. Т.), ет.
10, представлявано от управителя И. Х. искове, като са прогласени за
нищожни клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит
№ 202203250808300005 от 25.03.2022г. сключен между ищеца Д. С. Ч. и
ответника „Н.“ ООД, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Със
същото решение частично е уважен и предявеният от ответника по
първоначалния иск насрещен иск срещу ищеца Ч., като Д. С. Ч. е осъден да
заплати на „Н.“ ООД сумата от 600,00 лева, представляваща чиста стойност
на кредита, като са отхвърлени исковете за главница до претендирания размер
от 848,24 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.03.2023г. до окончателното изплащане, за обезщетение за забава от
предявяване на насрещния иск 09.01.2023 г. до окончателното плащане, за
сумата от 4,10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
27.09.2022 г. до 30.12.2022 г., за сумата от 72,27 лева - възнаградителна лихва,
дължима за периода от 26.10.2022 г. до 30.12.2022 г. и за сумата от 0,71 лева
- обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, за периода от 27.10.2022 г. до
30.12.2022 г. С решението са присъдени и разноски на страните, като „Н.“
ООД е осъдено да заплати на адвокат М. М. сумата от 989,05 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, а на ищеца Д. С. Ч.
сумата от 50,00 лева, като последният е осъден да заплати на „Н.“ ООД
сумата от 376,08 лева - разноски по делото.
В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от „Н.“ ООД в частта, с която са отхвърлени насрещните
искови претенции на дружеството за горницата над присъдения размер от
600,00 лева до пълния размер от 848,24 лева и 72,27 лева – падежирала
възнаградителна лихва за периода от 26.10.2022 г. до 30.12.2022 г. Излагат се
аргументи за неправилност на първоинстанционното решение в тази част.
Неправилно съдът стигнал до извод, че процесният договор за кредит бил
недействителен. В тази насока се сочи, че не може да бъде споделен
решаващият извод на съда, че ГПР не отговаря на действителния, договорен
между страните по облигационното правоотношение, тъй като не била
2
включена неустойката по кредита. В тази насока се визира разпоредбата на
чл.19, ал.3 от ЗПК. Обръща се внимание на Директива 2008/48, която се
транспонира в българския правен ред посредством ЗПК. Неправилни били
изводите на съда, че договорената възнаградителна лихва противоречала на
добрите нрави, съответно дори да се приемело, че същата е прекомерна, това
не водело до недействителност на целия договор за кредит. Счита, че
неправомерно са смесени хипотезите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК. Сочи,
че условията на издължаване били ясно и недвусмислено описани в чл., 3, ал.
1, във връзка с чл. 11, ал. 2 от договора. Погасителния план бил обективиран в
посочената разпоредбата, и изпълнява изискването на закона, доколкото
съдържал „информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски“. Изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12
касаело ситуация, в която потребителя погаси предсрочно главницата по
срочен кредит, при която за него се поражда правото да получи нов
погасителен план. Само в този случай планът трябвало да съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и
лихвата, изчислена на базата на лихвения процес. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалвана част, съответно постановяване на
ново решение, с което да се уважат насрещните искови претенции.
Претендира се за присъждане на разноски пред въззивната инстанция. С
въззивната жалба не се представят нови доказателства и не се правят нови
доказателствени искания пред въззивния съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответника по насрешния иск, с който изцяло се оспорват
въззивната жалба като неоснователни. Не се представят нови доказателства и
не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски пред
въззивната инстанция.
Решението в частта, с която са прогласени за нищожни клаузите на чл. 4,
ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202203250808300005 от
25.03.2022г. сключен между ищеца Д. С. Ч. и ответника „Н.“ ООД, поради
противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, във
връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП, както и са отхвърлени
насрещните искови претенции на ответника „Н.“ ООД срещу ищеца по
3
главния иск Д. С. Ч. за осъждане на последния да заплати на дружеството
обезщетение за забава от предявяване на насрещния иск 09.01.2023 г. до
окончателното плащане, за сумата от 4,10 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 27.09.2022 г. до 30.12.2022 г. и за сумата от 0,71 лева -
обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, за периода от 27.10.2022 г. до 30.12.2022
г., като необжалвано, е влязло в сила.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 06.01.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:06
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4