№ 448
гр. гр.Велинград, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело №
20225210101150 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск за развод от М. М. К. с правно основание
чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК/ срещу М. Г. К., предпостаящ и разглеждането на
небрачни искове - относно упражняването на родителските права, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката (включително за минало време) на
малолетното им дете (чл. 59, ал.2 от СК) и предоставянето на семейното жилище
(чл.56, ал.1 от СК), както е предявена и претеция за промяна на брачното фамилно име
на ищцата (чл. 53 от СК).
В съдебно заседание, проведено на 13.12.2023г., страните се явяват лично и
изрично заявяват желанието си за прекратяване на брака поради постигнато между тях
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това, като излагат споразумение относно
въпростите по чл.51 от СК. Предвид наличието на постигнато споразумение по чл. 51
от СК, с протоколно определение от 13.12.2023г. производството по делото е
преобразувано в охранително - по чл. 50 от СК, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа
следното:
От Удостоверение за сключен граждански брак № 0016543 от 07.06.2017г.,
издадено от Община Велинград въз основа на акт № 32/07.06.2017г., се установява, че
молителите са сключили граждански брак на 07.06.2017г., като след брака съпругата е
приела фамилното име К..
1
От Удостоверение за раждане № **********, издадено на 17.05.2018г. от
Община Велинград, въз основа на акт за раждане № 0189/17.05.2018г., се установява,
че молителите са родители на малолетното дете А. М. К., родена на 16.11.2013г.
В проведеното по делото съдебно заседание от 13.12.2023г. молителите
постигнаха споразумение, с което уреждат въпросите относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на малолетното дете, личните отношения и
издръжката на детето, ползването на семейното жилище, издръжката между тях,
фамилното име.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Подадена е молба по чл. 50 от СК по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК. Молбата,
депозирана устно в съдебно заседание, е процесуално допустима, доколкото е
подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния да
разгледа делото съд съобразно правилата за определяне на родовата и местната
подсъдност. Представено е и споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество
молбата се явява основателна.
Основанието, на което съдът допуска развода е взаимното съгласие на
съпрузите-молители. Същото трябва да е взаимно, непоколебимо и сериозно - да е
изразено от двамата съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е обмислено решение
при съзнаване на последиците му. В настоящия случай са налице горепосочените
условия. Молителите-съпрузи, пълнолетни и дееспособни лица, са изразили сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод, което е заявено чрез
представеното споразумение и е потвърдено в открито съдебно заседание пред съда.
Съгласно чл. 50 от СК мотивите на молителите за прекратяването на брака им са
ирелевантни - не са предмет на издирване от съда. Същевременно не са налице
недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на волята, заобикаляне на закона
чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък съгласието е дадено под някакво
условие.
Наред с изразеното съгласие молителите са представили споразумение за
последиците на развода, което е необходима предпоставка за допускането на развод
въз основа на взаимно съгласие. Изложеното от тях в съдебно заседание споразумение
урежда всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които страните следва да
постигнат съгласие, не противоречи на закона и морала и е в интерес на детето им. По
посочените съображения - следва да бъде утвърдено изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен
състав намира, че молбата на М. М. К. с ЕГН ********** и М. Г. К. с ЕГН ********** се
явява основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между двамата да
бъде прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а представеното от тях
2
споразумение – утвърдено, на основание чл. 51, ал. 2 СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода по
взаимно съгласие в размер на 40,00 лв., която следва да се заплати поравно (по 20 лв.)
от двамата молители.
На основание чл. чл. 7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по одобреното споразумение в частта за издръжката молителят М.
Г. К. следва да заплати държавна такса в размер 231 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 13.08.2005г. в
град Велинград граждански брак между М. М. К. с ЕГН ********** и М. Г. К. с ЕГН
**********, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
След прекратяването на брака:
- местоживеенето на детето А. М. К. с ЕГН ********** се определя при майката -
М. М. К. с ЕГН **********, понастоящем – на адрес гр. Велинград, ул. „Устето“ № 26а.;
- упражняването на родителските права върху детето А. М. К. с ЕГН ********** се
предоставя на майката М. М. К., с ЕГН **********;
- личните отношения между бащата М. Г. К. с ЕГН ********** и дъщеря му А. М. К.
с ЕГН ********** ще се осъществяват всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, за времето от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване, както и 20
дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
- Бащата М. Г. К. с ЕГН ********** се задължава да заплаща за дъщеря си А. М. К. с
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. М. К. с ЕГН ********** -
издръжка в размер на 300 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 19.12.2022г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
тези издръжки, като и - да заплати издръжки за А. М. К. с ЕГН ********** за минало
време - от 01.06.2022г. до 19.12.2022г., в общ размер 750 лв.;
- ползването на семейното жилище на адрес – гр. Велинград, ул. „Боянов дол“ № 11
се предоставя на М. Г. К. с ЕГН **********;
- съпрузите М. Г. К. с ЕГН ********** и М. М. К. с ЕГН ********** няма да си
дължат издръжка един на друг;
- М. М. К. с ЕГН ********** ще възстанови предбрачното си фамилно име –
Пещерска;
3
Страните се споразумяват разноските по делото да останат така, както са
направени от всяка от тях.
ОСЪЖДА М. М. К., с ЕГН **********да заплати по сметка на Районен съд -
Велинград сума в размер на 20 лева, представляваща държавна такса за допускане на
развода в съответната част.
ОСЪЖДА М. Г. К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд -
Велинград сума в общ размер 251 лева, от които - 20 лева, представляваща държавна
такса за допускане на развода, в съответната част, и 231 лева – държавна такса по
споразумението в частта относно издръжката.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4