Разпореждане по дело №141/2021 на Районен съд - Дупница

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

			2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                        Град

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	02.03.		2021

 

на                                                                                                           Година

 

закрито

Мирослав Саневски

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	гражданско		141		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от С.С.П., ЕГН: **********, с адрес: *** ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявано от управителя Г.З.З., с която са предявени искове с правно основание чл. 74, ал.1 и чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез упълномощения адв. Здравко Василев, със служ. адрес: гр. Дупница, ул. „Солун“ № 1, ет. 2.

На основание чл. 311 от ГПК, съдът счита подадената искова молба за редовна, а предявените искове за допустими, поради което следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, както и по насрещните искания, доколкото са предявени такива с отговора на ответника и за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

           С оглед изложеното и след запознаване с материалите по делото, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът обявява на страните следния

 

ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

         

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

            Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 005/16.08.2019г. работил в ответното дружество на длъжност „шофьор на автобус“, като бил уговорен срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, съгласно чл. 70, ал. 1 от КТ.

Съгласно връчената му длъжностна характеристика, основната му трудова функция била „Управление на МПС, превозване на пътници, багаж и товари от едно място до друго”. На 16.02.2020г. изтекъл уговореният изпитателен срок и по силата на чл.71, ал. 2 от КТ трудовият му договор се преобразувал в постоянен.

Въпреки стриктното изпълнение на възложените му от работодателя задачи, видно и от липсата на наложени дисциплинарни наказания, на 24.07.2020г. работодателя му връченил предизвестие № 1, с което ищецът бил уведомен за предстоящо от 19.08.2020г. прекратяване на трудов договор № 5/16.08.2019г., на основание чл. 328, ал. 1, т.12 от КТ. Със Заповед № 21/24.08.2020г. действително трудовото правоотношение между страните било прекратено на цитираното правно основание, с бланкетно посочване текста на същата норма - „Поради обективна невъзможност за изпълнението му, предвид извънредното положение в страната.”

На 14.09.2020г. ищецът депозирал искова молба в РС - Дупница, с която предявил против „Дупница Транс” ЕООД три иска - по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и по чл. 344, ал.1, т.З от КТ. След образуване на гр. д. № 1469/2020 г. по описа на PC - Дупница, управителят на „Дупница Транс” ЕООД в лична среща помолил ищеца да оттегли исковите си претенции, с обещание да го възстанови на работа като водач на автобус. Ищецът се съгласил и на 08.10.2020г. оттеглил внесената искова молба, а производството по гр. д. № 1469/2020г. по описа на PC - Дупница било прекратено с Определение № 985/08.10.2020г.

Същевременно, с Трудов договор № 016/05.10.2020г. ищецът бил назначен на длъжността „диспечер” в „Дупница Транс” ЕООД, като отново бил уговорен изпитателен срок от „три месеца”. Още преди постъпването на работа управителят на дружеството го уверил, че трудовите му задължения ще включват само и единствено управление на автобус по изпълняваната от ответника пътническа линия № 5 в гр. Дупница, а назначаването му на длъжността „диспечер” е формално, поради липса на свободна щатна такава „шофьор”. За да мога да изпълнявам действителните си задължения, във връчената му длъжностна характеристика била включена възможността да съвместява управлението на пътнически автобуси. Още от 05.10.2020г. на ищеца било поверено управлението на автобус по цитираната линия № 5 в рамките на гр. Дупница, която дейност изпълнявал до 29.12.2020г., съобразно утвърдения от „Дупница Транс” ЕООД график на работа за съответния месец. Със Заповед № 35/29.12.2020г., обаче, Трудов договор № 016/05.10.2020г. бил прекратен едностранно от работодателя на основание чл. 71, ал.1 от КТ.

Ищецът счита заповедта за уволнение за незаконосъбразна, тъй като ответното дружество е заобиколило закона по смисъла на чл. 74, ал.1, предл. второ от КТ, и по-конкретно - на чл. 70, ал.5 от КТ, забраняващ сключването на повече от един трудов договор със срок за изпитване за една и съща работа в дадено предприятие.

