№ 83
гр. Пазарджик , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201795 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „З.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. К., обл. Пловдив, ул. „***“ № 27, представлявано от управителя Й. Г. Б.,
против Електронен фиш Серия Г № 0022157/15.11.2019 г. издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461
т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че вмененото нарушение
не е извършено, тъй като към датата на нарушението засеченото МПС е имало валиден
сключен и действащ договор за ЗЗГО, поради което се иска отмяна на ЕФ, като
незаконосъобразно издаден.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано
становище относно искането си за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател за заплатения
адвокатски хонорар.
1
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. По делото е
депозирано становище, в което се излагат аргументи за законосъобразност на
издадения ЕФ и се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложените в нея доводи,
като взе предвид становищата на страните и съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ, за това че на
15.11.2019 г., в 15,08 часа, на АМ Тракия, км 86, в посока гр. Пловдив, било засечено
движение на лек автомобил „П.“ с рег. № ***, собственост на „З.“ ЕООД с. К., като
било установено, че ЮЛ притежаващо МПС, което е регистрирано в РБ и не е спряно
от движение, не е сключило застраховка Гражданска отговорност. Нарушението било
заснето и установено с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027.
По този повод бил издаден процесния ЕФ. Последният е връчен на дружеството
на 15.10.2020 г., видно от известие за доставяне (л.12). Жалбата против ЕФ е подадена
от управителя на наказаното дружество чрез наказващия орган до съда и е входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 22.10.2020 г. (виж жалба на л.3), поради
което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакувания фиш пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка от
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Първо следва да се каже, че са всички пазени формални правила за използваната
АТСС, с която е засечено движението на процесното МПС. Няма съмнение, че
заснемането е станало с процесната, посочена в ЕФ, АТСС.От изготвения и приложен
оп преписката Протокол за използване на АТСС (л.13) се установява, че същият
съдържа всички изискуеми реквизити и е попълнен и подписан от служителя на
Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата- мл. автоконтрольор И.
Т.. Този протокол е издаден на датата на нарушението и е регистриран няколко дни по-
късно. Часът на нарушението попада в отразения в протокола период от време, през
2
който автоматизираното техническо средство е било в работен режим по зададените
параметри. Отразен е и патрулния автомобил, в който е било поставено АТСС с
посочен регистрационен номер и разположение и ясно е посочено мястото за контрол.
Освен това отразените в протокола данни съответстват и на справката от софтуера на
АТСС относно дата, час и място на засичане на процесното МПС (л.15-16).
Всичко това обосновава удостоверителните функции на Протокола за
използване на АТСС по отношение на фактите за ползване на системата от определен
служител, на определено място и в определено време. Освен това използваното
техническо средство е било технически изправно към датата на засичане движението
на автомобила (виж протокол от проверка на л.34).
Съдът обаче намира, че е налице основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение не е извършено. От
представените по делото доказателства, основните от които застрахователна полица,
Удостоверение от ДЗИ ОЗ ЕАД Пловдив, контролен талон и стикер за ГО (л.6, 8, 10-
11) се установи, че процесното МПС- л.а. „П.“ с ДК № ***, към датата на засичането
му с АТСС е имало валидно сключен и действащ договор за ЗЗГО. Видно от
застрахователната полица, но и от справката в ГО лекият автомобил на дружеството е
имал сключена и валидна ЗЗГО с начална дата на покритие 08.08.2019 г. и крайна дата
на покритие 07.08.2020 г.
Макар застраховката ГО за това МПС да е сключена по номера на неговата рама,
а именно рама № ****, а не по рег. номер на автомобила и при засичането на
автомобила по рег. номер системата да е отчела липса на ЗЗГО, то съдът намира че
преди да бъде издаден ЕФ наказващият орган е разполагал с възможността освен да
извърши проверка чрез информационните масивите на МВР, да извърши проверка чрез
запитване в ГФ, изискване на справка от ЗК и др. под. и то не само по регистрационен
номер на автомобила, но и по неговата рама, още повече че в АИС- ЦБ КАТ е
разполагал с пълни данни за МПС, в това число и неговата рама (виж приложената на
л.17 справка за собственост и регистрация на МПС). Единствено след като се убеди, че
действително автомобилът към процесната дата не е имал валидно сключен договор за
ЗЗГО, тогава наказващият орган е следвало да пристъпи към санкциониране на
собственика на МПС.
При положение, че управляваният автомобил към датата на засичане е имал
валидно сключен договор за ЗЗГО, АНО неправилно и необосновано е санкционирал
дружеството-жалбоподател и по този начин издаденият от него ЕФ се явява
незаконосъобразен и води до неговата отмяна.
С оглед изхода на делото- отмяна на ЕФ, съдът намира за основателна
3
претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар в полза на същото. Това
искане е направено своевременно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.25 гърба), от който се установява, че на адв. М. П. от АК- Пловдив е
изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева. Този размер е
минимално предвидения съгласно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като направеното от процесуалния
представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност се явява
неоснователно. Следва претенцията на дружеството-жалбоподател да се уважи в
цялост, като разноските се възложат в тежест на ОДМВР- Пазарджик- органът издал
обжалвания ЕФ.
Отново с оглед изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО се явява неоснователно и следва да се остави без
уважение.
С оглед на изложеното, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0022157/15.11.2019 г. издаден от ОД
на МВР- Пазарджик, с който на „З.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. К., обл. Пловдив, ул. „***“ № 27, представлявано от управителя Й. Г. Б.,
на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на
застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на „З.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., обл.
Пловдив, ул. „***“ № 27, представлявано от управителя Й. Г. Б., разноски в размер на
370 (триста и седемдесет) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
4
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5