№ 69
гр. София , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 155561 от 16.12.2019г., подадена от „Вададер
консулт“ ООД София, ЕИК: ********* срещу решение № 8016/25.11.2019г., постановено
по ч.гр.дело № 11062/2019г. на СГС, ГО с което оставена без уважение жалбата му срещу
двете разпределения от 25.05.2017г., изготвени по изпълнително дело № 20148380411782 на
ЧСИ № *** М. Б.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Инвокира оплакване за необоснованост на извода на
първоинстанционния съд, че няма качеството на присъединен по право взискател, тъй като е
ипотекарен кредитор по отношение на продадените на публична продан имоти по
изпълнително дело № 20148380411782 на ЧСИ № *** М. Б.. Излага, че е надлежно
уведомен за насрочената публична продан, което сочи на наличие на горното качество.
Поддържа, че по силата сключения договор за цесия от 30.05.2016г., с вземането му спрямо
длъжника не е цедирано в цялост, поради което качеството му на кредитор с обезпечено с
ипотека вземане не е отпаднало. Излага, че вземане в размер на 120 000 лева ,
представляващо разликата между цедираното вземане и целият размер на вземането към
„СД Виана “ ООД, не е предмет на договора за цесия, видно от анекс от 30.05.2016г. към
същия. Твърди, че уговорките между страните по сключения договор за цесия от
1
30.05.2016г. са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а проведено от първоинстанционния съд
тълкуване не съответства на действителната воля на страните. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да извърши разпределение съобразно действителните права на
взискателните в производството .
Ответниците по жалбата В. Г. Т., А. Д. Т., Й. Г. Р. и С. Д. Р. – присъединени
взискатели по изпълнително дело № 20148380411782 на ЧСИ с рег. № *** изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Молят съда да потвърди обжалваното решение.
Останалите взискатели в изпълнително производство не изразяват становище по
жалбата.
Длъжникът в изпълнителното производство „СД Виана“ ООД не изразява становище
по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по
чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, във връзка с чл.275, ал.2
ГПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съдебният изпълнител е извършил разпределението на събраната по изпълнителното
дело сума законосъобразно, в съответствие със задълженията си по чл.460, ал.1 ГПК, във вр.
с чл.136 ЗЗД и чл.137 ЗЗД и чл. 459, ал. 2 от ГПК. Настоящата инстанция споделя изцяло
към мотивите на първоинстанционния съд относно извършената проверка по същество на
обжалваното разпределение на ЧСИ и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение, предвид доводите в частната жалба, следва да се отбележи, че по
делото е безспорно установено, че на 07.01.2013г. по молба на взискателя „С.“ ООД е
образувано изпълнително производството срещу „СД Виана “ ООД при ЧСИ с рег. № *** С.
К.-С.. На 17.12.2014г. производството е прехвърлено при ЧСИ с рег. № *** М. Б., където е
продължило под № 20148380411792. На 03.11.2016г. и на 18.04.2017г. жалбоподателят
„Вададер Консулт“ ООД е уведомен за насрочена продан на недвижими имоти в качеството
му на ипотекарен кредитор по отношение на продаваемите имоти.
Въз основа на молба от 09.05.2017г. (лист 434 от изп. дело), в качеството им на
ипотекарни кредитори, по делото са присъединени взискателите В. Г. Т., А. Д. Т., Й. Г. Р.
и С. Д. Р.. Представено е и удостоверение от 10.05.2017г. по чл. 456, ал. 2 ГПК от ЧСИ с
рег. № *** (лист 455 от изп. дело), съгласно което последните са конституирани като
взискатели по изпълнително дело по описа на посочения съдебен изпълнител въз основа на
договор за цесия от 30.05.2016г. (който също представен с молбата от 09.05.2017 г.). В
2
удостоверението е посочено, че съгласно договора за цесия жалбоподателят „Вададер
Консулт“ ООД и „Прима Груп“ ООД са прехвърлили на физическите лица обезпеченото с
ипотеки вземане срещу „СД Виана “ ООД.
На 11.05.2017 г. е извършена публична продан на двата ипотекирани недвижими
имота – имот № 5а с адрес ул. „***“ № ** – * и имот № 478а с адрес ул. „***“ № *. За
постъпилите от двете продани суми са изготвени две разпределения от 25.05.2017г. (листи
23 и 525 от изп. дело), като и в двете жалбоподателят „Вададер Консулт“ ООД не е включен
като взискател, не е уведомяван за извършените разпределения и същите не са му
предявявани.
Видно от представения към жалбата и по изпълнителното дело договор за цесия от
30.05.2016г. жалбоподателят „Вададер Консулт“ ООД , заедно с „Прима Груп“ ООД, в
качеството им на кредитори на длъжника „СД Виана“ ООД са прехвърлили вземанията си
срещу длъжника за главница, лихви и разноски на В. Г. Т., А. Д. Т., Й. Г. Р. и С. Д. Р.. В чл.
1 на договора е посочено, че кредиторите са титуляри на вземане срещу длъжника в размер
на 1 096 957,50 лева – главница, заедно с акцесорни вземания за лихви и разноски, които
обаче не са конкретизирани по размер в договора за цесия. Същевременно в чл. 2 на
договора е посочено, че вземането на кредиторите произтича от съдебна спогодба, въз
основа на която на 09.02.2015г. е издаден изпълнителен лист в тяхна полза за
сумата 1 216 957,50 лв. Посочено е също така, че цедираното вземане – вземането по чл. 1 и
чл. 2 на договора за цесия – е обезпечено с ипотека върху посочените по-горе два поземлени
имота (чл. 3 от договора).
Обезпечаването на процесното вземане с договора ипотека се установява и от
представения по делото нот. акт № 14 от 08.12.2011г. По силата на същия за обезпечение на
вземанията на „Вададер Консулт“ ООД и „Прима Груп“ ООД спрямо „СД Виана“ ООД, в
размер на главницата от 1 216 957,50 лв. (сума, съвпадаща изцяло със сумата, посочена в чл.
2 на договора за цесия), както и на акцесорните вземания за неустойки, лихви и разноски, е
учредена ипотека върху процесните два имота, находящи се на ул. „***“.
Договорът за цесия е подписан и от представител на длъжника „СД Виана “ ООД,
поради което длъжникът е надлежно уведомен за цесията в момента на сключване на
договора. Горното обосновава извода, че прехвърлянето на вземането е породило действие
спрямо длъжника и третите лица от момента на сключване на договора, съобразно съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Договорът за цесия е сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите и е вписан в Службата по вписванията на 04.05.2017г. ( видно от представената
към жалбата справка, както и от молбата за вписване на цесията, представена по изп. дело –
л. 448), поради което прехвърлянето на вземането е породило действие и по отношение на
ипотеката , съобразно правилото на чл. 171 ЗЗД.
За първи път пред настоящата инстанция е представен анекс към договора за цесия ,
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на датата на сключване на
3
договора за цесия - а именно 30.05.2016г. По силата на анекса страните са се споразумели,
че след извършената цесия „СД Виана “ ООД продължава да дължи на „Вададер Консулт“
ООД сума в размер на 100 000 (сто хиляди) лева.
Представеното по делото споразумение , сключено между „СД Виана “ ООД и „Вададер
Консулт“ ООД на 28.07.2015г. (лист 452 по изп.дело) обективира изявлението на
жалбоподател „Вададер Консулт“ ООД , че е удовлетворен и няма претенции за 1/7 част от
вземането си, съответно за задължението на „СД Виана “ ООД, произтичащо от спогодба с
нотариална заверка на подписите с рег. № 7562/08.12.2011г. на Нотариус Д. Т., с рег. № *** ,
а именно главница по чл. 2.3 буква „б“ от спогодбата, както и 1/7 част от акцесорните
вземания за неустойки, лихви и всички разноски по събиране на всякакви вземания по
посочената спогодба.
По делото е представена и подписана между „СД Виана“ ООД и „Вададер Консулт“
ООД спогодба от 03.11.2015г. ( л. 453 по изп.дело), по силата на която жалбоподателят
„Вададер Консулт“ ООД е заявил, че е удовлетворен и няма претенции за 3/7 част от
вземането си, съответно задължението на „СД Виана “ ООД, произтичащо от спогодба с
нотариална заверка на подписите с рег. № 7562/08.12.2011г. на Нотариус Д. Т., с рег. № ***,
а именно главница по чл. 2.3 буква „б“ от спогодбата, както и същата част акцесорните
вземания - неустойки, лихви и всички разноски по събиране на всякакви вземания по
посочената спогодба.
В настоящият случай жалбоподателят твърди, че има качеството на ипотекарен
кредитор, спрямо длъжника по изп.д. № 20148380411792 „СД Виана“ ООД по отношение на
продадените на публична продан имоти и в това си качество е обжалвал постановените по
делото две разпределения. Лицето, което твърди, че има обезпечено вземане с имущество,
срещу което е насочено изпълнението, разполага с възможност да обжалва самото
разпределение съгласно чл. 462 ГПК. При разглеждането на жалбата по същество съдът
преценява дали жалбоподателят има твърдяното качество на присъединен по право
взискател, като за допустимостта на жалбата е достатъчно твърдението за това
обстоятелство. Без значение е дали жалбоподателят е конституиран като взискател по
делото, или съдебният изпълнител е постановил отказ за това, тъй като ако той действително
е обезпечен кредитор и изпълнението е насочено срещу обезпечението, той има качеството
на присъединен взискател по силата на закона, съобразно нормата на чл. 459, ал. 2 от ГПК.
Съвкупният анализ на представените по делото договор за цесия, анекс към същия и
двете споразумения от 28.07.15 и 03.11.15 г. , обосновава извода, че същите не легитимират
жалбоподателя като присъединен по право взискател в производството, предвид липсата на
качество на ипотекарен кредитор по договор за ипотека, обективиран в нот. акт. № 14 от
08.12.2011г.
В чл. 1 от нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 14 от 08.12.2011г. е
посочено, че длъжникът „СД Виана“ ООД се задължава да заплати сумата в размер на
4
1 216 957, 50 лв., произтичаща от Спогодба от 08.12.2011г. по следния начин: сумата от
50 000 лв. в полза на „Вададер Консулт“ ООД и сумата от 1 166 957,50 лв., като от нея в
полза на „Вададер Консулт“ ООД - 30%, а в полза на „Прима Груп“ ООД – 70%. Горното
води до извода, че жалбоподателят е титуляр на вземане в общ размер 400 087,25 лв., а
„Прима Груп“ ООД е титуляр на останалата част от вземането в размер на 816 870, 25 лв.
Със споразумението и спогодбата от 28.07.2015г. и 03.11.2015г. жалбоподателят е
заявил, че е удовлетворен за общо 4/7 от вземането си произтичащо от спогодба от
08.12.2011г. за която е сключен и така представения нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 14 от 08.12.2011г. или е удовлетворен за общо 228 621,28 лева ,
съответно общото неудовлетворено задължение на жалбоподателя е в размер на 171 465,97
лева.
С договора за цесия от 30.05.2016г. е прехвърлено вземане в общ размер 1 096 957, 50
с титуляри жалбоподателя и „Прима Груп“ ООД, произтичащо от същото основание -
Спогодба от 08.12.2011г.,Горното обосновава извода, че предмет на договора за цесия е
непогасената част от вземането по договора за спогодба, която предвид липсата на
доказателства за други погасявания е възлиза на 816 870, 25 лева за „Прима Груп“ ООД и
171 465,97 лева „Вададер Консулт“ ООД , или в общ размер на 988 336, 22 лева.
Горното обоснова извод за нищожност на договора за цесия от 30.05.2016г. за
разликата над сумата от 988 336, 22 лева до посочения размер на прехвърленото вземане,
предвид липсата на предмет. По силата на споразуменията от 28.07.2015г. и спогодбата от
03.11.2015г., имащи характера на договори за спогодба по чл. 365 от ЗЗД се погасили
вземанията на цедентите до размера на посочените в тях суми, поради което последващото
сключване е на договора за цесия от 30.05.2016г. прехвърлено вземане в размер на 988 336,
22 лева, с което вземането по изпълнителния лист е прехвърлено изцяло.
Горното следва и от обстоятелството, че в договора за цесия от 30.05.2016г. не е
предвидено, че последната е частична такава – за част от вземането. Целта на сключения
договор за цесия е да се замени една от страните по облигационното правоотношение –
кредиторите. Последващите действия, свързани с договора за цесия също сочат, че
последния не е за част от вземането, а именно приложената справка от Службата по
вписванията, съобразно която по ипотеката е отбелязано, че кредиторите са заменени.
Изложеното обосновава извода, че жалбоподателят е прехвърлил всичките си права
по вземането произтичащо от Спогодба от 08.12.2011г., обезпечено с договорна ипотека,
учредена с нотариален акт № 14 от 08.12.2011г., съответно не притежава качеството на
ипотекарен кредитор, с оглед на което не е и присъединен по право взискател по силата на
чл. 459, ал. 2 от ГПК.
По изложените съображения депозираната жалба се явява неоснователна, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
5
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците по
жалбата следва да бъдат присъдени разноските, направени за водене на производството пред
настоящата инстанция. Представен е списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и договор за
правна помощ от 03.02.2020г., видно от който сумата в размер на 3000 лева е платена
изцяло в брой. Съдът намира, че така представения договор е достатъчно доказателство, че
тези разноски са заплатени от ответниците по жалбата /така т.1 на ТР №6/2013г. на ОСГТК
на ВКС/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8016/25.11.2019г., постановено по ч.гр.дело №
11062/2019г. по описа на СГС, ГО.
ОСЪЖДА „Вададер Консулт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Антон Чехов“ № 4, партер, офис 4 да заплати на В. Г. Т., ЕГН
**********, А. Д. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.***, жк. „***“, бл. ***, вх. *,
ап.**, Й. Г. Р., ЕГН ********** и С. Д. Р., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. ***, жк.
„***“, бл. ***, вх. *, ап.** сума направените пред настоящата инстанция разноски в размер
на 3000 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6