Както посредством Трудов договор № 005/16.08.2019г., така и с впоследствие сключения Трудов договор № 016/05.10.2020 г., ищецът е изпълнявал винаги само една трудова функция - „Шофьор на автобус”, макар че във втория трудов договор е посочено, че заема длъжността „Диспечер”, която не само реално никога не е осъществявал, а дори и не знае какви задължения включва. Счита, че годността му за работа като „Водач на автобус” е била проверена още с изтичането на изпитателния срок на трудов договор № 005/16.08.2019г. - т.е. на 16.02.2020г., а второто му правоотношение с ответника е за абсолютно същата по естеството си трудова функция и за него е налице забраната по чл. 70, ал.5 от КТ.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на клаузата относно уговорения изпитателен срок в Трудов договор № 016/05.10.2020г.; да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповед № 35/29.12.2020г. на управителя на „Дупница Транс” ЕООД; да го възстанови на длъжността „Диспечер“ при ответника и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа за периода след уволнението-29.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по подробно изложени в отговора съображения. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че изпълнявал същите трудови функции на новоназначената длъжност „диспечер“. Твърди, че системно не е изпълнявал задълженията си като диспечер, а настоявал да му възлагат работа като шофьор и затова е бил уволнен. Многократно управителят на дружеството се налагало да припомня на ищеца какви са задълженията му като диспечер, но последният не искал да стои в диспечерския пункт и да изпълнява вменените му задължения, а на своя глава изпълнявал шофьорски курсове, след което се прибирал у дома си, за да почива. Ответникът твърди, че с втория трудов договор ищецът бил назначен като „диспечер“ не за да се заобиколи закона, както твърди, а понеже управителят търсил начин да го устрои, предвид факта, че е бил немарлив и непригоден като шофьор, а също така е негоден да изпълнява и длъжността „механик“, поради липса на необходимите технически познания и умения. Затова работодателят предоставил на ищеца възможността да изпълнява длъжността „диспечер“, която била по-лека, но той самоволно избягвал да я върши, понеже считал, че за добър шофьор като него е унизително „да седи на бюро“. Работодателят е оставил възможност, при необходимост, ищецът да изпълнява инцидентно шофьорски курсове, но основните му задължения били като диспечер.  

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

           Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал.1,  чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

           3. Права и обстоятелства, които се признават:

           Съдът обявява за безспорно между страните, че  са били в трудово правоотношение, като съгласно трудов договор № 005/16.08.2019г. ищецът работил в ответното дружество на длъжност „шофьор на автобус“, прекратено със Заповед № 21/24.08.2020г., на основание чл. 328, ал. 1, т.12 от КТ, че в последствие, с Трудов договор № 016/05.10.2020г. ищецът бил назначен на длъжността „диспечер” в „Дупница Транс” ЕООД, като бил уговорен изпитателен срок от „три месеца”, както и че със Заповед № 35/29.12.2020г. Трудов договор № 016/05.10.2020г. бил прекратен едностранно от работодателя на основание чл. 71, ал.1 от КТ.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

           Съдът обявява на страните, че му е служебно известно гр. д. № 1469/2020 г. по описа на PC – Дупница и постановеното по него прекратително Определение № 985/08.10.2020г.

5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

           Работодателят – ответник в настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било прекратено трудовото правоотношение са били налице към момента на прекратяването, както и че изпълняваната от ищеца трудова функция на длъжността „диспечер“ е различна от тази на длъжността „шофьор“.

           Ищецът носи тежестта да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, прекратяването му, обстоятелството, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, както и размера на претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.

           На основание чл. 312, ал. 1, т. 4 от ГПК относно доказателствените искания на страните, съдът намира, че приложените към исковата молба и отговора по нея писмени доказателства са допустими, относими и необходими за решаване на настоящия правен спор, поради което същите следва да бъдат допуснати и приети като доказателства по делото. Следва да се допуснат до разпит в режим на призоваване посочените от ответника двама свидетели в първото съдебно заседание, които да дадат показания относно изпълняваната от ищеца трудова функция. Следва да се допуснат и двама свидетели на ответника в режим на довеждане в първото съдебно заседание.

            Следва да се допусне и назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение относно размера на последното получено ищеца брутно трудово възнаграждение, база за изчисляване размера на евентуално дължимото от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът указва на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че неса налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.

На основание чл. 312, ал. 2 от ГПК съдът указва на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от това разпореждане следва да вземат становище във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия.               

           На основание гореизложеното и чл. 312, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

           ВНАСЯ гр. дело № 141/2021г. по описа на РС - Дупница за разглеждане в открито съдебно заседание.

           НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2021г. от 10:15ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото разпореждане, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, депозиран от ответника.

          ПРИКАНВА страните към спогодба и ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           ДОПУСКА събирането като доказателства по делото на представените с исковата молба и отговора по нея документи.

           ДОПУСКА до разпит в първото съдебно заседание двама свидетели на ищеца при режим на призоваване, а именно: Николай Крумов Коларов, който да бъде призован от адрес: гр. Дупница, ул. „Булаир“ № 34 и Стефан Колибарски, който да бъде призован по месторабота: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, „Дупница Транс” ЕООД, които да дадат показания относно реално изпълняваната от ищеца трудова функция на длъжността „диспечер“.

           ДОПУСКА до разпит в първото съдебно заседание двама свидетели на ответника при режим на довеждане, които да дадат показания относно твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства във връзка с изпълнение на трудовите функции на ищеца.

УКАЗВА на ищеца, че в съдебно заседание следва да представи трудовата си книжка в оригинал за констатация от съда, че не е започвал работа при друг работодател след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника.

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова, при депозит в размер на 150.00 лв., платими от бюджета на съда, която да даде заключение относно размера на получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението, база за изчисляване размера на евентуално дължимото от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

УКАЗВА на страните на основание чл. 313 ГПК, че ако в едноседмичен срок от получаване на препис от това разпореждане не изпълнят указанията на съда във връзка с доклада по делото и не предприемат съответни процесуални действия, губят възможността да направят това по – късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.               

            Разпореждането не подлежи на обжалване.

           

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: